ЗА ИНТЕГРИРАН МОДЕЛ ЗА БЕЗОПАСНО
КОРАБОПЛАВАНЕ (13)
ПОДГОТОВКА НА КВАЛИФИЦИРАНИ НАЦИОНАЛНИ МОРСКИ КАДРИ В КОНТЕКСТА НА ПОЛИТИКАТА НА ЕС
Националните стандарти, свързани с теоретичния курс на обучение, учебната практика, праговете на компетентност, както и политиката на Изпълнителна агенция “Морска администрация” (ИАМА) за сертифициране на морски лица, са представени в Белия лист на Международната морска организация (IMO), в раздела за Република България, от 2001 г. В него са посочени и морските учебни заведения, получили към този период одобрението на ИАМА да осъществяват морско образование и квалификационна дейност за морски лица на ръководно, експлоатационно и изпълнителско ниво.
Безспорно е, че подготовката на морски кадри от всички нива е жизнено важна за националната морска индустрия като цяло. Като специалисти с европейско мислене, ангажирани с настоящето и бъдещето на страната ни в качеството й на член на Европейския съюз (ЕС), следва да отчитаме нивото и значението на тази подготовка за издигането на конкурентноспособността на кадрите на европейския морски пазар, както и за поддържането на оптимални стандарти в сферата на безопасността на шипинга и опазването на околната среда. Такъв подход е възприет в Европейското законодателно пространство – от Европейския парламент и Комисията по транспорт и съобщения на ЕС, и от съответните национални
КОРАБОПЛАВАНЕ (13)
ПОДГОТОВКА НА КВАЛИФИЦИРАНИ НАЦИОНАЛНИ МОРСКИ КАДРИ В КОНТЕКСТА НА ПОЛИТИКАТА НА ЕС
Националните стандарти, свързани с теоретичния курс на обучение, учебната практика, праговете на компетентност, както и политиката на Изпълнителна агенция “Морска администрация” (ИАМА) за сертифициране на морски лица, са представени в Белия лист на Международната морска организация (IMO), в раздела за Република България, от 2001 г. В него са посочени и морските учебни заведения, получили към този период одобрението на ИАМА да осъществяват морско образование и квалификационна дейност за морски лица на ръководно, експлоатационно и изпълнителско ниво.
Безспорно е, че подготовката на морски кадри от всички нива е жизнено важна за националната морска индустрия като цяло. Като специалисти с европейско мислене, ангажирани с настоящето и бъдещето на страната ни в качеството й на член на Европейския съюз (ЕС), следва да отчитаме нивото и значението на тази подготовка за издигането на конкурентноспособността на кадрите на европейския морски пазар, както и за поддържането на оптимални стандарти в сферата на безопасността на шипинга и опазването на околната среда. Такъв подход е възприет в Европейското законодателно пространство – от Европейския парламент и Комисията по транспорт и съобщения на ЕС, и от съответните национални
морски администрации. За ангажираните с проблема органи и структури в обединена Европа в края на първото десетилетие на XXI век, белязано с тежки кризисни явления, са очевидни факторите, влияещи върху качеството на подготовката на морски кадри и върху образователната политика на различните обучаващи институции:
- относително неустойчива конюнктура на фрахтовия пазар, дефицит на възможности за въздействие спрямо регулиращите структури в сферата на морския бизнес;
- настъпление на нови технологии в морската промишленост;
- колебливи отговорности и ангажираност, както на държавата, така и на корабособствениците, за състоянието на системата за подготовка на морски кадри;
- специфика на европейската практика да се инвестира в дългосрочни проекти за развитие на легитимни обучаващи структури;
- съпоставимост, изразена преди всичко в крайния резултат, на използваните учебни и квалификационни програми и процедури за обучение в образователните институции на европейските държави.
В този аспект официална политика на Европейския съюз е да се разширява кръгът на субектите на отговорности, като не се пренебрегва и отговорността на корабособствениците, от които се очаква да създават възможности за настаняване и практическо обучение на бъдещите моряци на борда на притежаваните от тях кораби, включително като участват и във финансирането на тази дейност. Налице е и изискване, касаещо страните-членки на ЕС, при постройката на нови съдове да се предвижда съответен процент места за настаняване и обучение на практиканти на борда.
Пред субектите, ангажирани с подготовка на морски кадри на брега, стои задължението да осигурят усвояването от бъдещите моряци на съвременни знания и умения, от каквито те действително се нуждаят. Във връзка с това е логично всички текущи технологични решения в направлението да бъдат осигурени с представителна оценка за състоянието и способностите на националните морски кадри, с приоритет на офицерските, и за възможностите за евентуална модернизация на системата за морско образование и целевата следдипломна квалификация. Относително ново предизвикателство е и провеждането на специализирана подготовка на офицери за работа в националните морски администрации, които да са в състояние да изпълняват нарастналите по обем и с по-високи качествени критерии задачи, свързани с безопасността на шипинга.
Най-тежкото предизвикателство пред системата на морското ни образование днес е поддържането на стандарти и на завоюван международен авторитет в условията на ограничено субсидиране от държавния бюджет и затрудненията пред субектите - потребители на кадри.
Основните фактори, генериращи характерни затруднения в дейността на образователните институции у нас, са резултат от следните обективни дадености:
1. Гражданският ни флот продължава да изостава от световните показатели качествени показатели - материална база и научно-техническа осигуреност, а следователно и по възможностите да се грижи за качествената подготовка на своите бъдещи кадри.
2. Показателно е, че и пред Военноморските сили на страната също стоят за решаване аналогични проблеми.
3. „Чуждите” потребители на морските ни кадри, както и юридическите субекти, които посредничат при реализацията им, не са заинтересувани, а няма и механизъм, с който да бъдат задължени да финансират, поне частично, подготовката на моряци.
4. Българските правителства през последните 20 години не считат за свой приоритет формирането на единна национална морска политика.
Системата за подготовка на морски кадри продължава да изпитва и осезаемия негативен ефект от непоследователността на проведените реформи във висшето и средното професионално образование.
Поради редица нормативни, институционални и други конкретни решения, организацията на работата в единственото у нас специализирано висше морско училище ВВМУ „Н. Й. Вапцаров” е поставена в зависимост от разпоредбите на Закона за отбраната и въоръжените сили (ЗОВС) и на Закона за висшето образование (ЗВО) От тук произтичат редица противоречия и ограничения, останали и до днес без адекватно решение.
По данни от публикации на ЕС състоянието на световната морска промишленост по показателите “тонаж морски съдове” и “ангажирани морски лица” има следните очаквания:
- Общият тонаж от морски съдове към 2010 г. да достигне 520 млн. бруто регистър тона. От тях делът на европейските държави е около 30 %.
- Тенденцията на намаляване на броя на морските офицери с гарантирано качество на подготовка се очертава като трайна през последните 20-25 години. Ако към 2000 г. недостигът на офицери е бил приблизително 4 % от необходимия за Световния флот (около 16 000 души), прогнозата за 2010 г. е за недостиг от 46 000 души, донякъде занижена поради стагнацията през подледната година.
- Над 60 % от офицерите на корабите, контролирани от страни от ЕС, са на възраст над 40 години, с тенденция за увеличаване.
Делът на моряците-европейци сред екипажите на търговските морски съдове е съкратен драстично, което поставя под въпрос конкурентноспособността на европейската морска промишленост, както и равнището на безопасност на корабоплаването. Въпреки световната икономическа криза се очертава средносрочна перспектива на недостиг на морски офицерски кадри на междуналродния трудов пазар и на засилваща се конкуренция сред моряците от изпълнителското ниво.
Очевидна е тенденцията морските кадри, подготвяни в българските специализирани училища, да намират реализация на европейския и световен търговски флот. Затова както в техен интерес, така и в интерес на образователните институции е образованието и квалификацията им да бъдат свободно конвертируеми. Съвременните измерения на общоевропейското пространство в сферата на образованието и квалификацията подчертават значимостта на елементите мобилност, международно признаване и достъп до пазара на труда. Във връзка с това в рамките на ЕС през последните няколко години са предприети редица инициативи, които у нас са широко коментирани.
Модернизирането на образователните технологии в системата на висшето морско образование не е самоцел и се налага от многократно дискутирани реални диспропорции и недостатъци в система, сред които:
- недостатъчно ефективното управление на кадровия потенциал, материалната база, информационния фонд и социалната база.
- отсъствие на двустранни или многостранни договорености за признаване на основни образователни документи - по учебни модули, отделни дисциплини, семестри и т.н., и на условия за трансфериране на студенти в страната и в чужбина, в съответствие с европейските и световните стандарти.
- определен спад през последните няколко години, на броя „подходящи” кандидати за обучение, притежаващи качества да се справят с предизвикателствата на подготовката по морска специалност.
- тенденциите за отслабване на традицията в Морското училище не само да се обучават, а и да се възпитават моряци.
- неучастието на академичната общност през последните 25 години в крупни международни научноизследователски проекти.
Затрудненията, възникнали пред морските образователни институции по обективни причини, закономерно извеждат на преден план за решаване злободневните въпроси - за недостатъчното финансиране; амортизирането на учебния корабен парк; невъзможността (или нежеланието) на корабособствениците да поемат изцяло своята част от отговорностите по подготовката на морски кадри и др.
Необходимостта от нови образователно-квалификационни технологични решения и възможностите за тяхното реализиране могат да бъдат представени посредством следните въпроси:
1. В състояние ли са утвърдените у нас образователни институции да провеждат подготовка на кадри с висше образование по технологичния модел тип “сандвич”, съвместяващ теоретичната и практическата подготовка?
За да бъде отговорът положителен, освен подготвени преподаватели, валидна система за управление на качеството на обучението, информационна, тренажорна база и лаборатории, са необходими още лодъчен парк, полигони за морска практика, ефективна учебна корабна практика, компетентни ръководители, средства за осигуряване на морската подготовка и т.н. ?
2. Възможно ли е още днес да се премине към алтернативния поетапен образователно-квалификационен процес, с дефазиране във времето на теоретичния и практическия модули в подготовката?
Подобен подход би бил по-икономичен, в случай че училищата снемат от себе си отговорността да осигуряват практическата подготовка на обучаемите. Не бива обаче да се отрича фактът, че ако това стане, съществуването на висшите училища и в битността им като квалификационни центрове ще трябва да се преосмисли.
3. Дошло ли е времето да се даде простор за развитие на образователната технология от колежански тип за подготовка на морски кадри с квалификационна степен “професионален бакалавър”?
Опитът показва, че понастоящем големият проблем в подготовката на кадри е осигуряването на адекватно финансиране. Ако се абстрахираме от формалния бюджет (за издръжка) на училищата и вземем под внимание истинските, реалните разходи за един обучаем, ще се убедим, че делът на практическата подготовка - за закупуване и експлоатация на необходимата тренажорна база, за поддръжка на учебни кораби (или на подходящи учебни работни места на борда на кораб с друго основно предназначение), лодъчни паркове и полигони, консумативи, горива и резервни части, за амортизационни отчисления, за заплати на обслужващ персонала и т.н. - е сравним с всички останали разходи по издръжката на училището. Без тях обаче специалист с необходимите качества и способности за свободна морска практика няма как да бъде създаден .
Отговорите на поставените въпроси не се намират на повърхността на проблема. Вероятно е обаче да се окажат твърде смели очакванията комерсиализацията на дейността по подготовката на морски кадри и преминаването й в ръцете на частни организации - под формата на професионални колежи и др., да реализира ползи и да донесе печалби.
Съгласно изискванията на Международната морска организация всяко учебно заведение, подготвящо лица с морска правоспособност, преминава през периодичен одиторски контрол най-малко в следните направления:
- квалификация на преподавателите, извършващи специализирана подготовка,
- материалнотехническа база на учебното заведение,
- степен на съответствие на учебните планове и учебните програми на добрата морска практика.
Цел на подобен одиторски контрол е гарантирането на необходимото качество на морските кадри от всички нива и конкурентноспособността им на международния пазар на труда. Досегашната практика е посочените контролни функции да осъществява държавният орган Изпълнителна агенция “Морска администрация” на Министерството на транспорта и съобщенията. Би било удачно обаче потребителите на готовия продукт и особено утвърдените браншови организации (Българска морска камара, Сдруженията на капитаните далечно плаване, корабните механици, девиаторите, пилотите и др.) също да са съпричастни към одита и от позициите на компетентни неправителствени организации да получат съответни правомощия. У нас, за разлика от много други страни, този въпрос не е уреден нормативно.
Освен това, държавата има задължения да създава необходимите условия, да полага грижи за развитието на съответните форми на образование, да ги субсидира и т.н. Към сферата на морското образование и квалификация тя е длъжник най-малко в две направления - безнадеждно неактуалната нормативна база и ограничените възможности за намиране на алтернативни източници за финансиране на морското образование и квалификация. Съседната ни Република Гърция, като морска държава, има неоценим положителен опит в това направление, а въведеното там специално морско законодателство е добре познато - преценява се, че по форма и по дух то е необходимо и напълно приложимо и у нас.
Нивото на подготовка на морските кадри е от решаващо значение за функционирането на безопасно и ефективно корабоплаване, за осигуряването на оптимален режим на трудова заетост и за създаването на условия за повишаване на доходите на моряците. Пред морската общественост и заинтересуваните ведомства следва да бъдат поставени определени цели:
1. Осигуряване на постоянна заетост на български граждани - квалифицирани морски кадри, на кораби под национален и чужд флаг при прогресивно нарастване на техния брой.
2. Постигане на устойчиво и благоприятно съотношение между различните категории морски кадри с преоритетен дял на кадрите от оперативното и управленското нива.
3. Повишаване на заплащането на българските моряци, подобряване на условията за техния труд и социалното им осигуряване.
4. Създаване на стимули за развитие на българските компании от морския бизнес и за разширяване на техните връзки и възможности.
5. Постепенно включване на български граждани в управлението на междунационалните шипинг компании.
Съществуващите национални структури за морско образование имат опит, традиции и частично развита материална база. На тази основа ефективността на морското образование може да бъде повишена и да се постигнат поставените цели за развитие. Същевременно, действащата понастоящем нормативна база не позволява на морските образователни институции самостоятелно да достигнат тези цели, поради сериозните административни и финансови ограничения. Ето защо основните направления за решаване на проблемите на морското образование следва да се търсят в:
1. Подобряването на качеството на обучение и разширяването на възможностите на учебните заведения.
2. Въздействието върху държавните органи и икономическите субекти за създаване на подходящи правни и икономически условия за успешно развитие на морското образование.
За осъществяването на декларираните цели пред държавата и морските образователни институции възникват конкретни изисквания в следните направления:
- гарантиране на прозрачност, гъвкавост и адекватност на управленските решения, свързани с развитието на морското образование;
- въвеждане на ясни критерии за оценка на приноса и възможностите на различните морски образователни институции и отчитането им при разпределението на ресурсите, отпуснати от държавата за сферата на морското образование;
- агрегация на ресурсите, на наличния потенциал и обединяване на усилията на всички заинтересувани организации във всички възможни направления;
- търсене на възможности за оптимизиране на структурата на морските образователни институции в страната, в т. ч. и чрез създаване на Консорциум на морските обучаващи институции в България;
- реорганизация и преструктуриране на системата за морско образование: отказ от излишни, паразитни звена и от дублиране на дейности;
- интеграция на усилията на различните морски институции и създаване на условия за реализиране на съвместни проекти;
- либерализиране на процедурите и отношенията между институциите в процеса на разпределение и управление на ресурсите, свързани с развитието на морското образование;
- оптимизиране на организацията и съдържанието на образователния процес, свързан с подготовката и повишаването на квалификацията на морските кадри;
- създаване на системи за ефективен вътрешен контрол за качеството на обучението;
- разширяване на международното сътрудничество за реализиране на образователни и научноизследователски проекти, свързани с подготовката на морски кадри и научното осигуряване на морския бизнес;
- актуализация на подготовката на преподавателския състав, работещ в системата на морското образование и квалификация, в т. ч. създаване на възможности за специализации в утвърдени международни морски образователни институции - Световния морски университет, Малмьо и Академията за морски науки, Генуа;
- изграждане на единна информационна среда, обслужваща системата на морското образование и осигуряване на достъп до актуалните международни и национални документи, свързани с подготовката на морски кадри;
- създаване на адекватна нормативна база, уреждаща управлението и осигуряването на морското образование, вкл. и даването на преференции на юридическите лица, ангажирани с морското образование;
- търсене на допълнителни източници на финансиране на системата на морското образование, в т. ч. ангажиране на основните потребители на морски кадри и развитие на адекватна система за кредитиране на студентите.
Доц. д-р ЯНЧО БАКАЛОВ
(Следва)
Снимките са продоставени от ВВМУ “Н. Й. Вапцаров”
- относително неустойчива конюнктура на фрахтовия пазар, дефицит на възможности за въздействие спрямо регулиращите структури в сферата на морския бизнес;
- настъпление на нови технологии в морската промишленост;
- колебливи отговорности и ангажираност, както на държавата, така и на корабособствениците, за състоянието на системата за подготовка на морски кадри;
- специфика на европейската практика да се инвестира в дългосрочни проекти за развитие на легитимни обучаващи структури;
- съпоставимост, изразена преди всичко в крайния резултат, на използваните учебни и квалификационни програми и процедури за обучение в образователните институции на европейските държави.
В този аспект официална политика на Европейския съюз е да се разширява кръгът на субектите на отговорности, като не се пренебрегва и отговорността на корабособствениците, от които се очаква да създават възможности за настаняване и практическо обучение на бъдещите моряци на борда на притежаваните от тях кораби, включително като участват и във финансирането на тази дейност. Налице е и изискване, касаещо страните-членки на ЕС, при постройката на нови съдове да се предвижда съответен процент места за настаняване и обучение на практиканти на борда.
Пред субектите, ангажирани с подготовка на морски кадри на брега, стои задължението да осигурят усвояването от бъдещите моряци на съвременни знания и умения, от каквито те действително се нуждаят. Във връзка с това е логично всички текущи технологични решения в направлението да бъдат осигурени с представителна оценка за състоянието и способностите на националните морски кадри, с приоритет на офицерските, и за възможностите за евентуална модернизация на системата за морско образование и целевата следдипломна квалификация. Относително ново предизвикателство е и провеждането на специализирана подготовка на офицери за работа в националните морски администрации, които да са в състояние да изпълняват нарастналите по обем и с по-високи качествени критерии задачи, свързани с безопасността на шипинга.
Най-тежкото предизвикателство пред системата на морското ни образование днес е поддържането на стандарти и на завоюван международен авторитет в условията на ограничено субсидиране от държавния бюджет и затрудненията пред субектите - потребители на кадри.
Основните фактори, генериращи характерни затруднения в дейността на образователните институции у нас, са резултат от следните обективни дадености:
1. Гражданският ни флот продължава да изостава от световните показатели качествени показатели - материална база и научно-техническа осигуреност, а следователно и по възможностите да се грижи за качествената подготовка на своите бъдещи кадри.
2. Показателно е, че и пред Военноморските сили на страната също стоят за решаване аналогични проблеми.
3. „Чуждите” потребители на морските ни кадри, както и юридическите субекти, които посредничат при реализацията им, не са заинтересувани, а няма и механизъм, с който да бъдат задължени да финансират, поне частично, подготовката на моряци.
4. Българските правителства през последните 20 години не считат за свой приоритет формирането на единна национална морска политика.
Системата за подготовка на морски кадри продължава да изпитва и осезаемия негативен ефект от непоследователността на проведените реформи във висшето и средното професионално образование.
Поради редица нормативни, институционални и други конкретни решения, организацията на работата в единственото у нас специализирано висше морско училище ВВМУ „Н. Й. Вапцаров” е поставена в зависимост от разпоредбите на Закона за отбраната и въоръжените сили (ЗОВС) и на Закона за висшето образование (ЗВО) От тук произтичат редица противоречия и ограничения, останали и до днес без адекватно решение.
По данни от публикации на ЕС състоянието на световната морска промишленост по показателите “тонаж морски съдове” и “ангажирани морски лица” има следните очаквания:
- Общият тонаж от морски съдове към 2010 г. да достигне 520 млн. бруто регистър тона. От тях делът на европейските държави е около 30 %.
- Тенденцията на намаляване на броя на морските офицери с гарантирано качество на подготовка се очертава като трайна през последните 20-25 години. Ако към 2000 г. недостигът на офицери е бил приблизително 4 % от необходимия за Световния флот (около 16 000 души), прогнозата за 2010 г. е за недостиг от 46 000 души, донякъде занижена поради стагнацията през подледната година.
- Над 60 % от офицерите на корабите, контролирани от страни от ЕС, са на възраст над 40 години, с тенденция за увеличаване.
Делът на моряците-европейци сред екипажите на търговските морски съдове е съкратен драстично, което поставя под въпрос конкурентноспособността на европейската морска промишленост, както и равнището на безопасност на корабоплаването. Въпреки световната икономическа криза се очертава средносрочна перспектива на недостиг на морски офицерски кадри на междуналродния трудов пазар и на засилваща се конкуренция сред моряците от изпълнителското ниво.
Очевидна е тенденцията морските кадри, подготвяни в българските специализирани училища, да намират реализация на европейския и световен търговски флот. Затова както в техен интерес, така и в интерес на образователните институции е образованието и квалификацията им да бъдат свободно конвертируеми. Съвременните измерения на общоевропейското пространство в сферата на образованието и квалификацията подчертават значимостта на елементите мобилност, международно признаване и достъп до пазара на труда. Във връзка с това в рамките на ЕС през последните няколко години са предприети редица инициативи, които у нас са широко коментирани.
Модернизирането на образователните технологии в системата на висшето морско образование не е самоцел и се налага от многократно дискутирани реални диспропорции и недостатъци в система, сред които:
- недостатъчно ефективното управление на кадровия потенциал, материалната база, информационния фонд и социалната база.
- отсъствие на двустранни или многостранни договорености за признаване на основни образователни документи - по учебни модули, отделни дисциплини, семестри и т.н., и на условия за трансфериране на студенти в страната и в чужбина, в съответствие с европейските и световните стандарти.
- определен спад през последните няколко години, на броя „подходящи” кандидати за обучение, притежаващи качества да се справят с предизвикателствата на подготовката по морска специалност.
- тенденциите за отслабване на традицията в Морското училище не само да се обучават, а и да се възпитават моряци.
- неучастието на академичната общност през последните 25 години в крупни международни научноизследователски проекти.
Затрудненията, възникнали пред морските образователни институции по обективни причини, закономерно извеждат на преден план за решаване злободневните въпроси - за недостатъчното финансиране; амортизирането на учебния корабен парк; невъзможността (или нежеланието) на корабособствениците да поемат изцяло своята част от отговорностите по подготовката на морски кадри и др.
Необходимостта от нови образователно-квалификационни технологични решения и възможностите за тяхното реализиране могат да бъдат представени посредством следните въпроси:
1. В състояние ли са утвърдените у нас образователни институции да провеждат подготовка на кадри с висше образование по технологичния модел тип “сандвич”, съвместяващ теоретичната и практическата подготовка?
За да бъде отговорът положителен, освен подготвени преподаватели, валидна система за управление на качеството на обучението, информационна, тренажорна база и лаборатории, са необходими още лодъчен парк, полигони за морска практика, ефективна учебна корабна практика, компетентни ръководители, средства за осигуряване на морската подготовка и т.н. ?
2. Възможно ли е още днес да се премине към алтернативния поетапен образователно-квалификационен процес, с дефазиране във времето на теоретичния и практическия модули в подготовката?
Подобен подход би бил по-икономичен, в случай че училищата снемат от себе си отговорността да осигуряват практическата подготовка на обучаемите. Не бива обаче да се отрича фактът, че ако това стане, съществуването на висшите училища и в битността им като квалификационни центрове ще трябва да се преосмисли.
3. Дошло ли е времето да се даде простор за развитие на образователната технология от колежански тип за подготовка на морски кадри с квалификационна степен “професионален бакалавър”?
Опитът показва, че понастоящем големият проблем в подготовката на кадри е осигуряването на адекватно финансиране. Ако се абстрахираме от формалния бюджет (за издръжка) на училищата и вземем под внимание истинските, реалните разходи за един обучаем, ще се убедим, че делът на практическата подготовка - за закупуване и експлоатация на необходимата тренажорна база, за поддръжка на учебни кораби (или на подходящи учебни работни места на борда на кораб с друго основно предназначение), лодъчни паркове и полигони, консумативи, горива и резервни части, за амортизационни отчисления, за заплати на обслужващ персонала и т.н. - е сравним с всички останали разходи по издръжката на училището. Без тях обаче специалист с необходимите качества и способности за свободна морска практика няма как да бъде създаден .
Отговорите на поставените въпроси не се намират на повърхността на проблема. Вероятно е обаче да се окажат твърде смели очакванията комерсиализацията на дейността по подготовката на морски кадри и преминаването й в ръцете на частни организации - под формата на професионални колежи и др., да реализира ползи и да донесе печалби.
Съгласно изискванията на Международната морска организация всяко учебно заведение, подготвящо лица с морска правоспособност, преминава през периодичен одиторски контрол най-малко в следните направления:
- квалификация на преподавателите, извършващи специализирана подготовка,
- материалнотехническа база на учебното заведение,
- степен на съответствие на учебните планове и учебните програми на добрата морска практика.
Цел на подобен одиторски контрол е гарантирането на необходимото качество на морските кадри от всички нива и конкурентноспособността им на международния пазар на труда. Досегашната практика е посочените контролни функции да осъществява държавният орган Изпълнителна агенция “Морска администрация” на Министерството на транспорта и съобщенията. Би било удачно обаче потребителите на готовия продукт и особено утвърдените браншови организации (Българска морска камара, Сдруженията на капитаните далечно плаване, корабните механици, девиаторите, пилотите и др.) също да са съпричастни към одита и от позициите на компетентни неправителствени организации да получат съответни правомощия. У нас, за разлика от много други страни, този въпрос не е уреден нормативно.
Освен това, държавата има задължения да създава необходимите условия, да полага грижи за развитието на съответните форми на образование, да ги субсидира и т.н. Към сферата на морското образование и квалификация тя е длъжник най-малко в две направления - безнадеждно неактуалната нормативна база и ограничените възможности за намиране на алтернативни източници за финансиране на морското образование и квалификация. Съседната ни Република Гърция, като морска държава, има неоценим положителен опит в това направление, а въведеното там специално морско законодателство е добре познато - преценява се, че по форма и по дух то е необходимо и напълно приложимо и у нас.
Нивото на подготовка на морските кадри е от решаващо значение за функционирането на безопасно и ефективно корабоплаване, за осигуряването на оптимален режим на трудова заетост и за създаването на условия за повишаване на доходите на моряците. Пред морската общественост и заинтересуваните ведомства следва да бъдат поставени определени цели:
1. Осигуряване на постоянна заетост на български граждани - квалифицирани морски кадри, на кораби под национален и чужд флаг при прогресивно нарастване на техния брой.
2. Постигане на устойчиво и благоприятно съотношение между различните категории морски кадри с преоритетен дял на кадрите от оперативното и управленското нива.
3. Повишаване на заплащането на българските моряци, подобряване на условията за техния труд и социалното им осигуряване.
4. Създаване на стимули за развитие на българските компании от морския бизнес и за разширяване на техните връзки и възможности.
5. Постепенно включване на български граждани в управлението на междунационалните шипинг компании.
Съществуващите национални структури за морско образование имат опит, традиции и частично развита материална база. На тази основа ефективността на морското образование може да бъде повишена и да се постигнат поставените цели за развитие. Същевременно, действащата понастоящем нормативна база не позволява на морските образователни институции самостоятелно да достигнат тези цели, поради сериозните административни и финансови ограничения. Ето защо основните направления за решаване на проблемите на морското образование следва да се търсят в:
1. Подобряването на качеството на обучение и разширяването на възможностите на учебните заведения.
2. Въздействието върху държавните органи и икономическите субекти за създаване на подходящи правни и икономически условия за успешно развитие на морското образование.
За осъществяването на декларираните цели пред държавата и морските образователни институции възникват конкретни изисквания в следните направления:
- гарантиране на прозрачност, гъвкавост и адекватност на управленските решения, свързани с развитието на морското образование;
- въвеждане на ясни критерии за оценка на приноса и възможностите на различните морски образователни институции и отчитането им при разпределението на ресурсите, отпуснати от държавата за сферата на морското образование;
- агрегация на ресурсите, на наличния потенциал и обединяване на усилията на всички заинтересувани организации във всички възможни направления;
- търсене на възможности за оптимизиране на структурата на морските образователни институции в страната, в т. ч. и чрез създаване на Консорциум на морските обучаващи институции в България;
- реорганизация и преструктуриране на системата за морско образование: отказ от излишни, паразитни звена и от дублиране на дейности;
- интеграция на усилията на различните морски институции и създаване на условия за реализиране на съвместни проекти;
- либерализиране на процедурите и отношенията между институциите в процеса на разпределение и управление на ресурсите, свързани с развитието на морското образование;
- оптимизиране на организацията и съдържанието на образователния процес, свързан с подготовката и повишаването на квалификацията на морските кадри;
- създаване на системи за ефективен вътрешен контрол за качеството на обучението;
- разширяване на международното сътрудничество за реализиране на образователни и научноизследователски проекти, свързани с подготовката на морски кадри и научното осигуряване на морския бизнес;
- актуализация на подготовката на преподавателския състав, работещ в системата на морското образование и квалификация, в т. ч. създаване на възможности за специализации в утвърдени международни морски образователни институции - Световния морски университет, Малмьо и Академията за морски науки, Генуа;
- изграждане на единна информационна среда, обслужваща системата на морското образование и осигуряване на достъп до актуалните международни и национални документи, свързани с подготовката на морски кадри;
- създаване на адекватна нормативна база, уреждаща управлението и осигуряването на морското образование, вкл. и даването на преференции на юридическите лица, ангажирани с морското образование;
- търсене на допълнителни източници на финансиране на системата на морското образование, в т. ч. ангажиране на основните потребители на морски кадри и развитие на адекватна система за кредитиране на студентите.
Доц. д-р ЯНЧО БАКАЛОВ
(Следва)
Снимките са продоставени от ВВМУ “Н. Й. Вапцаров”