:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар ::
 











Георги Никлев
COSTA CONCORDIA:
АВАРИЯТА И НЕЙНИТЕ ЛЕШОЯДИ

Италианският остров Giglio стана отново обект на невиждан интерес от страна на стотици туристи от целия свят. Пристигат с крюизни кораби, с частни плавателни съдове, с рибарски лодки. С блеснали от възбуда очи, препасали чанти и фотоапарати, едва слезли на кея и презглава тичат към останките на гордия и красив до преди месец и половина кораб.
Вакханалията е неописуема и започва още от борда на кораба, с който тези некрофили пристигат на местопроизшествието.
Гледам с недоумение снимките и не мога да повярвам, че в човешките същества има толкова много нагон за трупоядството, което се развихря там тези дни.
Някои  предпочитат първо да изпият по няколко от местните ракии, за да дойдат на себе си от двучасовото повръщане на борда и после се устремяват към края на крайбрежната алея, пред която само на броени метри лежи изхвърленият на скалите гигант. Краят на март е все още доста хладно в Giglio и никой не търси спокойствие и усамотение. Всички искат да видят само трупът на Costa Concordia! Като лешояди...
Малко след хотел Demos, италианската държавна телевизия е изградила временно студио в очакване, вероятно, на нови събития. В тази посока е устремена и многолюдната тълпа. Тази паплач има само броени часове до връщането на кораба и всеки ги използва
максимално. Влюбени двойки позират на скалите на хвърлей място от авариралия кораб, майки показват на децата си останките от кораба и се задъхват от собственото си величие. Но малцина знаят, че поне две тела на загинали при аварията все още не са извадени... Става дума само за официалния списък на пасажерите и екипажа! В същото време се говори упорито, че на борда е имало и неизвестен брой нерегистрирани пътници.
Мисля си, че това е все едно да се снимаш пред отворен гроб, в който току-що са нахвърляни труповете на загиналите. Виждал съм много подобни снимки от далечното и не така далечно минало на човечеството, но винаги тайно съм се надявал, че това няма да се повтори.
Питам се също така какво ли ще казват един ден тези млади хора на своите деца, когато отворят старите албуми със снимки от „прекрасните мигове” на остров Giglio?
Но дали ще ги питат нещо децата ?
Георги НИКЛЕВ
Снимки: TAZ