НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
ВРЕМЕННA БРЕГОВА СЛУЖБА (1961 Г.)
След като изпълних от 19.01.1961 г. до 03.02.1961 г. плаването с моторен кораб „Камчия” от Варна до Поти и обратно като втора временна задача, отново приех първата временна задача за отпуските в отделът търговска експлоатация на параходството, както ми беше разпоредено през втората десетдневка на януари да сдам командването на моторен кораб „Благой Касабов” на колегата Димитър Свещаров.
Най-напред трябваше да заменя служителя, който отговаряше за четири трампови кораба: „България”, „Родина”, „Балкан” и „Васил Левски”. На всички тях съм бил в екипажа и от технократска гледна точка нямаше въпроси, с които да не съм наясно. В същност грижите по тяхната търговско-оперативна работа се свеждаше повече за оперативно-диспечерски смисъл, тъй като съгласно действащото тогава правителствено разпореждане № 226, търговско– фрахтовата дейност беше монополно право на ДСП „Деспред” – София, и в частност на фрахтовата дирекция. Последната, по съставен от Параходството тримесечен график и съгласуван с тях, трябваше да осигурят фрахтоването на корабите за наши или чужди товари. В случая за мен беше по-интересно навлизането в тези отношения, отколкото оперативно-експлоатационата работа, която познавах от корабите и работата ми през лятото на 1955 г. в оперативния отдел пак за осигуряване на отпуски. ...
Пълният текст на разказа на к.д.п. Николай Йовчев можете да прочетете в рубриката „Спомени на флотски ветерани”.
След като изпълних от 19.01.1961 г. до 03.02.1961 г. плаването с моторен кораб „Камчия” от Варна до Поти и обратно като втора временна задача, отново приех първата временна задача за отпуските в отделът търговска експлоатация на параходството, както ми беше разпоредено през втората десетдневка на януари да сдам командването на моторен кораб „Благой Касабов” на колегата Димитър Свещаров.
Най-напред трябваше да заменя служителя, който отговаряше за четири трампови кораба: „България”, „Родина”, „Балкан” и „Васил Левски”. На всички тях съм бил в екипажа и от технократска гледна точка нямаше въпроси, с които да не съм наясно. В същност грижите по тяхната търговско-оперативна работа се свеждаше повече за оперативно-диспечерски смисъл, тъй като съгласно действащото тогава правителствено разпореждане № 226, търговско– фрахтовата дейност беше монополно право на ДСП „Деспред” – София, и в частност на фрахтовата дирекция. Последната, по съставен от Параходството тримесечен график и съгласуван с тях, трябваше да осигурят фрахтоването на корабите за наши или чужди товари. В случая за мен беше по-интересно навлизането в тези отношения, отколкото оперативно-експлоатационата работа, която познавах от корабите и работата ми през лятото на 1955 г. в оперативния отдел пак за осигуряване на отпуски. ...
Пълният текст на разказа на к.д.п. Николай Йовчев можете да прочетете в рубриката „Спомени на флотски ветерани”.