МВ "Компас", новини, септември 2008 г.

КАКВА МИНА БЕ ВЗРИВЕНА ПРЕД ОБЗОР?
Както съобщи в електронното си издание „Морски вестник” от 12 септември т.г., на 11 септември подразделение от Военноморска база Варна унищожи откритата пред брега на Обзор мина. В официалното съобщение на ВМС се твърдеше, че мината е от Втората световна война, което може да бъде оспорвано от наличните архивни източници и публикации по темата. Както съобщи самият командир на Военноморска база Варна бригаден адмирал Румен Николов, мината е идентифицирана като руска, образец 1912 г. И наистина, в арсеналите на съветския Черноморски флот през 1941 г. има в наличност 1149 мини от този тип. Обаче изследванията показват, че такива мини нито в български, нито в румънски териториални води през периода 1941 – 1944 г. не са поставяни. Използвани са за отбранителни минни заграждения пред Одеса, Севастопол, Керченския пролив и в Азовско море. Хипотетично е възможно подводен предмет с този обем да се придвижи за повече от шест десетилетия от Одеса до Обзор, но на практика е твърде малко вероятно.
Има много по-логично обяснение за унищожената на 11 септември т.г. мина. По данни на руски изследователи, през периода юли 1916 – юли 1917 г. само пред Варна са поставени 870 мини. Целта на извършените минни заграждения е да бъдат парализирани действията на базираните в Евксиноград немски подводници. Минните постановки имат ефект. На 11 септември 1916 г. на руска мина се натъква и потъва в Батовския залив торпедоносецът „Шумни”. На 26 септември 1916 г. българска миночистачна лодка се натъква на същото заграждение, при което загиват командирът на Минната рота лейтенант Кирил Минков и осем моряци. В Батовския залив потъва след сблъсък с руска мина и пристанищният влекач „Варна”. На 6 ноември 1916 г. на руска мина, поставена в акваторията пред Аладжа манастир, се натъква и потъва германската подводница UB-45.
Руските заграждения в български води през периода 1916 – 1917 г. са извършени основно с мини образец 1908 г. и образец 1912 г. Те трудно могат да бъдат сбъркани при идентификация, тъй като образец 1908 г. е галваноударна (с характерните рога), а образец 1912 г. е ударно-механична (без рога). Има малка вероятност унищожената пред Обзор мина да е и от типа ПЛ-100, използвани от подводния минен заградител „Краб”, поставил 30 мини пред Варна на 2 септември 1916 г. Но ПЛ-100 е само модификация на образец 1912 г., приспособена за минна постановка от „Краб”. При всички случаи обаче е най-вероятно мината пред Обзор да е от Първата световна война. Руските минни заграждения от този период не са почистени добре след края на Първата световна война, защото такива мини попадат в траловете на българските миночистачи и в периода след края на Втората световна война. Преди 1989 г. две такива мини обезврежда известният флотски миньор капитан І ранг Христо Димитров. През м. юли 1994 г. капитан ІІ ранг (днес контраадмирал) Пламен Манушев и капитан ІІІ ранг Росен Гевшеков също унищожават мина от този тип. Няма гаранции, че взривената пред Обзор мина образец 1912 г. ще е последната.
Иначе поздравления заслужава екипът на капитан-лейтенант Даниел Тодоров – командир на аварийно-спасителния отряд на Военноморска база Варна. По предложение на капитан-лейтенант Тодоров е използван опита на италианските ВМС, демонстриран на нашите водолази при съвместно учение през 2003 г. В описанията на мината изрично е посочено, че изплавала в близост до брега, тя се взривява при опит да бъде извлечена на сушата. Затова плаващата на два метра дълбочина мина е поставена в специално приспособление и с помощта на рейдови миночистач № 53 с командир офицерски кандидат Иван Колев е отбуксирана на безопасно разстояние от брега, след което е взривена. Вярно, че присъстващите на брега фоторепортери останаха без ефектна снимка от взрив на мина (както бе при взривяването на мината „Е-голяма” – виж фоторепортажа на „Морски вестник” от 20 август т.г. УНИЩОЖИХА МИНА ОТ ПЪРВАТА СВЕТОВНА ВОЙНА), но безопасността на населението и на бреговата инфраструктура бе гарантирана.
АТАНАС ПАНАЙОТОВ,
доктор по история