Янчо Бакалов:
ЗА ИНТЕГРИРАН МОДЕЛ ЗА БЕЗОПАСНО
КОРАБОПЛАВАНЕ (3)
* Съвременни схващания за феномена „безопасно корабоплаване”
Дефинирането на безопасността на корабоплаването като системно явление предполага анализ на конструкта от гледна точка на теоретичния модел на системите. Анализът на всяка система, предмет на изследователски интерес, предполага тя да бъде идентифицирана по особената организация на база данни, по нивото й на достъпност за познание и по наличието на следните реалности:
1. Обекти за изследване.
По отношение на системата за морската безопасност такива могат да бъдат:
- материални елементи, ангажирани с феномена
ЗА ИНТЕГРИРАН МОДЕЛ ЗА БЕЗОПАСНО
КОРАБОПЛАВАНЕ (3)
* Съвременни схващания за феномена „безопасно корабоплаване”
Дефинирането на безопасността на корабоплаването като системно явление предполага анализ на конструкта от гледна точка на теоретичния модел на системите. Анализът на всяка система, предмет на изследователски интерес, предполага тя да бъде идентифицирана по особената организация на база данни, по нивото й на достъпност за познание и по наличието на следните реалности:
1. Обекти за изследване.
По отношение на системата за морската безопасност такива могат да бъдат:
- материални елементи, ангажирани с феномена
„безопасност” - физически единици, технически средства, имущество и съоръжения (кораби, пристанищни съоръжения, хидро-навигационно оборудване, мощности за кораборемонт и поддръжка, канали, шлюзове, обекти за опазване на екологичното равновесие, средства за критични услуги и др;
- организации - свързани национални, регионални, международни сдружения, инициативи, квалификационни общества, икономически субекти, училища и тренинг-центрове, юридически лица и общности от хора, генериращи позитивни свойства и отношения.
2. Субекти на изследването - научни организации и ангажирани изследователи-експерти, изпълнителски звена, потребители свързани със системата, и др.
3. Целесъобразно формулирани изследователски задачи - определящи отношението на изследователя към обектите, изразено в намерения, сравнителни норми, показатели, хипотези, методи за оценка.
4. Присъщи семантични конструкти - тезаурус на ползваните понятия, термини, формулировки, инструменти на изразяване на резултатите от изследването
Явлението „безопасност на корабоплаването”, разглеждано като система, притежава следните свойства:
1. По съдържание - представлява комплекс от обекти с присъщите им норми и стандарти на функциониране, цели, връзки и отношения, които са относително устойчиви, поддаващи се на обсервоване, и на анализ.
Развитието и поддържането на модерен и ефективен национален морски транспорт е сред приоритетите за всяка морска държава. Успешното му реализиране е поставено в зависимост от възможностите за финансиране на единния транспортен комплекс, както и от способността морският му компонент да се интегрира в цялостната транспортна система на държавата.
Изграждането на система за безопасност в световното корабоплаване има своята история и фактология. Повратен момент е създаването на Международната морска организация (ІМО), една от главните цели на която е „да насърчи и улесни приемането на възможно най-високите стандарти по отношение на морската безопасност”. Нейният постоянно действащ орган, „Комитет по морска безопасност”, е възприел ангажиментите да обсъжда проблемите, свързани с „... навигационните средства, конструкцията и оборудването на плавателните съдове, комплектоването с екипаж от гледна точка на безопасността, правилата за предотвратяване на сблъсквания, обработка на опасни товари, процедури и изисквания за морска безопасност, хидрографска информация, корабни дневници и навигационни записи, разследване на морски аварии, спасяване на хора и имущество, както и всякакви други въпроси, които са пряко свързани с морската безопасност”.
Базов нормативен акт, очертаващ съдържателно рамката на явлението „безопасност” в съвременната морска практика, Международният кодекс за управление и безопасна експлоатация на кораби и предотвратяване на замърсяване (ISM Code, 1993 г.), представя общовалидните принципи и термини, касаещи глобалната система за безопасност на море, предмет на изследователски интерес.
Отчитайки, че търговски кораби се експлоатират в най-широк диапазон от условия, Кодексът си поставя за цел да осигури единен международен стандарт за тяхната безопасна работа и за предотвратяване на вредните влияния върху природната среда. На правителствата на морските държави се вменяват задължения да следят за състоянието и да предприемат необходимите стъпки, гарантиращи точно изпълнение на отговорностите, свързани с комплексната безопасност на море. В нормативния акт се сочи необходимостта от подходяща организация и контрол, на ниво „кораб” и на ниво „корабоплавателна компания”, която да създава условия на корабните екипажи да поддържат високи стандарти за безопасна експлоатация. Кодексът еднозначно определя, че по въпросите на безопасността и предотвратяването на замърсяване крайният резултат зависи най-вече от ангажираността, компетентността, отношението и мотивацията на хората на всички нива в търговското корабоплаване.
2. „Обектите” в системата са взаимно обвързани, но относително изолирани в своята самостоятелност, делими на съставляващите ги елементи и достъпни за идентифициране по същностни характеристики.
Единната европейска морска политика, по чиито стандарти следва да се ориентират и националните стандарти на страните-членки на ЕС, има своите приоритети по отношение на безопасността на корабоплаването: сигурността и защита на хората на борда на кораби (пътници и персонал), на околната среда, на кораба като техническо съоръжение и на товара. В процеса на хармонизиране на законодателствата си и на изработване на съвременни интегрирани морски политики, отделните страни решават проблеми по контрола на териториалните води и прилежащите икономически зони, пристанищния контрол, превенцията на замърсяването на моретата, сигурността на пристанищните съоръжения и обекти, и др. Израз на европейските измерения на новата морска политика е създаването на интегрирано звено - Европейската агенция по безопасност на корабоплаването (EMSA).
3. Всеки елемент, включен към системата в нейната цялостност, е способен да пребивава в състояние, различаващо се от състоянието на другите елементи.
Днешните реалности в световното корабоплаване сочат устойчив обем на товаропотока по море, относително нарастване на броя на крупно тонажните съдове (танкери), които са с ограничени възможности за маневриране, мащабни превози на опасни товари, интензивно движение на кораби по обичайните морски пътища и в близост до пристанищата, и същевременно - все по-малка популярност на морските професии сред гражданите на развитите държави и свързаните с това затруднения с наемането на квалифициран персонал. По информация на Европейската агенция за морска безопасност от 2007 г. средно 350 млн. европейци ползват морски транспорт всяка година. По море се извършва 35 % от търговията между страните от Европейския съюз, както и 90 % от европейската външна търговия. Петролът и други опасни субстанции представляват значителна част от морските товари.
4. Системните елементи като правило са достъпни за анализ, с възможности за синхронизиране на знаковата система на изследователя със знаковата система на реалните обекти.
Всички обекти и предмети, съдържателна част от анализираната система, не притежават „априори” свойството да бъдат безопасни за експлоатация. За да стане това факт, те трябва да бъдат приведени и поддържани в оптимално състояние посредством комплекс от целенасочени интервенции - управленски (на ниво „държава” и на ниво „бизнес-управление”), организационни, технологични, на изпълнителско ниво и др.
Освен свойства, „безопасността на корабоплаването” като системно явление притежава:
- специфично съдържание - съществени признаци и функции, отнасящи се към целта на функциониране на системата (осигуряване на корабоплаване при високи икономически показатели и с оптимално число на кризисни събития);
- обем - определено множество от обекти със свойствените им белези с съотносими характеристики;
- околна среда - съвкупността от обекти, свойства, фактори и др., съществуващи ”извън”системата, способни да осъществят взаимовръзки с нея;
- граници - представя се от относително ограничен брой елементи, с присъщите им характеризиращи величини.
Дефинирайки една глобална система за морска безопасност можем да потърсим доказателства и за валидността на средствата, с които тя се защитава от негативни въздействия и поддържа оптимални режими на работа.
Обобщеният модел на развита национална морска индустрия, характерен днес за страните от ЕС, включва следните отрасли:
- проектиране на кораби, корабостроене и кораборемонт;
- корабно машиностроене и приборостроене;
- регистрово наблюдение и застраховане;
- наемане на кораби, брокераж, спедиция и агентиране;
- охрана на териториалното море, икономическите зони и водните граници;
- пристанищни дейности, логистика и пилотаж;
- търсене и спасяване на море;
- контрол, предпазване и почистване на морската среда от замърсяване;
- управление на корабния трафик, поддържане на морските пътища;
- експлоатация на морския и речен флот (граждански и военен);
- морски туризъм.
Тези отрасли имат своето присъствие и в рамките на морската индустрия на България.
Актуалното ниво на явлението „безопасност на корабоплаването” - като показател за качественото състояние на отрасъла и като генериран резултат от целенасочените действия за постигането му, може да бъде проследено посредством броя, честотата, характера, значимостта и причините за определен тип събития през зададен период (аварии, произшествия, морски катастрофи, замърсяване на околната среда и др.).
Дж. Хол, председател на Националния съвет за безопасност на транспорта на САЩ (NTSB) в периода 1996-2001 г. изказва становището, че всяка авария може да се разглежда като „неочаквано успешни събития”, тъй като при обичайните мерки за контрол и прогнозиране на ситуациите вероятността за неговото настъпване би трябвало да не е голяма.
Оценъчният подход към явлението „безопасност“ предполага намирането на отговор на въпроса за готовността на ангажираното звено срочно и адекватно да реагират на определена ситуация. Кризисна ситуация, като правило, възниква в резултат на поредица от неблагоприятни стечения на обстоятелствата или грешки - серия от натрупващи се случайни събития и пропуски. Възникването и развитието на критични обстоятелства може да се представи като следствие от множество свързани дискретни събития. Ако бъде възприет този подход за преценка на ситуационното ниво на безопасност, акцентът следва да бъде поставен върху съблюдаването на принципи, касаещи подготовката и готовността за ситуативно управление на екипажите и плаващите средства, както и всички други дейности, осигуряващи тяхното благополучие. Анализът на образци „добра“ морска практика сочи, че такъв подход е характерен за работата на органите за контрол на ниво „кораб” и за отделите за безопасност и сигурност в корабоплавателните компании. Принципно той не противоречи на по-широкото дефиниране на безопасността на корабоплаването като сложна система, функция на политики, норми, организационни и управленски дейности, прилагани балансирано в национален, регионален и глобален мащаб.
Дефинирана по този начин, безопасността в сферата на световното корабоплаване, представляваща системно явление с ясно изразени съдържание, свойства, стандарти и принципи, отразени в частност в целите, правилата и препоръките на ІМО, императивно включва следните компоненти:
- нормативно осигуряване на морските дейности;
- проектиране и конструкция на плавателните средства;
- годност за плаване на корабите и техническите средства;
- подготовка и комплектуване с екипаж;
- контрол на операциите и грижи за лицата на борда;
- навигационно-хидрографско оборудване на районите за плаване;
- правила, системи и сигнали за обозначаване, и комуникации, осигуряващи различни режими на плаване и предпазване на съдовете от сблъскване;
- организация и ресурси за операции за търсене и спасяване;
- правила и процедури за разследване на авариите и произшествията на море;
- превенция на авариите и произшествията, оценка на риска;
- превенция на замърсяването на околната среда - въздуха над морските пространства, водите, морското дъно, прилежащите брегови зони и др.;
- целеви инвестиции.
От казаното до тук е видно, че морската безопасност, касаеща непосредствено състоянието и работата на плаващи средства и на техните екипажи, системно обвързва ресурсите, нормите, правилата и процедурите, действеността на които се осигурява от единството и взаимодействието на интегрираните компоненти. Отделни нейни елементи могат да се изграждат на задоволително качествено ниво само на наднационално равнище - под егидата на международни конвенции, меморандуми за сътрудничество, агенции и др., с определен статут и непротиворечиво съгласувани прерогативи. На национално ниво отговорностите се съсредоточават в държавните администрации или в звената, на които те са делегирали права, при корабоплавателните компании, хидрографските, хидрометеорологичните и други елементи за превенция на риска, по системи за разделно движение, целевите регионални проекти, пилотските и морските спасителни служби, и др.
Особено внимание представлява характерната свързаност между безопасността на плаващите средства и нивото на безопасност на различните хидротехнически и други осигуряващи съоръжения. Тяхното надеждно обслужване и поддържането им в добро функционално състояние са необходими условия за гарантиране ефективността на превозите по море, за защита на живота и здравето на персонала и пътниците, и за опазване на природната среда от замърсяване.
Характерът на вероятните заплахи за безопасността на хидротехническите съоръжения, по аналогия с тази на корабите, също може да бъде от технологично, природно или социално естество, в това число - вероятността от целенасочена заплаха за тяхната сигурност. Тяхното състояние е свързано с комплексната транспортна безопасност и е показател за възможностите да бъде предотвратен или минимизиран рискът за живота и здравето на хората, за околната среда и за реализиране на финансово-икономически загуби в зоните им на отговорност.
Така очертаната широка рамка на явлението „безопасност на море” представя обобщена характеристика на интегрирани материални обекти и институции, както и информация за присъщите им стандарти, цели, връзки и взаимоотношения, дефиниращи го като система. То притежава определена йерархия на приоритетите, съдържа множество подсистеми, всяка от които има свой път на развитие и е свързана с останалите.
Системната връзка между множество елементи, формиращи визията за безопасно корабоплаване, първично се проявява в конкретно исторически период, когато е възникнала благоприятна ситуация за това и са станали възможни релациите между относително по-голям брой структурни звена, първоначално в отделни региони. Във времето са генерирани нови цели и насоки, които днес вече са значими в глобален мащаб. Самото съществуване на системата е свързано с реализацията на главния й качествен компонент - гарантирано ниво на успешност, по определени международно приети стандарти. Историческата справка сочи отделни периоди с относително добри показатели и периоди на застой. Тъй като нивото на потенциалните рискове на море, влияещи непосредствено на безопасността, остава неприемливо високо, съвременният модел на контрол върху системата следва да бъде подложен на щателен анализ, за да се оцени обхвата на нейното функциониране и да се потърсят възможностите за оптимизация. Поради тези обстоятелства е много важно да бъдат оценени най-съществените свойства, признаци и функции, имащи отношение към целите на функционирането на системата.
Тъй като за целта на изследването приемаме, че безопасността на кораба е първостепенна подсистема на системата за безопасност на море, нейното съдържание представлява особен интерес. Комплексно проучване по подотрасли, по направления в морската индустрия, по нормативна база, по проблемни зони на интереси и в реалната морска практика определи следните елементи и зони на безопасността на кораба:
1. Тематични международни морски конвенции.
2. Освидетелстване на корабите, оформяне на свидетелства.
3. Проектиране и конструкция на кораба, силова уредба.
4. Корабни аварии.
5. Контрол, осъществяван от страната на пристанището (PORT STATE CONTROL).
6. Товарна марка.
7. Измерване на корабите.
8. Контрол, осъществяван от страната на флага (знамето).
9. Пиратство, тероризъм, незаконни актове и вмешателства
10. Маневриране на кораба.
11. Пожарна безопасност и борба с пожари.
12. Изпитания за огнеустойчивост.
13. Експлоатация на кораби от „особен” тип.
14. Средства за навигация и информационно навигационно осигуряване.
15. Правила за предпазване на съдовете от сблъскване.
16. Носене на навигационна вахта.
17. Носене на машинна вахта.
18. Комуникации.
19. Система за връзка при бедствия и за осигуряване на безопасността.
20. Търсене и спасяване.
21. Комплектоване на корабите с екипаж.
22. Лична безопасност и социални отговорности на персонала
23. Медицински грижи, среда за обитаване, хигиена на труда.
24. Хидрометеорологично осигуряване.
25. Спасителни средства, оцеляване на море.
26. Тревоги, готовности, аварийни планове и обучение на борда на кораба.
27. Товарно дело - мерки и контрол.
28. Опасни товари.
29. Предотвратяване на замърсяването на морската среда.
30. Ликвидиране на последствията от замърсяване.
Доц. д-р ЯНЧО БАКАЛОВ
Снимка Пресиян Панайотов
(следва)
- организации - свързани национални, регионални, международни сдружения, инициативи, квалификационни общества, икономически субекти, училища и тренинг-центрове, юридически лица и общности от хора, генериращи позитивни свойства и отношения.
2. Субекти на изследването - научни организации и ангажирани изследователи-експерти, изпълнителски звена, потребители свързани със системата, и др.
3. Целесъобразно формулирани изследователски задачи - определящи отношението на изследователя към обектите, изразено в намерения, сравнителни норми, показатели, хипотези, методи за оценка.
4. Присъщи семантични конструкти - тезаурус на ползваните понятия, термини, формулировки, инструменти на изразяване на резултатите от изследването
Явлението „безопасност на корабоплаването”, разглеждано като система, притежава следните свойства:
1. По съдържание - представлява комплекс от обекти с присъщите им норми и стандарти на функциониране, цели, връзки и отношения, които са относително устойчиви, поддаващи се на обсервоване, и на анализ.
Развитието и поддържането на модерен и ефективен национален морски транспорт е сред приоритетите за всяка морска държава. Успешното му реализиране е поставено в зависимост от възможностите за финансиране на единния транспортен комплекс, както и от способността морският му компонент да се интегрира в цялостната транспортна система на държавата.
Изграждането на система за безопасност в световното корабоплаване има своята история и фактология. Повратен момент е създаването на Международната морска организация (ІМО), една от главните цели на която е „да насърчи и улесни приемането на възможно най-високите стандарти по отношение на морската безопасност”. Нейният постоянно действащ орган, „Комитет по морска безопасност”, е възприел ангажиментите да обсъжда проблемите, свързани с „... навигационните средства, конструкцията и оборудването на плавателните съдове, комплектоването с екипаж от гледна точка на безопасността, правилата за предотвратяване на сблъсквания, обработка на опасни товари, процедури и изисквания за морска безопасност, хидрографска информация, корабни дневници и навигационни записи, разследване на морски аварии, спасяване на хора и имущество, както и всякакви други въпроси, които са пряко свързани с морската безопасност”.
Базов нормативен акт, очертаващ съдържателно рамката на явлението „безопасност” в съвременната морска практика, Международният кодекс за управление и безопасна експлоатация на кораби и предотвратяване на замърсяване (ISM Code, 1993 г.), представя общовалидните принципи и термини, касаещи глобалната система за безопасност на море, предмет на изследователски интерес.
Отчитайки, че търговски кораби се експлоатират в най-широк диапазон от условия, Кодексът си поставя за цел да осигури единен международен стандарт за тяхната безопасна работа и за предотвратяване на вредните влияния върху природната среда. На правителствата на морските държави се вменяват задължения да следят за състоянието и да предприемат необходимите стъпки, гарантиращи точно изпълнение на отговорностите, свързани с комплексната безопасност на море. В нормативния акт се сочи необходимостта от подходяща организация и контрол, на ниво „кораб” и на ниво „корабоплавателна компания”, която да създава условия на корабните екипажи да поддържат високи стандарти за безопасна експлоатация. Кодексът еднозначно определя, че по въпросите на безопасността и предотвратяването на замърсяване крайният резултат зависи най-вече от ангажираността, компетентността, отношението и мотивацията на хората на всички нива в търговското корабоплаване.
2. „Обектите” в системата са взаимно обвързани, но относително изолирани в своята самостоятелност, делими на съставляващите ги елементи и достъпни за идентифициране по същностни характеристики.
Единната европейска морска политика, по чиито стандарти следва да се ориентират и националните стандарти на страните-членки на ЕС, има своите приоритети по отношение на безопасността на корабоплаването: сигурността и защита на хората на борда на кораби (пътници и персонал), на околната среда, на кораба като техническо съоръжение и на товара. В процеса на хармонизиране на законодателствата си и на изработване на съвременни интегрирани морски политики, отделните страни решават проблеми по контрола на териториалните води и прилежащите икономически зони, пристанищния контрол, превенцията на замърсяването на моретата, сигурността на пристанищните съоръжения и обекти, и др. Израз на европейските измерения на новата морска политика е създаването на интегрирано звено - Европейската агенция по безопасност на корабоплаването (EMSA).
3. Всеки елемент, включен към системата в нейната цялостност, е способен да пребивава в състояние, различаващо се от състоянието на другите елементи.
Днешните реалности в световното корабоплаване сочат устойчив обем на товаропотока по море, относително нарастване на броя на крупно тонажните съдове (танкери), които са с ограничени възможности за маневриране, мащабни превози на опасни товари, интензивно движение на кораби по обичайните морски пътища и в близост до пристанищата, и същевременно - все по-малка популярност на морските професии сред гражданите на развитите държави и свързаните с това затруднения с наемането на квалифициран персонал. По информация на Европейската агенция за морска безопасност от 2007 г. средно 350 млн. европейци ползват морски транспорт всяка година. По море се извършва 35 % от търговията между страните от Европейския съюз, както и 90 % от европейската външна търговия. Петролът и други опасни субстанции представляват значителна част от морските товари.
4. Системните елементи като правило са достъпни за анализ, с възможности за синхронизиране на знаковата система на изследователя със знаковата система на реалните обекти.
Всички обекти и предмети, съдържателна част от анализираната система, не притежават „априори” свойството да бъдат безопасни за експлоатация. За да стане това факт, те трябва да бъдат приведени и поддържани в оптимално състояние посредством комплекс от целенасочени интервенции - управленски (на ниво „държава” и на ниво „бизнес-управление”), организационни, технологични, на изпълнителско ниво и др.
Освен свойства, „безопасността на корабоплаването” като системно явление притежава:
- специфично съдържание - съществени признаци и функции, отнасящи се към целта на функциониране на системата (осигуряване на корабоплаване при високи икономически показатели и с оптимално число на кризисни събития);
- обем - определено множество от обекти със свойствените им белези с съотносими характеристики;
- околна среда - съвкупността от обекти, свойства, фактори и др., съществуващи ”извън”системата, способни да осъществят взаимовръзки с нея;
- граници - представя се от относително ограничен брой елементи, с присъщите им характеризиращи величини.
Дефинирайки една глобална система за морска безопасност можем да потърсим доказателства и за валидността на средствата, с които тя се защитава от негативни въздействия и поддържа оптимални режими на работа.
Обобщеният модел на развита национална морска индустрия, характерен днес за страните от ЕС, включва следните отрасли:
- проектиране на кораби, корабостроене и кораборемонт;
- корабно машиностроене и приборостроене;
- регистрово наблюдение и застраховане;
- наемане на кораби, брокераж, спедиция и агентиране;
- охрана на териториалното море, икономическите зони и водните граници;
- пристанищни дейности, логистика и пилотаж;
- търсене и спасяване на море;
- контрол, предпазване и почистване на морската среда от замърсяване;
- управление на корабния трафик, поддържане на морските пътища;
- експлоатация на морския и речен флот (граждански и военен);
- морски туризъм.
Тези отрасли имат своето присъствие и в рамките на морската индустрия на България.
Актуалното ниво на явлението „безопасност на корабоплаването” - като показател за качественото състояние на отрасъла и като генериран резултат от целенасочените действия за постигането му, може да бъде проследено посредством броя, честотата, характера, значимостта и причините за определен тип събития през зададен период (аварии, произшествия, морски катастрофи, замърсяване на околната среда и др.).
Дж. Хол, председател на Националния съвет за безопасност на транспорта на САЩ (NTSB) в периода 1996-2001 г. изказва становището, че всяка авария може да се разглежда като „неочаквано успешни събития”, тъй като при обичайните мерки за контрол и прогнозиране на ситуациите вероятността за неговото настъпване би трябвало да не е голяма.
Оценъчният подход към явлението „безопасност“ предполага намирането на отговор на въпроса за готовността на ангажираното звено срочно и адекватно да реагират на определена ситуация. Кризисна ситуация, като правило, възниква в резултат на поредица от неблагоприятни стечения на обстоятелствата или грешки - серия от натрупващи се случайни събития и пропуски. Възникването и развитието на критични обстоятелства може да се представи като следствие от множество свързани дискретни събития. Ако бъде възприет този подход за преценка на ситуационното ниво на безопасност, акцентът следва да бъде поставен върху съблюдаването на принципи, касаещи подготовката и готовността за ситуативно управление на екипажите и плаващите средства, както и всички други дейности, осигуряващи тяхното благополучие. Анализът на образци „добра“ морска практика сочи, че такъв подход е характерен за работата на органите за контрол на ниво „кораб” и за отделите за безопасност и сигурност в корабоплавателните компании. Принципно той не противоречи на по-широкото дефиниране на безопасността на корабоплаването като сложна система, функция на политики, норми, организационни и управленски дейности, прилагани балансирано в национален, регионален и глобален мащаб.
Дефинирана по този начин, безопасността в сферата на световното корабоплаване, представляваща системно явление с ясно изразени съдържание, свойства, стандарти и принципи, отразени в частност в целите, правилата и препоръките на ІМО, императивно включва следните компоненти:
- нормативно осигуряване на морските дейности;
- проектиране и конструкция на плавателните средства;
- годност за плаване на корабите и техническите средства;
- подготовка и комплектуване с екипаж;
- контрол на операциите и грижи за лицата на борда;
- навигационно-хидрографско оборудване на районите за плаване;
- правила, системи и сигнали за обозначаване, и комуникации, осигуряващи различни режими на плаване и предпазване на съдовете от сблъскване;
- организация и ресурси за операции за търсене и спасяване;
- правила и процедури за разследване на авариите и произшествията на море;
- превенция на авариите и произшествията, оценка на риска;
- превенция на замърсяването на околната среда - въздуха над морските пространства, водите, морското дъно, прилежащите брегови зони и др.;
- целеви инвестиции.
От казаното до тук е видно, че морската безопасност, касаеща непосредствено състоянието и работата на плаващи средства и на техните екипажи, системно обвързва ресурсите, нормите, правилата и процедурите, действеността на които се осигурява от единството и взаимодействието на интегрираните компоненти. Отделни нейни елементи могат да се изграждат на задоволително качествено ниво само на наднационално равнище - под егидата на международни конвенции, меморандуми за сътрудничество, агенции и др., с определен статут и непротиворечиво съгласувани прерогативи. На национално ниво отговорностите се съсредоточават в държавните администрации или в звената, на които те са делегирали права, при корабоплавателните компании, хидрографските, хидрометеорологичните и други елементи за превенция на риска, по системи за разделно движение, целевите регионални проекти, пилотските и морските спасителни служби, и др.
Особено внимание представлява характерната свързаност между безопасността на плаващите средства и нивото на безопасност на различните хидротехнически и други осигуряващи съоръжения. Тяхното надеждно обслужване и поддържането им в добро функционално състояние са необходими условия за гарантиране ефективността на превозите по море, за защита на живота и здравето на персонала и пътниците, и за опазване на природната среда от замърсяване.
Характерът на вероятните заплахи за безопасността на хидротехническите съоръжения, по аналогия с тази на корабите, също може да бъде от технологично, природно или социално естество, в това число - вероятността от целенасочена заплаха за тяхната сигурност. Тяхното състояние е свързано с комплексната транспортна безопасност и е показател за възможностите да бъде предотвратен или минимизиран рискът за живота и здравето на хората, за околната среда и за реализиране на финансово-икономически загуби в зоните им на отговорност.
Така очертаната широка рамка на явлението „безопасност на море” представя обобщена характеристика на интегрирани материални обекти и институции, както и информация за присъщите им стандарти, цели, връзки и взаимоотношения, дефиниращи го като система. То притежава определена йерархия на приоритетите, съдържа множество подсистеми, всяка от които има свой път на развитие и е свързана с останалите.
Системната връзка между множество елементи, формиращи визията за безопасно корабоплаване, първично се проявява в конкретно исторически период, когато е възникнала благоприятна ситуация за това и са станали възможни релациите между относително по-голям брой структурни звена, първоначално в отделни региони. Във времето са генерирани нови цели и насоки, които днес вече са значими в глобален мащаб. Самото съществуване на системата е свързано с реализацията на главния й качествен компонент - гарантирано ниво на успешност, по определени международно приети стандарти. Историческата справка сочи отделни периоди с относително добри показатели и периоди на застой. Тъй като нивото на потенциалните рискове на море, влияещи непосредствено на безопасността, остава неприемливо високо, съвременният модел на контрол върху системата следва да бъде подложен на щателен анализ, за да се оцени обхвата на нейното функциониране и да се потърсят възможностите за оптимизация. Поради тези обстоятелства е много важно да бъдат оценени най-съществените свойства, признаци и функции, имащи отношение към целите на функционирането на системата.
Тъй като за целта на изследването приемаме, че безопасността на кораба е първостепенна подсистема на системата за безопасност на море, нейното съдържание представлява особен интерес. Комплексно проучване по подотрасли, по направления в морската индустрия, по нормативна база, по проблемни зони на интереси и в реалната морска практика определи следните елементи и зони на безопасността на кораба:
1. Тематични международни морски конвенции.
2. Освидетелстване на корабите, оформяне на свидетелства.
3. Проектиране и конструкция на кораба, силова уредба.
4. Корабни аварии.
5. Контрол, осъществяван от страната на пристанището (PORT STATE CONTROL).
6. Товарна марка.
7. Измерване на корабите.
8. Контрол, осъществяван от страната на флага (знамето).
9. Пиратство, тероризъм, незаконни актове и вмешателства
10. Маневриране на кораба.
11. Пожарна безопасност и борба с пожари.
12. Изпитания за огнеустойчивост.
13. Експлоатация на кораби от „особен” тип.
14. Средства за навигация и информационно навигационно осигуряване.
15. Правила за предпазване на съдовете от сблъскване.
16. Носене на навигационна вахта.
17. Носене на машинна вахта.
18. Комуникации.
19. Система за връзка при бедствия и за осигуряване на безопасността.
20. Търсене и спасяване.
21. Комплектоване на корабите с екипаж.
22. Лична безопасност и социални отговорности на персонала
23. Медицински грижи, среда за обитаване, хигиена на труда.
24. Хидрометеорологично осигуряване.
25. Спасителни средства, оцеляване на море.
26. Тревоги, готовности, аварийни планове и обучение на борда на кораба.
27. Товарно дело - мерки и контрол.
28. Опасни товари.
29. Предотвратяване на замърсяването на морската среда.
30. Ликвидиране на последствията от замърсяване.
Доц. д-р ЯНЧО БАКАЛОВ
Снимка Пресиян Панайотов
(следва)