:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар ::
 











Георги Никлев
ЗА ДЪРЗОСТТА ДА СЕ ПИШЕ ЗА SWEDE 68
Ако би могло да се направи сравнение между яхтите и политиците, то приликата се състои в това, че за някои от тях биха могли да бъдат написани хиляди страници и пак да са малко, а за други и само два реда са прекалено много. И пак се налага едно пояснение: и в най-нескопосаната ветроходна лодка (има много такива, за жалост!) е вложена любов, себеотрицание, мисловна дейност, финансови средства и т.н. При политиците, обаче, тези неща липсват - те са просто едно аминокиселинно недоразумение, като с това мое твърдение искам прошка от читателите, че дръзнах да направя сравнение между несравними величини в първото си изречение.
И, скачайки от „един клон на друг”, както много обичам да правя, се връщам към анонсираната в заглавието яхта, като все още се чудя на куража си, че въобще дръзнах да пиша за нея. За малко да се откажа, но после се сетих, че един евентуален отказ едва ли ще облагороди още повече сетивата ми, а пък и читателите на вестника имат исконното право на ексклузивна информация.
В живота си съм виждал  много, действително много задвижвани от вятъра произведения на изкуството, но (почти) не съм срещал подобно съвършенство, и то - бързам да кажа! - само в един единствен екземпляр. Би трябвало да добавя „за сега”, но се въздържам. И няма да бъде цената „възпиращият механизъм”, който ще попречи някой да поръча втора, трета или ... десета лодка от този вид. Не става дума за това! Дори тя - цената, която е почти 3 милиона евро, няма да е причината за това.
Според скромното ми мнение, тази лодка трябва да бъде управлявана само от хора, които са закърмени с философията на Морската идея. Това са онези, които още в майчината утроба са слушали в захлас разказите за морската вода, за солените пръски, за хелингите, за дългите преходи до родни и чужди пристанища, за несгодите и успехите там - в Морето. Точно от такива хора е проектирана и построена тази удивителна яхта и от такива хора е поръчана в корабостроителницата. Споменавам това изрично, тъй като е вече крайно време да се отърсим от мазните и миризливи клишета, с които се свързва ветроходството у нас, и особено през последните двадесетина години.
Но, обратно към темата. Яхтата Swede 68 е екстремно стройна, може да се каже дори тясна в зоната на мидела, с неподражаема елегантност на обводите на корпуса, съчетаващи в себе си непреходният шик на 30-те години на миналия век със супермодерните технологии на новото ни столетие. Измамно звучат на пръв поглед махагоновите отблясъци по корпуса и палубата, които биха довели до неправилния извод,
Красота, мощ и елегантност излъчва тази необикновена яхта!
Рядко срещана симбиоза между класически форми и свръхтехнологии.
Тази визия към носа на яхтата оставям без коментар. Малко неща, за жалост, на този свят са направени по този начин.
че яхтата е от дърво. Не че имам нещо против дървените яхти - напротив, но в случая става дума за нещо много, много по-добро. Действително има покритие от махагон, но то е интегрирано елегантно и с изключително майсторство  върху цялата яхта, която пък е отлята (отделно корпус и палуба, разбира се!) от въглеродни влакна. Като прибавим към това и обстоятелството, че всичко, което би се побрало в рубриката „такелаж и рангоут” е изработено  също така от свръхолекотените и здрави композитни материали, картината започва да се оформя.
Дизайнерът Hakan Sodergren е поставил акцента на един екстремно нисък надводен борд, плавна и елегантна рубка и прекрасна велботна кърма, която, обаче, не позволява прилагането на концепцията с двете рулеви пера. Това води и до наличието само на един щурвал, тъй като и самият кокпит е доста тесен и труден за обслужване.
Веднага прави впечатление и пълното отсъствие на всякакви леерни и релингови ограждения. Има само един много нисък фалшборд, напълно в стила на „онези” времена! Това придава на цялостния ескиз на тази яхта една изключителна елегантност, така характерна за онези отминали десетилетия между войните, за които стана реч малко по-горе.
Но с това и приликите с „ретро” модата приключват. Всичко, което се намира под водолинията и в подпалубното пространство, най-общо казано, е последен писък на свръхтехнологиите. Плавников кил с източен назад булб, дълбоко и тясно перо на руля, централен и напълно самоотливен кокпит, съоръжен с най-модерно палубно оборудване. Тези и десетки други на пръв поглед незабележими подробности, говорят за желанието на конструкторите и бъдещите собственици с тази лодка да се плава, много да се плава, и то не само в акваторията на пристанището, сред писъците на девойчета с лактозни погледи, поизносени анцузи и пластмасови чехлички на бос крак с напукани петички. 
Ако се вгледаме малко по-подробно в изработката на палубната настилка, изящните овали  на кокпита, фундаментите, върху които са поставени винчовете и всички останали „дреболии”, ще разберем какво означава тъй наречената „база на сравнението”. Ще станат излишни всички охкания, ръкомахания и възклицания. С други думи - това е, Минке, положението.
Цялото подпалубно пространство е подчинено, бих казал, на идеята на функционално-класическото разпределение. Две мастер-кабини с баня и тоалетна, съответно на носа и на кърмата. В средата е разположена елегантната и много луксозна  каюткомпания, а пък останалите елементи на вътрешното обзавеждане и оборудване са функция от желанията и концепциите на собственика. За качеството на изработката ми е много трудно да намеря подходящите думи, пък и ще трябва да се повтарям ...
Останаха още около ... стотина подробности, но ще се ориентирам само (и съвсем накратко!) към ветрилното стъкмяване. Платната на подобна двадесетметрова яхта влизат в категорията на онези „продукти”, които на практика нямат „горна” ценова граница. Ако собственикът е много амбициозен и си разбира от работата, може да си направи „гардероб” от ветрила, които ще му струват колкото една четвърт от стойността на цялата яхта. Който не вярва, моля, да отвори „старите” книги и ще се убеди в това. Та, с това мисля да приключа с ветрилата.
За „десерт” предлагам и някои технически данни за Swede 68 :
1. Дължина между перпендикулярите: 20,60 м.
2. Дължина на  водолинията: 16,20 м.
3. Широчина: 3,81 м. За сравнение ще посоча, че широчината на полските „Картър”-и по мидела, с които се лангуркахме 40 години насам-натам, е около 3,60 м. А яхтата  е дълга, ако не се лъжа, 9,05 м. ...
4. Газене: 3,81 м.
5. Тегло: 17,6 т. Все пак става дума за крейсерска, а не за чисто състезателна яхта.
6. Баласт: 7,1 тона (40 %!  Добро съотношение).
7. Грот : 128 кв. м. Класика!
8. Стаксел : 78 кв.м.
9. Спинакер: 230кв. м. 
Дано някой не се „сети” да монтира на носа и приспособлението за носене на генакер, наречено „хобот”! Ще бъде жалко, тъй като ще се развали основната концепция.
10. Двигател: 55 к.с. (Volvo Penta)

Георги НИКЛЕВ
Специален кореспондент на „Морски вестник”