НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар ::
КОЙ СТЕ ВИЕ, „ДЕСЕТИ НОЕМВРИ”?
(СЛЕДИЗБОРНО - ПРЕДПРАЗНИЧНО)
На фасадата на новостроящ се панелен блок срещу входа на стадион „Черно море”, надлъжно на безименната тогава улица (по-късно „Капитан-лейтенант Девятко” и „Вапцаров”) имаше окрачен лозунг с огромни червени букви: „ПОМНИ ДЕВЕТИ ЮНИ, ПАЗИ ДЕВЕТИ СЕПТЕМВРИ!” В този глуповат текст все пак има частица истина - нали започнатото на девети юни 1923 г. се проточило чак до девети септември 1944 г., може би за да започне отначало. Днес никой няма да се отнесе сериозно към такъв каламбур: „Помни девети септември - пази десети ноември!” Макар че денят на превземането на Бастилията още се чества като празник на Великата френска революция - ознаменуван само с пролятата кръв от една митингуваща тълпа, която абсолютно ненужно и без никаква полза разнасяла главата на коменданта на крепостта из потъналия в хаос Париж. Също така свински се прехласвахме и пред подвига на героите, които по сигнал, подаден от крайцера „Аврора”, се втурнали към Зимния дворец и поставили началото на Великата октомврийска революция - само дето не било баш така. Защо тогава да не кажем, че на Десети ноември
(СЛЕДИЗБОРНО - ПРЕДПРАЗНИЧНО)
На фасадата на новостроящ се панелен блок срещу входа на стадион „Черно море”, надлъжно на безименната тогава улица (по-късно „Капитан-лейтенант Девятко” и „Вапцаров”) имаше окрачен лозунг с огромни червени букви: „ПОМНИ ДЕВЕТИ ЮНИ, ПАЗИ ДЕВЕТИ СЕПТЕМВРИ!” В този глуповат текст все пак има частица истина - нали започнатото на девети юни 1923 г. се проточило чак до девети септември 1944 г., може би за да започне отначало. Днес никой няма да се отнесе сериозно към такъв каламбур: „Помни девети септември - пази десети ноември!” Макар че денят на превземането на Бастилията още се чества като празник на Великата френска революция - ознаменуван само с пролятата кръв от една митингуваща тълпа, която абсолютно ненужно и без никаква полза разнасяла главата на коменданта на крепостта из потъналия в хаос Париж. Също така свински се прехласвахме и пред подвига на героите, които по сигнал, подаден от крайцера „Аврора”, се втурнали към Зимния дворец и поставили началото на Великата октомврийска революция - само дето не било баш така. Защо тогава да не кажем, че на Десети ноември
Възможен фото-отговор на въпроса: Кой сте Вие, „Десети ноември”? Алюзията със словосъчетанието „гола вода” не е търсена, но пък ако бъде намерена - тъй да бъде!
целокупният български народ се е вдигнал срещу тиранията и прегърнал с две ръце лелеяната Демокрация? Може и това да стане един ден, ама друг път. Докато са живи свидетелите, участниците и потърпевшите от големия прелом, май няма как да стане.
Участниците в ноемврийския преврат от 1989 г.: От едната страна, висши функционери на Партията, апаратчици, предани „до последна капка кръв”, радетели за дружбата „като слънцето и въздуха за всяко живо същество”. От другата - не толкова висши функционери, радетели на дружбата с клубовете за „гласност и перестройка”, дисиденти и дисидентки, екологисти, демократисти, синдикадисти и всякакви други -исти „от кол и въже”. Между тях, един доктор на философските науки с неопасани бакенбарди и излъчване на уволнен селски даскал, няколко лични и безобразно безлични субекти (брадати), една дузина монархо-либерали, всеки трети от ведомостите за заплати в ДС, неколцина попа, адвокати, земеделци с бели ръкавици и прочие революционен елемент.
Вехите: През какви кръгове на ада се мина и докъде я докарахме - знаем се, нека да не си вдигаме нервите нахалост. Може би все пак си струва да си припомним някои мили родни рефрена, които още дълго ще хвърлят в трепет сърцето на съвременника.
Една Партия се отрече от идеята за „Комунизъма” и прегърна социалистическата алтернатива - със същите хора, акъл, апарат и гьозбаяджилъци, само дето забрави да каже, че целта й не е социалистическото общество.
Една пасмина случайни хора, привлекли за спойка и няколко с добро име и морал, гръмко се обяви за съюз на демократичните сили - с пълен член, всички други априори са недемократични. И започнаха да творят - първо люспи, а после и междусъюзнически войни.
Едни хорица с бели коси и меки ръчички заформиха обичайните за времето от преди петдесет години шест земеделски съюза.
Имаше и други знакови ориентири - под мост и над мост „Бог да пази България” (имало е защо!), „Който не скача, е червен” и т. н.
И тръгнаха - по площади и улици (нямаше как по заводи и ТКЗС-та, защото вече нямаше), със свещи, палатки, факли, фукли и кукли - хиляди, маса, народ! С една дума - ликвидатори и деца на революцията.
Дейците: Един генерал с двадесет и седем годишен стаж начело на Генералния щаб се зае да ликвидира „досиетата”, ама и това не направи като хората.
Един нашенски Пешо, до вчера солташак на Тошо, се разпореди да дойдат танковете, ама те не можаха да запалят. Тогава той се оправда, че не са дошли, защото не ги е викал.
Един Голям доктор направи всичко възможно да загуби изборите и после каза, че са фалшифицирани. Чак Съединените Американци му направиха бележка, че ако вземе да ги рови някой, какви неща има да види...
В това време другият солташак на бай Тошо бил раздавал куфарчета, ама бошлаф, той давал бележки с подпис, за какво ви е куфарче с такъв кeтап.
След вторите избори, които демократите най-после спечелиха, първият демократично избран президент, като селски човек, вместо да си седи в кабинета, се разположи на ливадите край Бояна и се раздрънка като в Танасовата кръчма. Да вземат да го чуят журналистите, та като се разлаяха, гледай сеир без пари.
Министър-председателят се обиди кръвно и се напъна да попита Парламента дали му вярват, а те му биха шута одма.
На другия ден вече не беше десети ноември.
Бай ЯНКО
Снимка МОРСКИ ВЕСТНИК
Участниците в ноемврийския преврат от 1989 г.: От едната страна, висши функционери на Партията, апаратчици, предани „до последна капка кръв”, радетели за дружбата „като слънцето и въздуха за всяко живо същество”. От другата - не толкова висши функционери, радетели на дружбата с клубовете за „гласност и перестройка”, дисиденти и дисидентки, екологисти, демократисти, синдикадисти и всякакви други -исти „от кол и въже”. Между тях, един доктор на философските науки с неопасани бакенбарди и излъчване на уволнен селски даскал, няколко лични и безобразно безлични субекти (брадати), една дузина монархо-либерали, всеки трети от ведомостите за заплати в ДС, неколцина попа, адвокати, земеделци с бели ръкавици и прочие революционен елемент.
Вехите: През какви кръгове на ада се мина и докъде я докарахме - знаем се, нека да не си вдигаме нервите нахалост. Може би все пак си струва да си припомним някои мили родни рефрена, които още дълго ще хвърлят в трепет сърцето на съвременника.
Една Партия се отрече от идеята за „Комунизъма” и прегърна социалистическата алтернатива - със същите хора, акъл, апарат и гьозбаяджилъци, само дето забрави да каже, че целта й не е социалистическото общество.
Една пасмина случайни хора, привлекли за спойка и няколко с добро име и морал, гръмко се обяви за съюз на демократичните сили - с пълен член, всички други априори са недемократични. И започнаха да творят - първо люспи, а после и междусъюзнически войни.
Едни хорица с бели коси и меки ръчички заформиха обичайните за времето от преди петдесет години шест земеделски съюза.
Имаше и други знакови ориентири - под мост и над мост „Бог да пази България” (имало е защо!), „Който не скача, е червен” и т. н.
И тръгнаха - по площади и улици (нямаше как по заводи и ТКЗС-та, защото вече нямаше), със свещи, палатки, факли, фукли и кукли - хиляди, маса, народ! С една дума - ликвидатори и деца на революцията.
Дейците: Един генерал с двадесет и седем годишен стаж начело на Генералния щаб се зае да ликвидира „досиетата”, ама и това не направи като хората.
Един нашенски Пешо, до вчера солташак на Тошо, се разпореди да дойдат танковете, ама те не можаха да запалят. Тогава той се оправда, че не са дошли, защото не ги е викал.
Един Голям доктор направи всичко възможно да загуби изборите и после каза, че са фалшифицирани. Чак Съединените Американци му направиха бележка, че ако вземе да ги рови някой, какви неща има да види...
В това време другият солташак на бай Тошо бил раздавал куфарчета, ама бошлаф, той давал бележки с подпис, за какво ви е куфарче с такъв кeтап.
След вторите избори, които демократите най-после спечелиха, първият демократично избран президент, като селски човек, вместо да си седи в кабинета, се разположи на ливадите край Бояна и се раздрънка като в Танасовата кръчма. Да вземат да го чуят журналистите, та като се разлаяха, гледай сеир без пари.
Министър-председателят се обиди кръвно и се напъна да попита Парламента дали му вярват, а те му биха шута одма.
На другия ден вече не беше десети ноември.
Бай ЯНКО
Снимка МОРСКИ ВЕСТНИК