БРОЙ 4
:: МВ "Компас" :: Морски колекции ::
25.02 - 11.03.2009 г.
продължение от стр. 7
Изброените длъжности през 1919-1920 г. биха могли да се възприемат като бюрократична справка, ако не се вземе под внимание обстоятелството, че 27 ноември 1919 г. е подписан Ньойският договор, влязъл в сила от 9 август 1920 г. Настъпват особено тежки времена за военния флот на Царство България, който съгласно клаузите на договора трябва да бъде ликвидиран. Започва дълголетната борба за неговото оцеляване под формата на легални морски и речни полицейски структури. Започва и смяната на поколението командни кадри.
По-нататък биографията на бъдещия адмирал е тясно преплетена с борбата за опазването и развитието на Флота и на неговите кадри, нещо повече, по-голямата част от успешните действия в тази насока са извършени под негово ръководство. На 7 март 1921 г. с разпореждане на Щаба на армията интендантът на Флота капитан ІІ ранг Сава Стефанов е командирован в Цариград, Турция, а се завръща от там на 20 април с.г. като капитан ІІ ранг от запаса. Докато е в чужбина, на 1 април с.г. той е уволнен във връзка с разформирането на Флота, а на същата дата е назначен за началник на Морската търговска полицейска служба. За него това едва ли е било някаква изненада, още повече, че в Цариград той отива именно за да проучи възможността да бъде попълнен плавателния състав на новото формирование.
След като стават ясни клаузите на Ньойския договор, военното министерство и командването на Флота правят всичко възможно да запазят възможностите на страната за морска отбрана. Още на 4 юни 1920 г. Министерството на войната разпорежда на офицера за свръзка при Щаба на източните армии в Цариград да продължи преговорите по закупуването на 7 единици от намиращите се там и предложени за продажба кораби на френския флот. Френското командване отказва да продаде корабите на България като изтъква необходимостта от влизането в сила на Ньойския договор. Капитан ІІ ранг Стефанов е в Цариград по време на определен етап от преговорите между българската и френската комисия, както и при част от ходовите изпитания на море на предлаганите плавателни съдове. Преговорите продължават чак до есента и след извършените изпитания от 15 до 24 октомври 1921 г. шест преследвача на подводници (два шасьора и четири ведети) са определени за продажба на България.
Новоназначеният началник на Морската търговска полицейска служба о.з. капитан ІІ ранг Стефанов изпълнява заповедта на военния министър от 21 ноември 1921 г. за именуването на закупените кораби. Датата за церемонията не е избрана случайно. На 8/21 ноември 1912 г. е победната атака на отряда български торпедоносци срещу турския крайцер „Хамидие”. След официалното ликвидиране на Флота, тази дата е обявена за празник на Морското училище под благовидния
Изброените длъжности през 1919-1920 г. биха могли да се възприемат като бюрократична справка, ако не се вземе под внимание обстоятелството, че 27 ноември 1919 г. е подписан Ньойският договор, влязъл в сила от 9 август 1920 г. Настъпват особено тежки времена за военния флот на Царство България, който съгласно клаузите на договора трябва да бъде ликвидиран. Започва дълголетната борба за неговото оцеляване под формата на легални морски и речни полицейски структури. Започва и смяната на поколението командни кадри.
По-нататък биографията на бъдещия адмирал е тясно преплетена с борбата за опазването и развитието на Флота и на неговите кадри, нещо повече, по-голямата част от успешните действия в тази насока са извършени под негово ръководство. На 7 март 1921 г. с разпореждане на Щаба на армията интендантът на Флота капитан ІІ ранг Сава Стефанов е командирован в Цариград, Турция, а се завръща от там на 20 април с.г. като капитан ІІ ранг от запаса. Докато е в чужбина, на 1 април с.г. той е уволнен във връзка с разформирането на Флота, а на същата дата е назначен за началник на Морската търговска полицейска служба. За него това едва ли е било някаква изненада, още повече, че в Цариград той отива именно за да проучи възможността да бъде попълнен плавателния състав на новото формирование.
След като стават ясни клаузите на Ньойския договор, военното министерство и командването на Флота правят всичко възможно да запазят възможностите на страната за морска отбрана. Още на 4 юни 1920 г. Министерството на войната разпорежда на офицера за свръзка при Щаба на източните армии в Цариград да продължи преговорите по закупуването на 7 единици от намиращите се там и предложени за продажба кораби на френския флот. Френското командване отказва да продаде корабите на България като изтъква необходимостта от влизането в сила на Ньойския договор. Капитан ІІ ранг Стефанов е в Цариград по време на определен етап от преговорите между българската и френската комисия, както и при част от ходовите изпитания на море на предлаганите плавателни съдове. Преговорите продължават чак до есента и след извършените изпитания от 15 до 24 октомври 1921 г. шест преследвача на подводници (два шасьора и четири ведети) са определени за продажба на България.
Новоназначеният началник на Морската търговска полицейска служба о.з. капитан ІІ ранг Стефанов изпълнява заповедта на военния министър от 21 ноември 1921 г. за именуването на закупените кораби. Датата за церемонията не е избрана случайно. На 8/21 ноември 1912 г. е победната атака на отряда български торпедоносци срещу турския крайцер „Хамидие”. След официалното ликвидиране на Флота, тази дата е обявена за празник на Морското училище под благовидния
Семейството на контраадмирал Сава Стефанов (снимката е направена през 40-те години на ХХ век).
Автограф на цар Борис ІІІ, даден на Сава Стефанов след уволняването му от Флота.
Част от отличията на контраадмирал Сава Стефанов
предлог, че става въпрос за християнския празник Архангелов ден.
Капитан ІІ ранг Стефанов е началник на Морската търговска полицейска служба във Варна до 22 август 1925 г., когато е командирован в София да замества началника на Отделението за морска и речна полицейска служба и Морска учебна част капитан І ранг Лазар Драганов. По този начин той поема управлението на нелегалните флотски структури, а царският указ от 18 септември 1925 г. узаконява този факт. Званието капитан І ранг на 6 май 1926 г. Официално, макар и със строго поверителна заповед по Министерството на войната № 18 от 4 май 1931 г. капитан І ранг Сава Стефанов е назначен за началник на Флота.
Годините, през които Сава Стефанов ръководи най-голямото флотско формирование (на Черно море) и всички флотски структури, са сред най-тежките за българските ВМС. Официално ликвидиран, Флотът трябва да оцелява под формата на паравоенни формирования, които са подложени на непрекъснат контрол от страна на Междусъюзническата контролна комисия. От друга страна, тези формирования, макар и като полицейски, трябва да изпълняват чисто бойни задачи: миночистенето край черноморските брегове, водолазната дейност по изваждането на потопените в морето боеприпаси. Въпреки това, едва на 27 декември 1927 г. министърът на войната генерал-лейтенант Иван Вълков издава строго лично-поверителна заповед за тайната организация на Флота, в която са възстановени наименованията Щаб на Флота, Черноморска флотилия, Дунавска флотилия и Морско военно училище. Дотогава различните структури са в рамките на Министерството на железниците, пощите и телеграфите и в Министерството на търговията, промишлеността и труда. Можем само да си представим каква координация е извършвана между различните граждански и военни институции, какво „двойно счетоводство” е било поддържано, при това в пълна тайна от съюзническите контролни органи, за да бъдат изпълнени множеството задачи, поставени пред нелегалния български военен Флот.
Една от най-важните задачи през този тежък период е опазването и подготовката на кадрите от всички степени - офицери, подофицери и моряци. На 6 декември 1920 г. лейтенант Сава Иванов (бъдещ контраадмирал) получава разпореждане от командира на Подвижната отбрана капитан ІІ ранг Сава Стефанов да поеме ръководството на изпратените на практическо плаване седем млади офицери. Далновидността на това решение се доказва по-късно. От този офицерски курс израстват капитан І ранг д-р Георги Пецов (бъдещ командващ Морските войски), капитан І ранг Кирил Зашев (бъдещ началник на Щаба на Морските войски), капитан І ранг Вълчо Тонков (бъдещ командир на Черноморския флот), капитан ІІ ранг Кръстьо Куюджуклиев (бъдещ началник на Щаба на Черноморския флот и главен редактор на „Морски преглед”), капитан далечно плаване Димитър Фурнаджиев. През 1921 г. са възстановени Морските специални школи. През 1922 г. е организиран поредният двегодишен курс за строеви морски офицери, където Сава Стефанов е и преподавател по електротехника. Едновременно с това преподава електротехника и в Морското училище. Във връзка с това през 1929 г. издава учебник по електротехника в три части.
През 1920, 1929 и 1931 г. е издаден и преиздаден „Учебник за моряка” - най-масовата българска морска книга през първата половина на ХХ век. За нуждите на Морската учебна част са издадени множество учебници и учебни пособия. През 1925 г. е организиран първият смесен корабоначалнически курс, в който се обучават офицери за военния флот и бъдещи капитан за търговското корабоплаване. През 1931 г. е открита Школата за командири и технически ръководители на кораби (роти) и за корабници (фелдфебели). От 1929 г. във Флота започват да се провеждат и академични (в днешния смисъл на това понятие) курсове в Школа за дружинни командири в Созопол. Под ръководството на капитан І ранг Сава Стефанов започва да излиза и български военноморски теоретичен орган, който макар и поверителен, достига до офицерите от Флота и подпомага специалната им подготовка. От 1930 до 1932 г. излизат пет броя на „Морски преглед” и един брой на списание „Военноморска библиотека”. В помощ на разузнавателната подготовка се издава справочникът „Военните флоти на съседите ни”.
Много усилия са положени за поддръжката на материалната част на Флота. През 1922 г. от Германия са доставени нови миночистачни прибори, а торпедоносците са преоборудвани като миночистачи. През 1923-1924 г. се ремонтира вдигнатият от морското дъно торпедоносец „Смели”. През 1924 г. е започната основна реконструкция на катера „Калиакра”. Извадени са торпедните апарати на потопения от френските окупатори „Летящи”, с които през 1925 г. са възобновени торпедните стрелби. Подновени са и зимните плавания на торпедоносците. Започва преустройството на кораба „Камчия” като минен заградител. Всичко това става под непосредственото ръководство на капитан ІІ ранг Стефанов.
Веднага след като оглавява всички флотски формирования, той ускорява процесите на учебно-бойната подготовка. През 1926 г. е организирано първото след войната учение за стоварване на диверсионен десант. На Дунава през 1929 г. е проведено първото съвместно зимно занятие между Дунавската флотилия и 6-а пехотна дивизия, а през 1931-32 г. се отработват действия по стоварването на десант в размер на една пехотна дивизия. В тези учения капитан І ранг Сава Стефанов последователно подготвя своя приемник капитан І ранг Иван Вариклечков. На тактическите занятия през 1932 г. той го натоварва със задачата да бъде началник на щаба на две формирования едновременно. Още през 1928 г. му възлага подготовката на изследване на тема: „Съвременното състояние на подводното дело”. След като одобрява разработката, той я предлага за издаване като книжка в поредицата „Военна библиотека”.
Сава Стефанов е активен деец в организацията Български народен морски сговор (БНМС), която пропагандира идеята за ускорено развитие на България като държава с проспериращо морско стопанство и с адекватен за нуждите на националната отбрана военен флот. На учредителния събор на организацията през 1923 г. той е избран да представя два нейни клона едновременно - на Хасково и на Варна. Председателства VІ събор на БНМС през 1929 г., а торпедоносците „Дръзки”, „Храбри” и „Смели” превозват делегатите до Созопол и провеждат пред тях демонстративно учение. Той е и сред създателите на Военноморския музей във Варна.
За своята дейност по укрепването и развитието на Флота Сава Стефанов е отличаван многократно от цар Борис ІІІ: с офицерски кръст от „Народен орден за военна заслуга” ІV степен (1923 г.), „Знак за 20 години непрекъсната служба” (1926 г.), орден „Св. Александър” ІV степен (1926 г.). В служебния списък на контраадмирал Стефанов не са вписани две италиански отличия, които той получава през 1931 и 1933 г. Това са „Орден на короната на краля на Италия” и „Орден Св. Мавриций и Св. Лазар” . Интересното е, че в грамотата за първия орден капитан І ранг Сава Стефанов пише, че е награден като началник на Морската полицейска служба, а в грамотата за втория орден е посочен като командващ Българския военен флот. Тази разлика показва нещо много важно - през 1933 г. Италия признава правото на България да има свой военен флот, независимо от клаузите на Ньойския договор.
„Италианската връзка” на контраадмирал Стефанов е интересен обект за изследване. Все още не е изяснено каква задача е изпълнявал той по време на служебната си командировка в Триест, Италия, от 13 февруари до 17 май 1928 г. Удостояването му с двата италиански ордена може да се обясни с интензивните българо-италиански военноморски връзки през периода 1925 - 1934 г. Тогава във Варна многократно гостуват италиански надводни бойни кораби, подводници и водосамолети. Едновременно с това военноморско образование в Ливорно, Италия, получават капитан І ранг Стефан Цанев, капитан І ранг Христо Кукенски, капитан ІІ ранг Стефан Славчев и капитан ІІ ранг Александър Райнов.
Задача за бъдещ изследовател на контраадмирал Стефанов е следващия период от неговия живот, който е не по-малко интересен, и не по-малко полезен за Българската армия. Повече от 10 години той е началник на печатницата на Военно-издателския фонд - период, свързан с възхода на българската военна книжнина. През 1941 г. например у нас се издават 24 военни вестника и 36 военни списания.
Контраадмирал Стефанов си отива от този свят на 15 май 1970 г. Въпреки настояването на близките пред Министерството на народната отбрана да му бъдат отдадени последни военни почести, погребението приключва без присъствието на военнослужещи. Някой военен бюрократ се е застраховал от евентуална забележка, че е уважил „царски” адмирал. Наследниците на адмирала обаче са запазили оригиналния текст на надгробното слово, написано и произнесено от о.з. капитан І ранг Панайот Миларов. В него кратко, но точно са описани всички негови заслуги за развитието на българския Флот. За съжаление, тази информация тогава остава само за близки и роднини. Рано или късно обаче, този достоен български морски офицер ще заеме своето достойно място сред военачалниците, които служат за пример на следващите поколения.
АТАНАС ПАНАЙОТОВ
доктор по история
Капитан ІІ ранг Стефанов е началник на Морската търговска полицейска служба във Варна до 22 август 1925 г., когато е командирован в София да замества началника на Отделението за морска и речна полицейска служба и Морска учебна част капитан І ранг Лазар Драганов. По този начин той поема управлението на нелегалните флотски структури, а царският указ от 18 септември 1925 г. узаконява този факт. Званието капитан І ранг на 6 май 1926 г. Официално, макар и със строго поверителна заповед по Министерството на войната № 18 от 4 май 1931 г. капитан І ранг Сава Стефанов е назначен за началник на Флота.
Годините, през които Сава Стефанов ръководи най-голямото флотско формирование (на Черно море) и всички флотски структури, са сред най-тежките за българските ВМС. Официално ликвидиран, Флотът трябва да оцелява под формата на паравоенни формирования, които са подложени на непрекъснат контрол от страна на Междусъюзническата контролна комисия. От друга страна, тези формирования, макар и като полицейски, трябва да изпълняват чисто бойни задачи: миночистенето край черноморските брегове, водолазната дейност по изваждането на потопените в морето боеприпаси. Въпреки това, едва на 27 декември 1927 г. министърът на войната генерал-лейтенант Иван Вълков издава строго лично-поверителна заповед за тайната организация на Флота, в която са възстановени наименованията Щаб на Флота, Черноморска флотилия, Дунавска флотилия и Морско военно училище. Дотогава различните структури са в рамките на Министерството на железниците, пощите и телеграфите и в Министерството на търговията, промишлеността и труда. Можем само да си представим каква координация е извършвана между различните граждански и военни институции, какво „двойно счетоводство” е било поддържано, при това в пълна тайна от съюзническите контролни органи, за да бъдат изпълнени множеството задачи, поставени пред нелегалния български военен Флот.
Една от най-важните задачи през този тежък период е опазването и подготовката на кадрите от всички степени - офицери, подофицери и моряци. На 6 декември 1920 г. лейтенант Сава Иванов (бъдещ контраадмирал) получава разпореждане от командира на Подвижната отбрана капитан ІІ ранг Сава Стефанов да поеме ръководството на изпратените на практическо плаване седем млади офицери. Далновидността на това решение се доказва по-късно. От този офицерски курс израстват капитан І ранг д-р Георги Пецов (бъдещ командващ Морските войски), капитан І ранг Кирил Зашев (бъдещ началник на Щаба на Морските войски), капитан І ранг Вълчо Тонков (бъдещ командир на Черноморския флот), капитан ІІ ранг Кръстьо Куюджуклиев (бъдещ началник на Щаба на Черноморския флот и главен редактор на „Морски преглед”), капитан далечно плаване Димитър Фурнаджиев. През 1921 г. са възстановени Морските специални школи. През 1922 г. е организиран поредният двегодишен курс за строеви морски офицери, където Сава Стефанов е и преподавател по електротехника. Едновременно с това преподава електротехника и в Морското училище. Във връзка с това през 1929 г. издава учебник по електротехника в три части.
През 1920, 1929 и 1931 г. е издаден и преиздаден „Учебник за моряка” - най-масовата българска морска книга през първата половина на ХХ век. За нуждите на Морската учебна част са издадени множество учебници и учебни пособия. През 1925 г. е организиран първият смесен корабоначалнически курс, в който се обучават офицери за военния флот и бъдещи капитан за търговското корабоплаване. През 1931 г. е открита Школата за командири и технически ръководители на кораби (роти) и за корабници (фелдфебели). От 1929 г. във Флота започват да се провеждат и академични (в днешния смисъл на това понятие) курсове в Школа за дружинни командири в Созопол. Под ръководството на капитан І ранг Сава Стефанов започва да излиза и български военноморски теоретичен орган, който макар и поверителен, достига до офицерите от Флота и подпомага специалната им подготовка. От 1930 до 1932 г. излизат пет броя на „Морски преглед” и един брой на списание „Военноморска библиотека”. В помощ на разузнавателната подготовка се издава справочникът „Военните флоти на съседите ни”.
Много усилия са положени за поддръжката на материалната част на Флота. През 1922 г. от Германия са доставени нови миночистачни прибори, а торпедоносците са преоборудвани като миночистачи. През 1923-1924 г. се ремонтира вдигнатият от морското дъно торпедоносец „Смели”. През 1924 г. е започната основна реконструкция на катера „Калиакра”. Извадени са торпедните апарати на потопения от френските окупатори „Летящи”, с които през 1925 г. са възобновени торпедните стрелби. Подновени са и зимните плавания на торпедоносците. Започва преустройството на кораба „Камчия” като минен заградител. Всичко това става под непосредственото ръководство на капитан ІІ ранг Стефанов.
Веднага след като оглавява всички флотски формирования, той ускорява процесите на учебно-бойната подготовка. През 1926 г. е организирано първото след войната учение за стоварване на диверсионен десант. На Дунава през 1929 г. е проведено първото съвместно зимно занятие между Дунавската флотилия и 6-а пехотна дивизия, а през 1931-32 г. се отработват действия по стоварването на десант в размер на една пехотна дивизия. В тези учения капитан І ранг Сава Стефанов последователно подготвя своя приемник капитан І ранг Иван Вариклечков. На тактическите занятия през 1932 г. той го натоварва със задачата да бъде началник на щаба на две формирования едновременно. Още през 1928 г. му възлага подготовката на изследване на тема: „Съвременното състояние на подводното дело”. След като одобрява разработката, той я предлага за издаване като книжка в поредицата „Военна библиотека”.
Сава Стефанов е активен деец в организацията Български народен морски сговор (БНМС), която пропагандира идеята за ускорено развитие на България като държава с проспериращо морско стопанство и с адекватен за нуждите на националната отбрана военен флот. На учредителния събор на организацията през 1923 г. той е избран да представя два нейни клона едновременно - на Хасково и на Варна. Председателства VІ събор на БНМС през 1929 г., а торпедоносците „Дръзки”, „Храбри” и „Смели” превозват делегатите до Созопол и провеждат пред тях демонстративно учение. Той е и сред създателите на Военноморския музей във Варна.
За своята дейност по укрепването и развитието на Флота Сава Стефанов е отличаван многократно от цар Борис ІІІ: с офицерски кръст от „Народен орден за военна заслуга” ІV степен (1923 г.), „Знак за 20 години непрекъсната служба” (1926 г.), орден „Св. Александър” ІV степен (1926 г.). В служебния списък на контраадмирал Стефанов не са вписани две италиански отличия, които той получава през 1931 и 1933 г. Това са „Орден на короната на краля на Италия” и „Орден Св. Мавриций и Св. Лазар” . Интересното е, че в грамотата за първия орден капитан І ранг Сава Стефанов пише, че е награден като началник на Морската полицейска служба, а в грамотата за втория орден е посочен като командващ Българския военен флот. Тази разлика показва нещо много важно - през 1933 г. Италия признава правото на България да има свой военен флот, независимо от клаузите на Ньойския договор.
„Италианската връзка” на контраадмирал Стефанов е интересен обект за изследване. Все още не е изяснено каква задача е изпълнявал той по време на служебната си командировка в Триест, Италия, от 13 февруари до 17 май 1928 г. Удостояването му с двата италиански ордена може да се обясни с интензивните българо-италиански военноморски връзки през периода 1925 - 1934 г. Тогава във Варна многократно гостуват италиански надводни бойни кораби, подводници и водосамолети. Едновременно с това военноморско образование в Ливорно, Италия, получават капитан І ранг Стефан Цанев, капитан І ранг Христо Кукенски, капитан ІІ ранг Стефан Славчев и капитан ІІ ранг Александър Райнов.
Задача за бъдещ изследовател на контраадмирал Стефанов е следващия период от неговия живот, който е не по-малко интересен, и не по-малко полезен за Българската армия. Повече от 10 години той е началник на печатницата на Военно-издателския фонд - период, свързан с възхода на българската военна книжнина. През 1941 г. например у нас се издават 24 военни вестника и 36 военни списания.
Контраадмирал Стефанов си отива от този свят на 15 май 1970 г. Въпреки настояването на близките пред Министерството на народната отбрана да му бъдат отдадени последни военни почести, погребението приключва без присъствието на военнослужещи. Някой военен бюрократ се е застраховал от евентуална забележка, че е уважил „царски” адмирал. Наследниците на адмирала обаче са запазили оригиналния текст на надгробното слово, написано и произнесено от о.з. капитан І ранг Панайот Миларов. В него кратко, но точно са описани всички негови заслуги за развитието на българския Флот. За съжаление, тази информация тогава остава само за близки и роднини. Рано или късно обаче, този достоен български морски офицер ще заеме своето достойно място сред военачалниците, които служат за пример на следващите поколения.
АТАНАС ПАНАЙОТОВ
доктор по история