БУРГАС: СТАРИННО ИМЕ НА МОДЕРЕН ГРАД (1)
Вечното пристанище
Цялата история на Бургас е свързана с морето. Като че ли самото разположение на града, обиколен от три страни с вода, е първопричина за неговото възникване и развитие през вековете. Погледнат от птичи поглед, Бургас представлява една тясна ивица земя, която е обградена от морето и три уникални лагуни: Атанасовска, Вая и Мандренска. Нима някой може да си представи Бургас без морето?
Самото наименование “Бургас” съдържа корена “бург”, който е съставна част в имената на редица световноизвестни градове: Хамбург, Йоханесбург, Питсбург и т.н. Коренът “бург” в европейските езици произхожда от латински и в тях е придобил значението “град”.
Естествено нашият Бургас, както добре е известно на всички, се намира на западния бряг на Черно море и в езиково отношение произходът на името му идва от старогръцкото “пюргос” (“пиргос”), което означава “кула”. В голямото семейство на индоевропейските езици “пиргос” и “бургос” са идентични. Гръцкото “пиргос” и латинското “бургос” имат за основа общ индоевропейски корен. Към това трябва да добавим, че според проф. Кирил Влахов “пюргос” е дума и от тракийския език, който също е индоевропейски. Според него “пюргос” означава на тракийски “укрепление от дебели дървени греди”. Това мнение той изрази на Третия международен симпозиум “Тракия Понтика” в Созопол.
Археологически становището на проф. Влахов се подкрепя от керамичния материал, открит при драгирането на Рибното пристанище. Този материал датира от ранната бронзова епоха.
За съжаление, когато е бил правен този драгаж, не са били предприети подводни археологически проучвания. Подобно на нашите изследвания в залива пред устието на река Ропотамо и в акваторията на полуостров Урдовиза тези проучвания щяха наистина да разкрият едно “укрепление от дебели дървени греди и колове”. Защото при устието на Ропотамо и на Урдовиза под водата бяха открити цели селища от бронзовата епоха. Благодарение на водното покритие гредите и коловете, съхранени през хилядолетията, достигнаха до нас. Ние сме абсолютно сигурни, че подобни материали съществуват и на дъното на Рибното пристанище. Ще припомним само, че тукашното древно селище има същото разположение като това пред устието на Ропотамо. Бургаската бронзова епоха се открива в непосредствена близост до провлака между езерото Вая и Черно море. Трябва да добавим само, че всички известни досега селища от бронзовата епоха, открити под водата по нашето Южно Черноморие, някога са се намирали на сушата, но в блатисти, влажни райони. Впоследствие, при повдигане нивото на морето с около 6-8 метра, те са се оказали на дъното.
Когато анализираме обстоятелствата около най-древната история на Бургас, се натъкваме на един все още не напълно преодолян парадокс. Оказва се, че един от малкото градове с прадревно име в България, според някои автори, има съвсем краткотрайна история. Тя е по-къса дори от историята на прилежащия сега към Бургас квартал “Изгрев” (бившето село Атанасово), защото започнала едва около средата на 17 век, когато около устието на някогашната рекичка, чието течение съвпада с днешната улица “Александровска”, се заселват временно група рибари от съседните градове Анхиало и Созопол и от близкото до Цариград селище Бандърма.
Тези данни са почерпени от една легенда, която от някои автори се третира като абсолютна истина. Но историята на Бургас не може да се базира само на едно устно предание. Съществува и другият проблем. Едва ли е уместно вече да става дума само за историята на града в рамките на стария квартал около пристанището. Нима живеещите в “Изгрев” и “Меден рудник” трябва да бъдат лишени от историческите корени на местата, които обитават. Оправдано ли е да не знаят, че само като излязат на терасата на блока, в който живеят, пред тях се разкрива едно пространство, което е било населено от човека преди повече от 5000 години? Кой има право да ги лиши от тази дълбока историческа перспектива?
Естествено останките от живота в дейността на тези древни хора не могат да се видят. Сега те са във витрините или във фондовете на нашите музеи. Това са материални предмети от медно-каменната епоха, открити случайно при изкопни работи на бреговете на Атанасовското и Мандренското езеро.
В Националния археологически музей - София се съхранява глинен модел на жилище и няколко керамични съда, открити в непосредствена близост до квартал “Изгрев” при прокопаването на канала за сладка вода около богатото на сол Атанасовско езеро. Тези материали датират от медно-каменната епоха. От същото време Бургаският археологически музей разполага с голяма колективна находка пак от квартал “Изгрев”. Това са глинени идоли - примитивни изображения на животни и човеци, които древните използвали при магии за плодородие. В съседство на църквата “Св. Атанас” преди няколко години ученици от близкото училище откриха каменни теслички и брадви от същата медно-каменна епоха. Обекти от това далечно време, отпреди близо 6000 години, напоследък бяха открити и в новия квартал “Меден рудник”, недалеч от Мандренското езеро.
Световна популярност придоби една глинена призмичка от същата епоха, открита от проф. Иван Гълъбов, бургаски археолог, в селищната могила на десетия километър по шосето Бургас - Ветрен. Тази призмичка има древни пиктограми - писмени знаци. Според Гълъбов тя е придружавала пратка от медни слитъци, идваща от средиземноморските острови.
“Минойски надпис от Бургас” - така се казва публикацията на Гълъбов в руското списание “Вестник древней истории”. Тази статия на бургаския археолог в известен смисъл има пророчески характер. Защото през 1976 г. в музейната сбирка на с. Черково ние намерихме един слитък с форма на опъната волска кожа. Той е от мед и е бил открит десет години преди това в землището на селото. Този слитък е маркиран с минойския знак “+”. Той се среща и в двете критомикенски писмености, които учените обозначават като линеарно “А” и “Б” писмо. Слитъкът от Черково е най-древното свидетелство за значението на Черно море в развитието на цивилизацията и поселищния живот в района на днешния Бургас. Всъщност това е един
Кръстопът на цивилизациите
Както всички знаем, той е разположен в дъното на едноименния залив. Оттук започва най-краткият път към вътрешността на древна Тракия, днешна България. Първите изследователи, направили своите първи разсъждения за неговата древна история в края на миналия век, а именно братя Шкорпил, когато за първи път посещават Бургас, стигат до извода, че на това място се е намирала древногръцката колония Аполония. Същата грешка, както ще видим по-нататък, допуска и френският картограф от 18 век Жак Белен. Само няколко години след посещението си братята Шкорпил поправят грешката си и се съгласяват със своите предшественици, локализиращи този древен град на Созополския полуостров. Но тяхната неволна грешка съдържа едно рационално зърно. Защото наистина от Бургас започва най-краткият път към континента. И древните аполонийци са основали тук своето най-голямо търговско представителство (емпорион, факториум). То се е намирало на мястото на днешната текстилна фирма “Яна”. В миналото тукашната местност се е наричала “Сладките кладенци”.
Търговското представителство на Аполония е проучвано от покойните проф. Иван Гълъбов и проф. Михаил Лазаров. Интересни са и последните резултати от проучванията на Петър Балабанов. Всъщност тук са открити най-много амфори от класическата и от самото начало на елинистическата епоха. Те се намират в определен ред и за удобство ние ги третираме като амфорни “складове”. Любопитно е, че тези амфори се откриват без определена връзка с някакви помещения. Те са в пясъчния слой и около тях няма никакви останки от стабилна архитектура. Намираме само глинени фрагменти от стени на глинобитни архитектурни съоръжения. Възможно е в миналото те да са били разрушени при природни бедствия или при постепенните изменения на нивото на водата и хилядолетното взаимодействие между морето и езерото Вая.
Огромното количество амфори, открито в емпориона, произхожда от континентална и островна Гърция. Най-многобройни са тасоските. Някои от тях са маркирани с печати, които свидетелствуват за точните години и съдържанието на амфорите, а също така и за производителите на тази универсална корабна тара на древността. От Средиземноморските острови и континентална Гърция са били транспортирани дървено масло (зехтин) и вино. В Тракия амфорите са били пълнени със зърнени храни, с восък, орехи, мед и други блага на древните тракийски земи. Върху някои амфори виждаме букви от старогръцката азбука, нанесени с червена боя. Тези букви в случая имат цифрово значение и обозначават вместимостта на всяка от тях.
Складове от амфори са били открити почти върху цялата застроена площ на фирма “Яна”. При разширението през шестдесетте години са намерени много глинени тежести за рибарски мрежи и много фрагменти от вносна керамика, произхождаща от областта Атика, в центъра на която се намира Атина.
В непосредствена близост до езерото Вая, преди построяването на магистралния път, са били открити три забележителни кратера. Това са древногръцки съдове, служили навремето за смесване на виното с вода. От писмените извори е известно, че древните гърци са обичали да се посвещават на “симпозиуми” (буквално - “пиене заедно”), но за да не се опиват бързо, те прибягвали до разреждане на виното с вода. При това дори и водата за разреждане на хубавото вино е била специално подбирана. Спомням си една рецепта, която препоръчва гъстото исмарско вино да се смесва с морска вода, взета на известно разстояние от брега с оглед на това да бъде чиста. Като чета за замърсяването на залива през последните години, казвам си: “Добре, че тази рецепта не се практикува в наше време.”
Вечното пристанище
Цялата история на Бургас е свързана с морето. Като че ли самото разположение на града, обиколен от три страни с вода, е първопричина за неговото възникване и развитие през вековете. Погледнат от птичи поглед, Бургас представлява една тясна ивица земя, която е обградена от морето и три уникални лагуни: Атанасовска, Вая и Мандренска. Нима някой може да си представи Бургас без морето?
Самото наименование “Бургас” съдържа корена “бург”, който е съставна част в имената на редица световноизвестни градове: Хамбург, Йоханесбург, Питсбург и т.н. Коренът “бург” в европейските езици произхожда от латински и в тях е придобил значението “град”.
Естествено нашият Бургас, както добре е известно на всички, се намира на западния бряг на Черно море и в езиково отношение произходът на името му идва от старогръцкото “пюргос” (“пиргос”), което означава “кула”. В голямото семейство на индоевропейските езици “пиргос” и “бургос” са идентични. Гръцкото “пиргос” и латинското “бургос” имат за основа общ индоевропейски корен. Към това трябва да добавим, че според проф. Кирил Влахов “пюргос” е дума и от тракийския език, който също е индоевропейски. Според него “пюргос” означава на тракийски “укрепление от дебели дървени греди”. Това мнение той изрази на Третия международен симпозиум “Тракия Понтика” в Созопол.
Археологически становището на проф. Влахов се подкрепя от керамичния материал, открит при драгирането на Рибното пристанище. Този материал датира от ранната бронзова епоха.
За съжаление, когато е бил правен този драгаж, не са били предприети подводни археологически проучвания. Подобно на нашите изследвания в залива пред устието на река Ропотамо и в акваторията на полуостров Урдовиза тези проучвания щяха наистина да разкрият едно “укрепление от дебели дървени греди и колове”. Защото при устието на Ропотамо и на Урдовиза под водата бяха открити цели селища от бронзовата епоха. Благодарение на водното покритие гредите и коловете, съхранени през хилядолетията, достигнаха до нас. Ние сме абсолютно сигурни, че подобни материали съществуват и на дъното на Рибното пристанище. Ще припомним само, че тукашното древно селище има същото разположение като това пред устието на Ропотамо. Бургаската бронзова епоха се открива в непосредствена близост до провлака между езерото Вая и Черно море. Трябва да добавим само, че всички известни досега селища от бронзовата епоха, открити под водата по нашето Южно Черноморие, някога са се намирали на сушата, но в блатисти, влажни райони. Впоследствие, при повдигане нивото на морето с около 6-8 метра, те са се оказали на дъното.
Когато анализираме обстоятелствата около най-древната история на Бургас, се натъкваме на един все още не напълно преодолян парадокс. Оказва се, че един от малкото градове с прадревно име в България, според някои автори, има съвсем краткотрайна история. Тя е по-къса дори от историята на прилежащия сега към Бургас квартал “Изгрев” (бившето село Атанасово), защото започнала едва около средата на 17 век, когато около устието на някогашната рекичка, чието течение съвпада с днешната улица “Александровска”, се заселват временно група рибари от съседните градове Анхиало и Созопол и от близкото до Цариград селище Бандърма.
Тези данни са почерпени от една легенда, която от някои автори се третира като абсолютна истина. Но историята на Бургас не може да се базира само на едно устно предание. Съществува и другият проблем. Едва ли е уместно вече да става дума само за историята на града в рамките на стария квартал около пристанището. Нима живеещите в “Изгрев” и “Меден рудник” трябва да бъдат лишени от историческите корени на местата, които обитават. Оправдано ли е да не знаят, че само като излязат на терасата на блока, в който живеят, пред тях се разкрива едно пространство, което е било населено от човека преди повече от 5000 години? Кой има право да ги лиши от тази дълбока историческа перспектива?
Естествено останките от живота в дейността на тези древни хора не могат да се видят. Сега те са във витрините или във фондовете на нашите музеи. Това са материални предмети от медно-каменната епоха, открити случайно при изкопни работи на бреговете на Атанасовското и Мандренското езеро.
В Националния археологически музей - София се съхранява глинен модел на жилище и няколко керамични съда, открити в непосредствена близост до квартал “Изгрев” при прокопаването на канала за сладка вода около богатото на сол Атанасовско езеро. Тези материали датират от медно-каменната епоха. От същото време Бургаският археологически музей разполага с голяма колективна находка пак от квартал “Изгрев”. Това са глинени идоли - примитивни изображения на животни и човеци, които древните използвали при магии за плодородие. В съседство на църквата “Св. Атанас” преди няколко години ученици от близкото училище откриха каменни теслички и брадви от същата медно-каменна епоха. Обекти от това далечно време, отпреди близо 6000 години, напоследък бяха открити и в новия квартал “Меден рудник”, недалеч от Мандренското езеро.
Световна популярност придоби една глинена призмичка от същата епоха, открита от проф. Иван Гълъбов, бургаски археолог, в селищната могила на десетия километър по шосето Бургас - Ветрен. Тази призмичка има древни пиктограми - писмени знаци. Според Гълъбов тя е придружавала пратка от медни слитъци, идваща от средиземноморските острови.
“Минойски надпис от Бургас” - така се казва публикацията на Гълъбов в руското списание “Вестник древней истории”. Тази статия на бургаския археолог в известен смисъл има пророчески характер. Защото през 1976 г. в музейната сбирка на с. Черково ние намерихме един слитък с форма на опъната волска кожа. Той е от мед и е бил открит десет години преди това в землището на селото. Този слитък е маркиран с минойския знак “+”. Той се среща и в двете критомикенски писмености, които учените обозначават като линеарно “А” и “Б” писмо. Слитъкът от Черково е най-древното свидетелство за значението на Черно море в развитието на цивилизацията и поселищния живот в района на днешния Бургас. Всъщност това е един
Кръстопът на цивилизациите
Както всички знаем, той е разположен в дъното на едноименния залив. Оттук започва най-краткият път към вътрешността на древна Тракия, днешна България. Първите изследователи, направили своите първи разсъждения за неговата древна история в края на миналия век, а именно братя Шкорпил, когато за първи път посещават Бургас, стигат до извода, че на това място се е намирала древногръцката колония Аполония. Същата грешка, както ще видим по-нататък, допуска и френският картограф от 18 век Жак Белен. Само няколко години след посещението си братята Шкорпил поправят грешката си и се съгласяват със своите предшественици, локализиращи този древен град на Созополския полуостров. Но тяхната неволна грешка съдържа едно рационално зърно. Защото наистина от Бургас започва най-краткият път към континента. И древните аполонийци са основали тук своето най-голямо търговско представителство (емпорион, факториум). То се е намирало на мястото на днешната текстилна фирма “Яна”. В миналото тукашната местност се е наричала “Сладките кладенци”.
Търговското представителство на Аполония е проучвано от покойните проф. Иван Гълъбов и проф. Михаил Лазаров. Интересни са и последните резултати от проучванията на Петър Балабанов. Всъщност тук са открити най-много амфори от класическата и от самото начало на елинистическата епоха. Те се намират в определен ред и за удобство ние ги третираме като амфорни “складове”. Любопитно е, че тези амфори се откриват без определена връзка с някакви помещения. Те са в пясъчния слой и около тях няма никакви останки от стабилна архитектура. Намираме само глинени фрагменти от стени на глинобитни архитектурни съоръжения. Възможно е в миналото те да са били разрушени при природни бедствия или при постепенните изменения на нивото на водата и хилядолетното взаимодействие между морето и езерото Вая.
Огромното количество амфори, открито в емпориона, произхожда от континентална и островна Гърция. Най-многобройни са тасоските. Някои от тях са маркирани с печати, които свидетелствуват за точните години и съдържанието на амфорите, а също така и за производителите на тази универсална корабна тара на древността. От Средиземноморските острови и континентална Гърция са били транспортирани дървено масло (зехтин) и вино. В Тракия амфорите са били пълнени със зърнени храни, с восък, орехи, мед и други блага на древните тракийски земи. Върху някои амфори виждаме букви от старогръцката азбука, нанесени с червена боя. Тези букви в случая имат цифрово значение и обозначават вместимостта на всяка от тях.
Складове от амфори са били открити почти върху цялата застроена площ на фирма “Яна”. При разширението през шестдесетте години са намерени много глинени тежести за рибарски мрежи и много фрагменти от вносна керамика, произхождаща от областта Атика, в центъра на която се намира Атина.
В непосредствена близост до езерото Вая, преди построяването на магистралния път, са били открити три забележителни кратера. Това са древногръцки съдове, служили навремето за смесване на виното с вода. От писмените извори е известно, че древните гърци са обичали да се посвещават на “симпозиуми” (буквално - “пиене заедно”), но за да не се опиват бързо, те прибягвали до разреждане на виното с вода. При това дори и водата за разреждане на хубавото вино е била специално подбирана. Спомням си една рецепта, която препоръчва гъстото исмарско вино да се смесва с морска вода, взета на известно разстояние от брега с оглед на това да бъде чиста. Като чета за замърсяването на залива през последните години, казвам си: “Добре, че тази рецепта не се практикува в наше време.”
Глиненият съд от Рибното пристанище от ранната бронзова епоха, около 2800 г.
Ойнохоето с дионисова сцена от Сладките кладенци в Бургас, края на 5 в. Пр. Хр.
Отпечатана котва върху съд, местно производство от Сладкоте кладенци.
Лодката еднодръвка от местността Гарда, южно от Бургас.
Бронзова монета на тракийските царе Котис и Рескопорис, втора половина на I век пр. Хр.
Бронзова статуетка на тракийски конник, открита в градината на църквата „Успение на Света Богородица” в Бургас.
Надписът от Сладките кладенци.
Детайл от граничния надпис, открит в района на Старата гара в Бургас.
Граничният надпис от село Пънчево, Средецка община, с който е обозначена южната граница на Колония Флавия Деултензиум.
Надписът на Аполониос, син на Ептайкентос, стратег на Онхиалос, открит в бургаския квартал „Изгрев”.
Кратерите са били едни от най-употребяваните съдове в древна Гърция. Старите гърци са се гордеели със своята умереност в пиенето и се подигравали на съседните варварски народи и особено на траките, понеже те пиели виното чисто, без да го смесват с вода, и често прекалявали. Но едва ли древногръцката умереност е била характерна за всички граждани. Известен е например случаят, че след като се завърнал от един симпозиум, прочутият Сократ бил залят с кофа помия от жена си Ксантипа. Това е известният анекдот, когато великият философ констатирал, че след толкова “гръмотевици”, т.е. толкова словоизлияния на Ксантипа, било “естествено да завали малко дъжд”.
Каква е била употребата на тези скъпи съдове - кратерите, от населението на търговското селище, разположено между Вая и морето? Те са били използвани като урни. В тях са били открити кремираните останки на древни тракийски велможи. За капак на тези импровизирани урни са били употребени долните части на нарочно преполовени амфори. Дали преди това са били използвани за смесване на виното с вода? Едва ли. Казахме вече, че според свидетелствата на гърците в Тракия виното се пиело чисто.
Пряко свидетелство за присъствието на тракийски аристократи в търговското селище “Сладки кладенци” е един античен надпис от І век пр. Хр. Това е една мраморна плоча с триъгълен фронтон в горната част, където виждаме изображение на тракийския бог на войната Арес. Той е гол, седящ и въоръжен с шлем, щит и меч. Плочата е счупена. Могат да се прочетат само горните три реда:
“По препоръка на архонтите Народното събрание реши:
след като Рескопорис, изпратен от баща си цар Котис
като заложник
и от тогава чака в града…”
Останалата част от надписа липсва, но и тези три реда с лапидарна краткост свидетелствуват, че в далечния І век пр.Хр. между аполонийците и цар Котис е бил сключен някакъв договор. Единият екземпляр от този официален документ е бил поставен в тракийското тържище, което се е намирало на мястото на днешния Бургас.
Но да се върнем към кратерите, които са открити в античния емпорион. Те принадлежат на т.н. “червенофигурен стил”. Сцените, изобразени върху тях, са в техника, при която фигуралната композиция е с червения цвят на печената глина, а фонът е черен. Отделните детайли на образите са третирани с черен или тъмночерен фирнис (своеобразен лак, употребяван от античните грънчари и художници). Двата кратера от Бургас са украсени с Дионисови сцени. Същият сюжет е използван и при каната от “Сладките кладенци”, която е имала всъщност предназначение на кратер. Формата й е по-особена. Тя е с вертикална самостоятелна дръжка и Дионисовият фриз върху нея е непрекъснат.
Червенофигурната сцена върху кратера представя танцуващи менади и сатири, които държат тирсове. Менадите и сатирите са полубожества от свитата на Дионис, а тирсовете са ритуални жезли, завършващи с борови шишарки. Всъщност това са т.нар. Дионисови игри, свързани с плодородието и вечно възраждащата се природа. Те са се празнували през пролетта и са един далечен предшественик на кукерските игри, които достигнаха до наши дни.
Скъпите съдове от “Сладките кладенци” са изключителни паметници на древната художествена култура. Ако другите български градове като София, Пловдив, Стара Загора днес се гордеят с внушителните си архитектурни останки от римската епоха, то най-голямата гордост на Бургас са прекрасните антични кратери.
Топографията на античното търговско представителство в Бургас и до днес не е абсолютно установена. Трябва да кажем, че под водата и в акваторията на морето, както и по протежение на квартал “Победа” амфори се откриват, като се почне от Рибното пристанище и се стигне до корабостроителния завод. При последните изкопни работи под платното на улица “Индустриална” в района на фирма “Яна” и месокомбината “Родопа” също са били открити складове от амфори и глинени водопроводни тръби. Независимо че нашите познания за един от най-големите емпориони по Западното Черноморие са твърде фрагментарни, неговата значимост е безспорна.
Случайни находки свидетелстват, че търговското селище е съществувало и в района на квартал “Изгрев”. Оттук произхожда една амфора от остров Хиос, а при строежа на новия мост беше открита антична оловна котва. Материали от същото време са открити в местността “Капчето” и в квартал “Меден рудник”, откъдето произхожда една антична тетрадрахма от 5 век пр. Хр. Между Мандренското езеро и морето през седемдесетте години беше открита
Лодка еднодръвка
Тя постъпи в Бургаския археологически музей през 1975 г. Намерена беше от работника Христо Беназов недалеч от корабостроителния завод в непосредствена близост до някогашния ресторант “Гарда”. Това стана през месец януари след една незапомнена буря. Тогава на редица други места по крайбрежието морето извади и други старини.
Еднодръвката беше подложена на консервация под ръководството на ст.н.с. Антон Михайлов от Националния институт по паметници на културата. Беше изработена специална вана и този рядък паметник от дърво в продължение на цяла година беше третиран с внесени от Швеция химически препарати. Доколкото разбрах тогава, основното химическо вещество, наречено “карбовакс”, се вгражда в дървесината, изтласква обилната вода от нейните пори и заема нейното място. Сега лодката еднодръвка е толкова твърда, че както казваше Михайлов, пирон не можеш да забиеш в нея. Тя е експонирана в Археологическия музей в Бургас.
Бургаската еднодръвка е дълга 4.15 м и широка средно 60 см. Максималната височина в най-запазената част при кърмата достига 40 см. Специалните изследвания установиха, че тя е направена от ясен. Този дървесен вид е широко разпространен край Мандренското езеро и Бургаския залив. Според специалистите планинският ясен може да достигне до височина 35 м и диаметър на стъблото 1.70 м, а плътността на дървесината съответно е 790 кг на куб. метър. Това осигурява издръжливост на лодката.
Каква е датировката на този рядко срещан у нас паметник? Трябва да отбележим, че досега в България са открити три еднодръвки: едната във Варненското езеро, а втората в блатото край село Скала, Карнобатско, и третата е тази, за която говорим.
Но да се върнем на въпроса за датировката. През 1975 год. ние не разполагахме с възможността да датираме бургаската лодка по модерните методи на изследването на радиоактивните изотопи на въглерода, а също така и методите на дендрохронологията. Затова ние се базирахме само върху наблюденията си на технологиите, приложени за изработване на лодката. Най-очевидно беше обстоятелството, че при кърмата дървесният ствол е бил срязан с метален трион. Освен това от вътрешната страна личеше употребата на метални сечива при издълбаването. Това ни насочи да датираме лодката в периода на желязната епоха в Тракия, който през втората си фаза съвпада с периода на гръцката колонизация на нашите брегове. Не може да не ни направи впечатление, че лодката се откри недалеч от античното търговско селище “Сладките кладенци” при фирма “Яна”. Освен това, както вече казахме, на много места около Мандренското езеро се откриват антични находки. Дори срещу разклона за Черни връх, само на 5 км от “Меден рудник”, има останки от резиденцията на древен тракийски владетел. Той вероятно е упражнявал контрол върху емпориона “Сладки кладенци” и върху близките мини (сега рудник “Върли бряг”). Там и до днес могат да се забележат внушителни следи от един открит рудник, който според английския изследовател Дейвис е бил разработван през желязната епоха.
В резиденцията на тракийския владетел преди години беше открита каменна котва за лодка. Тя е с по-малко тегло от известните ни корабни котви и е с един отвор. Тези именно косвени данни ни позволяват да датираме бургаската еднодръвка през желязната епоха. Освен това съществуват писмени извори, че траките са използвали преди всичко лодки еднодръвки. Не бива да изключваме възможността при усъвършенстването и прилагането на новите методи за датиране в археологията и нашата лодка да получи една по-точна и по-убедително доказана дата.
Намирането й между морето и Мандренското езеро показва, че тя дълго време е престояла в тинестото дъно на езерото, впоследствие на някакво голямо наводнение еднодръвката е била изтласкана в морето. Януарската буря през 1975 г. стана причина тя отново да види бял свят, да бъде консервирана подобно корабите на викингите и да попадне в експозицията на музея.
Още в първите десетилетия на римското владичество в Тракия Бургас попада
Под скиптъра на Рим
Най-старият паметник, който ни напомня за идването на римляните, е посветителният надпис на тракийския стратег Аполоний Ептайкент, открит преди четвърт век в квартал “Изгрев”. Този надпис датира от времето на император Тиберий, тоест от първите десетилетия на нашата ера. Във васални отношения с него е бил тракийският цар Реметалк ІІ. Надписът е на старогръцки език, посветен е на бог Аполон и в превод гласи:
“На Аполон Карсенски, богът, улучващ добре, като се помоли и като сполучи, жертвеник издигна Аполоний Ептайкент, от Виза, стратег на Анхиало и на Селетика, и на Рюзика за себе си и за жена си Леонто и за децата си по времето на Реметалк, на траките цар.”
Според езиковедите бащиното име на стратега “Ептайкент” е тракийско, а малкото му име е белег, че това е вече един елинизиран трак. Забележително е, че този древен велможа е имал власт върху твърде широка територия. За това свидетелствува един друг посветителен надпис, съдържащ същото име, който е намерен в градището на древния Абритус край Разград. Любопитно е също така, че името на жена му Леонто се среща в един епиграфски паметник от Аполония (Созопол). Възможно е надписът от Бургас да означава, че тука някъде се е намирало светилище на бога Аполон Карсенски, на когото е направено посвещението.
Сега този паметник е в експозицията на Бургаския археологически музей. Остава да добавим, че през седемдесетте години бяхме принудени да устоим на големия натиск от страна на Националния исторически музей в София, който искаше да обсеби този паметник. Една от характеристиките на тоталитаризма беше неистовият стремеж на неговите копиеносци да събират в столицата паметници с царско съдържание. И нашите колеги си бяха поставили за цел да струпат по един изкуствен начин всички паметници с тракийски царски имена на едно място. След като два пъти връщахме камионите им празни, на третия бяхме заставени да им “отстъпим” надписа на тракийския династ Садала (сега разполагаме с копие от него). Естествено в замяна на това ние си получихме обратно релефа на учителя от Несебър, който също беше наша собственост и ни беше отнет преди това за “временна изложба”. Затварям скобата с пожелание колекцията на нашия музей при новите условия повече да не бъде подлагана на подобни пладнешки грабежи.
Към първите векове на римското владичество се отнася едно могилно погребение, разрушено при прокарването на ж.п. линията Бургас - София. То се е намирало в близост до сегашния гараж на “Международни превози”, срещу разклона за Лозово. От това погребение са останали само фрагменти от цветни стъклени съдове и една глинена лампа с релефно изображение на орел - символ, употребяван от римските легиони.
Друг некропол от ІІІ век се е намирал в квартал “Зорница” в двора на детската градина до бл. 13. Преди петнадесет години тук бяха открити няколко гроба и в един от тях малко глинено ойнохое - съдче с устие, което има формата на трилистна детелина. За съжаление тогава не успяхме да извършим подробни и системни проучвания на този некропол.
За сметка на това по-детайлно е бил изследван от ст.н.с. Михаил Лазаров некропол, открит при строителството на Битовия комбинат, до Католическата църква. Тук са били разкопани 14 гроба, извършени с трупополагане. Според възрастни хора подобни находки са били намерени и при строителството на сградата на кино “Тракия”. В един от гробовете са били намерени монети от римския император Констанций ІІ (337-361). В повечето от тях са открити огърлици от цветни и прозрачни стъклени мъниста. Един от клипсовете на тези огърлици има релефно изображение на Медуза Горгона. Древните вярвали, че нейният образ отблъсква злото. Фактът, че са били открити повече погребения на жени, отколкото на мъже, красноречиво говори, че животът в центъра на днешния Бургас е бил оседнал и че това не е некрополът на някакъв временен бивак на преминаващи, както твърдят някои автори.
Според изследователя Михаил Лазаров некрополът може да се свърже с безименната пътна станция между Анхиало и Аполония, отбелязана върху Певтингеровата карта, която датира от ІІ-ІV век. Лазаров припомня едно откритие на братя Шкорпилови, които са публикували един граничен стълб, намерен в района на старата гара. На този стълб със съкращение на латински език било написано: “Граница на колонията Деултум”. Надписът може да се свърже с подробния епиграфски паметник от с. Пънчево, Средецко, в който се говори, че през 161 год. по времето на император Антоний Пий в Тракия били построени на много места “бурги и президии”. Впрочем нека цитираме самия надпис, който също е на латински:
“Император, цезар Елий Адриан Антонин август, благочестив, баща на отечеството, с трибунска власт за 18 (път), консул за 4 (път) построи бурги и президии за охрана на провинция Тракия, като Гай Юлий Комод Орфелиан, императорски наместник, пропретор, се погрижи да се построят бурги и президии и по границата на флавиевата колония Деултум”.
Още проф. Борис Геров на базата на цитираните два надписа постави границата между Деултум (Дебелт) и Анхиало (Поморие) на мястото на днешния Бургас. Може би тогава още тук е бил построен или възстановен един такъв “бург”, който е дал името на града.
В непосредствена близост до квартал “Меден рудник” на връх “Шилото” в древността се е намирало тракийско светилище на бога конник. Оттук произхожда една цяла оброчна плочка на “конника герой” и няколко фрагмента от други подобни паметници. “Шилото” е един връх, от който се открива широка гледка към трите бургаски лагуни и морето. Подобно разположение имат и други светилища в Тракия. Има данни, че светилището е от предходната ранножелязна епоха. За съжаление предимствата на това място са били високо оценени и от специалистите по военно дело и сега светилището е почти изцяло разрушено при строителството на ракетна площадка...
(Следва)
Проф. Дин Иван КАРАЙОТОВ
Каква е била употребата на тези скъпи съдове - кратерите, от населението на търговското селище, разположено между Вая и морето? Те са били използвани като урни. В тях са били открити кремираните останки на древни тракийски велможи. За капак на тези импровизирани урни са били употребени долните части на нарочно преполовени амфори. Дали преди това са били използвани за смесване на виното с вода? Едва ли. Казахме вече, че според свидетелствата на гърците в Тракия виното се пиело чисто.
Пряко свидетелство за присъствието на тракийски аристократи в търговското селище “Сладки кладенци” е един античен надпис от І век пр. Хр. Това е една мраморна плоча с триъгълен фронтон в горната част, където виждаме изображение на тракийския бог на войната Арес. Той е гол, седящ и въоръжен с шлем, щит и меч. Плочата е счупена. Могат да се прочетат само горните три реда:
“По препоръка на архонтите Народното събрание реши:
след като Рескопорис, изпратен от баща си цар Котис
като заложник
и от тогава чака в града…”
Останалата част от надписа липсва, но и тези три реда с лапидарна краткост свидетелствуват, че в далечния І век пр.Хр. между аполонийците и цар Котис е бил сключен някакъв договор. Единият екземпляр от този официален документ е бил поставен в тракийското тържище, което се е намирало на мястото на днешния Бургас.
Но да се върнем към кратерите, които са открити в античния емпорион. Те принадлежат на т.н. “червенофигурен стил”. Сцените, изобразени върху тях, са в техника, при която фигуралната композиция е с червения цвят на печената глина, а фонът е черен. Отделните детайли на образите са третирани с черен или тъмночерен фирнис (своеобразен лак, употребяван от античните грънчари и художници). Двата кратера от Бургас са украсени с Дионисови сцени. Същият сюжет е използван и при каната от “Сладките кладенци”, която е имала всъщност предназначение на кратер. Формата й е по-особена. Тя е с вертикална самостоятелна дръжка и Дионисовият фриз върху нея е непрекъснат.
Червенофигурната сцена върху кратера представя танцуващи менади и сатири, които държат тирсове. Менадите и сатирите са полубожества от свитата на Дионис, а тирсовете са ритуални жезли, завършващи с борови шишарки. Всъщност това са т.нар. Дионисови игри, свързани с плодородието и вечно възраждащата се природа. Те са се празнували през пролетта и са един далечен предшественик на кукерските игри, които достигнаха до наши дни.
Скъпите съдове от “Сладките кладенци” са изключителни паметници на древната художествена култура. Ако другите български градове като София, Пловдив, Стара Загора днес се гордеят с внушителните си архитектурни останки от римската епоха, то най-голямата гордост на Бургас са прекрасните антични кратери.
Топографията на античното търговско представителство в Бургас и до днес не е абсолютно установена. Трябва да кажем, че под водата и в акваторията на морето, както и по протежение на квартал “Победа” амфори се откриват, като се почне от Рибното пристанище и се стигне до корабостроителния завод. При последните изкопни работи под платното на улица “Индустриална” в района на фирма “Яна” и месокомбината “Родопа” също са били открити складове от амфори и глинени водопроводни тръби. Независимо че нашите познания за един от най-големите емпориони по Западното Черноморие са твърде фрагментарни, неговата значимост е безспорна.
Случайни находки свидетелстват, че търговското селище е съществувало и в района на квартал “Изгрев”. Оттук произхожда една амфора от остров Хиос, а при строежа на новия мост беше открита антична оловна котва. Материали от същото време са открити в местността “Капчето” и в квартал “Меден рудник”, откъдето произхожда една антична тетрадрахма от 5 век пр. Хр. Между Мандренското езеро и морето през седемдесетте години беше открита
Лодка еднодръвка
Тя постъпи в Бургаския археологически музей през 1975 г. Намерена беше от работника Христо Беназов недалеч от корабостроителния завод в непосредствена близост до някогашния ресторант “Гарда”. Това стана през месец януари след една незапомнена буря. Тогава на редица други места по крайбрежието морето извади и други старини.
Еднодръвката беше подложена на консервация под ръководството на ст.н.с. Антон Михайлов от Националния институт по паметници на културата. Беше изработена специална вана и този рядък паметник от дърво в продължение на цяла година беше третиран с внесени от Швеция химически препарати. Доколкото разбрах тогава, основното химическо вещество, наречено “карбовакс”, се вгражда в дървесината, изтласква обилната вода от нейните пори и заема нейното място. Сега лодката еднодръвка е толкова твърда, че както казваше Михайлов, пирон не можеш да забиеш в нея. Тя е експонирана в Археологическия музей в Бургас.
Бургаската еднодръвка е дълга 4.15 м и широка средно 60 см. Максималната височина в най-запазената част при кърмата достига 40 см. Специалните изследвания установиха, че тя е направена от ясен. Този дървесен вид е широко разпространен край Мандренското езеро и Бургаския залив. Според специалистите планинският ясен може да достигне до височина 35 м и диаметър на стъблото 1.70 м, а плътността на дървесината съответно е 790 кг на куб. метър. Това осигурява издръжливост на лодката.
Каква е датировката на този рядко срещан у нас паметник? Трябва да отбележим, че досега в България са открити три еднодръвки: едната във Варненското езеро, а втората в блатото край село Скала, Карнобатско, и третата е тази, за която говорим.
Но да се върнем на въпроса за датировката. През 1975 год. ние не разполагахме с възможността да датираме бургаската лодка по модерните методи на изследването на радиоактивните изотопи на въглерода, а също така и методите на дендрохронологията. Затова ние се базирахме само върху наблюденията си на технологиите, приложени за изработване на лодката. Най-очевидно беше обстоятелството, че при кърмата дървесният ствол е бил срязан с метален трион. Освен това от вътрешната страна личеше употребата на метални сечива при издълбаването. Това ни насочи да датираме лодката в периода на желязната епоха в Тракия, който през втората си фаза съвпада с периода на гръцката колонизация на нашите брегове. Не може да не ни направи впечатление, че лодката се откри недалеч от античното търговско селище “Сладките кладенци” при фирма “Яна”. Освен това, както вече казахме, на много места около Мандренското езеро се откриват антични находки. Дори срещу разклона за Черни връх, само на 5 км от “Меден рудник”, има останки от резиденцията на древен тракийски владетел. Той вероятно е упражнявал контрол върху емпориона “Сладки кладенци” и върху близките мини (сега рудник “Върли бряг”). Там и до днес могат да се забележат внушителни следи от един открит рудник, който според английския изследовател Дейвис е бил разработван през желязната епоха.
В резиденцията на тракийския владетел преди години беше открита каменна котва за лодка. Тя е с по-малко тегло от известните ни корабни котви и е с един отвор. Тези именно косвени данни ни позволяват да датираме бургаската еднодръвка през желязната епоха. Освен това съществуват писмени извори, че траките са използвали преди всичко лодки еднодръвки. Не бива да изключваме възможността при усъвършенстването и прилагането на новите методи за датиране в археологията и нашата лодка да получи една по-точна и по-убедително доказана дата.
Намирането й между морето и Мандренското езеро показва, че тя дълго време е престояла в тинестото дъно на езерото, впоследствие на някакво голямо наводнение еднодръвката е била изтласкана в морето. Януарската буря през 1975 г. стана причина тя отново да види бял свят, да бъде консервирана подобно корабите на викингите и да попадне в експозицията на музея.
Още в първите десетилетия на римското владичество в Тракия Бургас попада
Под скиптъра на Рим
Най-старият паметник, който ни напомня за идването на римляните, е посветителният надпис на тракийския стратег Аполоний Ептайкент, открит преди четвърт век в квартал “Изгрев”. Този надпис датира от времето на император Тиберий, тоест от първите десетилетия на нашата ера. Във васални отношения с него е бил тракийският цар Реметалк ІІ. Надписът е на старогръцки език, посветен е на бог Аполон и в превод гласи:
“На Аполон Карсенски, богът, улучващ добре, като се помоли и като сполучи, жертвеник издигна Аполоний Ептайкент, от Виза, стратег на Анхиало и на Селетика, и на Рюзика за себе си и за жена си Леонто и за децата си по времето на Реметалк, на траките цар.”
Според езиковедите бащиното име на стратега “Ептайкент” е тракийско, а малкото му име е белег, че това е вече един елинизиран трак. Забележително е, че този древен велможа е имал власт върху твърде широка територия. За това свидетелствува един друг посветителен надпис, съдържащ същото име, който е намерен в градището на древния Абритус край Разград. Любопитно е също така, че името на жена му Леонто се среща в един епиграфски паметник от Аполония (Созопол). Възможно е надписът от Бургас да означава, че тука някъде се е намирало светилище на бога Аполон Карсенски, на когото е направено посвещението.
Сега този паметник е в експозицията на Бургаския археологически музей. Остава да добавим, че през седемдесетте години бяхме принудени да устоим на големия натиск от страна на Националния исторически музей в София, който искаше да обсеби този паметник. Една от характеристиките на тоталитаризма беше неистовият стремеж на неговите копиеносци да събират в столицата паметници с царско съдържание. И нашите колеги си бяха поставили за цел да струпат по един изкуствен начин всички паметници с тракийски царски имена на едно място. След като два пъти връщахме камионите им празни, на третия бяхме заставени да им “отстъпим” надписа на тракийския династ Садала (сега разполагаме с копие от него). Естествено в замяна на това ние си получихме обратно релефа на учителя от Несебър, който също беше наша собственост и ни беше отнет преди това за “временна изложба”. Затварям скобата с пожелание колекцията на нашия музей при новите условия повече да не бъде подлагана на подобни пладнешки грабежи.
Към първите векове на римското владичество се отнася едно могилно погребение, разрушено при прокарването на ж.п. линията Бургас - София. То се е намирало в близост до сегашния гараж на “Международни превози”, срещу разклона за Лозово. От това погребение са останали само фрагменти от цветни стъклени съдове и една глинена лампа с релефно изображение на орел - символ, употребяван от римските легиони.
Друг некропол от ІІІ век се е намирал в квартал “Зорница” в двора на детската градина до бл. 13. Преди петнадесет години тук бяха открити няколко гроба и в един от тях малко глинено ойнохое - съдче с устие, което има формата на трилистна детелина. За съжаление тогава не успяхме да извършим подробни и системни проучвания на този некропол.
За сметка на това по-детайлно е бил изследван от ст.н.с. Михаил Лазаров некропол, открит при строителството на Битовия комбинат, до Католическата църква. Тук са били разкопани 14 гроба, извършени с трупополагане. Според възрастни хора подобни находки са били намерени и при строителството на сградата на кино “Тракия”. В един от гробовете са били намерени монети от римския император Констанций ІІ (337-361). В повечето от тях са открити огърлици от цветни и прозрачни стъклени мъниста. Един от клипсовете на тези огърлици има релефно изображение на Медуза Горгона. Древните вярвали, че нейният образ отблъсква злото. Фактът, че са били открити повече погребения на жени, отколкото на мъже, красноречиво говори, че животът в центъра на днешния Бургас е бил оседнал и че това не е некрополът на някакъв временен бивак на преминаващи, както твърдят някои автори.
Според изследователя Михаил Лазаров некрополът може да се свърже с безименната пътна станция между Анхиало и Аполония, отбелязана върху Певтингеровата карта, която датира от ІІ-ІV век. Лазаров припомня едно откритие на братя Шкорпилови, които са публикували един граничен стълб, намерен в района на старата гара. На този стълб със съкращение на латински език било написано: “Граница на колонията Деултум”. Надписът може да се свърже с подробния епиграфски паметник от с. Пънчево, Средецко, в който се говори, че през 161 год. по времето на император Антоний Пий в Тракия били построени на много места “бурги и президии”. Впрочем нека цитираме самия надпис, който също е на латински:
“Император, цезар Елий Адриан Антонин август, благочестив, баща на отечеството, с трибунска власт за 18 (път), консул за 4 (път) построи бурги и президии за охрана на провинция Тракия, като Гай Юлий Комод Орфелиан, императорски наместник, пропретор, се погрижи да се построят бурги и президии и по границата на флавиевата колония Деултум”.
Още проф. Борис Геров на базата на цитираните два надписа постави границата между Деултум (Дебелт) и Анхиало (Поморие) на мястото на днешния Бургас. Може би тогава още тук е бил построен или възстановен един такъв “бург”, който е дал името на града.
В непосредствена близост до квартал “Меден рудник” на връх “Шилото” в древността се е намирало тракийско светилище на бога конник. Оттук произхожда една цяла оброчна плочка на “конника герой” и няколко фрагмента от други подобни паметници. “Шилото” е един връх, от който се открива широка гледка към трите бургаски лагуни и морето. Подобно разположение имат и други светилища в Тракия. Има данни, че светилището е от предходната ранножелязна епоха. За съжаление предимствата на това място са били високо оценени и от специалистите по военно дело и сега светилището е почти изцяло разрушено при строителството на ракетна площадка...
(Следва)
Проф. Дин Иван КАРАЙОТОВ