БРОЙ 4
:: МВ "Компас" :: Морски колекции ::
25.02 - 11.03.2009 г.
125 години от рождението на контраадмирал Сава Стефанов
ДОБРА ДУМА ЗА ПЪРВИЯ БЪЛГАРСКИ АДМИРАЛ
На 1 март 2009 г. се навършват 125 години от рождението на контраадмирал Сава Стефанов. Когато за първи път публикувах кратки бележки за първия български адмирал, получих упрек от страна на капитан І ранг доц. д-р Георги Антонов (мир на праха му!), че тази моя теза е несъстоятелна, тъй като първият български адмирал е Иван Вариклечков, получил това звание на 6 май 1937 г. Затова при подготовката за печат на неговата книга „Съдбата на адмирала” по настояване на научния редактор д-р Мариана Кръстева поставихме бележка под линия: „Две години по-рано на морския офицер от запаса Сава Стефанов е присвоено същото звание – контраадмирал, на което се равнява във Флота посоченото в царската заповед от 8 май 1935 г. армейско звание генерал-майор”.
Самият Сава Стефанов в своите публицистични изяви след 1935 г. се подписва като контраадмирал от запаса. Всъщност, точка по въпроса за неговото адмиралско звание поставя още на 29 април 1959 г. началникът на Централния военен архив във Велико Търново, който подписва удостоверение, че запасният адмирал Сава Стефанов е служил в армията – морския флот, като морски офицер. Благодарение на постъпилите във Военноморския музей – Варна, копия от документи, предадени от наследниците на първия български адмирал, задачата за написване на биографичен очерк за него става по-лесна за изпълнение.
Сава Стефанов Стефанов е роден на 1 март 1884 г. във Велико Търново, където получава основно и гимназиално образование. На 8 септември 1900 г. постъпва като кадет в V клас на Военната гимназия на Военното училище в София. Ориентацията му към това поприще е обяснима: неговият по-голям брат Стефан Славчев Стефанов по това време е вече офицер. Генерал-майор Славчев е известен наш военен деец и педагог, артилерийски инженер-конструктор. А търновският род Стефанови засега е единственият в нашата история, дал на Българската армия двама братя – висши офицери, от които единият е генерал, а другият – адмирал.
Портупей-юнкер Сава Стефанов на 2 август 1905 г. е произведен в чин подпоручик. Средният бал от положените изпити е 10,62 при максимален бал 12,00. Изпратен е на служба във Флота на 29 юни 1905 г., а от 1 юли 1905 г. е амбаркуван на учебния крайцер „Надежда”, където след две седмици е повишен в звание старши портупей-юнкер. На 13 септември 1905 г. мичман ІІ ранг Сава Стефанов е назначен за вахтен офицер на „Надежда”. Със заповед по Флота от 22 ноември 1905 г. е „назначен да следва открития офицерски курс по Флота от 28 ноември 1905 г. до 2 март 1906 г.” След това той е адютант на Дунавската флотилия, „като до заемане длъжността е прикомандирован на писмени занятия” до 13 март 1907 г. На практика той заема тази длъжност на 26 март 1907 г., след като на 18 март 1907 г. е издържал „екзамен по предметите, предвидени в § 2 от Проекто-положението за попълване Флота с морски офицери с обща бележка 10,85”. Благодарение на това, че през 1920 г. капитан ІІ ранг Сава Стефанов си е извадил свидетелство за следването в „редовния теоретически и практически двегодишен курс, учреден при Флота със заповед № 326 от 1905 г. по пълната програма на Руския морски корпус в Петерсбург”, става ясно какво е включвало това обучение.
Курсистите са държали изпити по 24 учебни дисциплини: международно морско право, астрономия, навигация (в три части: мореплаване, девиация, лоция), морска практика, география (в три чати: океанография,
ДОБРА ДУМА ЗА ПЪРВИЯ БЪЛГАРСКИ АДМИРАЛ
На 1 март 2009 г. се навършват 125 години от рождението на контраадмирал Сава Стефанов. Когато за първи път публикувах кратки бележки за първия български адмирал, получих упрек от страна на капитан І ранг доц. д-р Георги Антонов (мир на праха му!), че тази моя теза е несъстоятелна, тъй като първият български адмирал е Иван Вариклечков, получил това звание на 6 май 1937 г. Затова при подготовката за печат на неговата книга „Съдбата на адмирала” по настояване на научния редактор д-р Мариана Кръстева поставихме бележка под линия: „Две години по-рано на морския офицер от запаса Сава Стефанов е присвоено същото звание – контраадмирал, на което се равнява във Флота посоченото в царската заповед от 8 май 1935 г. армейско звание генерал-майор”.
Самият Сава Стефанов в своите публицистични изяви след 1935 г. се подписва като контраадмирал от запаса. Всъщност, точка по въпроса за неговото адмиралско звание поставя още на 29 април 1959 г. началникът на Централния военен архив във Велико Търново, който подписва удостоверение, че запасният адмирал Сава Стефанов е служил в армията – морския флот, като морски офицер. Благодарение на постъпилите във Военноморския музей – Варна, копия от документи, предадени от наследниците на първия български адмирал, задачата за написване на биографичен очерк за него става по-лесна за изпълнение.
Сава Стефанов Стефанов е роден на 1 март 1884 г. във Велико Търново, където получава основно и гимназиално образование. На 8 септември 1900 г. постъпва като кадет в V клас на Военната гимназия на Военното училище в София. Ориентацията му към това поприще е обяснима: неговият по-голям брат Стефан Славчев Стефанов по това време е вече офицер. Генерал-майор Славчев е известен наш военен деец и педагог, артилерийски инженер-конструктор. А търновският род Стефанови засега е единственият в нашата история, дал на Българската армия двама братя – висши офицери, от които единият е генерал, а другият – адмирал.
Портупей-юнкер Сава Стефанов на 2 август 1905 г. е произведен в чин подпоручик. Средният бал от положените изпити е 10,62 при максимален бал 12,00. Изпратен е на служба във Флота на 29 юни 1905 г., а от 1 юли 1905 г. е амбаркуван на учебния крайцер „Надежда”, където след две седмици е повишен в звание старши портупей-юнкер. На 13 септември 1905 г. мичман ІІ ранг Сава Стефанов е назначен за вахтен офицер на „Надежда”. Със заповед по Флота от 22 ноември 1905 г. е „назначен да следва открития офицерски курс по Флота от 28 ноември 1905 г. до 2 март 1906 г.” След това той е адютант на Дунавската флотилия, „като до заемане длъжността е прикомандирован на писмени занятия” до 13 март 1907 г. На практика той заема тази длъжност на 26 март 1907 г., след като на 18 март 1907 г. е издържал „екзамен по предметите, предвидени в § 2 от Проекто-положението за попълване Флота с морски офицери с обща бележка 10,85”. Благодарение на това, че през 1920 г. капитан ІІ ранг Сава Стефанов си е извадил свидетелство за следването в „редовния теоретически и практически двегодишен курс, учреден при Флота със заповед № 326 от 1905 г. по пълната програма на Руския морски корпус в Петерсбург”, става ясно какво е включвало това обучение.
Курсистите са държали изпити по 24 учебни дисциплини: международно морско право, астрономия, навигация (в три части: мореплаване, девиация, лоция), морска практика, география (в три чати: океанография,
Мичман І ранг Сава Стефанов, 1908 г.
Контраадмирал Сава Стефанов, 1935 г.
Свидетелството на Сава Стефанов за завършено висше специално военноморско образование
метеорология, морска география), теория на кораба и корабостроене, електротехника и радиотелеграф, парни котли и машини плюс двигатели с вътрешно горене, морска война (в четири части: тактика, отбрана на бреговете, стратегия и военноморска история), морска администрация, минно-торпедно дело (в две части: мини за заграждение и самодвижещи се мини), морска артилерия (в две части: теория и стрелба на море), сигнализация и международни правила за избягване на стълкновенията между корабите, морски устави, хидрография и морска снимка. Успешно положените изпити и „практическото приложение на прикладните морски науки”, преминало „в учебно кръгосветно плаване с корабите от Французкия доброволен флот” и на основание чл. 67 от Закона за устройството на Въоръжените сили в Българското Царство дават на мичман ІІ ранг Сава Стефанов „пълно и завършено висше специално военноморско образование”.
На 4 януари 1908 г. е командирован в Марсилия, Франция, за 6-месечно далечно плаване. Това става с кораби на компанията Messageries Maritimes. От 3 февруари до 12 април 1908 г. плава на парахода Taurane от Марсилия до Йокохама и от Йокохама до Коломбо. От 15 април до 13 юли 1908 г. е на борда на парахода Ocanien при плаването от Коломбо до Австралия и от Австралия до Марсилия. След завръщането си в България през август 1908 г. Сава Стефанов за няколко месеца последователно е адютант и ковчежник на Дунавската флотилия, а на 15 октомври 1908 г. е повишен в чин мичман І ранг. На 9 януари 1909 г. е приведен на служба в Морската част - Варна, като е назначен за младши офицер в Машинното училище.
Със заповед по Военното ведомство № 157 от 24 април 1909 г. е обявено, че мичман І ранг Сава Стефанов успешно е издържал конкурсен изпит при Щаба на армията за следване в артилерийските и минни класове в гр. Кронщад - Русия. На 20 май 1909 г. той формално е назначен в Бреговата артилерия, а пет дни по-късно отпътува за Русия. Там, по време на обучението му, е награден с „Кръст на Независимостта”, а след успешното му приключване, с предписание от Военното министерство от 18 август 1910 г. получава разрешение да остане в Кронщад още една година, за да специализира радиотелеграфия. Преподавател в тези курсове е единият от откривателите на радиото - А. С. Попов. Това е важен момент в професионалната подготовка на морския офицер, който много скоро ще приложи наученото в Русия по време на Балканската война. И още нещо важно за бъдещия адмирал се случва в Кронщад - там се запознава с Клавдия Николаевна Арсениевна, с която встъпва в законен брак в България през август 1912 г.
На 1 ноември 1911 г. мичман І ранг Стефанов се завръща от обучението си в Русия и започва службата си като вахтен офицер на „Надежда”. От 1 януари 1912 г. той е и „завеждащ радиотелеграфната станция”, а на 22 август с.г. е вече минен офицер на кораба. На практика дейността му по подготовката на радиотелеграфисти за нуждите на Флота и на Инженерните войски започва веднага след завръщането в България. Авторите на „История на Инженерните войски на България” посочват този факт и констатират: „За подготвяне на радиотелеграфисти той (Сава Стефанов - бел. А.П.) организира първия в България радиотелеграфен курс с курсисти от Военноморския флот и от Инженерните войски. До края на 1911 г. радиотелеграфисти в Инженерните войски, респективно в телеграфната дружина, все още няма, докато Флотът притежава радиостанция и хора, подготвени за работа с нея”. Дейността на Сава Стефанов по подготовката на специалисти в тази област дава основание на някои автори да го нарекат „пионер на радиотелеграфното дело във Флота”.
Десет дни след обявяването на Балканската война - на 15 октомври 1912 г. е произведен в чин лейтенант. Преди това обаче под негово ръководство радиотелеграфистите от „Надежда” изпълняват важна задача: прехващането на радиотелеграма, изпратена от пристигналия във Варна румънски параход „Принчипеса Мария” в Кюстенджа, но с възможност да бъде приета и в Цариград. Радиотелеграмата съдържа сведения за бреговата батарея и морските минни заграждения на Варна. А българското военно разузнаване вече знае, че на борда на парахода са и двама турски генералщабни офицери, които имат официална задача да подпомагат отпътуването на турски поданици от Варна, а на практика извършват разузнаване на отбранителните възможности на българския флот. Така името на Сава Стефанов е свързано и с първото разузнаване в ефира, осъществено у нас. И тъй като това не е еднократен акт, с негово участие се полагат основите на флотското и на армейското ни радиоразузнаване.
Най-важната изява на флотските радиотелеграфисти, ръководени от лейтенант Стефанов, е участието им в първата война в ефира. Проф. Веселин Димитров обнародва и двата архивни документа, съхранявани във Военноморския музей, които доказват, че по заповед на инспектора на Инженерните войски от 6 март 1913 г. двете флотски радиостанции (на „Надежда” и мобилизираната гражданска „Франга” - Ат. П.) започват да пречат „по възможност винаги, но преимуществено щом почне предаването на радиограми от Цариград за Одрин и обратно”. Тази задача е изпълнена успешно.
В смутните времена на лятото на 1913 г. се ражда синът му Светослав. На 4 септември 1913 г., когато вече не е необходимо противодействие на противниковите радиостанции, лейтенант Стефанов е назначен за завеждащ Минната школа при Флота. Но не за дълго. На 22 ноември 1913 г. е старши офицер на „Надежда”, а от 8 септември 1914 г. е и преподавател по електротехника и радиотехника в курса за морски офицери. Тук сред обучаемите е и бъдещият контраадмирал Иван Вариклечков - офицерът, който ще поеме командването на Флота след капитан І ранг Стефанов. Курсът завършва на 30 март 1915 г. и скоро след това ходът на историческите събития подсказва, че Флотът трябва да се готви за война. Затова в заповедта от 2 юни 1915 г. изрично се посочва, че лейтенант Стефанов трябва да поеме командването на торпедоносеца „Строги” в двудневен срок.
В дневника за бойните действия на Черноморския флот през Първата световна война е отбелязано, че „Строги” с командир лейтенант Стефанов участва в първото далечно крайцеруване на 12,13 и 14 септември 1915 г. на отряда торпедоносци. На 13 януари 1916 г. „Строги”, съвместно със „Смели” и „Шумни” охраняват минния заградител „Борис” по време на поставянето на далечно минно заграждение пред Варненския залив. Това е едно от най-успешните минни заграждения в нашата военноморска история - на него се взривява и потъва руският ескадрен миноносец „Лейтенант Пущин”, като това може да се определи като втората българска морска победа след успешната атака срещу турския крайцер „Хамидие”. Когато обаче се налага да се доставят радиостанции за торпедоносците от Германия, тази задача е поставена на лейтенант Сава Стефанов, изпратен в Берлин на 14 август 1916 г. Той се завръща във Варна на 3 септември 1916 г. и отново застава на мостика на своя торпедоносец. Интересен и недостатъчно изяснен момент от биографията на офицера е награждаването му с турски военен медал, като причина за това е посочено “за проявено усърдие през 1914/1915 г.”
Под командването на лейтенант Стефанов „Строги” взема участие в административното стоварване на флотски части при завземането на Каварна, Балчик и нос Калиакра през нощта на 5 септември 1916 г., в усилването на тези части с І-ва портова рота на следващия ден. Когато през нощта на 9 септември 1916 г. отрядът торпедоносци поема отново курс към Калиакра, за да атакува отряд руски бойни кораби, пред нос Екрене „Строги” и „Шумни” се натъкват на неприятелски мини. „Шумни” потъва, но „Строги” остава на вода и скоро след това отново е в строя.
На 19 септември 1916 г. приема командването на прожекторната рота. Три дни преди това му се ражда второто дете - дъщерята Зинаида. На 7 октомври 1916 г. е назначен също и за преподавател в Машинното училище и Морските специални школи по електротехника за учебната 1916/1917 г. Прожекторната рота разполага и с три радиостанции. Към задачите ротата се включва поддръжката и действието на прожекторите и на всички телефонни връзки.
На 1 април 1917 г. Сава Стефанов е повишен в звание капитан-лейтенант и за около 40 дни е назначен за началник на Флотския арсенал, след което поема командването на Портовата дружина. От 1 юли до 16 август 1917 г. замества началникът на Щаба на Черноморската част капитан-лейтенант Борис Стателов, който е в задгранична командировка. Веднага след това и капитан-лейтенант Сава Стефанов е командирован от 28 август до 14 октомври с.г. в Германия „за опознаване на подводното дело”. На 6 ноември с.г. е награден от цар Фердинанд със „Знак за 10-годишна отлична служба”.
До подписването на Букурещкия мирен договор с Румъния (7 май 1918 г.) капитан-лейтенант Стефанов успешно продължава възходящата си кариера. На 20 февруари 1918 г.. формира Минната дружина към Черноморската част. От същия ден изпълнява и задълженията на началника на Щаба на Черноморската част до 20 май 1919 г. Периодично замества и командира на Неподвижната отбрана. След като на 4 октомври 1918 г. заедно с всички под знамената полага клетва за вярност към цар Борис ІІІ, от 31 октомври с.г. започва да изпълнява и длъжността помощник-интендант на Флота.
Още по-динамична за него се оказва 1919 г. На 14 юли е назначен за преподавател в офицерския курс при Морската учебна част по предметите минно, торпедно и радиотелеграфно дело. На 24 септември е вече началник на Щаба Флота, а на 2 ноември е произведен в звание капитан ІІ ранг. На 14 януари 1920 г. е назначен за командир на Подвижната отбрана, но остава да изпълнява и длъжността началник на Щаба. От тази длъжност е освободен на 21 юли 1920 г., като седмица по-късно със заповед но Военното ведомство е назначен в комисията за „всестранно проучване на инструкцията за поставяне и чистене на мините”. След като приключва дейността там, на 26 октомври 1920 г. е назначен за интендант на Флота. На 16 януари 1921 г. се ражда третото дете на Сава Стефанов - Лиляна.
продължава на стр. 8
На 4 януари 1908 г. е командирован в Марсилия, Франция, за 6-месечно далечно плаване. Това става с кораби на компанията Messageries Maritimes. От 3 февруари до 12 април 1908 г. плава на парахода Taurane от Марсилия до Йокохама и от Йокохама до Коломбо. От 15 април до 13 юли 1908 г. е на борда на парахода Ocanien при плаването от Коломбо до Австралия и от Австралия до Марсилия. След завръщането си в България през август 1908 г. Сава Стефанов за няколко месеца последователно е адютант и ковчежник на Дунавската флотилия, а на 15 октомври 1908 г. е повишен в чин мичман І ранг. На 9 януари 1909 г. е приведен на служба в Морската част - Варна, като е назначен за младши офицер в Машинното училище.
Със заповед по Военното ведомство № 157 от 24 април 1909 г. е обявено, че мичман І ранг Сава Стефанов успешно е издържал конкурсен изпит при Щаба на армията за следване в артилерийските и минни класове в гр. Кронщад - Русия. На 20 май 1909 г. той формално е назначен в Бреговата артилерия, а пет дни по-късно отпътува за Русия. Там, по време на обучението му, е награден с „Кръст на Независимостта”, а след успешното му приключване, с предписание от Военното министерство от 18 август 1910 г. получава разрешение да остане в Кронщад още една година, за да специализира радиотелеграфия. Преподавател в тези курсове е единият от откривателите на радиото - А. С. Попов. Това е важен момент в професионалната подготовка на морския офицер, който много скоро ще приложи наученото в Русия по време на Балканската война. И още нещо важно за бъдещия адмирал се случва в Кронщад - там се запознава с Клавдия Николаевна Арсениевна, с която встъпва в законен брак в България през август 1912 г.
На 1 ноември 1911 г. мичман І ранг Стефанов се завръща от обучението си в Русия и започва службата си като вахтен офицер на „Надежда”. От 1 януари 1912 г. той е и „завеждащ радиотелеграфната станция”, а на 22 август с.г. е вече минен офицер на кораба. На практика дейността му по подготовката на радиотелеграфисти за нуждите на Флота и на Инженерните войски започва веднага след завръщането в България. Авторите на „История на Инженерните войски на България” посочват този факт и констатират: „За подготвяне на радиотелеграфисти той (Сава Стефанов - бел. А.П.) организира първия в България радиотелеграфен курс с курсисти от Военноморския флот и от Инженерните войски. До края на 1911 г. радиотелеграфисти в Инженерните войски, респективно в телеграфната дружина, все още няма, докато Флотът притежава радиостанция и хора, подготвени за работа с нея”. Дейността на Сава Стефанов по подготовката на специалисти в тази област дава основание на някои автори да го нарекат „пионер на радиотелеграфното дело във Флота”.
Десет дни след обявяването на Балканската война - на 15 октомври 1912 г. е произведен в чин лейтенант. Преди това обаче под негово ръководство радиотелеграфистите от „Надежда” изпълняват важна задача: прехващането на радиотелеграма, изпратена от пристигналия във Варна румънски параход „Принчипеса Мария” в Кюстенджа, но с възможност да бъде приета и в Цариград. Радиотелеграмата съдържа сведения за бреговата батарея и морските минни заграждения на Варна. А българското военно разузнаване вече знае, че на борда на парахода са и двама турски генералщабни офицери, които имат официална задача да подпомагат отпътуването на турски поданици от Варна, а на практика извършват разузнаване на отбранителните възможности на българския флот. Така името на Сава Стефанов е свързано и с първото разузнаване в ефира, осъществено у нас. И тъй като това не е еднократен акт, с негово участие се полагат основите на флотското и на армейското ни радиоразузнаване.
Най-важната изява на флотските радиотелеграфисти, ръководени от лейтенант Стефанов, е участието им в първата война в ефира. Проф. Веселин Димитров обнародва и двата архивни документа, съхранявани във Военноморския музей, които доказват, че по заповед на инспектора на Инженерните войски от 6 март 1913 г. двете флотски радиостанции (на „Надежда” и мобилизираната гражданска „Франга” - Ат. П.) започват да пречат „по възможност винаги, но преимуществено щом почне предаването на радиограми от Цариград за Одрин и обратно”. Тази задача е изпълнена успешно.
В смутните времена на лятото на 1913 г. се ражда синът му Светослав. На 4 септември 1913 г., когато вече не е необходимо противодействие на противниковите радиостанции, лейтенант Стефанов е назначен за завеждащ Минната школа при Флота. Но не за дълго. На 22 ноември 1913 г. е старши офицер на „Надежда”, а от 8 септември 1914 г. е и преподавател по електротехника и радиотехника в курса за морски офицери. Тук сред обучаемите е и бъдещият контраадмирал Иван Вариклечков - офицерът, който ще поеме командването на Флота след капитан І ранг Стефанов. Курсът завършва на 30 март 1915 г. и скоро след това ходът на историческите събития подсказва, че Флотът трябва да се готви за война. Затова в заповедта от 2 юни 1915 г. изрично се посочва, че лейтенант Стефанов трябва да поеме командването на торпедоносеца „Строги” в двудневен срок.
В дневника за бойните действия на Черноморския флот през Първата световна война е отбелязано, че „Строги” с командир лейтенант Стефанов участва в първото далечно крайцеруване на 12,13 и 14 септември 1915 г. на отряда торпедоносци. На 13 януари 1916 г. „Строги”, съвместно със „Смели” и „Шумни” охраняват минния заградител „Борис” по време на поставянето на далечно минно заграждение пред Варненския залив. Това е едно от най-успешните минни заграждения в нашата военноморска история - на него се взривява и потъва руският ескадрен миноносец „Лейтенант Пущин”, като това може да се определи като втората българска морска победа след успешната атака срещу турския крайцер „Хамидие”. Когато обаче се налага да се доставят радиостанции за торпедоносците от Германия, тази задача е поставена на лейтенант Сава Стефанов, изпратен в Берлин на 14 август 1916 г. Той се завръща във Варна на 3 септември 1916 г. и отново застава на мостика на своя торпедоносец. Интересен и недостатъчно изяснен момент от биографията на офицера е награждаването му с турски военен медал, като причина за това е посочено “за проявено усърдие през 1914/1915 г.”
Под командването на лейтенант Стефанов „Строги” взема участие в административното стоварване на флотски части при завземането на Каварна, Балчик и нос Калиакра през нощта на 5 септември 1916 г., в усилването на тези части с І-ва портова рота на следващия ден. Когато през нощта на 9 септември 1916 г. отрядът торпедоносци поема отново курс към Калиакра, за да атакува отряд руски бойни кораби, пред нос Екрене „Строги” и „Шумни” се натъкват на неприятелски мини. „Шумни” потъва, но „Строги” остава на вода и скоро след това отново е в строя.
На 19 септември 1916 г. приема командването на прожекторната рота. Три дни преди това му се ражда второто дете - дъщерята Зинаида. На 7 октомври 1916 г. е назначен също и за преподавател в Машинното училище и Морските специални школи по електротехника за учебната 1916/1917 г. Прожекторната рота разполага и с три радиостанции. Към задачите ротата се включва поддръжката и действието на прожекторите и на всички телефонни връзки.
На 1 април 1917 г. Сава Стефанов е повишен в звание капитан-лейтенант и за около 40 дни е назначен за началник на Флотския арсенал, след което поема командването на Портовата дружина. От 1 юли до 16 август 1917 г. замества началникът на Щаба на Черноморската част капитан-лейтенант Борис Стателов, който е в задгранична командировка. Веднага след това и капитан-лейтенант Сава Стефанов е командирован от 28 август до 14 октомври с.г. в Германия „за опознаване на подводното дело”. На 6 ноември с.г. е награден от цар Фердинанд със „Знак за 10-годишна отлична служба”.
До подписването на Букурещкия мирен договор с Румъния (7 май 1918 г.) капитан-лейтенант Стефанов успешно продължава възходящата си кариера. На 20 февруари 1918 г.. формира Минната дружина към Черноморската част. От същия ден изпълнява и задълженията на началника на Щаба на Черноморската част до 20 май 1919 г. Периодично замества и командира на Неподвижната отбрана. След като на 4 октомври 1918 г. заедно с всички под знамената полага клетва за вярност към цар Борис ІІІ, от 31 октомври с.г. започва да изпълнява и длъжността помощник-интендант на Флота.
Още по-динамична за него се оказва 1919 г. На 14 юли е назначен за преподавател в офицерския курс при Морската учебна част по предметите минно, торпедно и радиотелеграфно дело. На 24 септември е вече началник на Щаба Флота, а на 2 ноември е произведен в звание капитан ІІ ранг. На 14 януари 1920 г. е назначен за командир на Подвижната отбрана, но остава да изпълнява и длъжността началник на Щаба. От тази длъжност е освободен на 21 юли 1920 г., като седмица по-късно със заповед но Военното ведомство е назначен в комисията за „всестранно проучване на инструкцията за поставяне и чистене на мините”. След като приключва дейността там, на 26 октомври 1920 г. е назначен за интендант на Флота. На 16 януари 1921 г. се ражда третото дете на Сава Стефанов - Лиляна.
продължава на стр. 8