Янчо Бакалов:
ЗА ИНТЕГРИРАН МОДЕЛ ЗА БЕЗОПАСНО
КОРАБОПЛАВАНЕ (2)
* Концептуален модел за безопасност на море
Разработването на основите на концепция, обхващаща системните характеристики на явлението „морска безопасност” и подходите и методите за усъвършенстване на инструменти за неговото налагане е основният научен проблем на настоящото изследване. Неговата актуалност се определя от:
- отсъствието на съвременна национална морска политика и видимите колебания относно декларирането на ясни приоритети, свързани с морето;
- глобализацията на предизвикателствата и рисковете, произтичащи от, или свързани с морските пространства, при което те стават по-разнообразни и по-сложни за упражняване на контрол;
- присъствието на субекти, предизвикателства и рискове, свързани с морските пространства във всички зони на националните ни интереси;
- породилите се кризисни явления, вследствие на икономическите трансформации, преструктурирането на националната морска индустрия и отказа на
ЗА ИНТЕГРИРАН МОДЕЛ ЗА БЕЗОПАСНО
КОРАБОПЛАВАНЕ (2)
* Концептуален модел за безопасност на море
Разработването на основите на концепция, обхващаща системните характеристики на явлението „морска безопасност” и подходите и методите за усъвършенстване на инструменти за неговото налагане е основният научен проблем на настоящото изследване. Неговата актуалност се определя от:
- отсъствието на съвременна национална морска политика и видимите колебания относно декларирането на ясни приоритети, свързани с морето;
- глобализацията на предизвикателствата и рисковете, произтичащи от, или свързани с морските пространства, при което те стават по-разнообразни и по-сложни за упражняване на контрол;
- присъствието на субекти, предизвикателства и рискове, свързани с морските пространства във всички зони на националните ни интереси;
- породилите се кризисни явления, вследствие на икономическите трансформации, преструктурирането на националната морска индустрия и отказа на
държавата да се ангажира с дейности, непосредствено свързани с морската безопасност - контрола и поддържането на чистотата на акваториите, отдаването на контролния пакет акции на Българския корабен регистър в частно владеене и др.;
- неефикасното управление на морските дела на страната и липсата на ефективна национална система за контрол в националните морски пространства (НМП);
- фактическото дезинтегриране на усилията на морските институции за защита на националните интереси в морските пространства;
- недостигът на систематизирани знания и практически опит за условията на нашата страна по налагането на безопасно корабоплаване и изграждане на съответна система за това.
Значението на така дефинирания проблем се определя от следните факти:
1. Общественото очакване е насочено към това обосноваването и осъществяването на промени в практиката на ангажираните институции, задължени да отстояват интересите на страната в националните морски пространства, да почива на защитими концептуални разработки.
2. В рамките на разработването на елементи на интегрираната морска политика на Европейския съюз е стартиран процес на преразглеждане на приоритетите на Р. България, на нейната роля в Средиземноморския регион и инфраструктурните, енергийните и траспортните проекти, с които тя се е ангажирала.
3. Налице е и остра нужда от експертно знание по проблемите на осигуряване на морската екологична безопасност, което да улесни експлоатацията на планираните обекти и да повлияе на общественото мнение по отношение на очакваното влошаване на екологичната обстановка, особено в Бургаския залив.
4. Очевидна е обществената потребност експертизата по отношение на защитата на морския суверенитет, както и по дефинирането на елементите на безопасното корабоплаване да се възлага на изследователски институции, които са доказали компетентността си чрез научноприложни разработки, обслужващи националната морска политика.
Главна научна цел на изследването е обосноваването на концептуална рамка за налагане на система за безопасно корабоплаване в зоните на отговорности на Р. България в условията на променяща се икономическа среда. За нейното постигането се поставят следните научноизследователски задачи:
1. Да се анализират теоретичните основи на изграждането на система за морска безопасност, да се обоснове на теоретично ниво необходимостта от предефиниране на присъщите й явления и понятия, съобразно възникнали нови условия и среда за приложение.
2. Да се определи влиянието на системата за контрол на безопасността в световното корабоплаване върху интегрираната национална морска политика на Р. България, в контекста на членството на страната в Европейския съюз и в целевите междуправителствени организации - Международната морска организация, Международната организация на труда и др.
3. Да се изследват общотеоретичните проблеми на планиране на актуални сценарии за налагане на безопасност на корабоплаването в отговорните зони на страната.
4. Да се разкрият съдържателните и организационните елементи на системата за налагане на морска безопасност, като се предложат подходи за трансформиране на експертизи, отговорности и структури.
Обект на изследването са системните елементи за налагане на безопасност на море, а негов предмет - тяхната трансформация в условията на глобализиращата се икономическа и политическа среда.
Изследването се ограничава върху националните отговорности за изграждане и поддържане на система за безопасност на море, като присъщите ? връзки и зависимости от международно-правови актове и решения на организации, в които Р. България членува, се разглеждат като структуроопределящи. При представянето на процесите на трансформация на системата за налагане на безопасно корабоплаване се акцентира върху оперативните способности и подходи за композиране и развитие.
Поставянето на разглежданата проблематика на границата между няколко научни области обуславя използването на конкретни методи за изследване:
1. Системен анализ, в качеството му на общонаучен изследователски метод.
2. Икономически подход при търсенето на решения на частни задачи на отделните етапи на изследването - по отношение на разкриването на интересите на стопански субекти, в управлението на персонала, ангажиран със специфични морски дейности и др.
Подходът към изследването е реализиран посредством следните методи:
1. Емпирични - за изследване на състоянието и актуалността на проблема и в хода на проведените анализи:
- проучване на източници на информация - за нуждите на всички изследователски задачи и при обработване на резултатите от проведените емпирични изследвания;
- експертен метод - като основа за формиране на оценки, обслужващи системния анализ.
- контент-анализ - за дефиниране същността на понятията, „система за налагане на безопасност”, „безопасност на корабоплаването”, „човешки фактор” и тяхната връзка с други базови категории и понятия;
- инженерно-психологически анализ - за разкриване на водещите тенденции в осигуряване на необходимия човешки ресурс, интелектния потенциал на системата;
- правен анализ - при определяне на нормативната база, на международно и на национално равнище, осигуряваща безопасно корабоплаване;
- индукция - при разкриване на тенденции на база регистрирани сходства, при формулирането на изводи за приложимостта на апробираните методи, препоръки за тяхната доработка, както и насоки за последващи изследвания;
- сравнение и съпоставяне - при разкриването на сходства между различни подходи, способности и форми за налагане на безопасност;
2. Методи за теоретични изследвания, приложени в процеса на системния анализ на системата за безопасност на корабоплаването, както и при определянето на необходимите й способности, и на целесъобразните форми за използване на ресурсите:
- теоретичен анализ и синтез - за изследване на структурите, възможностите и функциите на съществуващите елементи на национално и на наднационално ниво - органи и организации, притежаващи определени способности;
- моделиране - за построяване на релативен модел на способностите на ангажираните звена и тяхното тестване, както и за моделиране на отделни аспекти на функционирането на системата за налагане на безопасност.
Доц. д-р Янчо Бакалов
(следва)
- неефикасното управление на морските дела на страната и липсата на ефективна национална система за контрол в националните морски пространства (НМП);
- фактическото дезинтегриране на усилията на морските институции за защита на националните интереси в морските пространства;
- недостигът на систематизирани знания и практически опит за условията на нашата страна по налагането на безопасно корабоплаване и изграждане на съответна система за това.
Значението на така дефинирания проблем се определя от следните факти:
1. Общественото очакване е насочено към това обосноваването и осъществяването на промени в практиката на ангажираните институции, задължени да отстояват интересите на страната в националните морски пространства, да почива на защитими концептуални разработки.
2. В рамките на разработването на елементи на интегрираната морска политика на Европейския съюз е стартиран процес на преразглеждане на приоритетите на Р. България, на нейната роля в Средиземноморския регион и инфраструктурните, енергийните и траспортните проекти, с които тя се е ангажирала.
3. Налице е и остра нужда от експертно знание по проблемите на осигуряване на морската екологична безопасност, което да улесни експлоатацията на планираните обекти и да повлияе на общественото мнение по отношение на очакваното влошаване на екологичната обстановка, особено в Бургаския залив.
4. Очевидна е обществената потребност експертизата по отношение на защитата на морския суверенитет, както и по дефинирането на елементите на безопасното корабоплаване да се възлага на изследователски институции, които са доказали компетентността си чрез научноприложни разработки, обслужващи националната морска политика.
Главна научна цел на изследването е обосноваването на концептуална рамка за налагане на система за безопасно корабоплаване в зоните на отговорности на Р. България в условията на променяща се икономическа среда. За нейното постигането се поставят следните научноизследователски задачи:
1. Да се анализират теоретичните основи на изграждането на система за морска безопасност, да се обоснове на теоретично ниво необходимостта от предефиниране на присъщите й явления и понятия, съобразно възникнали нови условия и среда за приложение.
2. Да се определи влиянието на системата за контрол на безопасността в световното корабоплаване върху интегрираната национална морска политика на Р. България, в контекста на членството на страната в Европейския съюз и в целевите междуправителствени организации - Международната морска организация, Международната организация на труда и др.
3. Да се изследват общотеоретичните проблеми на планиране на актуални сценарии за налагане на безопасност на корабоплаването в отговорните зони на страната.
4. Да се разкрият съдържателните и организационните елементи на системата за налагане на морска безопасност, като се предложат подходи за трансформиране на експертизи, отговорности и структури.
Обект на изследването са системните елементи за налагане на безопасност на море, а негов предмет - тяхната трансформация в условията на глобализиращата се икономическа и политическа среда.
Изследването се ограничава върху националните отговорности за изграждане и поддържане на система за безопасност на море, като присъщите ? връзки и зависимости от международно-правови актове и решения на организации, в които Р. България членува, се разглеждат като структуроопределящи. При представянето на процесите на трансформация на системата за налагане на безопасно корабоплаване се акцентира върху оперативните способности и подходи за композиране и развитие.
Поставянето на разглежданата проблематика на границата между няколко научни области обуславя използването на конкретни методи за изследване:
1. Системен анализ, в качеството му на общонаучен изследователски метод.
2. Икономически подход при търсенето на решения на частни задачи на отделните етапи на изследването - по отношение на разкриването на интересите на стопански субекти, в управлението на персонала, ангажиран със специфични морски дейности и др.
Подходът към изследването е реализиран посредством следните методи:
1. Емпирични - за изследване на състоянието и актуалността на проблема и в хода на проведените анализи:
- проучване на източници на информация - за нуждите на всички изследователски задачи и при обработване на резултатите от проведените емпирични изследвания;
- експертен метод - като основа за формиране на оценки, обслужващи системния анализ.
- контент-анализ - за дефиниране същността на понятията, „система за налагане на безопасност”, „безопасност на корабоплаването”, „човешки фактор” и тяхната връзка с други базови категории и понятия;
- инженерно-психологически анализ - за разкриване на водещите тенденции в осигуряване на необходимия човешки ресурс, интелектния потенциал на системата;
- правен анализ - при определяне на нормативната база, на международно и на национално равнище, осигуряваща безопасно корабоплаване;
- индукция - при разкриване на тенденции на база регистрирани сходства, при формулирането на изводи за приложимостта на апробираните методи, препоръки за тяхната доработка, както и насоки за последващи изследвания;
- сравнение и съпоставяне - при разкриването на сходства между различни подходи, способности и форми за налагане на безопасност;
2. Методи за теоретични изследвания, приложени в процеса на системния анализ на системата за безопасност на корабоплаването, както и при определянето на необходимите й способности, и на целесъобразните форми за използване на ресурсите:
- теоретичен анализ и синтез - за изследване на структурите, възможностите и функциите на съществуващите елементи на национално и на наднационално ниво - органи и организации, притежаващи определени способности;
- моделиране - за построяване на релативен модел на способностите на ангажираните звена и тяхното тестване, както и за моделиране на отделни аспекти на функционирането на системата за налагане на безопасност.
Доц. д-р Янчо Бакалов
(следва)