:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар ::
 











Георги Никлев
НЕОЧАКВАНО СЪКРОВИЩЕ НА РЕКА ЕЛБА КРАЙ
ДРЕЗДЕН

Специалистите в бранша и безброй любители на водните спортове са изумени от откритието, което направиха съвсем случайно служители от Дрезденската община.
При  извършването на инвентаризация на активите на някогашната корабостроителница „Laubegast – Werft”, намиращи се на брега на реката, служители на общината откриват в малко хале 7 непокътнати дървени и метални лодки, някои от които строени през 1900-та година! Аз бих нарекъл това откритие историческо, като се има предвид трагичната история на гр. Дрезден в края на Втората световна война, когато е бил почти напълно унищожен от съюзническата авиация. И абсолютно ненужно, бих добавил, но не желая да потъвам отново в тази много дискутирана в продължение на десетилетия тема.
Всички плавателни съдове са в много добро състояние, въпреки че са престояли в различни помещения около стотина и повече години.
Новият инвеститор, закупил терените на бившата корабостроителница, няма никакъв интерес към тези уникални лодки, поради което те са обявени за продан.
Ето какво казва по този повод г-н Йорг Шааф, който е натоварен с благородната и много трудна задача да организира и проведе „операцията” по продажбата на тези съкровища: „Още от самото начало, когато обявихме търга, стана истинска сензация. Оскъдните документи, с които разполагаме доказват, че става дума за плавателни съдове, строени  предимно в периода между 1906 и 1949 г. Това са точно годините, когато подобни съдове са били строени предимно от
Част от неочакваното съкровище в Дрезден е тази прекрасна 9 метрова лодка с типичната за времето си кърмова надстройка и прекрасния щурвал.
„Annie” е строена през 1912 г.!
махагон и качеството на изработката е било изключително високо.”
Самата корабостроителница на брега на река Елба е също част от германската история. Там са строени известните кораби със странични гребни колела, които поставят началото на „Бялата флота в Дрезден” (Die weisse Flotte).
След промените през 1989 г. се прави всичко възможно да се запази традицията и в тази връзка през 2005 г. се учредява „Schiffs - und Jachtwerft Dresden GmbH“. В началото всичко върви добре, като ООД-то успява да построи за една африканска държава два ферибота за превоз на автомобили. Предполага се, че намерените в халето лодки са докарани там именно в този период, когато е било решено новосформираната корабостроителница да има предмет на дейност и възстановяването на исторически моторни плавателни съдове. По една или друга причина дейността на фирмата не се развива в правилната посока и тя е принудена да обяви несъстоятелност.
В резултат на фалита на фирмата, историческите дървени съдове са прибрани в халето, а на отрито остават само няколко лодки със стоманен корпус и палуба, между които полицейска работна лодка и два баркаса, строени през 1900 г.!
Интересно е да се отбележи , че всички лодки без изключение са строени в Швейцария (!), но никой не може да каже по какъв начин са попаднали в района на корабостроителницата в Дрезден. Липсват всякакви документи във връзка с този казус. Една от много известните швейцарски яхтостроителници  е Faul AG, намираща се на голямото езеро до Цюрих, която до 1970 г. строеше култовите за времето си лодки Swiss - Craft, които бяха (и все още са !) символ на благосъстояние, изискан стил и превъзходна изработка на всеки отделен детайл.
Един от шедьоврите на тази неочаквана колекция е „Lido”, строена в същата швейцарска корабостроителница и която се намира в прекрасно състояние, независимо че е произведена през далечната 1928 г. Всички детайли - от палубата до двигателя  са в отлично състояние, но експертите  са на мнение, че за да върне истинският си блясък, ще бъдат необходими доста сериозни средства. Целият обков ще бъде демонтиран, шлайфан и полиран до блясък, всяка кница, всеки шпангоут и стрингер ще бъде обработен ръчно, всяко ъгълче от лодката - проверено с присъщата за немските специалисти прецизност и всеотдайност. А за всеки колекционер и ценител точно този подход към прекрасните лодки е и въпрос на чест и лично достойнство. Така се създава и съхранява многовековната традиция  и любов към Морето.
Мъчно ми е само като си спомня, че и у нас имаше доста дървени лодки и яхти с известна историческа стойност, но те бяха вандалски разграбени, захвърлени по разни кейове и складове, изгорени и загубени безвъзвратно. Ако приемем, обаче, че корабостроенето е също част от родовата ни памет, то изводите от този факт не биха били особено лицеприятни.
Георги НИКЛЕВ,
специален кореспондент на „Морски вестник”