Янчо Бакалов:
ЗА ИНТЕГРИРАН МОДЕЛ ЗА БЕЗОПАСНО
КОРАБОПЛАВАНЕ (1)
Историята на световното корабоплаване, историята на стремежа на морските хора то да стане по-безопасно, е история на противоборство и на компромиси – между корабособственици и собственици на товари, между моряците, правителствата и гражданите, между специализираните международни органи и др. Всички ангажирани организации и институции от международната морска общност неизменно декларират готовност да налагат в практиката модерни подходи и идеи, афишират стремеж да си сътрудничат за хармонизирането на интересите на професионалните общности на моряците и на морския бизнес. Възникващите тук противоречия са многоопластови, но като правило касаят определен
ЗА ИНТЕГРИРАН МОДЕЛ ЗА БЕЗОПАСНО
КОРАБОПЛАВАНЕ (1)
Историята на световното корабоплаване, историята на стремежа на морските хора то да стане по-безопасно, е история на противоборство и на компромиси – между корабособственици и собственици на товари, между моряците, правителствата и гражданите, между специализираните международни органи и др. Всички ангажирани организации и институции от международната морска общност неизменно декларират готовност да налагат в практиката модерни подходи и идеи, афишират стремеж да си сътрудничат за хармонизирането на интересите на професионалните общности на моряците и на морския бизнес. Възникващите тук противоречия са многоопластови, но като правило касаят определен
кръг от ангажирани субекти - на междудържавно, на национално и на браншово равнище. Интересите на страните, съпричастни към корабоплаването - от гледна точка на ползите, които очакват да получат, са разнообразни и до известна степен противоречиви. Интересите на държавата, регулираща нормативно специфични отношения, или интересите на корабособственика, очакващ печалби от финансираните от него дейности, могат да не съвпадат напълно с тези на членовете на корабните екипажи, и т.н.
Особено значимо е противоречието между императивното задължение да се съблюдават базовите норми за постигане на безопасност на море, изискващи сериозни вложения и инвестиции, и финансовата ефективност на морските дейности, разглеждана през призмата на краткосрочния интерес на предприемача. Очевидно е, че реалното ниво на безопасност в световното корабоплаване решаващо зависи от постигането на баланс и хармонизация на тези многостранни интереси.
Логиката на стратегическия мениджмънт предполага посочените проблеми да бъдат разрешавани чрез трансформация на нормативна база, органи, управленски и изпълнителски звена в единна система за налагане на безопасно корабоплаване (например по подобие на системата за защита на морския суверенитет (СЗМС), интегрираща функциите и възможностите на всички ангажирани институции. Разглеждана като система от по-нисък порядък, тя би била във функционална връзка с цялостната система за държавно управление, първостепенен атрибут на интегрираната национална морска политика. При формирането на модел на такава система за основа могат да послужат подходите и практиките, прилагани от водещите морски страни при осигуряването на безопасно корабоплаване в техните зони на отговорности. Тя трябва да бъде оптимално финансирана, да осигурява балансиране на интересите на стопанските субекти с мерките за опазване на човешкия живот на море, на околната среда от замърсяване и гарантирането на суверенните права на страната върху националните морски пространства; да бъде способна да осигурява превенция на рискове чрез постоянен и комплексен контрол и бърза реакция срещу критичните фактори; да притежава висока адаптивност към различни условия; да осигурява необходимите възможности за взаимодействие в национален и регионален мащаб; да притежава динамичност на отношенията в структурен и във функционален аспект.
Целите на реализацията на модерна визия за система за безопасност на море следва да се обвържат с акумулирането на необходимото знание по проблема и с осигуряването на ресурс за изграждане на системни звена, осигуряващи адекватен контрол върху процесите на трансформация на отделните им елементи.
Анализът на степента на разработеност на различни аспекти на визията за национална система за морска безопасност налага следните изводи:
1. До сега у нас са проведени значими изследвания, насочени към решаването на проблеми непосредствено свързани със сигурността - в контекста на защитата на морския суверенитет, обосноваването на необходимите способности и използваните за това форми за условията на Р. България. Те се свеждат до научни разработки, осъществени от оперативно управление на Главния щаб на ВМС (понастоящем Щаб по подготовката на ВМС), на преподаватели от катедра „Военноморски сили” на Военната академия „Г. С. Раковски” и от ВВМУ „Н. Й. Вапцаров”, сред които и автора на настоящия труд.
2. Научни изследвания със съществен принос в тази област на знания са дисертационният труд за получаване на образователна и научна степен „доктор” на капитан I ранг о.р. доц. д-р Петър Дерелиев на тема „Участие на Военноморските сили на Република България в контрола на националните морски пространства”, защитен през 2004 г., дисертационният труд за получаване на научна степен „доктор на науките” на капитан I ранг проф. Боян Медникаров на тема „Защита на морския суверенитет”, 2008 г., както и свързаните с тях публикации.
3. Във водещите морски държави (САЩ, Великобритания, Канада, Австралия, Норвегия, Русия и др.) съществуват значими разработки по различни аспекти на проблема „безопасност и сигурност на корабоплаването”. Търсенията в това направление се стимулират от политиката на Международната морска организация (IMO), в стремежа й да генерира идеи и да налага решения, осигуряващи безопасност на море в глобален мащаб. В някои от морските държави има приети специални закони, осигуряващи нормативно функционирането на системата за безопасност (Русия, Австралия, Швеция и др.).
4. Други известни изследвания у нас, посветени на представения тук проблем, са повече фрагментарни, като правило са насочени към търсене на конкретни решения, ориентирани са към възникнали ситуации в „по-тесни” приложни зони и нямат изразен системен характер.
Защитим е изводът, че за условията на Р. България съществува определен дефицит на експертно знание, свързано със:
- същността на системата за налагане на безопасно корабоплаване, като хипотетично ключово понятие на теорията за националната морска политика;
- влиянието на променящата се среда за корабоплаване и стопанска дейност в световния океан, както и в Черноморския регион върху способността на страната да отстоява интересите си в националните морски пространства;
- същността на налагането на режим на безопасно корабоплаване като особена функция на държавното управление в сферата на нейната морска политика;
- методите и подходите за усъвършенстване на съществуващите елементи за гарантиране на националните интереси, свързани с безопасното корабоплаване и необходимите способности за неговото налагане.
Ето защо паралелно с формирането на теория за защита на суверенитета в националните морски пространства, според мен е логично да се разработи и концептуалният модел за налагане на безопасно корабоплаване в тях. Хипотетично те могат да бъдат взаимно допълващи се и да обвързват както развитието на военностратегическия и политическия елементи на системата за национална сигурност, така и управлението и инфраструктурата на шипинга, разположени върху много широк диапазон от проблеми.
Доц. д-р Янчо Бакалов
Снимка: Пресиян Панайотов
(следва)
Особено значимо е противоречието между императивното задължение да се съблюдават базовите норми за постигане на безопасност на море, изискващи сериозни вложения и инвестиции, и финансовата ефективност на морските дейности, разглеждана през призмата на краткосрочния интерес на предприемача. Очевидно е, че реалното ниво на безопасност в световното корабоплаване решаващо зависи от постигането на баланс и хармонизация на тези многостранни интереси.
Логиката на стратегическия мениджмънт предполага посочените проблеми да бъдат разрешавани чрез трансформация на нормативна база, органи, управленски и изпълнителски звена в единна система за налагане на безопасно корабоплаване (например по подобие на системата за защита на морския суверенитет (СЗМС), интегрираща функциите и възможностите на всички ангажирани институции. Разглеждана като система от по-нисък порядък, тя би била във функционална връзка с цялостната система за държавно управление, първостепенен атрибут на интегрираната национална морска политика. При формирането на модел на такава система за основа могат да послужат подходите и практиките, прилагани от водещите морски страни при осигуряването на безопасно корабоплаване в техните зони на отговорности. Тя трябва да бъде оптимално финансирана, да осигурява балансиране на интересите на стопанските субекти с мерките за опазване на човешкия живот на море, на околната среда от замърсяване и гарантирането на суверенните права на страната върху националните морски пространства; да бъде способна да осигурява превенция на рискове чрез постоянен и комплексен контрол и бърза реакция срещу критичните фактори; да притежава висока адаптивност към различни условия; да осигурява необходимите възможности за взаимодействие в национален и регионален мащаб; да притежава динамичност на отношенията в структурен и във функционален аспект.
Целите на реализацията на модерна визия за система за безопасност на море следва да се обвържат с акумулирането на необходимото знание по проблема и с осигуряването на ресурс за изграждане на системни звена, осигуряващи адекватен контрол върху процесите на трансформация на отделните им елементи.
Анализът на степента на разработеност на различни аспекти на визията за национална система за морска безопасност налага следните изводи:
1. До сега у нас са проведени значими изследвания, насочени към решаването на проблеми непосредствено свързани със сигурността - в контекста на защитата на морския суверенитет, обосноваването на необходимите способности и използваните за това форми за условията на Р. България. Те се свеждат до научни разработки, осъществени от оперативно управление на Главния щаб на ВМС (понастоящем Щаб по подготовката на ВМС), на преподаватели от катедра „Военноморски сили” на Военната академия „Г. С. Раковски” и от ВВМУ „Н. Й. Вапцаров”, сред които и автора на настоящия труд.
2. Научни изследвания със съществен принос в тази област на знания са дисертационният труд за получаване на образователна и научна степен „доктор” на капитан I ранг о.р. доц. д-р Петър Дерелиев на тема „Участие на Военноморските сили на Република България в контрола на националните морски пространства”, защитен през 2004 г., дисертационният труд за получаване на научна степен „доктор на науките” на капитан I ранг проф. Боян Медникаров на тема „Защита на морския суверенитет”, 2008 г., както и свързаните с тях публикации.
3. Във водещите морски държави (САЩ, Великобритания, Канада, Австралия, Норвегия, Русия и др.) съществуват значими разработки по различни аспекти на проблема „безопасност и сигурност на корабоплаването”. Търсенията в това направление се стимулират от политиката на Международната морска организация (IMO), в стремежа й да генерира идеи и да налага решения, осигуряващи безопасност на море в глобален мащаб. В някои от морските държави има приети специални закони, осигуряващи нормативно функционирането на системата за безопасност (Русия, Австралия, Швеция и др.).
4. Други известни изследвания у нас, посветени на представения тук проблем, са повече фрагментарни, като правило са насочени към търсене на конкретни решения, ориентирани са към възникнали ситуации в „по-тесни” приложни зони и нямат изразен системен характер.
Защитим е изводът, че за условията на Р. България съществува определен дефицит на експертно знание, свързано със:
- същността на системата за налагане на безопасно корабоплаване, като хипотетично ключово понятие на теорията за националната морска политика;
- влиянието на променящата се среда за корабоплаване и стопанска дейност в световния океан, както и в Черноморския регион върху способността на страната да отстоява интересите си в националните морски пространства;
- същността на налагането на режим на безопасно корабоплаване като особена функция на държавното управление в сферата на нейната морска политика;
- методите и подходите за усъвършенстване на съществуващите елементи за гарантиране на националните интереси, свързани с безопасното корабоплаване и необходимите способности за неговото налагане.
Ето защо паралелно с формирането на теория за защита на суверенитета в националните морски пространства, според мен е логично да се разработи и концептуалният модел за налагане на безопасно корабоплаване в тях. Хипотетично те могат да бъдат взаимно допълващи се и да обвързват както развитието на военностратегическия и политическия елементи на системата за национална сигурност, така и управлението и инфраструктурата на шипинга, разположени върху много широк диапазон от проблеми.
Доц. д-р Янчо Бакалов
Снимка: Пресиян Панайотов
(следва)