НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
НИЕ, „МОРЯЦИТЕ” - ЧАСТ VІ
7. Неделно матине
Беше като че ли вчера (всъщност - мноого отдавна). Неделя. Юли е и неистово пече. Торпедните ни катери са навързани по двойки на военния кей на пристанище Варна - също като чирози в Созопол наесен. По тях тук-там щъкат моряците наказани без неделна отпуска. Чистят и лъскат - да се научат на дисциплина. Е - основно търкат по-баламите от салагите. Ние - „старата служба”, мързелуваме и пушим на сянка, но държим по някой парцал - за всеки случай.
Цялото пристанище е затихнало в неделна дрямка. Изведнъж от входните фарове се задава поредния търговски кораб. Не, че е нещо необичайно - кораби много, но този беше нов, бял и особено красив - все някакво разнообразие в скучния ден. Югославски - виждаше се по флага, а и след малко се и чу. По палубата му редовното суетене - приготвят въжета и кранци, подгонвани от мощния глас на капитана по високоговорителите на уредбата им. Приставането си е шашава процедура, колкото и да е рутинна. Не щеш ли, нещо объркаха морските и капитанът им се разпсува. Ама не като нашите каруцарски псувни, братче, а дълбоки и обмислени, обхващащи роднините до трето коляно и миналото, настоящето и близкото бъдеще. И с един бавен спокоен басов глас - също като Уилис Коновер - от джазовата програма на Щатите дето нелегално я слушахме нощем по радиостанциите на катерите. Носят се лафовете из заспалото пристанище, отразяват се от складовете отсреща и даже става псевдостерео и почти хай-фи. Красота и поезия.
Наскачахме да се наслаждаваме, нашият картечар и любител на сръбския фолклор хукна даже да записва бисери, но не може да свари. Оня кара без спиране - и дъх като че не си поема - артист си е - явно. От всички потайни дупки наизлязоха скаталите се хитреци, оживиха се и другите военни кораби - да се чудиш колко много моряци имало във флота ни. Представление в 11 сутринта - матине май му викат. А то продължава. Още нещо пообъркаха онези и капитанът им смени регистъра - намеси крави, магарета, прасета и пр. домашни зверове. Жива енциклопедия - да му се чудиш - учил ли ги е предварително или кара на импровизации. Радваме се ние и окуражаващо подвикваме ...
Е, всяко хубаво нещо има край - иначе няма да е хубаво. Пристана красавецът отсреща, капитанът изрева последните си команди: „край на маневрата” и „свободна машина”, тегли една триетажна - нещо за спасението и още неща на душите беше и с мощен „щрак” изключи уредбата. Край на представлението. Завеса.
Бурни аплодисменти. Всички ние ревем от възторг, размахваме метли и стирки, крещим по мегафоните „ура” и „браво”. Пешо пронизително свири с пръсти, а на съседния катер се сетиха и си надуха сирената. По другите кораби също вият от възторг. Завиха и още сирени: военните моряци от база Варна значи те
7. Неделно матине
Беше като че ли вчера (всъщност - мноого отдавна). Неделя. Юли е и неистово пече. Торпедните ни катери са навързани по двойки на военния кей на пристанище Варна - също като чирози в Созопол наесен. По тях тук-там щъкат моряците наказани без неделна отпуска. Чистят и лъскат - да се научат на дисциплина. Е - основно търкат по-баламите от салагите. Ние - „старата служба”, мързелуваме и пушим на сянка, но държим по някой парцал - за всеки случай.
Цялото пристанище е затихнало в неделна дрямка. Изведнъж от входните фарове се задава поредния търговски кораб. Не, че е нещо необичайно - кораби много, но този беше нов, бял и особено красив - все някакво разнообразие в скучния ден. Югославски - виждаше се по флага, а и след малко се и чу. По палубата му редовното суетене - приготвят въжета и кранци, подгонвани от мощния глас на капитана по високоговорителите на уредбата им. Приставането си е шашава процедура, колкото и да е рутинна. Не щеш ли, нещо объркаха морските и капитанът им се разпсува. Ама не като нашите каруцарски псувни, братче, а дълбоки и обмислени, обхващащи роднините до трето коляно и миналото, настоящето и близкото бъдеще. И с един бавен спокоен басов глас - също като Уилис Коновер - от джазовата програма на Щатите дето нелегално я слушахме нощем по радиостанциите на катерите. Носят се лафовете из заспалото пристанище, отразяват се от складовете отсреща и даже става псевдостерео и почти хай-фи. Красота и поезия.
Наскачахме да се наслаждаваме, нашият картечар и любител на сръбския фолклор хукна даже да записва бисери, но не може да свари. Оня кара без спиране - и дъх като че не си поема - артист си е - явно. От всички потайни дупки наизлязоха скаталите се хитреци, оживиха се и другите военни кораби - да се чудиш колко много моряци имало във флота ни. Представление в 11 сутринта - матине май му викат. А то продължава. Още нещо пообъркаха онези и капитанът им смени регистъра - намеси крави, магарета, прасета и пр. домашни зверове. Жива енциклопедия - да му се чудиш - учил ли ги е предварително или кара на импровизации. Радваме се ние и окуражаващо подвикваме ...
Е, всяко хубаво нещо има край - иначе няма да е хубаво. Пристана красавецът отсреща, капитанът изрева последните си команди: „край на маневрата” и „свободна машина”, тегли една триетажна - нещо за спасението и още неща на душите беше и с мощен „щрак” изключи уредбата. Край на представлението. Завеса.
Бурни аплодисменти. Всички ние ревем от възторг, размахваме метли и стирки, крещим по мегафоните „ура” и „браво”. Пешо пронизително свири с пръсти, а на съседния катер се сетиха и си надуха сирената. По другите кораби също вият от възторг. Завиха и още сирени: военните моряци от база Варна значи те
Авторът - проф. Божимир Давидов, актуална снимка
Поглед към Военноморска база Варна от към кея на „Транспетрол”, 60-те години на ХХ век. Снимката е от дигиталния архив на „Морски вестник”.
поздравяват, брате сърбино, и искат „бис”. Така и не стана ясно капитанът разбра ли, че го аплодираме. А трябваше - всеки артист трябва да се поощрява. Особено от такава висока класа.
„Бис”-ът обаче се появи внезапно от задната страна на сцената. На кея дотича дежурният офицер, сподирян от охраната, си и картинно се разкрещя и разпсува (ама поне пет класи под сърбина). Алармата ни се чула чак в Щаба на флота и оттам го насвили защо не докладва - вражеско нападение ли има, пожар или друго бедствие. Той бързо разбра и хукна да обяснява.
На вечерната проверка разбрахме и ние. Адмиралът побеснял от развалената му неделна почивка и накиснал цялата база с „три седмици без отпуска”. Колко му е - изкарахме три години без малко - има още 67 дни до уволнението - „огън не остана”. Ама за такова качествено представление завършило с „мощни аплодисменти, преминаващи в бурни нестихващи овации” как да не „платиш” такава „цена”. Струва си и отгоре - цял живот има да се хвалиш на деца и внуци (те, жените не разбират), че си бил на такова „матине” - нали така?
21 май 2014 г. Ние „моряците“
22 май 2014 г. Ние, „моряците” - част ІІ
23 май 2014 г. Ние, „моряците” - част ІІІ
25 май 2014 г. Ние, „моряците” - част ІV
28 май 2014 г. Ние „моряците” – част V
(Следва)
Проф. Божимир ДАВИДОВ
„Бис”-ът обаче се появи внезапно от задната страна на сцената. На кея дотича дежурният офицер, сподирян от охраната, си и картинно се разкрещя и разпсува (ама поне пет класи под сърбина). Алармата ни се чула чак в Щаба на флота и оттам го насвили защо не докладва - вражеско нападение ли има, пожар или друго бедствие. Той бързо разбра и хукна да обяснява.
На вечерната проверка разбрахме и ние. Адмиралът побеснял от развалената му неделна почивка и накиснал цялата база с „три седмици без отпуска”. Колко му е - изкарахме три години без малко - има още 67 дни до уволнението - „огън не остана”. Ама за такова качествено представление завършило с „мощни аплодисменти, преминаващи в бурни нестихващи овации” как да не „платиш” такава „цена”. Струва си и отгоре - цял живот има да се хвалиш на деца и внуци (те, жените не разбират), че си бил на такова „матине” - нали така?
21 май 2014 г. Ние „моряците“
22 май 2014 г. Ние, „моряците” - част ІІ
23 май 2014 г. Ние, „моряците” - част ІІІ
25 май 2014 г. Ние, „моряците” - част ІV
28 май 2014 г. Ние „моряците” – част V
(Следва)
Проф. Божимир ДАВИДОВ
Авторът - Божимир Давидов, като матрос-катерник.
Поглед към Военноморска база Варна през 1969 г. Снимката е от личния архив на о.з. капитан І ранг Румен Тотев.
