:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар ::
 











Георги Никлев
ПРЕДИЗБОРНО-КОНГРЕСНИ И ПАРЛАМЕНТАРНИ
ТЕРЗАНИЯ

Здравейте, другар..., пардон, гу’син Сливков,
Ти си вече четвърти мандат на власт, пък мене ще ме предлагат за първи и искам да те помоля да ми кажеш какво да правя, гу’син Сливков. Аз само от тебе съм купувал тертип и знам това-онова, ама ти ми кажи все пак точно какво да правя. И на кого да дам нещо, нали разбираш ?
По-точно, какво да не правя! И на кого да НЕ дам, че да не стане епек дереджето и да ни влачат по вестниците. Аз мога да си трая, първите три месеца няма да бягам в друга група, няма да пия всяка вечер до другата сутрин с разните му там просители-лобисти, ще се къпя поне през три дни и тъй нататък. Ама туй достатъчно ли е, гу’син Сливков ?
Жена ми Гъца каза да си ушия поне 15 костюма, а други 8 да оставя при шивача, щото нали ще се наложи да понадебелея малко за авторитет. То аз и сега съм 115 кила чисто гол, ама знаеш ли?
Трябва ли да прочета нещо от книгите, бе гу’син Сливков? Чел съм „Овчарчето Калитко” и „Как се каляваше стоманата” от Толстой, ама стигат ли само двете? То аз и някои стари вестници преглеждам, ама само в нужника като се върна сутрин от бара.
К’во да правя с бизнеса, бе гу’син Сливков? На кого да оставя алкохола, цигарите и трите хотела, а? Ти ще помогнеш ли, бе гу’син Сливков? Пламнала ми е главата. Големият ми син, говедото му с говедо, ходи само да
Илюстрацията е предложена от нашия приятел Туко Рамирез – Ел Команданте
вдига железа в един клуб и не стъпва в Академията за изящни изкуства - Червена могила, а толкова надежди му възлагахме, нали знаеш? Давам му редовно пари да си взема изпитите с достойнство, ама той и с това ме лъже, че вече не знам... Само щанги дига и краката на колежките също, и вече е минал при някои дори и на второ четене. Виждаш, че знам терминологията, нали гу’син Сливков, ама дали е достатъчно, а? Той, говедото, на мене се е метнал, нали и мене едно време ме приеха във Военното училище с две пълни двойки, ама нали тати беше началник на панделата в Белене и не смееха копче да му кажат. То и при тебе така беше, да ме прощаваш, ама виш сега колко високо стигнахме.
Онази сутрин, значи, жената ме буди и ми вика да ходя да купувам аспержи и трюфели, щото такива неща ядели там при вас, вярно ли е гу’син  Сливков? Ходих, дадох 2-3 хиляди за тези боклуци, хапнах, ама още ми се гади на стомаха и два дена от кенефа не съм излизал. Ама ще свикна, обещавам, гу’син Сливков! Ако се наложи и омари ще проям и стриди сурови с бяло вино и каквото кажеш, да знаеш! Жена ми каза, нали е много веща по всички въпроси, че то точно от такива неща представителите на народните маси замязват още първата година на булдозери. Но пък стоели много авторитетно в пространството, каза още жена ми. Тя е ходила без прекъсване цели десет години на училище и е много интелигентна. Повтори само втори клас един път, ама нали я взех от училището за душевносмутени тогава, та първата година само мучеше като говедо, ама после се оправи... Помниш ли, гу’син Сливков като бяхме с тебе комсомолски секретари по студентските бригади и не им давахме на разните му там ентелегенти да се държат за ръце под масата заради морала, нали, пък ние с тебе вечерно време ходехме при Гъца, ха-ха-ха и другите шашави като нея и добре си прекарвахме, помниш ли? После ни хванаха, ама твоя баща нали беше по-голям шеф от моя, та се наложи аз да се оженя за нея. Не ти се сърдя, да знайш, гу’син Сливков. Тя може да е проста, мойта Гъца, ама иначе е много умна.
Та мойта Гъца пък я глася за началник на PR-ите в Областния съвет, нали гу’син Сливков? Стига е броила контейнерите с цигари на пристанището, че все ги обърква нещо след петнайстия. Трябва вече да се живее духовно и извисено, а не само материално. То-материалното, де, вече си го избацахме, стига толкоз! Сега да опраскаме и духовното, че да остане и за внуците, ха-ха-ха! Ако пък големия, говедото му с говедо, успее след десетина година да мине в трети курс, ще  правим и от него нещо по-духовно, нали гу’син Сливков? Ще помагаш, нали?
Какво друго да си взема, бе гу’син Сливков? Купих си вече и 60 чифта бели чорапи и 40 черни копринени ризи, щото много вървели на костюмите „пепел от рози”, рече жена ми. И моите келнери са всичките с черни ризи и рускините припадат още от вратата, като ги видят. Сега ги карам да си сменят и чорапите поне на три седмици, щото пък от друга страна немкините припадали като тия мойте хайвани само си събуят обувките.
То не е една беля, г-н Сливков, ама като сме се хванали на хорото... Народа се нуждае от нас и ние ще направим к’вото трябва! Пък и ние се нуждаем от народа, докато не му оставим хептен нищо, ха,ха,ха! С колите как стоят нещата, г-н Сливков? То законотворчество - законотворчество, ама нали трябва и да се ходи насам-натам за делата народни, в известен смисъл. Трябва да се купи примерно казано някоя изоставена и непотребна фабричка за 1000 - 1500 лева, да построим на дечицата ни още нещо край брега на моренцето като за крайно нуждаещи се, нали за всичко туй транспорт трябва. Едно старо мерцедесче, моделче 2011 година няма да е лошо, щото нали трябва да сме и представителни,  рече мойта онзи ден. Искам и аз като амбасадьор от някое посолство да седя зад шафьора и да гледам замъглено към простолюдието.
Чанти ми купила мойта, четири чанти, бе, гу’син Сливков, че да съм имал в какво да нося нещата, нали, дето трябва да се дават на този и на онзи. Едната е с разгъната площ около 3 квадратни метра, гу’син Сливков, че да побира и няколко бутилки, като потрябват. Само външното джобче го оставям за работа - там си нося имената на другите парламентарни групи, че да знам къде да бягам като стане напечено при нас, нали, гу’син Сливков? Ти така си ме учил и аз много ти вярвам!
Ха, щях да забравя, гу’син Сливков, онзи ден мойта ме записала на курсове по държане и етикеция, пък като разбраха за тази работа, мойте хора ме спукаха от майтап. Един ми рече, че най-добре да се държа за дядовия си и да не си отварям устата, че там била цялата работа. То и ти, де, гу’син Сливков не каза нито дума тези четри мандата и все още си там, пък тез, дето много приказваха, отдавна вече никой не ги помни. Явно там е етикецията. Това, значи, е да си голям политик като тебе, гу’син Сливков! Трай си, значи, вземай каквото ти падне и си гледай кефа!
Хайде сега всичко хубаво, пък се обаждай и ме напътствай! За останалото - аз съм насреща! Твойта щерка завърши ли вече вишето? Ако не е още, ще ти пратя нещо в плик и ще го завърши за два-три дена, да знайш! Аз съм насреща!
Абе, гу`син Сливков, на конгресчето на кой влак да се качим, кажи ми де. На ловджийския или на досегашния - очилатия, а? То се тая, де, щото фани единия - удари другия, ама ти ми кажи все пак! Да не се наложи после да се прекачваме в движение, че пак ще ни емнат ония журналята. Хайде, пък обаждай се!
Твой верен до другите избори - Вълкан!
И Гъца те поздравява! Тя само по паспорт е Гъца, нали я помниш, иначе кара да й викат Елеонора, щото било по англичански и вече не била селяндурка.
Като смениха новите лични карти я бяха писали Gutza, ама нейсе. Сега вече е само 96 кила и по й отива Елеонора, нали гу’син Сливков, ха-ха-ха! Айде чао!
Георги НИКЛЕВ