:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар ::
 











Георги Никлев
„АТОМНИТЕ” МОМЧЕТА ОТ МОРСКИЯ КЛУБ В
КОЗЛОДУЙ

Мотото е: въпреки трудностите – тренировките
продължават!


Заглавието звучи метафорично. Който е виждал как тези момчета свалят тромавия, тежък и поостарял „Ял-6” по хелинга в клуба, как го носят до реката, която сега се е „дръпнала” много навътре, ще разбере, че нещата са  сериозни и че за метафора не може да става дума. Въпреки проблемите! А те – проблемите там – са доста, меко казано.
Имаш чувството, че тези прекрасни ентусиасти носят лодка от картон, а не от грубо излятата стъклопластика по технология от ... няма значение кой век. Един бегъл поглед само е достатъчен да се направи  разликата между тази лодка и другата – два пъти по-леката, дървената с клинкерната обшивка, която се ползваше предимно във ВМС и от която са останали само няколко бройки тук и там. Но това е друга тема.
Виждал съм през живота си много гребци на различни състезания, на тренировки, за кеф и т.н., но такава яка работа рядко съм срещал!
Тръгвайки от хелинга срещу течението на реката, виждаш какъв синхрон и мощ се излъчва от този екипаж! Няма излишни приказки и суетня. Няма надменност и позьорство, така характерни за някои други отбори, примерно казано... Страхотно гребане! И по течението, и срещу течението! За мое най-голямо съжаление не счупиха нито едно гребло, но после бях дважди по-радостен от този факт, като разбрах за какво става дума!
Като им казах, че едно време за счупено гребло даваха по 5 дни отпуска, те се разсмяха от сърце и добавиха, че ако сега би имало подобна награда, то всичките би трябвало непрекъснато да са в отпуска.
Мъжкият отбор работи в атомната централа, всичките са висшисти, с изключение на трима студенти и след работа по три или четири пъти в седмицата (!) гребат по 7 километра срещу течението реката. Огромни мъжаги, добронамерени и усмихнати !
И колчем пъти отидат на състезание, става така, че класиралите се на второ и трето място отбори се чудят какво им се е случило. Както, впрочем, стана и тази година във Варна през август на Спартакиадата по морски спортове на ВМС.
Клубът всъщност се казва Спортен клуб „Атом” и, естествено, е под „шапката” на АЕЦ – Козлодуй. Хората от централата правят всичко възможно да гарантират добрата работа на този клуб, но в него членуват много спортисти от най-различни видове спорт и това усложнява проблемите и процесите около финансирането.
Тук трябва да добавя и дебело да подчертая, че в Козлодуй няма професионален спорт! Всичко е на любителско ниво и всеки тренира според възможностте си само и единствено след работа или в свободното си време. Отборите не получат никакво възнаграждение за това, че отделят голяма част от свободното си време за тренировки.
Всеки сам се грижи и за възстановяването си след тежките тренировки. Имам предвид във финансово отношение, тъй като със сух хляб и марули това не става.
Тук силата идва не само от съединението, както пише на една известна сграда, а на първо място в резултат на огромния ентусиазъм и всеотдайност от страна на всички. Един типичен пример: поради липса на достатъчен брой гребла (!), една от гребните лодки – също „Ял-6” – не се използва. Членовете на младежкия отбор на клуба чакат с нетърпение някой от „големите” да не дойде на тренировка, за да заемат неговото място, за да могат да тренират. До там са я докарали! Но никой не се оплаква, не се вайка и стене, както е модерно сега в нашата Родина, а си гледа съвестно работата. Който не може да гребе в момента, тренира упорито с хвъргалото, което, както знаят посветените, е една доста технична дисциплина и не опира само до физическата сила.
За ветрилното стъкмяване на двете лодки така и не попитах. Не ми беше удобно да ги притеснявам допълнително хората, пък и като знам, че комплект читави платна, т.е. конкурентоспособни, струват повече от самата лодка ... Пък да са само платната – с мед да ги полееш. И рангоутът е много важен и такелажът също. Шлайфането и китването на корпуса, гелове (но не за коса!), подводната и надводната боя и т.н. струват също маса пари, а те в момента липсват.
И един друг много сериозен проблем е надвиснал застрашително над  морския клуб. Атомната централа, в качеството си на собственик, е обявила за продан целия терен, на който се намира клуба. Собственикът е, разбира се, в правото си да разполага със своя имот, но ако продажбата се реализира, клубът остава заедно със своето имущество буквално на улицата. До този момент, слава Богу, кандидати няма !
А на бушприта на Морския клуб, образно казано, в последните 20 години стои изправен неизменно г-н Огнян Панов, който е треньор, организатор  и домакин на клуба. Той прави всичко това без никакво заплащане. Излишно е да казвам, че го прави от сърце и с голям ентусиазъм!
Неговата дейност в тази област започва всъщност преди повече от 40 години и смело мога да кажа, че няма тайни за него на това поприще. Ръководството на централата цени високо неговата работа, а членовете  на Морския клуб знаят, че когато Огнян Панов организира и проведе някое състезание, нещата стават както трябва. Купите и грамотите до този момент, не само за тази година, казват всичко!
Оценката за неговата работа е написана кратко и ясно в Информацията на председателя на Спортен клуб „Атом”, г-н Тодор Еленков до ръководството на АЕЦ - Козлодуй: „Цели 20 години клубът и Огнян Панов не са спирали да се занимават успешно с морските спортове и да участват с успех в редица състезания и регати за всички възрастови групи. Въпреки че всички тези прояви са били далече от Козлодуй, ние сме се представяли винаги отлично”.
Пожелавам на г-н Огнян Панов и на отборите от клуб „Атом” – Козлодуй здраве и още повече успехи! Момчетата ги заслужават!

Георги НИКЛЕВ,
Специален кореспондент на „Морски вестник”
Снимки: Автора
Срещу течението на Дунава. Снимки 1 и 9 са направени от борда на кораба-музей „Радецки”. Благодаря на екипажа на кораба за оказаното съдействие!
Чудесно направеният хелинг на клуба. Наклонът е много голям, водата е далече и трябват здрави ръце.
Трябва да се види това гребане!
Мъжкият отбор по гребане преди началото на тренировката.
Г-н Огнян Панов е стожерът на Морски клуб – Козлодуй
След секунди и лодката е във водата.
Спечелените само тази година грамоти и купи.
Тренировката започва срещу течението на реката.
Част от халето на Морския клуб. На преден план се вижда втората гребна лодка, за която в момента няма ... гребла!