Авторът капитан І ранг о.р. Валентин Димитров
На гости на Янчо Бакалов (4):
ЕНОРЕЗИС НОКТУРНА
До случката, за която иде реч, никой от екипажа не знаеше какво значи „енорезис ноктурна” – нито Командира, който според корабния устав бе най-умен, нито Старпома, който в качеството си на „куче на кораба” трябваше да знае онова, което става и над, и под палубата, нито дори Зама, който бе в състояние да изнесе лекция за всичко, случило се от началото на човешката история или предстоеше в обозримото бъдеще. Механика се колебаеше между „малка нощна музика” и водорасло от източните морета. Сред екипажа значението на тайнственото и романтично латинско словосъчетание, известно само на доктор Бром, бе разпространено от санитарния му помощник Бацила. Всъщност той не можеше да бъде обвинен за погазване на медицинската етика, защото диагнозата на Писито малко преди да бъде публично оповестена, вече вонеше около койката му на горния ред в пети кубрик.
Прозвището на единия от тридесетината салаги на стражевия кораб бе резултат от усилията на Зама да си върши работата, която той разбираше преди всичко като борба с три главни злини – бой, псувни и прякори. По последната най-масова точка дори имаше частичен напредък, защото бе успял да убеди старите кокали, че ако не е възможно да се ликвидират прякорите, то поне не трябва да са вулгарни или унизителни. Първото предположение свързваше Писито с ласкаво-любовно обръщение с котешка етимология, но противоречеше на изцяло мъжкия социум на кораба. Още по-малко вероятно бе то да е съкращение на персонален компютър, защото по времето, когато задължителната военна служба по конституция бе въпрос на дълг и чест за всеки български гражданин, изобретението на Джон Атанасов още не бе дошло до нашите ширини. Истината бе, че неизвестният автор зад поносимото по критериите на Зама умалително Писи бе маскирал много по-точното и известно само в тесен кръг Писюр, което характеризираше цялостното отношение на собственика му към тригодишната военноморска служба, която все още предстоеше.
Заимстваният от лексикона на вероятния (тогава) противник прякор разкриваше невероятния мързел на новобранеца от най-тежката електромеханична бойна част плюс нови и нови екстри от личността му, които изплуваха с течение на времето. Писито (Писюра) сякаш не чуваше пронизителните корабни звънци и отривистите команди на дежурната служба и се излюпваше от койката едва, когато някой пътьом го раздруса. Влачеше се последен на физзарядката с незавързани обувки, висеше като дроб на лоста, а елементарните му хигиенни рефлекси сработваха едва след конкретна заповед на отдельонния му командир. По времето за преглед и превъртане на механизмите не похващаше нищо, защото не бе успял да усвои изискванията на книжка „боен номер” и инструкциите, а на всички занятия не заспиваше единствено, когато с възпитателна цел бе наказван да стърчи прав сред другите, които поне си даваха труда да симулират внимание. Писито се скатаваше при всичките малки и големи приборки и общата работа на кораба, която имаше две особености – никога не свършваше и се изпълняваше само от младия набор. На вахта по време на плаване, независимо от силата на вълнението, вместо да отговаря за двата манометъра и трите крана, мотористът клечеше над специално отредената му брезентова кофа, с която се разделяше, само когато отскачаше да храни рибите зад борда.
На един сутрешен доклад Механика заяви, че през цялата си служба такава марда не е виждал и тъй като от нея моторист не става, по-добре да се откомандирова някъде в тиловите поделения. Тезата на Командира бе друга – след като в цирка мечки карат мотоциклет, то и от Писито може да стане моторист. Зама му прикрепяше някакви наставници и инициираше комсомолски събрания, а Старпома искаше да извади горещите кестени с чужди ръце – за всяко нарушение на Писито наказваше колективно отделението, групата или цялата бойна част. Мотористът бе инкасирал всички полагащи се по уставите наказания и не го плашеше дори гарнизонния арест, който в сравнение със службата на кораба си беше вид почивка.
Писито сигурно щеше да я кара така до уволнявката, докато здравите сили (и в двата смисъла) в бойната част не взеха нещата в свои ръце. След като им бяха писнали колективните наказания за чужди грехове, бяха принудени да вкарат в употреба традиционната флотска „мечка”. Тя дойде след лицевите опори, кофичките, „разчохли-подложи”, „делфин” между койките и други подпалубни възпитателни средства към младия набор, които се бяха оказали неефективни. „Мечката” имаше перфектна организация. При появата на обекта в кубрика (естествено в по-късна доба) ненадейно угасваше осветлението, някой мяташе едно одеяло, а оказалият се под него получаваше солидна порция колективни и анонимни юмруци и ритници, прецизирани да не оставят видими следи. Когато след някоя и друга минутка дойдеше светлото, никой не бе чул, ни видял какво се бе случило между двете щраквания на ключа.
От страх пред матроската омерта Писито не се оплака, но мързеливият му мозък най-после роди нещо – реши
ЕНОРЕЗИС НОКТУРНА
До случката, за която иде реч, никой от екипажа не знаеше какво значи „енорезис ноктурна” – нито Командира, който според корабния устав бе най-умен, нито Старпома, който в качеството си на „куче на кораба” трябваше да знае онова, което става и над, и под палубата, нито дори Зама, който бе в състояние да изнесе лекция за всичко, случило се от началото на човешката история или предстоеше в обозримото бъдеще. Механика се колебаеше между „малка нощна музика” и водорасло от източните морета. Сред екипажа значението на тайнственото и романтично латинско словосъчетание, известно само на доктор Бром, бе разпространено от санитарния му помощник Бацила. Всъщност той не можеше да бъде обвинен за погазване на медицинската етика, защото диагнозата на Писито малко преди да бъде публично оповестена, вече вонеше около койката му на горния ред в пети кубрик.
Прозвището на единия от тридесетината салаги на стражевия кораб бе резултат от усилията на Зама да си върши работата, която той разбираше преди всичко като борба с три главни злини – бой, псувни и прякори. По последната най-масова точка дори имаше частичен напредък, защото бе успял да убеди старите кокали, че ако не е възможно да се ликвидират прякорите, то поне не трябва да са вулгарни или унизителни. Първото предположение свързваше Писито с ласкаво-любовно обръщение с котешка етимология, но противоречеше на изцяло мъжкия социум на кораба. Още по-малко вероятно бе то да е съкращение на персонален компютър, защото по времето, когато задължителната военна служба по конституция бе въпрос на дълг и чест за всеки български гражданин, изобретението на Джон Атанасов още не бе дошло до нашите ширини. Истината бе, че неизвестният автор зад поносимото по критериите на Зама умалително Писи бе маскирал много по-точното и известно само в тесен кръг Писюр, което характеризираше цялостното отношение на собственика му към тригодишната военноморска служба, която все още предстоеше.
Заимстваният от лексикона на вероятния (тогава) противник прякор разкриваше невероятния мързел на новобранеца от най-тежката електромеханична бойна част плюс нови и нови екстри от личността му, които изплуваха с течение на времето. Писито (Писюра) сякаш не чуваше пронизителните корабни звънци и отривистите команди на дежурната служба и се излюпваше от койката едва, когато някой пътьом го раздруса. Влачеше се последен на физзарядката с незавързани обувки, висеше като дроб на лоста, а елементарните му хигиенни рефлекси сработваха едва след конкретна заповед на отдельонния му командир. По времето за преглед и превъртане на механизмите не похващаше нищо, защото не бе успял да усвои изискванията на книжка „боен номер” и инструкциите, а на всички занятия не заспиваше единствено, когато с възпитателна цел бе наказван да стърчи прав сред другите, които поне си даваха труда да симулират внимание. Писито се скатаваше при всичките малки и големи приборки и общата работа на кораба, която имаше две особености – никога не свършваше и се изпълняваше само от младия набор. На вахта по време на плаване, независимо от силата на вълнението, вместо да отговаря за двата манометъра и трите крана, мотористът клечеше над специално отредената му брезентова кофа, с която се разделяше, само когато отскачаше да храни рибите зад борда.
На един сутрешен доклад Механика заяви, че през цялата си служба такава марда не е виждал и тъй като от нея моторист не става, по-добре да се откомандирова някъде в тиловите поделения. Тезата на Командира бе друга – след като в цирка мечки карат мотоциклет, то и от Писито може да стане моторист. Зама му прикрепяше някакви наставници и инициираше комсомолски събрания, а Старпома искаше да извади горещите кестени с чужди ръце – за всяко нарушение на Писито наказваше колективно отделението, групата или цялата бойна част. Мотористът бе инкасирал всички полагащи се по уставите наказания и не го плашеше дори гарнизонния арест, който в сравнение със службата на кораба си беше вид почивка.
Писито сигурно щеше да я кара така до уволнявката, докато здравите сили (и в двата смисъла) в бойната част не взеха нещата в свои ръце. След като им бяха писнали колективните наказания за чужди грехове, бяха принудени да вкарат в употреба традиционната флотска „мечка”. Тя дойде след лицевите опори, кофичките, „разчохли-подложи”, „делфин” между койките и други подпалубни възпитателни средства към младия набор, които се бяха оказали неефективни. „Мечката” имаше перфектна организация. При появата на обекта в кубрика (естествено в по-късна доба) ненадейно угасваше осветлението, някой мяташе едно одеяло, а оказалият се под него получаваше солидна порция колективни и анонимни юмруци и ритници, прецизирани да не оставят видими следи. Когато след някоя и друга минутка дойдеше светлото, никой не бе чул, ни видял какво се бе случило между двете щраквания на ключа.
От страх пред матроската омерта Писито не се оплака, но мързеливият му мозък най-после роди нещо – реши
Стражеви кораб проект 50 (НАТО клас RIGA), на борда на който се развиват събитията, описани в разказа. Повече за този тип стражеви кораби (фрегати) можете да прочетете в рубриката „ИЗСЛЕДВАНИЯ”.
Спускане на корабната лодка от палубната команда на стражеви кораб проект 50.
Приемане на торпеден боезапас на стражеви кораб проект 50.
Обичайната суетня на този тип кораб при заставането на котва и кърма в района на дивизиона.
да се уволни по болест. Не че тази мисъл - да избегне казармата, не му бе минавала още преди „голата” комисия в окръжието, но не можа да си измисли подходящи симптоми, а полезен съвет получи дни след повиквателната. Точно сега му бе времето. На следващата сутрин Писито се смъкна от горната койка необичайно малко след звънците и учудено подхвърли:
- Я, аз май съм се изпуснал през нощта?
Никой не му обърна внимание. Същата информация той поднесе и на корабния лекар. Разбрал-недоразбрал, Доктор Бром моментално удвои едноименното вещество в сутрешния чай с цел още повече да намали либидото на екипажа. През следващите сутрини симулантът подхвърляше намеци и оплаквания за проблема си, за които всички се сетиха едва, когато характерна миризма завладя част от и без това спарения кубрик. Новината бързо достигна до командването, а докторът сам позова моториста на преглед. След това отърча до нулевата каюта, която ако на борда нямаше по-старши се полагаше на командира на стражевика, вмъкна се без да чука и удари една козирка, съпроводена само с две думи:
- Енорезис ноктурна...
- Говори човешки! - сряза го капитан-лейтенантът.
- Нощно напикаване... болно е момчето. По списъка - НГВС!
Едно от най-популярните съкращения във флота бе именно НГВС - негоден за военна служба, а списък с десетки болести, отклонения и дефекти довършваше естествения подбор на мъжката популация за нуждите на марината.
- НГВС? Глупости, ще го лекуваш! Аман от симуланти...
По същото време Бацила вече бе успял да информира целия състав на електромеханичната бойна част за диагнозата на Писито, който моментално се обзаведе с два нови прякора - Енорезиса и Ноктурната. Вероятността обаче симулантът да се изхлузи от служба породи цял спектър противоречиви чувства - от ненавист до завист, и едно недвусмислено предупреждение - ако още веднъж се случи оная работа „мечката” ще бъде стръвница.
Докторът все пак закара моториста на преглед във Военноморската болница. Когато той напусна кабинета на уролога, специалистът се произнесе бързо:
- Пар екселанс - симулант! НГВС - да, но ако имаше оплаквания, лечение и т.н. преди казармата. Сега може да е нещо ситуационно, по-скоро симулационно. Пиша - наблюдение в частта. Ако продължава, знаеш реда - комисия във Военномедицинската академия...
До вечерта изход от патовата ситуация не бе намерен. На втората сутрин на големия сбор за вдигането на флага Енорезиса бе с насинено око. Явно бе продължил симптоматиката. След като поздрави екипажа, Командира се вторачи в пострадалия и тихичко каза:
- Кой?
Не последва отговор.
- Попитах кой?
- Никой... такова, аз... вратичката... гардеробчето - пелтечеше насиненият.
- Механик - обърна се към него Командира - до обяд искам доклад!
Точно на обяд Механика доложи, че според проведената техническа експертиза с участието на потърпевшия по целия кораб няма такова гардеробче, чиято вратичка да е на височината на насиненото око. Малко по-късно по линията на спецовете бе заловен слух, че на първото предстоящо плаване Енорезиса ще падне зад борда по невнимание през нощта. Корабът бе в бойно дежурство и предстоящото плаване можеше да започне всеки момент. Получили заповед спешно да разрешат казуса, Старпома и Зама вече часове се съвещаваха в тяхната си седма каюта. По онова време ако се докажеше симулация, то опитът за отклонение от военна служба минаваше през военен съд и се увенчаваше с година-две в дисципа (дисциплинарен батальон за изтърпяване на наказания от провинили се военнослужещи до 1989 г. - бел. ред.). Ако матросът наистина бе болен, докторите сигурно щяха да го уволнят. И в двата случая - дупка в екипажа. Ситуацията бе бременна и с други опасности, които сигурно щеше да предизвика гневът на ниските чинове, но наказанията щяха да отнесат нагоре по йерархията по-високите чинове. Сред тях Старпома и Зама - във всички случаи. Затова двамата посветиха в идеята си Доктор Бром. Той въобще не се поколеба - щом началниците са я измислили, защо да не участва в пантомимата.
Малко преди полунощ, съпроводен от Доктора, Старпома се спусна в пети кубрик и с един жест вкамени сянката на дневалния, изникнала отнякъде в рехавия мрак на дежурното осветление. Офицерите се движеха между койките и шепнешком разговаряха за обичайни за длъжностите им неща - хигиена, аптечки, калории, хлор, болести, прегледи... За преструващите се на заспали матроси бе ясно, че единият изпитва другия и му търси цаката. На метър-два от койката на Писито в мрънкането си Доктор Бром се престраши да сподели и един проблем:
- Онова момче, за което ви доложих, с енорезис ноктурна... за съжаление няма да можем да го уволним.
- Защо? Пращай го на комисия, нали болестта му е НГВС? - искрено се чудеше Старпома.
- Беше... до вчера! Дойде новият списък на болестите. Нощното напикаване го няма. Ако беше... - Доктор Бром се поколеба дали да продължи с латинския термин - ако беше другото, голямата работа...
- Какви ги дрънкаш? Говори по-ясно - сряза го Старпома.
- Ако се изпускаше не по малка, а по... по... по... голяма нужда - уволнението му е сигурно.
- Докторска ви работа - обобщи Старпома, с нов жест разхипнотизира дневалния и се заизкачва по трапа.
На другата сутрин в пети кубрик вонеше на умрели лебеди, а в следващата - в строя за флага Писито се яви със синини и около двете очи. Само след час командванията на кораба, дивизиона и базата бяха събрани в кабинета на командира й. Миризливият проблем налагаше спешно решение, преди по него да продължат да работят здравите сили в бойната част. Адмиралът изслуша всички и заразсъждава на глас:
- На кораба не може да остане, стига е късал нервите на екипажа! Да го дам под съд - адвокатите ще го оправят. Няма с кого да го сменя, нали и на друг кораб ще вони...
- Ако няма да го сменяте - намеси се началникът на тила - дайте ми го за свинарника. На кораба ще се оправят без един матрос все някак.
По онова време флотът масово се самозадоволяваше (в смисъл със свинско месо) от собствената си свинеферма, гальовно наричана „свинариума”, че захранваше с мръвки и пехотата, защото прасетата вече бяха станали повече от матросите. А някой трябваше да ги гледа - прасетата, за които се грижеха само няколко цивилни служители и един майстор по саламите.
Адмиралът вдигна ръка и спря тихомълком разгорелия се спор:
- Чудесна идея! На кораба друг матрос няма да има. А на това лайно мястото му е на свинариума... до края на службата! Свободни сте.
Офицерите са разотиваха, очаровани, че командирът им е в едно изречение бе употребил един цинизъм и един жаргон.
Малко след като склянката отброи обядната ринда, метнал през рамо зелената си мешка (флотски аналог на войнишката раница - бел. ред.), влачейки мързеливо крака по левия борд, Писито подмина флага, без да го целуне както се полага за последен път, и се спусна по сходнята на пирса. Чакаше го газката на тила, която щеше да го докара до новия му боен пост. Някой от пушещите на юта матроси се провикна:
- Хей, Енорезис! Някой път ще дойдем на свинариума, че и теб ще те направим на кайма. Да овкусиш малко саламите...
Веднага някой му опонира, че няма как да стане. Свинефермата бе далече зад чертите на гарнизона, напускането на който бе забранено по устав. А знайно бе, че момчетата от електромеханичната бойна част на стражевика бяха сред най-големите уставняци в целия флот...
Капитан I ранг о.р. ВАЛЕНТИН ДИМИТРОВ
- Я, аз май съм се изпуснал през нощта?
Никой не му обърна внимание. Същата информация той поднесе и на корабния лекар. Разбрал-недоразбрал, Доктор Бром моментално удвои едноименното вещество в сутрешния чай с цел още повече да намали либидото на екипажа. През следващите сутрини симулантът подхвърляше намеци и оплаквания за проблема си, за които всички се сетиха едва, когато характерна миризма завладя част от и без това спарения кубрик. Новината бързо достигна до командването, а докторът сам позова моториста на преглед. След това отърча до нулевата каюта, която ако на борда нямаше по-старши се полагаше на командира на стражевика, вмъкна се без да чука и удари една козирка, съпроводена само с две думи:
- Енорезис ноктурна...
- Говори човешки! - сряза го капитан-лейтенантът.
- Нощно напикаване... болно е момчето. По списъка - НГВС!
Едно от най-популярните съкращения във флота бе именно НГВС - негоден за военна служба, а списък с десетки болести, отклонения и дефекти довършваше естествения подбор на мъжката популация за нуждите на марината.
- НГВС? Глупости, ще го лекуваш! Аман от симуланти...
По същото време Бацила вече бе успял да информира целия състав на електромеханичната бойна част за диагнозата на Писито, който моментално се обзаведе с два нови прякора - Енорезиса и Ноктурната. Вероятността обаче симулантът да се изхлузи от служба породи цял спектър противоречиви чувства - от ненавист до завист, и едно недвусмислено предупреждение - ако още веднъж се случи оная работа „мечката” ще бъде стръвница.
Докторът все пак закара моториста на преглед във Военноморската болница. Когато той напусна кабинета на уролога, специалистът се произнесе бързо:
- Пар екселанс - симулант! НГВС - да, но ако имаше оплаквания, лечение и т.н. преди казармата. Сега може да е нещо ситуационно, по-скоро симулационно. Пиша - наблюдение в частта. Ако продължава, знаеш реда - комисия във Военномедицинската академия...
До вечерта изход от патовата ситуация не бе намерен. На втората сутрин на големия сбор за вдигането на флага Енорезиса бе с насинено око. Явно бе продължил симптоматиката. След като поздрави екипажа, Командира се вторачи в пострадалия и тихичко каза:
- Кой?
Не последва отговор.
- Попитах кой?
- Никой... такова, аз... вратичката... гардеробчето - пелтечеше насиненият.
- Механик - обърна се към него Командира - до обяд искам доклад!
Точно на обяд Механика доложи, че според проведената техническа експертиза с участието на потърпевшия по целия кораб няма такова гардеробче, чиято вратичка да е на височината на насиненото око. Малко по-късно по линията на спецовете бе заловен слух, че на първото предстоящо плаване Енорезиса ще падне зад борда по невнимание през нощта. Корабът бе в бойно дежурство и предстоящото плаване можеше да започне всеки момент. Получили заповед спешно да разрешат казуса, Старпома и Зама вече часове се съвещаваха в тяхната си седма каюта. По онова време ако се докажеше симулация, то опитът за отклонение от военна служба минаваше през военен съд и се увенчаваше с година-две в дисципа (дисциплинарен батальон за изтърпяване на наказания от провинили се военнослужещи до 1989 г. - бел. ред.). Ако матросът наистина бе болен, докторите сигурно щяха да го уволнят. И в двата случая - дупка в екипажа. Ситуацията бе бременна и с други опасности, които сигурно щеше да предизвика гневът на ниските чинове, но наказанията щяха да отнесат нагоре по йерархията по-високите чинове. Сред тях Старпома и Зама - във всички случаи. Затова двамата посветиха в идеята си Доктор Бром. Той въобще не се поколеба - щом началниците са я измислили, защо да не участва в пантомимата.
Малко преди полунощ, съпроводен от Доктора, Старпома се спусна в пети кубрик и с един жест вкамени сянката на дневалния, изникнала отнякъде в рехавия мрак на дежурното осветление. Офицерите се движеха между койките и шепнешком разговаряха за обичайни за длъжностите им неща - хигиена, аптечки, калории, хлор, болести, прегледи... За преструващите се на заспали матроси бе ясно, че единият изпитва другия и му търси цаката. На метър-два от койката на Писито в мрънкането си Доктор Бром се престраши да сподели и един проблем:
- Онова момче, за което ви доложих, с енорезис ноктурна... за съжаление няма да можем да го уволним.
- Защо? Пращай го на комисия, нали болестта му е НГВС? - искрено се чудеше Старпома.
- Беше... до вчера! Дойде новият списък на болестите. Нощното напикаване го няма. Ако беше... - Доктор Бром се поколеба дали да продължи с латинския термин - ако беше другото, голямата работа...
- Какви ги дрънкаш? Говори по-ясно - сряза го Старпома.
- Ако се изпускаше не по малка, а по... по... по... голяма нужда - уволнението му е сигурно.
- Докторска ви работа - обобщи Старпома, с нов жест разхипнотизира дневалния и се заизкачва по трапа.
На другата сутрин в пети кубрик вонеше на умрели лебеди, а в следващата - в строя за флага Писито се яви със синини и около двете очи. Само след час командванията на кораба, дивизиона и базата бяха събрани в кабинета на командира й. Миризливият проблем налагаше спешно решение, преди по него да продължат да работят здравите сили в бойната част. Адмиралът изслуша всички и заразсъждава на глас:
- На кораба не може да остане, стига е късал нервите на екипажа! Да го дам под съд - адвокатите ще го оправят. Няма с кого да го сменя, нали и на друг кораб ще вони...
- Ако няма да го сменяте - намеси се началникът на тила - дайте ми го за свинарника. На кораба ще се оправят без един матрос все някак.
По онова време флотът масово се самозадоволяваше (в смисъл със свинско месо) от собствената си свинеферма, гальовно наричана „свинариума”, че захранваше с мръвки и пехотата, защото прасетата вече бяха станали повече от матросите. А някой трябваше да ги гледа - прасетата, за които се грижеха само няколко цивилни служители и един майстор по саламите.
Адмиралът вдигна ръка и спря тихомълком разгорелия се спор:
- Чудесна идея! На кораба друг матрос няма да има. А на това лайно мястото му е на свинариума... до края на службата! Свободни сте.
Офицерите са разотиваха, очаровани, че командирът им е в едно изречение бе употребил един цинизъм и един жаргон.
Малко след като склянката отброи обядната ринда, метнал през рамо зелената си мешка (флотски аналог на войнишката раница - бел. ред.), влачейки мързеливо крака по левия борд, Писито подмина флага, без да го целуне както се полага за последен път, и се спусна по сходнята на пирса. Чакаше го газката на тила, която щеше да го докара до новия му боен пост. Някой от пушещите на юта матроси се провикна:
- Хей, Енорезис! Някой път ще дойдем на свинариума, че и теб ще те направим на кайма. Да овкусиш малко саламите...
Веднага някой му опонира, че няма как да стане. Свинефермата бе далече зад чертите на гарнизона, напускането на който бе забранено по устав. А знайно бе, че момчетата от електромеханичната бойна част на стражевика бяха сред най-големите уставняци в целия флот...
Капитан I ранг о.р. ВАЛЕНТИН ДИМИТРОВ