НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
НА ДРУГИЯ ДЕН СЛЕД 10 НОЕМВРИ
С тези няколко реда няма да кажа нищо съществено, защото не зная какво трябва да се говори на другия ден след 10-ти. Спомням си, че преди година време бай Янко беше публикувал в „Морски вестник” есе, с което питаше като какво нещо е това Десети ноември, а в края на текста ни напомни една много нашенска историйка от началото на 90-те: „След вторите избори, които демократите най-после спечелиха, първият демократично избран президент, като селски човек, вместо да си седи в кабинета, се разположи на ливадите край Бояна и се раздрънка като в Танасовата кръчма. Да вземат да го чуят журналистите, та като се разлаяха, гледай сеир без пари. Министър-председателят се обиди кръвно и се напъна да попита Парламента дали му вярват, а те му биха шута одма. На другия ден вече не беше десети ноември”.
Така беше, брат ми, помня го като да е било вчера. Не помня само какво каза на поляните гражданинът-президент Желев (от с. Веселиново), та се зарових във вестници и писания. Ето какво изрових оттам:
За мнозина тази дата била „сантиментален биографичен синор”, защото „със средната заплата през 1989 г. можело да се купят 600 кг кисело мляко и 900 л прясно, 100 кг сирене, 900 бири и 6000 квтч ток за бита”. Промяната била „договорена извън
С тези няколко реда няма да кажа нищо съществено, защото не зная какво трябва да се говори на другия ден след 10-ти. Спомням си, че преди година време бай Янко беше публикувал в „Морски вестник” есе, с което питаше като какво нещо е това Десети ноември, а в края на текста ни напомни една много нашенска историйка от началото на 90-те: „След вторите избори, които демократите най-после спечелиха, първият демократично избран президент, като селски човек, вместо да си седи в кабинета, се разположи на ливадите край Бояна и се раздрънка като в Танасовата кръчма. Да вземат да го чуят журналистите, та като се разлаяха, гледай сеир без пари. Министър-председателят се обиди кръвно и се напъна да попита Парламента дали му вярват, а те му биха шута одма. На другия ден вече не беше десети ноември”.
Така беше, брат ми, помня го като да е било вчера. Не помня само какво каза на поляните гражданинът-президент Желев (от с. Веселиново), та се зарових във вестници и писания. Ето какво изрових оттам:
За мнозина тази дата била „сантиментален биографичен синор”, защото „със средната заплата през 1989 г. можело да се купят 600 кг кисело мляко и 900 л прясно, 100 кг сирене, 900 бири и 6000 квтч ток за бита”. Промяната била „договорена извън
„Морски вестник” няма нищо против ако, някои от неговите читатели познаят в нарисуваните образи авторите на поставените в кавички и с шрифт Italic мъдри мисли за 10 ноември 1989 г. и последвалите по-късно събития.
България”, „дворцов преврат”, който „изпревари естествения ход на събитията”. Затова пък сме се сдобили със „свобода, постигната без жертви”, „градът на истината” и „стачката на 39-те”. Много скоро станало ясно, че „политическата трансформация е била по-скоро мутация”, а „политическата култура деградира”. Движещите сили на цялата тази завера били „партийни технократи, хора от бившите служби за сигурност и спортисти”.
Постепенно малкият свят, който населяваме, се променил неузнаваемо, „изчезна високомерният социалистически келнер”, а „наркоманията, която беше по-скоро екзотика, днес е бедствие”. „Медийният език стана многолик... стегнат, точен и образен... фриволен, вулгарен и циничен... жесток и безчувствен... немарлив и безвкусен”. „Най-автентичният български елит на прехода се оказа криминалният”, а „първите големи богатства нямаха публична биография”.
„Обръчите от фирми”, „интимната близост с някои партийни централи” и „перфидно контролираната свобода на медиите” вече не са „срамни тайни”.
Не е тайна и конфузът с „най-бедната страна от 27-те в ЕС” и „най-нещастната нация в Европа”.
Казвах ли ви да се преборим Десети ноември да стане българският Ден на благодарността, денят, в който Пленумът обяви благодарност на другаря Т. Ж.? Що ви трябваше да се дърпате като магаре под Исус - вятърът на промяната и бошлаф! То бива промяна, ама чак пък толкоз!
P.S.
Драги Наско, нито думичка от това чудо в кавичките не е моя, вервай ми! Други са се потрудили, а аз, както винаги - Одобрям!
Янчо БАКАЛОВ
Снимка МОРСКИ ВЕСТНИК
Постепенно малкият свят, който населяваме, се променил неузнаваемо, „изчезна високомерният социалистически келнер”, а „наркоманията, която беше по-скоро екзотика, днес е бедствие”. „Медийният език стана многолик... стегнат, точен и образен... фриволен, вулгарен и циничен... жесток и безчувствен... немарлив и безвкусен”. „Най-автентичният български елит на прехода се оказа криминалният”, а „първите големи богатства нямаха публична биография”.
„Обръчите от фирми”, „интимната близост с някои партийни централи” и „перфидно контролираната свобода на медиите” вече не са „срамни тайни”.
Не е тайна и конфузът с „най-бедната страна от 27-те в ЕС” и „най-нещастната нация в Европа”.
Казвах ли ви да се преборим Десети ноември да стане българският Ден на благодарността, денят, в който Пленумът обяви благодарност на другаря Т. Ж.? Що ви трябваше да се дърпате като магаре под Исус - вятърът на промяната и бошлаф! То бива промяна, ама чак пък толкоз!
P.S.
Драги Наско, нито думичка от това чудо в кавичките не е моя, вервай ми! Други са се потрудили, а аз, както винаги - Одобрям!
Янчо БАКАЛОВ
Снимка МОРСКИ ВЕСТНИК