12 януари 2011 г.
СТРАШИЛИЩЕТО НА ФЛОТА
Страшилището на Флота… През 70-те и 80-те години на миналия век то се наричаше полковник Иван Гевезов! Комендантът на Варненския гарнизон! Опрятен, лъснат, гладко избръснат, подстриган като щатски „тюлен” във филм на Силвестър Сталоун и ... всевиждащ! Преди да каже нещо разперваше пръстите на лявата си ръка, което значеше минимум пет денонощия арест! Бр-р-р! И сега ми настръхва косата - два пъти съм виждал този жест, предназначен лично за моя милост! Изискваше дори в личните си автомобили да не пушим и да шофираме с фуражки?!.... виж пълният текст
Капитан І ранг от резерва СТАНКО АТ. СТАНКОВ


17 януари 2011 г.
ДА НЕ ПОВЯРВАШ, ЧЕ ТОВА Е БИЛО!
Започвам с тази моя убеденост, защото всичко, което беше направено, в стопанските организации, които „Корабоимпекс” обслужваше търговски, ставаше, защото имаше хора, които знаеха и можеха да го направят. А то беше толкова мащабно, че все още не мога да си обясня, как така лесно и бързо бе ликвидирано. Не мога да повярвам че го няма.
„Корабоимпекс”, по моето време, в сравнение с другите външнотърговски организации, беше едно средно по големина външнотърговско предприятие с годишен оборот от около 500 милиона валутни лева, еквивалентни на американския долар. То обслужваше външнотърговската дейност на българското корабостроене, корабоплаване, риболовния флот, предприятията със спомагателните и спасителните кораби и производителите на морска електроника... виж пълният текст
КИРИЛ КОСТОВ
28 януари 2011 г.
ЗА „НАЦИОНАЛНОСТИТЕ” СРЕД ПОДВОДНОТО БРАТСТВО
Още като ме разпределиха на стаж в дивизиона подводни лодки научих, че всеки екипаж там си има прякор. Просто моят приятел Дарин Матеев служеше там вече от година. Кой знае защо прякорите бяха по националности - екипажът на „Победа” се именуваше „евреи”, а на „Слава” - „германци”. Подобно „разпределение” имаше и при съседите от дивизиона противолодъчни кораби. При нас обаче, обръщенията обикновено се придружаваха от съществителното „братята” - евреи, или германци. Това ни най-малко не пречеше нито на дисциплината, нито на дружбата ни.
Проблемът дойде от друго място. В съответствие с плановете за строителство и развитие на родния флот в дивизиона се очакваха цели две нови лодки!... виж пълният текст
Капитан І ранг от резерва СТАНКО АТ. СТАНКОВ

31 януари 2011 г.
ПЪРВИЯТ РЕЙС
Мишо Керемидчиев живееше на главната улица, срещу църквата „Свети Никола” във Варна. Много високо, здраво момче с буйна черна къдрава коса. Винаги усмихнат и лъчезарен. Не може да не го обичаш. Освен общи приказки, с него нямахме махленска близост. Навремето, не знам защо, не идваше да играе на Шишковата градинка с нас, момчетата. Това, че и той нямаше баща, ме караше да го чувствам особено близък. Влезе и завърши, след мен, Морското училище. През тези няколко години почти не бяхме се виждали.
Настана времето, когато адски трудно беше да те приемат в Параходство „Български морски флот”. Нямаше кораби, а моряците бяхме много. По него време, то беше 1959 - 60 година, започна и строителството на малките 150-тонни кораби от типа „Галата”. Това много ни обнадеждаваше... виж пълният текст
Капитан Асен ДРЕМДЖИЕВ

01 февруари 2011 г.
„КАЛАЦЕРКА”
„Калацерка” беше името на моторния катер, с който флотските офицери и чиновниците биваха превозвани през басейна на варненското пристанище - от кея пред митницата до Военноморска база Варна. С течение на времето катерите се сменяха, но „калацерка” остана като нарицателно име. Тази 550-метрова водна част от пристанището беше нещо като червения килим в царски дворец. Ритуалите се спазваха години наред.
Преди време единствено командирите на кораби, а те бяха само четирима, не ползваха калацерката. Корабните им гребни лодки идваха да ги вземат, а после ги връщаха. Между тези гребни лодки, излъскани и чисти като каляски, имаше невероятно съревнование. Бързината, ритъмът на гребане, заставане и отблъсване от пристана - всичко много критично се следеше и коментираше... виж пълният текст
Капитан Асен ДРЕМДЖИЕВ

06 февруари 2011 г.
ГОЛЕМИЯТ ЛЪЖЕЦ
За нас, хлапаците, той беше капитан Кущи, но за старите рибари и гемиджии - Ментърджията. По него време, Кущи беше единственият мъж с обица из цялото Черноморие. Тогава и пръстени никой не носеше - пречеха за работата. Единствено, венчални халки се виждаха на безименния пръст на лявата ръка. Веднъж, при ловене на риба, серкмето изхлузи обицата на Кущи и тя падна в морето. Господи, не си спомням колко часа се гмурка, за да я намери. Накрая, paзкиснат, премръзнал, целият треперещ, отиде в града. Това ставаше в Балчик. Вечерта в „Дуе Петухе” той седна на масата с нова обица. Щял да бъде жив, докато носи обица.
Всички го обичаха, но се отнасяха към него с неприкрито пренебрежение, като с малоумник. Дори когато алкохолът набъбнеше, го пляскаха по главата: „Стига бе, ментърджия!” Но винаги с любопитство чакаха поредната история.... виж пълният текст
Капитан Асен ДРЕМДЖИЕВ

04 февруари 2011 г.
ПАТКАТА НА КАПИТАНА
„Времето на финикийския флот” наричахме годините около 1950-а. Тогава България имаше само четири големи железни кораба и много национализирани дървени гемии. Екипажът на гемиите беше от 8 - 10 човека и което беше най-важното - нямаше помполит - официален доносчик.
„Най-сладки” бяха воаяжите до Израел. Контрабандираше се главно с хранителни продукти. Какви ли не скривалища се измисляха из корпуса, за да се скрият пити кашкавал, тенекии със сирене, луканки и какво ли не още. Най-трудно беше да се мине през българската контрола. Евреите обикновено си затваряха очите. Новата държава едва се справяше с глада... виж пълният текст
Капитан Асен ДРЕМДЖИЕВ

08 февруари 2011 г.
ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕТО НА ФЛОТСКИЯ НОЖ
Имаше достойни офицери във ВМС в годините на тоталитаризма. Зад гърба им обаче, стояха и солидни заслуги към Партията кърмилница. Иначе и не можеше да бъде - основна задача на същата тази Партия помимо построяването на комунизЪма, бе да се обезличи офицерското съсловие, да се доведе до „стадно” мислене.
„Фидана”* бе от онези, първите, които споменах. Като заместник-началник на Морско училище веднъж ни предаде урок за действие при посегателство над пагона...
Върви си „братът”- курсант през Морската градина на път към Алма матер. Минава покрай три красиви девойки, седнали на пейка. И подминава... виж пълният текст
Капитан І ранг от резерва СТАНКО АТ. СТАНКОВ

14 февруари 2011 г.
ОЩЕ ЕДИН СПОМЕН ЗА О.З. КОНТРААДМИРАЛ ФИДАНЧЕВ*
Контраадмирал Иван Фиданчев вече беше преминал в запаса и на работа в Кораборемонтния завод „Одесос” - Варна, като заместник-директор, отговарящ за цялостното доково стопанство, което се беше разраснало и изискваше специализирано наблюдение за целите на сигурност и безопасност в напрегнатото кораборемонтно ежедневие. Тази функция му беше присърце, като се има предвид подводничарският му боен опит.
В един хубав есенен октомврийски ден на 1981 г. преди обяд се бяхме събрали група морски лица на юбилеен коктейл в клуба на Порт Варна. От КРЗ „Одесос” присъстваха инж. Тодор Йорданов - директор на завода, и о.з. контраадмирал Фиданчев като негов заместник. На коктейл - като на коктейл: с наздравици, спомени с неизбежните моряшки лакардии.... виж пълният текст
К.д.п. НИКОЛАЙ ЙОВЧЕВ

15 февруари 2011 г.
КАПИТАН МИШЛЯКОВ
Капитан Мишляков беше старши морски офицер. Дали е бил капитан III ранг, или капитан II ранг, не знам; тогава не разбирах от галуни (наръкавните знаци на флотските офицели - бел. ред.). Висок, едър, с голям месест нос, той устремно вървеше по улиците с хубава усмивка.
Направо го обожавах, може би, защото е бил съвипускник на баща ми, а аз вече нямах баща. След много продължително боледуване във военен санаториум баща ми почина; бях още първолак. Сърцето ми остана празно за бащина обич.
Когато ме срещнеше, Мишляков винаги спираше, ръкуваше се с мен, хлапенцето, и басовият му глас прогърмяваше: „О, Дремджиев, здравей!” ... виж пълният текст
Капитан Асен ДРЕМДЖИЕВ



23 февруари 2011 г.
„Б О Б К А”
Така се наричаше първият в живота ми търговски плавателен съд, на който съм бил капитан. Преди това съм управлявал много и различни ветроходни яхти, но то беше за удоволствие.
Сега, още малко предистория. Известният във Варна богаташ Тотю Желябов, беше съсед и близък на семейството ни. През Втората световна война той използва връщането на нашите земи по Беломорието и построи в Кавала двете най-големи дървени гемии: „Вита” и „Милка”. Като благодарност за поръчката, защото през войната всичко било замряло, корабостроителницата му подарили 12-метрова моторница. Той я кръстил на името на сина си Болеслав - „Бобка”.... виж пълният текст
Капитан Асен ДРЕМДЖИЕВ
24 февруари 2011 г.
СКИТАЛЕЦ
Много „скитах” като началник на Висшето Военноморско училище „Никола Йонков Вапцаров”. Това „скитане”, най-общо, може да се раздели по два основни признака. Първият е следствие от „войната за ресурси”. Умните хора знаят, че на Земята от край време, че и до днес си „вървят” две Световни войни - ресурсна и информационна. Те бяха дефинирани през миналия век, но се водят от Началото...
И до днес изповядвам максимата, че стратегът трябва да се бори непрекъснато за ресурс. А тази борба не предполага заседяване в началническия стол.... виж пълният текст
Капитан І ранг от резерва СТАНКО АТ. СТАНКОВ

25 февруари 2011 г.
ДЕНЯТ, В КОЙТО КОМУНИЗМЪТ ДОЙДЕ
Няма да кажа на кой кораб се случи. И името на капитана няма да споменавам - отдавна не е между живите човекът. Но всички, които са били на този рейс, сигурен съм, помнят случката. Ще кажа само, че се случи в Алжир.
Беше сутринта. Ранна сутрин. По-скоро още нощ. Нещо ме събуди - отваряне на вратата, но отваряне не като хората, а сякаш с ритник. Напънах се да се измъкна от лапите на пропития с алкохол сън.
- Помполит, ставай… - заграчи странно познат глас до ухото ми. - Ставай… Ела, ела… Ти разправяше, но все не ти вярвахме… Ала-бала, си викахме… Пък то стана!
С мъка разлепих клепачи. Капитанът. Разчорлен, с кръвясал поглед, в очите му - нещо невярващо, нещо почти налудничаво. Сънувам, си казах и понечих да се обърна на другата страна.
- Ставай!.. Ела бе! Наистина дойде... виж пълният текст
Любен ЛЮБЕНОВ


26 февруари 2011 г.
ЗАБРАВЕНА ИСТОРИЯ
Стоян Мечето неотдавна умря. Няма ги и тези за които ми е разказвал. Бяхме останали сами на масата в моряшкото кафене. Преди да започне, шумно сръбна от кафето, дяволито ме погледна и вдигна показалеца пред устата си. „Шшшт, на никого няма да го разказваш!”
Това станало през далечната 1950 година, когато командният състав и моряците се въртяха на единствените големи кораби: „България”, „Родина”, „Вапцаров” и „Смирненски”. Подържаха само две далечни линии - до континента и Израел. Фантастични места за хората от заключения комунистически свят.
По него време Стоян бил механик на „Вапцаров”.При всеки престой в Хайфа, а тогава разтоварването и товаренето на корабите продължавало със седмици, неизменна гостенка била Клер... виж пълният текст
Капитан Асен ДРЕМДЖИЕВ
27 февруари 2011 г.
„КОГАТО ЕДИН КОРАБ ЗАГУБИ УСТОЙЧИВОСТ”...
Публикуваният на 25 февруари 2011 г. разказ от Янчо Бакалов „Аралъци” (разказаното за Митко Бонев, за учителския период - тъпанарите и лесковите пръчки) събуди у мен спомена за капитан I ранг Александър Левков, за неговата първа лекция по „Теория на кораба” при първата ни учебна година (есента на 1950 г., на висшия отдел в Морското училище - випуск 1948 г.).
Капитан I ранг Левков обходи класното ни отделение с добронамерен поглед и започна бащински загрижен разговор, в който описа сложността на материята която ще изучаваме като една от важните за безопасното мореплаване. ... виж пълният текст
К.д.п. НИКОЛАЙ ЙОВЧЕВ

02 март 2011 г.
„АЗЪ, БУКИ” - ТО НА МОРЯКЛЪКА
Първия курс в Морско училище (става дума за лятото на 1973 г. - бел. ред.) завършваше традиционно с провеждане на летен гребно-ветроходен лагер, във флотския район „Туфла Кула”, на южния бряг на Варненското езеро. Там, в близост до днешната територия на Института по хидро- и аеродинамика към БАН, някога имаше гребна база на спортен клуб „Академик”. В съседство с базата им ние разполагахме нашия лодъчен парк, а лагера строяхме над пътя за Белослав, на уреза на гората. Буквално за един ден разпънахме палатките, направихме алеи, очертани с варосани камъчета, оформихме плац, с пилон за знамето и преминахме процедурата по загуба на мъжка чест - проверка за отсъствие на стомашно-чревни инфекции! Всичко в името на човека!... виж пълният текст
Капитан І ранг от резерва СТАНКО АТ. СТАНКОВ

03 март 2011 г.
РЕГАТАТА „ТРЕТИ МАРТ”: ЗА 55-ТИ ПЪТ!
От днес е вече факт 55-тото издание на най-старата българска ветроходна регата - винаги първото за сезона състезание. Как само минаха годините...
6 февруари 1957 година - сряда вечер, време за редовното седмично събиране на ветроходците от секция „Ветроходство” при Централен морски клуб (ЦМК) - Варна, на Доброволна организация за съдействие на отбраната (ДОСО) и за заседание на нейното ръководство. Необикновено топла февруарска вечер.
Днес, цели 54 години след тази вечер, всяка година осъзнаваме, че тогава членовете на това ръководство са взели далновидно, знаменателно решение, като учредяват регата в чест на Освобождението на България от османско робство, без да подозират, че тя ще пребъде много по-дълго от половин век и ще преживее повечето от тях... виж пълният текст
Капитан Стефан МЕТОДИЕВ


04 март 2011 г.
МОРСКИ ГЕОЛОГ
Тази резил работа я свърши Фрунзето, командир на курсантски взвод в нашия батальон, за който сте чели в моята авторска рубрика „Кранци от левия и десния борд” на електронния „Морски вестник”. Вече сте видели, че до 1974 г. летният гребно-ветроходен лагер с първокурсниците се е устройвал във флотския район „Туфла кула”, а на следващата година 14-а рота, на Цезара, усвоява лагера на Червенка, в Созополския залив. Ние, 15-та, бяхме след тях и вървяхме по отъпканата пътечка.
Фрунзето беше изпратен при нас като лодководач само за летния лагер - такава беше традицията, взводните командири от другите роти през лятото се събираха при новобранците, зачисляваха им по една „ЯЛ-десятка” и учеха на гребане и ветроходство петнадесетина салаги.
Спомняте ли си оня хит, транзисторния приемник „ВЕФ”... виж пълният текст
Капитан І ранг доц. д-р ЯНЧО БАКАЛОВ
05 март 2011 г.
„КООПЕРАТИВ ПАРТНЪР” - 2000, ОДЕСА
Много отговорна мисия ръководих като заместник-командир на Военноморска база Варна през 2000 година (17 - 30 юни). Бях назначен за командир на отряда български кораби, за участие в натовското учение „Кооператив партнър” - 2000, планирано да се проведе в Одеса, Украина. В състава на отряда влизаха три кораба: „Сириус” - среден десантен, и „Прибой” - базов миночистач, от състава на Военноморска база Бургас, и патрулната корвета „Бодри”, от състава на родната база Варна. Началник на походния ми щаб бе капитан III ранг Димитър Ангелов - тогава началник на щаба на шести дивизион миночистачи в Бургас. На борда на „Сириус” бе и началникът на щаба на дивизиона десантни кораби - капитан II ранг Мален Чубенков. Това момче е истински моряк, помогна ми много - и по отношение на организацията на работа на походния щаб, и по контрола на реда и дисциплината. И по тържествените мероприятия!... виж пълният текст
Капитан І ранг от резерва СТАНКО АТ. СТАНКОВ

09 март 2011 г.
ВСИЧКИ НА НОСА! ВСИЧКИ НА КЪРМАТА!
С научно-изследователския кораб на Института по океанология „Изследовател”, бивш хидрографен кораб на ВМС, през 80-те години на миналия век правехме профил пред къмпинг „Европа”, в северния край на плажовата ивица на Обзор. Беше края на юли или началото на август, защото на борда бяхме качили студенти и студентки геолози от Софийския университет, заедно с техния ръководител доцент Стойков.
Задачата беше свързана с проучване на трасето на втори подморски кабел през Черно море между Съветския съюз и България. Излазът на подводния съобщителен кабел трябваше да бъде именно тук на север от река Двойница. По профилът правехме ехолотни промери и вземахме геоложки проби с гравитационна сонда. Приближавайки брега, при последното сондиране, гравитационната тръба се удари в пясъчно дъно, отскочи и стоманената проволка се изниза от коуша... виж пълният текст
Доц. д-р инж. Траян ТРАЯНОВ

28 март 2011 г.
АКРОПОЛИС
През 70-те и 80-те години българските танкери много често носеха товари до гръцките пристанища. Едно от най-посещаваните от тях бе Елефсис, което се намираше „зад баира” на Пирея, на около трийсеттина километра. Имаше удобен междуградски транспорт и от Пирея с електричката бързо се стигаше и до площад „Омония” в Атина, а спирката бе точно под Акропола и близо да Атинския полупазар, полубитак, така че лесно морякът можеше да съчетае „шопинг тур”-а, с културно мероприятие, като посети това историческо място с голямо значение за развитието на цивилизования живот в света и да се запознае с невероятна архитектура и панорамна гледка към Атина. Повечето моряци игнорираха културната част и наблягаха главно на „пълненето на торбите” и мимолетни погледи нагоре към хълма с историческите сгради с коментара: „Абе, к’во ще им гледам на тия камънаци... виж пълният текст
Михаил АВРАМОВ

18 март 2011 г.
„МАЛКИЯТ” КОМДИВ”
Телефонът на бюрото на командира на дивизиона - капитан I ранг Гуцанов неистово зазвъня. Така звъняха от „Амфора” - централата на 153-та бригада подводни лодки в Севастопол. Ами сега? Капитан Гуцанов спеше в съседената стая и аз знаех, че не мога да го събудя. Чисто физически не можех...
... Беше в края на месец ноември 1978 г. Подводната лодка „С-82” - „Слава”, с командир капитан ІІ ранг Недялко Антонов Йосифов току-що бе завършила ремонта и дълбоководните изпитания в Севастопол. Старши на похода бе командирът на Осми отделен дивизион подводни лодки - капитан І ранг Гуцан Стойков Гуцанов. Помня, че в петък след обяд капитан Йосифов и дивизионните специалисти, които влизаха в походния щаб, доложиха за готовността на кораба и екипажа за завръщане в родната база Варна. Преходът бе планиран от десет часа в събота до шестнадесет часа в неделя, със съответния резерв от време, разбира се... виж пълният текст
Мичман от резерва
Иван Д. ИВАНОВ - Торпедото

20 март 2011 г.
ПОЧТИ КОЛЕГИ (СПОМЕН ОТ ЕДНО ПЛАВАНЕ С ХИДРОБУС)
Един ден трябваше да изтегля пари от филиала на ДСК в Параходство БМФ. Филиалът бе в крилото на новата сграда редом с парадния вход на фирмата. Няколко пъти това помещение сменя предназначението си, но тогава от там вземахме пари, ако наистина си спестил нещо, разбира се. Наредих се на опашката, тъй като обработката на документите бе на ръка и се чакаше доста. Пред мен имаше един около 35 годишен мъж, малко черничък и среден на ръст. А зад мен стоеше бати Кольо - втори помощник, кара-капитан, което ще рече, че не е завършил Морското училище, а е със техникум. Касиерката явно бе позната на мъжа пред мен, защото докато обработваше документите на по-предните, се пошегува с него, че жена му изтеглила парите... виж пълният текст
Михаил АВРАМОВ

23 март 2011 г.
ФАЛШИВАТА ТОРПЕДНА АТАКА
Зачотно тактическо учение на Военноморския флот! Знаете ли какво беше чудо - венец на подготовката на Марината - всяка година в средата на лятото!
Бях старшина на група торпедни електротехници на пл-12 (подводна лодка № 12) - „Слава”, с командир капитан III ранг Константин Площаков. На това учение на нас се падна честта да пресрещнем „противниковия” отряд бойни кораби (ОБК) и да атакуваме флагманския кораб. Атаката обозначаваме с изстрелване на едно практическо торпедо Т-53-56В по медианата на залпа, по способа „Стрелба по площи в сектор”. От успеха наш зависеше комплексната оценка на дивизиона за годината. С нас, като посредник на началството, плаваше капитан I ранг Христо Христов - Габровеца... виж пълният текст
Мичман от резерва
Иван Д. ИВАНОВ - Торпедото


27 март 2011 г.
СТЪКЛЕНА ЗАВЕСА
През 1964-а Чърчил казал, че от Шчечин на Балтийско море до Триест на Адриатическо, през Континента, е спусната „желязна завеса”. С течение на годините, това, все по-ясно и болезнено го осъзнавахме.
Бях накарал екипажа си да боядисва нещо в трюмовете. Седнал спокойно на мостика, тайно си пушех „Марлборо”, което сестра ми донасяше от Белгия. Погледът ми спря върху някаква прозрачна бутилка с капачка, която плаваше всред водорасли и мазутни петна из пристанищния басейн. Вероятно е била изтървана от полския кораб, разтоварващ на четвърти кей - обикновено в „дълбоката магазия” се изхвърлят непотребните вещи.
Извиках хората и след доста усилия, с куките и хвъргалото издърпаха до борда и извадиха бутилката. Оказа се, че не е стъклена, а от някаква нова мека материя. Доста приказвахме и умувахме, защото по него време дори млякото се купуваше в конични стъклени буркани... виж пълният текст
Капитан Асен ДРЕМДЖИЕВ
16 март 2011 г.
„КОМИСАР”, „МАЛЪК НАПРЕД!”
Беше в началото на лятото на 1986 или 1987 г. Случи се на един от легендарните 16 500-тонни танкери на Параходство БМФ. Един ден с обедната лодка на рейда във Варна пристигна нов човек, така да се каже, не човек, а направо помполит (помощник-капитан по политическата част, наричани още „комисари” по руски тертип). Здравеняк, на около 42-43 години, със строг сериозен поглед. След бърза разведка се оказа, че е от Бургас и че е завършил Морското училище, но не е плавал, а е работил на брега, защото специалността му е била такава. А сега решил и той да позахлеби, както се казва, пък и шарен свят да оплакне очите му.
Бяха сменили директора, а новитя му бил съученик или роднина и както се казва: „вързал му зара’. Казваше се Банко Бодев и естествено веднага бе прекръстен на Головодев, демек - „гола вода”. Както и да е, представи се човекът, каза си своето, на набързо свиканото събрание. Ние, ехалето, както обикновено посумтяхме... виж пълният текст
Михаил АВРАМОВ


30 март 2011 г.
СВАСТИКА
(Пристанищна история)
България беше на изток от „Желязната завеса”. Варна беше „затворено” пристанище. Това означаваше, че освен български, съветски и понякога полски кораби, други не се допускаха; отправяха ги в Бургас. Завиждахме на бургаските колеги от пристанищните влекачи. Те имаха възможността да контактуват с капиталистическия свят.
В един слънчев ден вкарахме голям кораб под индийски флаг. Натоварен беше с пакети от коркови плоскости, за изработване на тапи за винарската индустрия. Започна разтоварването върху площадките, а оттам - на камиони... виж пълният текст
Капитан Асен ДРЕМДЖИЕВ
01 май 2011 г.
МОРСКИ ДНЕВНИЦИ
(част втора)
През лятото на 2004 г. плаването ни с учебния кораб на ВВМУ „Н. Й. Вапцаров” № 421 бе по маршрут: Варна - Ла Валета, Малта - Барселона, Испания - Тулон, Франция - Корфу, Гърция - Измир, Турция - Варна, с продължителност - 35 дни.
Вероятно ви е направило впечатление, че отидохме още по-далеч - в Испания! На принципа „от простото към сложното”. Пък и кога друг път ще ни се отдаде възможност да стъпим на прословутия „Камп Ноу”?
На 8 юни, вторник, след обяд се снехме от Варна. Ръководители на центрове бяха доц. Валентин Велинов, доц. Веселин Стоянов, Георги Ян. Георгиев, Любо Дянков, Стоян Павлов - (Д’Артанян), Димитър Ст. Димитров, Гроздьо Грозев, и Любо Дънков... виж пълният текст
Капитан І ранг от резерва СТАНКО АТ. СТАНКОВ

01 април 2011 г.
ГОЛЯМАТА ДАЛАВЕРА, ИЛИ КОГАТО ДОЛАРЪТ БЕ МИНАЛ 60 ЛЕВА
Беше някъде края на лятото на 199… и някоя си година. Не си спомням точно как реших, че достатъчно дълго съм стоял на „газените тенекии”, както някои от намазаните пехливани, т.е. моряците от западните линии презрително наричаха танкерите. Един ден се озовах при началника на „Личен състав” в Параходство БМФ, обясних му как стоят нещата, той погледна досието и макар с неохота, одобри прехвърлянето. Не знам, но веднага се появиха смесени чувства и се обадих на инспекторката Стоянова - една изключително свястна жена, все пак да не „заравя огъня”, да не ме отписва съвсем, че знае ли човек какво му се пише - може пак да се върна на танкерите... виж пълният текст
Михаил АВРАМОВ


07 април 2011 г.
ПРИСТАНИЩНА ИСТОРИЯ: „ВИНОТО ТЕЧЕ!”
Понякога вкарвахме на товарния кей до нашата стоянка на влекачите, малки танкери. Те носеха от Алжир гъсто червено вино. Използвало се като добавка към нашите вина. Разтоварваха го с дебели шлангове в железопътни вагони-цистерни. При всяко прехвърляне на шланга от една на друга цистерна неминуемо върху кея изтичаха една-две кофи вино. Но района строго се охраняваше от въоръжени милиционери и нашите моряци не можеха да припарят до ароматното вино. Дори не ни даваха до минаваме наблизо. „Махайте се от тука! … От дума не разбирате ли? …”
Тъкмо по обяд, седнали в салета си хапвахме и бърборим, когато отвън долетяха тревожни викове:
„Бързо идвайте! … Елате бе хора! … Виното тече! …”... виж пълният текст
Капитан Асен ДРЕМДЖИЕВ

08 април 2011 г.
УВОЛНЕНИЕТО НА КАПИТАН I РАНГ ГУЦАНОВ
В ранното лято на 1981 г. на борда на подводна лодка С-12, „Слава”, избухна пожар. Обемен, в резултат от взрив на водород, натрупан във втори, трети и четвърти отсек, вследствие на неизправност в системата за вентилация на акумулаторната батерия. Взривът бе предизвикан от искра, при превключване на батерийния автомат под товар.
Командир на лодката бе капитан ІІ ранг Недялко Антонов Йосифов, старши помощник - старши лейтенант Дарин Друмев Матеев, а механик - старши лейтенант Венелин Тодоров Матеев. Последният бе ръководител на фаталната зарядка, довела до пожара. Неговите грамотни действия след взрива (херметизиране на отсеците, довело до ограничаване... виж пълният текст
Мичман от резерва Иван Д. ИВАНОВ - Торпедото

31 март 2011 г.
НЕАПОЛИТАНСКИ ДНЕВНИК
В края на ноември 1996 г. ме извика командващият на ВМС - адмирал Христо Контров, и ми обяви, че заминавам на двуседмичен стаж в Южното военноморско командване на НАТО (Commanding Naval Forces Southern Europe, COMNAVSOUTH), в Неапол, Италия, за времето от 1-ви до 16-и декември. Целта бе обмяна на опит по оперативната съвместимост на съюзните формирования. Преди две години, през 1994-та, България бе подписала програмата, наречена „Партньорство за мир” (Partnership for Piece), и именно в изпълнение на тази програма се планираха и провеждаха такива мероприятия... виж пълният текст
Капитан І ранг от резерва СТАНКО АТ. СТАНКОВ

13 април 2011 г.
КАЙЧО
(случка в дивизиона подводни лодки)
В края на 197... и някоя година, когато Военноморския флот си беше флот, а службата беше доста трудна, но за сметка на това - продължителна, се озовах в Осми отделен дивизион подводни лодки. След кратка програма в Летния театър, пешком до „Морска гара. От там - с „Баба Яга” (дървената гемия която сновеше между базата и кея), ни прехвърлиха във Военноморска база Варна. Набързо ни вкараха в една сграда до ЛВШ-то (ЛВШ - леководолазна школа - бел. ред.), раздадоха ни по един кат униформи и обувки с цинтове, и с автобуси се отправихме кум Добрич (тогава Толбухин) за единичното обучение. Настаниха ни в някакви казарми и още първата вечер ни взеха акъла. Още се суетяхме около двуетажните легла, когато едно „старо куче”, явно накълван, влезе в помещението и се провикна: „Ах, вие, палавници! Търсачи на силни усещания, надежда всяка вие тука оставете!”... виж пълният текст
Михаил АВРАМОВ

10 април 2011 г.
„КЪРВАВ” БЪЛГАРИН ВЪВ ВЕЛИКА БРИТАНИЯ
В края на 1996 г., след конкурс в Британския съвет в София, бях удостоен с честта да уча английски език в Бекънсфийлд, Великобритания. Значех се в Главния щаб на ВМС, като заместник-началник на отдел „Оперативен”. Курсът, с времетраене дванадесет седмици, трябваше да се проведе в специализиран център, наречен „Defence School of Languages” (Езиково училище по отбраната).
Заминах за София на шести, а за Англия - на седми януари 1997 г. На летище „Гатуик” трябваше да ме чака военния аташе и бивш началник на Военноморското училище, тогава капитан І ранг Иван Йорданов. Нямаше го, но ме чакаше шофьорът на посланика Стефан Тафров, защото Иван беше на летище „Хийтроу”, за да посрещне генерал Любен Пандев... виж пълният текст
Капитан І ранг от резерва СТАНКО АТ. СТАНКОВ

23 април 2011 г.
СЛУЧКА В 8-И ДИВИЗИОН ПОДВОДНИ ЛОДКИ: „ЗА ФЛАГА И ГЮЙСА - МИРНО!”
Иначе, офицерът Тошков си беше арабия и малко флегматичен. Особено когато правеше инструктаж на уволняващите се в гарнизона матроси (щом беше дежурен по поделение). Строяваше ни в две редици, оглеждаше ни и започваше конското:
- Другари матроси, значи. Предстои ви уволнение в гарнизона, значи. За целта трябва да сте в изряден външен вид, да не употребявате алкохол значи, да се приберете в указания час и ако видите патрул, значи, лентичките на баретите ви трябва веднага да застанат на 90 градуса спрямо тялото. Значи трябва бързо да бягате.
С това инструктажът завършваше, а Тошков с чуство на изпълнен дълг се оттегляше в дежурната стаичка. А ние хуквахме към портала за глътка цивилизация и стриктно изпълнение на заръките на капитан ІІ ранг Тошков... виж пълният текст
Михаил АВРАМОВ

17 април 2011 г.
СПАСИТЕЛНА ОПЕРАЦИЯ В БУРГАСКИЯ ЗАЛИВ ПРЕЗ АПРИЛ 1962 Г.
Бях преминал от мореплаването в „бюроплаването” на брега и една от функциите ми беше да отговарям за АСО (аварийно-спасителния отряд), който при нормална ситуация в крайбрежните и териториални води работеше най-често като подизпълнител на морските строителни организации със своите основни фондове от дълбачки и други плаващи средства. Бях забелязал, а и от коридорна информация бях разбрал, че често пристанищните ръководства се захващат със спасителни операции под прикритие на „високо съзнание” за избягване на загуби за народното стопанство, затова внимателно следях - при възникване на подобна ситуация да се намеся. Казусът не закъсня.
През април 1962 г. в Пристанище Варна пристигна параходът „Николас”, от типа „Либърти”, с пълен товар от жито. По чартър трябваше да разтовари част от стоката и на подходящо газене да отплава и доразтовари в Бургас, тъй като жито беше потребно и за Южна България... виж пълният текст
К.д.п. НИКОЛАЙ ЙОВЧЕВ

19 април 2011 г.
ДЕСАНТ В СЛОВЕНИЯ
Непосредствено след конкурса за приемане в Генералщабния факултет на Военна академия „Георги Раковски”, през лятото на 1998 г. заминах за Блед, Словения. Там се проведе среща на началниците на генерални щабове на страните от Югоизточна Европа, в която участваха делегации от България, Гърция, Италия, Македония, Румъния, Словения и Турция.
Съставът на делегацията ни включваше генерал Михо Михов, съпругата му Бонка и представители на трите вида Въоръжени сили: на ВВС - генерал майор Димитър Цветков, командир на корпус; на Сухопътни войски - полковник Валери Рачев от Разузнавателно управление на ГЩ, и на ВМС - моя милост.
Ще попитате: „Защо десант?” Ами защото отпътувахме без визи, без граничен и митнически контрол, без даже някой да ни попита носим ли си международните паспорти! Ей така, чисто по военному, седнахме в една „Л-17”-ска и отлетяхме! Явно всичко по полета бе договорено... виж пълният текст
Капитан І ранг от резерва СТАНКО АТ. СТАНКОВ

16 април 2011 г.
ЗАКОНЪТ НА ПАСКАЛ, БАЙ МАРИН И ПАСКАЛ КЬОРАВИЯ
В един ден от месец май на 198? година получих заветната заповед за назначение в Параходство БМФ на танкер-легенда. Радост неописуема. Млад и енергичен, изпълнен с мечти, летящ високо, високо, както се пее в оная песен на „ФСБ”-то. Основното пристанище за нефтопродукти е в Бургас и се намира на другия край на залива срещу града, отиването до там ставаше с рейдовите лодки „Тюлен” и „Акула”. В тези времена, в тогавашния апогей на Параходство БМФ, ако може така да се каже, за обедните лодки се събираше народ за един митинг на една сегашна политическа сила. Естествено отивахме по-рано, защото пред пристанището имаше една кебапчийница с най-вкусните кебачета и бира на Балканския полуостров и винаги се намираха познати и приятели, с които да смениш по някоя приказка, да се пошегуваш за някоя весела случка или да споделиш впечатления от последния рейс или кораб... виж пълният текст
Михаил АВРАМОВ

25 април 2011 г.
ЙЕЗУИТ
Дойде в дивизиона подводни лодки един „екземпляр” - майко мила! Лейтенант Петър Великов Станков (мир на праха му!), випускник на Ленинградското военноморско училище „Фрунзе”, назначен за щурман на подводна лодка С-12 - „Слава”. Знаехме само, че е син на началника на Окръжно управление на МВР - Варна, генерал Велико Станков. По онова време имаше такава „плеяда” синове - на министър Добри Джуров, на заместник-министър Бранимир Орманов, на генерал Симов, на генерал Добрев, все отбор „юнаци”!
Дойде момчето и започна службата. Легендарна!
Идваше на работа, когато си поиска и си отиваше, когато се наспи. Редовно се появяваше на 15-то число, когато изплащаха заплатите. По думи на командира на подводницата... виж пълният текст
Мичман от резерва Иван Д. ИВАНОВ - Торпедото

26 април 2011 г.
КАРГО-РЕКЛАМЦИИТЕ СА ЗАБАВНИ РЕБУСИ!
Колкото са забавни, толкова са и досадни, защото не винаги решението на ребуса води до отхвърляне и непонасяне на санкции от капитана на съответния кораб. Случи се преди половин век - през 1961 г., когато преминах на работа в ръководния екип на Параходство БМФ. Не бяха минали десетина дни от встъпването ми в длъжност, когато в кабинета ми влезе Сашо Станкович - служител в счетоводството, държейки в ръце купчина папки и директно заяви че трябва да се приключат: натрупали се карго-рекламации, трябва да се плаща и да се търси отговорност, или да се отхвърлят и водят дела, ако противната страна не е съгласна. Предложих му да се заемем с най-неотложната и най-тежката, според него, карго-рекламация... виж пълният текст
К.д.п. НИКОЛАЙ ЙОВЧЕВ

30 април 2011 г.
ЕДНО ПРОДЪЛЖЕНИЕ ПО КАРГО-РЕКЛАМАЦИИТЕ В ПАРАХОДСТВО БМФ
Не е възможно да се помнят всички разправии по рекламациите, но най-интересните не се забравят, като се има предвид, че установихме: чуждата клиентела беше изобретателна и безцеремонна във формирането на рекламации. Пример в това отношение беше рекламацията на един холандец, получател на 100 тона боб в 50 кг. торби от кораб „Н. Вапцаров” (първият с това име в Параходство БМФ). Той претендираше за това, че е трябвало да прекара през веялка стоката от всички торби на брой 2000, тъй като бобът бил запрашен от карбиден прах (от стоката карбид във варели, натоварени в коридора над торбите боб, които са били в хамбара).
Поисках обяснение от капитана и и изисках от него да ми представи изпълнителния карго план, връчен в холандския порт за разтоварване... виж пълният текст
К.д.п. НИКОЛАЙ ЙОВЧЕВ

14 април 2011 г.
В ГЕНЕРAЛЩАБНИЯ ФАКУЛТЕТ НА ВОЕННА АКАДЕМИЯ „Г. С. РАКОВСКИ” (1998 - 1999 Г.)
През пролетта на 1998 г., бидейки заместник-командир на Военноморска база Варна, бях допуснат да кандидатствам за обучение в Генералщабния факултет (ГЩФ) на Военна академия „Георги Раковски” - София. Победих в конкурса. Готвих се много сериозно, включително един месец в самата академия, затворен по цял ден в един от кабинетите на катедра „Стратегия и oперативно изкуство”. Класирах се на първо място, както впрочем и завърших.
Интересно ми беше по време на подготовката, тъй като за пръв път се „сблъсквах” сериозно с тактиката и оперативното изкуство на Сухопътните войски и Военновъздушните сили. Дотогава се бях докосвал до елементи от тях, касаещи участието им в десантни и противодесантни операции, и съдействието, оказвано от ВМС на приморския фланг на Трета армия в Югоизточно направление. Елементи от построението им имаше и в някои оперативни планове на флота, които „рисувах” като заместник-началник на Оперативния отдел в Главния щаб на ВМС... виж пълният текст
Капитан І ранг от резерва СТАНКО АТ. СТАНКОВ

04 май 2011 г.
СЛУЧКА В ГАЛЮНА (ТОАЛЕТНАТА) НА ПОДВОДНИЦАТА
Много често са ми задавали въпроса как така подводничарят издържа на подводницата повече от денонощие, когато всеки човек има естествени биологични нужди. Как ги задоволяваме, когато подводницата е на море и особено под вода. Много абсурдни фантазии съм слушал, когато съм казвал първо да си помислят питащите. То не бяха кофи с херметичен капак, специални торбички, тръбички и фунии. Когато се наслушам на „компетентни мнения”, сериозно обяснявам как е устроен „галюна” (рус. -тоалетна на кораба) и как е решен в техническо отношение този въпрос. Работата не е чак толкова сложна, но е задължително всеки да е запознат с устройството, с цел безопасна и безаварийна експлоатация на съоръжението, защото понякога се получават такива неприятни ситуации, че от една страна е смешно, а от друга - мръсно и миризливо. Та какво представлява съоръжението... виж пълният текст
Михаил АВРАМОВ

07 май 2011 г.
МОРСКИ ДНЕВНИЦИ
(част първа)
Най-приятните и най-емоционални моменти в Морското училище изживях по време на двете практики на борда на учебния кораб УК - 421, бивш пасажер на БМФ - „Димитър Благоев”.
От щурман най-обичах да съм в морето - там няма глупости. А в Морското училище, по традиция, началникът и неговите заместници всяка година оглавяваха по един учебен рейс - около тридесет дни. Плаванията се планираха в района на Черно и Средиземно море - по три круиза всяко лято...
виж пълният текст
Капитан І ранг от резерва СТАНКО АТ. СТАНКОВ

09 май 2011 г.
ВРИД-КОМАНДИР НА ПОДВОДНА ЛОДКА
Хубаво нещо е да си титуляр, но понякога поради независещи от теб причини се налага да изчакаш малко в предверието. То, „временното” е с неустановени граници, но пък статутът е железен - ВРИД, т.е временно изпълняващ длъжността. От една страна се виждаш на върха на атаката, но от друга пък има някой зад теб, дето дърпа конците и натиска спирачката, ако му се стори, че положението не е както трябва.Точно в такъв момент, когато се сменяха командирите, попаднах на подводната лодка. Командирът трябваше да става началник-щаб на дивизиона,а новият нещо се бавеше още в Академията в Ленинград, та се наложи Попов да изпълнява временно длъжността. И тъй като трябваше... виж пълният текст
Михаил АВРАМОВ

26 юни 2011 г.
НЯМА НЕНАКАЗАНО ДОБРО
- Другарю старши лейтенант, командващият флота и командирът на дивизиона подхождат към тренажора! - Помощникът ми - старши лейтенант Маринов, бе видимо изненадан, да не кажа - стреснат.
Докладът не ме очарова естествено, но време за размисъл нямах - закопчах теленото копче на яката на китела, поопънах му пешовете, ударих една ръка на перчема и след командата „Екипаж, мирно-о!”, бодро отрапортувах:
- Другарю адмирал, екипажът на подводна лодка „Слава” провежда
упражнение номер седем - „Излизане от затънала подводница по „мокрия” способ, през торпеден апарат”, от програмата по леководолазна подготовка!... виж пълният текст
Капитан І ранг от резерва СТАНКО АТ. СТАНКОВ

17 май 2011 г.
МОРЯЦИТЕ НЕ СЕ РАЖДАТ - ТЕ СЕ СЪЗДАВАТ
Провежданата кадрова политика във ВМС през 2000 г. ме заведе да продължа службата си от Щаба на ВМС в дивизиона кораби със спомагателно назначение (поделение 28580) - Военноморска база Варна. В края на м. март 2001 г. бе уточнена административната форма за командироването ми в поделението с определени задачи и въпроси, на които трябваше да отговоря пред командването на ВМС. Основният отговор, който се искаше от мен, бе кадровият. Стартираната по това време реформа по т.н. „План-2004” позволи на редица властимащи да наложат личните си виждания за военна служба като важни стъпки по време на реформата.
Поделението бе от особен „интерес” за командването... виж пълният текст
Капитан I ранг от резерва Бранимир ТОДОРОВ

10 юни 2011 г.
ПРЕДИ 25 ГОДИНИ: ПРЕХОДЪТ НА ЯХТА “БУЛКОН СТАР” ОТ ФИЛАДЕЛФИЯ ДО ВАРНА
През 1986 г. работех като капитан на м/к “Адалберт Антонов”. Това беше кораб за насипни товари с товароподемност 38 000 тона. Извършвахме рейсове до източното крайбрежие на САЩ с обратен товар въглища, кокс и зърно. През един летен ден отплавахме от Варна за Филаделфия, САЩ, да натоварим от там пълен товар насипен кокс за Варна. Баластният преход от Варна започна при хубаво лятно време. Преминаването през Босфора и Дарданелите беше рутинно и следващите два дена корабът плаваше в Средиземно море с курс към Гибралтар. Прогнозата за океанския преход също беше благоприятна и не се очакваха никакви изненади.... виж пълният текст
Капитан далечно плаване Орлин СТАНЧЕВ


21 юни 2011 г.
РАЖДАНЕТО НА СПОРТНОТО ВЕТРОХОДСТВО
Дом „Народен флот” (ДНФ), или както старите варненци го наричаха - Военният клуб, беше в центъра на града, пред катедралния храм. Там, веднага след входа, беше канцеларията на физкултурния колектив „ВМС” (Военноморски сили) който след време бе преименуван на „Черно море”. Стефан Маринчев (Едноокия) беше всевластния шеф. И аз, като всеки треньор, си имах бюро в което си държах дневници и документи от състезания. Единствен треньорът по футбол - Моканов, не се занимаваше с писания и важно контактуваше само с командващия и началник-щаба на флота.
Портиер на ДНФ беше старият добряк бай Добри. Синът му, не след много време стана адмирал - командващ на флота, повече известен като „Пианцата Странджата”. Всеки ден отивахме в портиерната, за да получаваме от бай Добри пощата... виж пълният текст
Капитан Асен ДРЕМДЖИЕВ
23 юни 2011 г.
СЪДБАТА НА ВТОРИЯ КОРАБ „БРЕЗА”
На 11.12.1984 г. бях назначен за капитан на кораба „Бреза”. Това не беше старият параход „Бреза”, построен през 1922 год. и бракуван към края на 70-те години на миналия век. Вторият кораб с това име влезе в състава на Параходство БМФ в началото на 80-те години по един доста странен и непланиран начин. Корабът беше с товароподемност около 3000 тона, два хамбара, кърмова надстройка и автоматични товарни биги, които се задвижваха от хидравлика. Корабът беше построен в Холандия през 1972 г. Навигационното оборудване беше скромно в сравнение с днешното и корабът нямаше спътникова навигация. GPS системата още не се беше появила в търговския флот. Мостикът имаше един радар Decca, един радар Skanti на 24 волта, жирокомпас “Аншутц” и останалото бяха картите, секстаните, хронометъра, мореходните таблици и алманаха “Браун”... виж пълният текст
Капитан далечно плаване Орлин СТАНЧЕВ

22 юни 2011 г.
ЗАПЛАТА НЕ ВИ СЕ ПОЛАГА!
Завърших Техникума по корабостроене и корабоплаване (Варна) по специалността „морско корабоводене” през 1968 г. и същата есен постъпих във Висшето военноморско училище във Варна по същата специалност. Дипломата от техникума ми даваше право за придобиване на морска правоспособност „капитан от местно плаване”. С тази правоспособност можех да заемам длъжност до втори помощник-капитан на търговски кораби в близко плаване. Очевидно, ако исках да достигна върховете в професията, трябваше да получа висше морско образование, което тогава се придобиваше само във Военноморското училище.
В края на първата година проведохме лятна плавателна практика по българското крайбрежие с учебния кораб... виж пълният текст
Капитан далечно плаване Орлин СТАНЧЕВ

12 май 2011 г.
КАК СЕ СТРОИ „ИМПЕРСКА” МАРИНА
От 18 до 22 юни 2001 г., начело на логистична делегация, посетих Турция. Домакин беше флотският им тил, в частност - корабостроителните и кораборемонтни заводи на ВМС на Турция. Целта бе обмяна на опит в сферата на „джойнт венчъра”, т. е. строителството на кораби за ВМС, в кооперация с водещи световни корабостроители. Турските ВМС вече десетки години работеха съвместно с немския „Люрсен”, строяха подводници, клас „U” - 209, 210, 212, ракетни катери тип „Мартъ” и фрегати тип ”Мекко”- 200. А у нас водехме преговори точно с „Люрсен”.
С мен беше капитан І ранг Тодор Илиев, началник на аварийно-спасителните дейности в Щаба на флота и още двама офицери от управлението... виж пълният текст
Капитан І ранг от резерва СТАНКО АТ. СТАНКОВ

08 юли 2011 г.
АВАРИЕН ПРЕСТОЙ НА М/К “ВАСИЛ ЛЕВСКИ” В ГИБРАЛТАР 1960 Г.
В началото на м. юли кораб “Васил Левски” плаваше в рейс с пълен товар жито от Одеса за Лондон и Ротердам под командването на капитан Иван Станчев и главен механик Никола Михайлов. На 9 юли като старши помощник-капитан бях на следобедна ходова вахта. Вече бяхме пресекли траверса на нос Гата и пресмятах кога точно ще пристигнем в Гиблартар за бункировка на гориво, когато щамбайнът (машинният телеграф), задействан долу - от машиното отделение, даде “Стоп”. Веднага поисках обяснение по проговорната тръба. Отговориха, че внезапно са чули нехарактерни шумове в главния двигател долу при коляновия вал и затова аварийно са дали “Стоп”, за да се ориентират. А сега, чрез последващи проби от “най-малък напред”, с последователни увеличения на хода, искат да си изяснят причините за шумовете... виж пълният текст
К.д.п. НИКОЛАЙ ЙОВЧЕВ

12 юли 2011 г.
ЗАКЪСНЕЛИЯТ БЛЯСЪК НА „ЦАРСКИТЕ” ОФИЦЕРИ
Сигурно вече се питате, уважаеми читателю, защо думата „царските” е в кавички? Ще ви отговоря с думите на покойният мичман ІІ ранг Христо Миевски - един от „тях”, думи, изречени през далечната вече 1994 година:
- Станко, ако аз съм „царски офицер”, то ти до преди пет години трябва да си бил „генерално-секретарски”, а сега - „президентски”! Офицерът, моето момче, е БЪЛГАРСКИ, независимо от това, кой му е Върховен главнокомандващ! Неговата партия е България и всичко друго е крачка назад и надолу!
Сега, близо двадесет години след първите ми срещи с тези хора, се чудя - колко много хубави неща чух, видях и научих от тях, при това за „нула” време! Някакви си десетина години общуване... Защото те, един по един си отидоха от този свят, колкото удовлетворени... виж пълният текст
Капитан І ранг от резерва СТАНКО АТ. СТАНКОВ

22 юли 2011 г.
КЮФТЕТА ОТ ЛЪВ
По време на безпроблемното пристанищно морячество, командвах най-хубавия и най-мощен влекач „Сатурн”. За разлика от другите съветски влекачи, той беше строен в Англия и то за англичани; това от само себе си вече говори достатъчно.
Заставахме на кея на второ място в Пристанище Варна. Тъй като мястото беше малко, всички влекачи се връзвахме един за друг на бордовете си - като сардели. За по-оперативно отзоваване при маневри, диспечерите предпочитаха да изпращат най-външните влекачи. Това беше повода, при групово завръщане от маневра, да правим истинско състезание - кой първи ще се хване за кея... виж пълният текст
Капитан Асен ДРЕМДЖИЕВ

26 юли 2011 г.
ТРАДИЦИЯ
Преди и след проникването на древните елински моряци и търговци в Черно море, автори като Ксенофонт, Херодот, Страбон, Плиний и други описват западните брегове и жителите му с фантастични качества заимствани от митовете и легендите господствали от хиляди години преди новото летоброене.
Според Плиний Стари, там, където сега е Варненска област, живеели джуджета, които след време били прогонени от жеравите. За крадливите траки по крайбрежието се разказва, че на най-непристъпните скалисти брегове, през бурни нощи поставяли лампи. Така привличали като нощни пеперуди уморените моряци, търсещи тих залив, да се разбиват на скалите. След гибелта им по брега оставали съкровища от предмети, които те прибирали... виж пълният текст
Капитан Асен ДРЕМДЖИЕВ

21 август 2011 г.
УРОКЪТ НА ПОДЧИНЕНИТЕ
Седим си с капитан І ранг от резерва Янкулов „на беседката”, която отдавна я няма в градинката пред щаба на дивизиона подводници, и редим спомени... Те и колегите от едновремешната бригада ракетни катери си имаха една „върба”, под която се срещаха много след отсичането й...
Току що сме вдигнали тържествено флаговете на „Слава”, по случай петдесет и седмата годишнина на поделението. Май за последен път... Янкула току се сеща:
„ ... Беше скоро след пожара на подводна лодка „Слава”... виж пълният текст
Капитан І ранг от резерва СТАНКО АТ. СТАНКОВ


22 август 2011 г.
КРАТКИ СПОМЕНИ НА ЕДИН МЕХАНИК НА ППК № 273
Всички новопроизведени морски офицери от моя випуск започнахме офицерската си служба в края на септември 1966 г. като взводни командири на новобранците матроси. Аз - в поделението „Пясъка” - Морските учебни школи. И с края на обучението на младите матроси в началото на м. декември с. г. пристигнах в Бургас с назначение механик на противопожарен кораб ППК № 273 (немски проект L26) в 96-и Отделен дивизион за охрана на рейда (ОДОХР). Цялата ми механическа одисея премина на този кораб - три години в Бургаската „Охра” и още една - в Брегова база Созопол (тогава имаше такова поделение).
Командир на 96-и ОДОХР бе капитан ІІІ ранг Господин Христозов (с прякор дядо Господ), заместник-командир по политическата част (ЗКПЧ) - капитан ІІ ранг Въндев, началник-щаб - капитан ІІІ ранг Ангелов, механик на дивизиона - старши лейтенант Костадин Стойчев. Дивизионът се състоеше от Аварийно-спасителен отряд в състав: ППК № 273 с командир старши лейтенант Илия Обретенов... виж пълният текст
Капитан І ранг о. р. Румен ТОТЕВ
21 септември 2011 г.
ФЛОТСКИ СТАНДАРТИ
Върхът на професионалната подготовка на офицера от българския Военноморски флот в годините на тоталитаризма безспорно бе завършването на Военноморската академия в Ленинград (днес Санкт Петербург). Избраните не бяха много, но не мога да си изкривя душата и да кажа, че там се ходеше само „с връзки”. Успяваха и момчета като мен - от народа, от първо до трето поколение - не с връзки, а „с обувки” (от цялата първа серия на „Седем часа разлика” най ми хареса това сравнение). Пък и „най-достойните” обикновено след някоя и друга година служба във флота отиваха да учат „Външна търговия” в Москва. Това бе „прикритието” на подготовката им за разузнавачи... виж пълният текст
Капитан І ранг от резерва СТАНКО АТ. СТАНКОВ

31 август 2011 г.
ЕДНА ДРУГА ГЛЕДНА ТОЧКА ЗА ГИБЕЛТА НА „ЛЕЙТЕНАНТ ПУЩИН”
През тези дни, уважаеми читатели, темата за потопяването на руския ескадрен миноносец „Лейтенант Пущин” в български териториални води по време на Първата световна война е особено актуална. Затова с удоволствие ви предлагаме една друга гледна точка за гибелта на „Лейтенант Пущин”. Тя е на уважавания наш автор капитан Асен Дремджиев и е поместена в неговата книга „Преди” (Варна, 1999 г.). Поместваме разказа-спомен с негово съгласие и със следните необходими бележки и уточнения:
Капитан Васил Игнатов наистина е изявен във военния ни флот специалист по поставяне и прочистване на минни заграждения. Но в този свой спомен паметта му леко е изневерила. Той не е поставил минното заграждение, на което се е взривил „Лейтенант Пущин”, а само е участвал като младши офицер на миноносеца "Шумни" с командир лейтенант Александър Манолов... виж пълният текст
Капитан Асен ДРЕМДЖИЕВ

3 септември 2011 г.
УЧЕНИЕ ИМАШЕ, НО ЗНАК ЗА НАС НЯМАШЕ
Преди няколко месеца ви запознахме с един интересен знак:
28 юни 2011 г. Знакът на участниците в учението „Съвместни усилия - Синият Дунав 2000”. Уточнихме, че:
ВМС на България участват с два рейдови миночистача проект 1259.2 от Трети дивизион миночистачни кораби на Военноморска база Варна. Те са под командването на командира на дивизиона капитан ІІ ранг Тодор Йотов. Рейдовите миночистачи с бордови номера 55 и 56 (съгласно Корабния устав на кораби IV ранг име не се полага) са под командването на капитан ІІІ ранг Златко Янчев и лейтенант Тихомир Трифонов. Това е първата проява на нашите ВМС на река Дунав след ликвидирането на Дунавската флотилия през 1961 г. и неуспешният опит за нейното възстановяване в началото на 90-те години на ХХ век...... виж пълният текст
Капитан І ранг Тодор ЙОТОВ


8 септември 2011 г.
СПОМЕНИ НА ЕДИН МОРЯК ВЪВ ВНИИ-ГЩ
През 1970 г. издържах конкурсен изпит за обучение по специалността „Военна кибернетика” в Академия связи, Ленинград, СССР. И в края на месец август групата замина за СССР. Е, съветските другари в последния момент измениха мястото и мъничко специалността - обучавах се 4 години в Киевското висше инженерно радиотехническо училище на ПВО на страната (КВИРТУ ПВО/с). С това загубихме академичното ниво на образование (получих второ инженерно образование) и малко от широтата на специалността, която бихме получили в АС-Ленинград. Много по-късно разбрах, че от КВИРТУ са излизали основните специалисти за управление ракетните комплекси на стратегическите ракетни войски и на командните космически пунктове. По време на обучението си в него, използвайки дипломата си... виж пълният текст
Капитан І ранг о. р. Румен ТОТЕВ
24 август 2011 г.
КОМАНДИРСКО РЕШЕНИЕ
На истинския командир понякога му се налага да взема нестандартни решения - обосновани, или не напълно. Разбира се, с осъзнатата отговорност за последствията ...
Имаше едно време в района на Севастопол птицесовхоз (птицевъдно съветско хазяйство), наречен, естествено „Красный октябрь”. Негов председател бе Александър Василиевич Недуруев - бивш офицер, командир на взвод от времето на Отечествената война, кавалер на „едни гърди” ордени и медали. Беше типичен образ на фронтовак - винаги с готово решение за всичко, разпоредителен, гласовит и до крайност пунктуален. Ще се уверите сами в това, уважаеми читателю ...
... В късното лято на 1982 г. подводна лодка „Победа”, бордови номер „С-11”, бе в Севастопол за провеждане на дълбоководно потапяне... виж пълният текст
Капитан І ранг от резерва СТАНКО АТ. СТАНКОВ

12 октомври 2011 г.
В БЛИЗКО ПЛАВАНЕ С М/К „КАМЧИЯ” - ПЪРВИЯТ ОТ СЕРИЯТА 300-ТОННИ
Плавах като капитан на м/к „Благой Касабов” и при започнало вече товарене за рейс „Варна - Дурацо” във втората десетневка на януари 1961 г. получих нареждане да сдам командването на кораба на колегата Димитър Свещаров. Причината? Временно трябваше да остана в отдел „Експлоатация” на Параходство „Български морски флот”, за да се реши проблема с неползваните годишни отпуски. Това се обясняваше с факта, че отделът работеше с ограничен брой личен състав и винаги притиснат от изпълнението на плана, нямаше възможност да бъдат осигурени отпуските, когато трябва. Този въпрос се решаваше, когато във въздуха почваше да витае скрито роптание. Въпросът вече не търпял отлагане и ръководството решава чрез временно включване на лице от плавсъстава да приключат с проблема.... виж пълният текст
К.д.п. НИКОЛАЙ ЙОВЧЕВ

21 октомври 2011 г.
СПОМЕН ЗА СЛУЧАЙ НА МОТОРЕН КОРАБ „ПЛЕВЕН”
Една от функциите на замeстник-директора на Параходство „Български морски флот” (БМФ) по експлоатацията беше да се правят проверки по разни доклади и сигнали за нарушения по корабната дисциплина и да се вземат решения за тяхното отстраняване. Тези решения по формата на съответни заповеди се изпращаха по корабите за сведение на капитаните и екипажите. Веднъж се наложи в оперативен порядък да се вземе решение за м/к „Плевен” по адрес на един кърмчия на борда заради неговото поведение преди отплаване от Варна.
Беше през лятото на 1962 г. Временно капитан на кораба беше Асен Абаджиев (Випуск 1936 г. на Морското училище), който по предварителна оценка обявява час за контрола и заминаване. Това става известно на всеки член от екипажа. Контролата идва в обявения час, но един кърмчия отсъства и капитанът я отлага, за да се изясни отсъствието на моряка... виж пълният текст
К.д.п. НИКОЛАЙ ЙОВЧЕВ

21 октомври 2011 г.
ПРЕВОЗ НА СЛЪНЧОГЛЕД ОТ ВАРНА ЗА ЛИВОРНО ПРЕЗ 1959 Г.
Системната информация на „Морски вестник” за износа на зърнени храни от Порт Варна предизвика у мен един спомен от есенната износна кампания 1959 г. На м/к „Васил Левски” под командването на капитан Иван Станчев към края на месец октомври пристигнахме във Варна с пълен товар фосфатен тор за започналата вече есенна сеитба и затова бързо ни разтоварваха и торът отиваше направо по сеитбените ниви.
Капитан Станчев още на втория ден от пристигането ми даде информация за следващия рейс: пълен товар слънчогледово семе Варна - Ливорно и обяви, че слиза в домашна отпуска. В разговор с капитан Станчев при неговото слизане от кораба го запитах защо ще почива през зимата - неговите колеги война водят, за да си вземат отпуските в лятно време... виж пълният текст
К.д.п. НИКОЛАЙ ЙОВЧЕВ

27 октомври 2011 г.
ЗА БОЦМАНА, ДОКТОРА, ВИНОТО И ЛИМОНАДАТА
Службата на различните класове кораби във Военноморските сили си има специфика. Има такава и по отношение на екипажите и изискванията към тях. Например, всеки член на екипажа си има заместник - както по длъжност, така и по различните разписания - по сигнал „Бойна тревога”, по заставане и снемане от швартови, по борба с вода и пожари, че и по приборка (почистване на кораба).
Има обаче и длъжностни лица, без които корабът не може да излезе в морето. На подводниците, по наше време такива бяха командирът, боцманът, шифровчикът и докторът... виж пълният текст
Капитан І ранг от резерва СТАНКО АТ. СТАНКОВ

05 ноември 2011 г.
МОРЕТО - НАЙ-ДОБРАТА ИЗПИТНА КОМИСИЯ
След разтоварване слънчоглед в Ливорно, с м/к „Васил Левски” по чартър отплавахме за Сфакс (Тунис) за приемане на пълен товар фосфат за Щетин (Полша). Товаренето на фосфата и преходът премина нормално и на 03.01.1960 г. застанахме на котва на рейда пред устието на река Одер. За влизане в порта трябваше да изчакаме да се освободи кей, на който ще разтоварваме.
При заставане на кея за разтоварване, получихме радиограма-нареждане, за рейс за България - пълен товар метали от Анверс за Варна, но преди това от Щетин трябваше да натоварим четири тежки колета, които представляваха 60-тонни котли за ТЕЦ „Марица изток”... виж пълният текст
К.д.п. НИКОЛАЙ ЙОВЧЕВ

09 ноември 2011 г.
НА КОТВА НА РЕЙДА ПРЕД ВАРНА
Във времето, когато повечето танкери бяха с две надстройки, палубата на юта бе с дървена настилка, с огромни вентилационни лули, наричани „маники” и още нямаше разните строги и безбройни правила за сигурност и безопасност, животът на корабите като че ли бе някак си по-весел и интересен. Винаги имаше време за някоя шега, а хората контактуваха много повече помежду си. Разказваха се интересни случки от минали времена, споделяха се проблеми, мечтаеха си. Сега ми се струва, че орязването на екипажите е за сметка на безбройните проверяващи чиновници по пристанищата, а на корабите цари едно мъртвило, и лафове от рода на „ти си дошъл тук да работиш, а не за забавление”... виж пълният текст
Михаил АВРАМОВ

14 ноември 2011 г.
ПРИЕМАНЕТО НА М/К „БАЛКАН” В ЛОНДОН (1956 Г.) И ПЪРВИЯТ МУ ЧАРТЪР
През м. март 1956 г. бях приключил домашната си отпуска след петмесечно далечно плаване с парахода „България” и се водех на разположение към навигационният отдел на Параходство „Български морски флот”. По това време отделът се ръководеше от капитан Георги Дюлгеров, при когото преди две години премина стажант-капитанския ми стаж. В отдела, при идване на старши колеги, често се водеха разговори за перспективите за развитие на търговския ни флот и се споделяше, че от края на войната до 1956 г. вече е изминал един възстановителен период за икономиката на страната, в т. ч. и за търговското ни мореплаване, и че е време да има доставки на следващи кораби с по-голям тонаж... виж пълният текст
К.д.п. НИКОЛАЙ ЙОВЧЕВ

19 ноември 2011 г.
ГОРЕЩА ГАЙКА - МОКЪР ТРАП
Тази случка ми я разказа бай Андро. Тя е от времето на парните кораби на „Български морски флот”. Дисциплината по корабите тогава е била по военному строга и е нямало отпускане. Вахтите са се давали непрекъснато, независимо дали корабът е на ход, на котва или в пристанище. Котлите са работили постоянно, защото доста механизми са били задвижвани с пара. Тогава е имало голямо търсене на инженери - механици и много от тях не са имали висше образование, а със съкратени курсове са защитавали степени, започвайки от мотористи и огняри.На един такъв кораб главен механик бил бай Тошо Вагона. Явно прякора му е останал още докато е работил на брега и е бил локомотивен машинист. Стъпка по стъпка човека стигнал до главен механик... виж пълният текст
Михаил АВРАМОВ

20 ноември 2011 г.
НЕОБИКНОВЕН РЕМОНТ НА НИК „9 СЕПТЕМВРИ”
Можете ли да си представите как изглежда подводната част на дървен кораб обшит с медни листи? Особено, когато е наскоро докуван и боядисан, е направо „елегантен”. Проблемите на този тип кораби идваха от блуждаещите токове от кавитацията на винта и от електрохимическия потенциал на различните метали, потопени в морска вода. Въпреки, че перото на руля също е обшито с медна ламарина, фланецът му в горния му край, съединен с болтове към фланеца на балера, са от стомана. И точно там, между корабостроителната стомана и медната обшивка протичат най-силните токове. За да се намали действието им, се монтират под водата към корпуса протектори - блокчета от специална сплав от алуминий, магнезий, цинк и живак... виж пълният текст
Доц. д-р Траян ТРАЯНОВ

29 ноември 2011 г.
НАГРАДАТА (1973 Г., НИК „9 СЕПТЕМВРИ”)
Току що бях се завърнал от Първото световно първенство по подводен спорт-септември 1973 г. в Риека (Хърватска - тогава в рамките на Югославия) и телефона в службата звъни:
- Траянов, обажда се капитан Андонакиев от научно-изследователския кораб (НИК) „9 септември”. Трябва да ни помогнеш!
- За какво става въпрос? - питам аз.
- Салникът на балера пропуска много вода. Да се опиташ да го уплътниш под водата.
- Няма проблеми -казвам и си припомням наум прийомите, които сме ползвали в Подводната инженерна група (ПИГ) - да дойде утре след обед някой от екипажа с кола да ме вземе с такъмите - апарат, костюм, баластен колан.
- Добре, ще ти се обадя утре кой ще дойде да те вземе и благодаря за отзивчивостта... виж пълният текст
Доц. д-р Траян ТРАЯНОВ

04 декември 2011 г.
ЗАВРЪЩАНЕ НА МОСТИКА НА М/К „БЛАГОЙ КАСАБОВ”
През месец октомври 1960 г., като старши помощник-капитан на м/к „Васил Левски” слязох на брега във Варна в домашен отпуск. По време на неговото ползване, при контакти в навигационния отдел на Параходство „Български морски флот” получих информация, че ще ми възложат длъжност капитан за приемане на един малотонажен хладилен кораб. Изчакваше се уреждане на покупката от страна на ДТП „Булет” и че ще трябва корабът да се приеме в Норвегия.
Реших, че ще бъде по-рационално да предложа в параходството да изпратят друг колега и да се заема в новият си статус с някой от малотонажните кораби в експлоатация. Идеята беше лесна за изпълнение, защото много от колегите желаеха да участват в приемането на „нов” кораб. Предложението беше прието с известно учудване... виж пълният текст
К.д.п. НИКОЛАЙ ЙОВЧЕВ

07 декември 2011 г.
ТРЪПКАТА „АКАДЕМИК”
Един по-старши колега не пожали труд да напише цяла книга, за да докаже, че балканджиите са повече и по-добри сред моряците. Аз обаче съм доказателство и на тази теза, и на нейната противоположност. Роден съм в едно селце в Стара планина, в което днес май живее само един човек, на границата на великотърновската, старозагорската и карловската община. Балканджийският ми период обаче трае само три години, защото семейството ни се мести в Русе - един стародавно европейски град, на емблематичния паметник на който край реката пише: „От тука започва българското морячество.” Моето лично морячество - единствен в цялата рода, започна с препятствие по пътя към Морското училище. От моя „зърнен” техникум дотогава никой не бе постъпил в него и чиновниците от Военното окръжие по инерция... виж пълният текст
Валентин ДИМИТРОВ

13 декември 2011 г.
СЪСТЕЗАТЕЛИ
Много често на петролния кей във Варна заставаше да разтоварва танкерът „Антон Иванов”. Това е първият български танкер, посетил Куба, и доставил меласа за България, но това е било в далечната 1961 г. Случките, за които искам да разкажа, са с малко по-късна дата... Тук отново бил Черен Гого, но също така имаше и един камериер на когото казваха капитан Стьопка. Беше дребен и с доста бръчки на обгорялото му лице. Носеше постоянно униформата на Параходство БМФ и на главата - униформена фуражка, на която имаше кокарда с котва и козирка. Като повечето дребни хора бе подвижен и малко нервак, но иначе безобиден. Говореше бързо и вмъкваше между думите едно двойно „ат, ат”, като в същото време рязко повдигаше шапката за козирката и пак бързо я нахлупваше на главата си. Просто нещо като тик или емоционална реакция... виж пълният текст
Михаил АВРАМОВ

25 декември 2011 г.
КОЛЕДНО НАКАЗАНИЕ
Няма добрина, която да е останала ненаказана. Най-вече сред българите.
Бях капитан на гръцки кораб. Командният състав бе от българи. Знае се как хубаво плащат под чужд флаг.
Наближаваше Коледа. Корабособственикът - стар грък, дойде в кабината ми, преди да отплаваме. Уредихме всичко и като си тръгваше, сложи върху бюрото ми една пачка долари:
- За Коледа дай по 400 долара на офицерите, да се почерпят. На теб давам 500.
Помислих и нали си знам хората, го помолих:... виж пълният текст
Капитан Асен ДРЕМДЖИЕВ


27 декември 2011 г.
КАКВО КРИЕ МОРЕТО ПРЕД ПЛАЖА ПОД СПИРКА „СТУДЕНТСКА” ВЪВ ВАРНА?
През 1938-39 г. служих в Бреговата артилерия на Флота като оръжеен техник. Служих там, защото имах гражданска професия стругар. Набор 1918 г. се заклехме в Несебър на миноносеца „Дръзки”, под увенчания със златен вензел димоход, където още стояха пробойните от турски снаряд, получени при паметната атака срещу крайцера „Хамидие” (1912 г.). След клетвата получих назначение в 24 см (240 мм) батарея, разположена в местността „Почивка” (тогава северно от гр. Варна, а днес в чертите на града). В задълженията ми на оръжеен техник влизаше и поддръжката на оръжейните (за стрелковото въоръжение на артилеристите) от 25 см батарея, 15 см батарея... виж пълният текст
Петър Николов АТАНАСОВ
28 декември 2011 г.
АКЪЛ - МОРЕ!
Тръгвахме от Новоросийск за България. Знае се зимно време как духа в Новоросийск. Какво се бях разсеял, та чак преди маневрата се сетих да пусна жирокомпаса. А му трябваха поне няколко часа, за да влезе в меридиана.
Капитан Фос още не беше си пийнал и въпреки това прие спокойно непростимата ми грешка:
- Хайде, момче, сега - горе на летния мостик! Оттам по преговорната тръба ще казваш курсовете...
Наистина, нямаше друг изход. Осветлението на магнитния компас, който е на летния мостик, беше повредено и отдолу не се виждаше. Стари бракми... виж пълният текст
Капитан Асен ДРЕМДЖИЕВ

29 декември 2011 г.
ПРЕЖИВЯНА СЕНТЕНЦИЯ НА ФОСА
След стажа на парахода „България” и на парахода „Шипка”, към началото на третата десетдневка на януари 1955 г. началникът на навигационния отдел на Параходство „Български морски флот” капитан Любомир Милков ми връчи записка за длъжност трети помощник-капитан на моторния кораб „Благой Касабов”.
Длъжността на малките кораби имаше двойно натоварване, тъй като те нямаха четвърти помощник-капитан и следваше да изпълняват и неговите функции по прехраната. В първите два рейса от Бургас до Истанбул корабът се командваше от сменни капитани и след това за постоянно длъжността беше заета от капитан Веселин Георгиев (Фоса) - син на известния в миналото на Българското търговско параходно дружество (БТПД) капитан Антон Георгиев - Брадата... виж пълният текст
К.д.п. НИКОЛАЙ ЙОВЧЕВ

24 юни 2011 г.
СЛУЧАЯТ С МАШИННИЯ БОЦМАН НА КОРАБА „АДАЛБЕРТ АНТОНОВ”
Капитанът на кораб „Адалберт Антонов” - Атанас Папазов, се пенсионира и на 24.06.1986 г. приех от него командването на кораба като титуляр. Екипажът ми беше почти непознат. Отдел „Трампово плаване” на Параходство БМФ беше чартирало кораба за един рейс до Филаделфия, откъдето трябваше да вземем пълен товар въглища за Варна. Сезонът беше ваканционен и много членове на екипажа си бяха взели съпругите и децата като придружаващи лица. Условията за вземане на придружаващо лице по това време изискваха членът на екипажа да има най-малко 5 години трудов стаж в БМФ, писмено потвърждение от капитана за това, че корабът разполага с достатъчно спасителни средства и придружаващите лица да не са повече от 12 души - това е изискване на конвенцията СОЛАС. Всеки кораб, който превозва повече от 12 пътници се счита за пътнически и изискванията на конвенцията са доста по-високи по отношение на оборудване и конструкция на пътнически кораб... виж пълният текст
Капитан далечно плаване Орлин СТАНЧЕВ
