ИКОНОСТАСЪТ В ЦЪРКВАТА НА ОСТРОВ СВЕТА АНАСТАСИЯ Този иконостас, въпреки че е шедьовър на ранновъзрожденското българско резбарско изкуство, не се споменава от тези, които са били на острова през ХІХ век. Писателят Антон Страшимиров в самия край на ХІХ век пише: „Двама заможни братя колибари из Балкана са иззидали манастира над скалата и му са закупили просторни нивя в отвъдния бряг над „Пода”... Тази информация изглежда е почерпена от устни източници. Едва ли големият писател си е направил труда да се взира в трудния за разчитане надпис на хаджи Матей. Обстоятелството, че Страшимиров говори с възхищение за българина балканджия, косвено говори, че той сигурно е видял иконостаса - най-великолепното творение, оцеляло през столетията и достигнало до нас на мястото, където са го поставили нашите предци.
Архитектониката на иконостаса в манастирската църква “Света Анастасия” представлява един далечен отзвук на античната архитектурна традиция. При делението на съставни елементи господстват вертикални и хоризонтални линии и са въплътени някои особености на античния ордер. Първият най-долен ред представлява цокъл, състоящ се от правоъгълни табли, затворени в сложно профилирани рамки. В средата има позлатени елипсовидни медальони, поставени в хералдически картуши (декоративни рамки), които са образувани от наниз цветни чашки. …