НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
МОРЯКЪТ И ПРЕВОДАЧИТЕ
На м/к „Мусала” старши камериерът бе голям любител на чашката и редовен участник в алкохолните корабни сбирки. Плавахме само в Черно море и кажи речи всеки трети ден бяхме на кей, някои изтрезняваха за маневрите и контролите, но камериерът „се поддържаше” постоянно в замаяно състояние. Той не успяваше да различи държавите поради кратките преходи и говореше илюзорен свой българо-руски език и на двете места.
На едно събиране с китара камериерът помоли да му изпея руската песен „Верный Саш”. Казах му, че такава песен няма, но той твърдеше, че всяка вечер по пет пъти я свирят в ресторанта срещу кораба. На другия ден Наньо боцмана се сети, че иде реч за „Вернисаж” - тоталният хит на Пугачова. После се оказа, че Наньо пък не знае какво е вернисаж, но поне не го превежда по този нелеп начин...
В онези застойни години нямаше български моряк, който да не може да преведе „автоморга” на италиански, немски и холандски и да попита за местоположението й...
В литературата първо харесвам автора, а чак след това - преводача. Още от детството любимци ми бяха Кръстан Дянков заради преводите на Стайнбековите „Улица Консервна” и „За мишките и хората” с невероятните стихове в тях, Сидер Флорин - за Джек Лондон, и Георги Михайлов - за Едгар Алън По и прокълнатите поети. В знак на уважение към първия дълги години наричах приятеля ми Кръстьо - Кръстан, защото и двамата искрено се възхищавахме на преводите му. Той бе превел де що има модерна англоезична литература и ние му бяхме благодарни.
Чак през новия век успях да прочета не превод, а авторски текст от Кръстан Дянков. В него той разказва как през 1969-а се е срещнал в София с многократно превеждания от него Сароян. Ето и самият разказ:
„При нас влезе невисок човек с чело до тавана. Говореше бурно, високо, смееше се от душа, жестикулираше също бурно, но изразително. Заприказвах го за книги и писатели. Всички му бяха приятели от незапомнени времена. Карл Сандбърг? „О, Карли! Чудесно момче!” Уилям Фокнър? „Кой, Бил? Знам го, заедно сме пиянствали.” Хемингуей? „Горкият Ърни, не издържа!” Марлена Дитрих? „Малката! Имахме си един свой шлагер.” Артуро Тосканини? „Добрият, стар Артър! Викаше ме на репетиции.” ...
Значи в България децата са чували за мен? Жалко, пък аз трябва да си заминавам!
А на снимката, която остави за спомен с приповдигнати думи написа на гърба: „Не забравяйте един голям самохвалко, който е против скръбта и ви обича!”
Край на цитата. Нали се досещате как превежда човек, който така пише?
Чел съм този самохвалко и арменец Уилям Сароян. Харесвам го. Ако случайно не сте го чели - не е беда. Сега ще ви прочета в превод заглавието на една „негова” книга: „Нещо като нож, нещо като цвете, изобщо като нищо на света”... Бива, а!
През 1967 г. Гъсо от Сомчетата бе донесъл в Морското последния албум на „Ролинг Стоунс“ и го слушахме многократно, без да разбираме текста. Най - впечатлени бяхме от една позабравена днес песен на Джагър/Ричард, в която стотици пъти се повтаряше единствената известна на нас английска дума - „бейби”. Парчето се казваше „Аут ъф тайм”, нещо като „Изостанала от времето”, но ние го наричахме „Бейби” и то беше „нашето парче”.
Песента на Елвис „Ай уонт ю, ай нийд ю, ай лав ю” бях слушал още в Михайловград и с Тангото я наричахме „Миклухо Маклай”, само не ни се смейте, а я чуйте и пак ще си приказваме... Въпросният Маклай бе много и справедливо популярен по онова време, а Елвис всъщност пее „Холд ми клоуз, холд ми тайт” с такова южняшко произношение, че нямаше начин да не го чуем като името на популярния тогава пътешественик.
За щастие днес Миклухо Маклай (1846 - 1888) се радва на заслужена почит и любопитство в Русия. Няколко съветски моряци „с малко помощ от приятели” успяха дори да построят паметник на великия учен през 1971-а на североизточния бряг на Нова Гвинея.
Как да преведем „Май уей”? Великата пасен на Синатра (Анка) може да се преведе и като „Моят път”, и като „Моят начин”, затова е по-добре да не се превежда.
Ами още по-великият роман на Л. Н. Толстой „Война и мир”? Ако иде реч за „мир”, то може да бъде и „мирът”, и „светът”. Честно казано и „война” не е много лесна за превод, защото тя не е само „пушки” и войски...
Много от песните, които се пееха у нас в моето детство бяха преводни. Обичам да слушам тези песни и разбирам, че проблем не са били лингвистичните знания, а добрият вкус и то преди всичко - на самия изпълнител. Великолепни са преводите в песните на Леа, двете Марии - Косева и Мицева, Мими Николова, Годжунов. Отчайващо бездарни са тези на Емил Димитров, Маргарита Димитрова, Стакато, Кирил Христов. Не бях голям фен на тези певци, но съм им благодарен, защото ако не бяха те, никога нямаше да чуя песни на Битълс, Пол Анка, Трини Лопез, Чуби Чекър, Пино Донаджо, Серджо Ендриго...
Най-голям смях пада когато някой умник се мъчи да преведе имената на музикалните банди. И смехът идва не от това, че преводачът не знае английски, а от невъзможността да знае какви чудатости могат да родят неординарните мозъци на музикантите, допълнително затлачени с алкохол и наркотици...
Ще ви дам няколко примера:
„Крийдънс Клиъруотър Ривайвъл“ - не означава нищо, просто звучи музикално и
Готино.
На м/к „Мусала” старши камериерът бе голям любител на чашката и редовен участник в алкохолните корабни сбирки. Плавахме само в Черно море и кажи речи всеки трети ден бяхме на кей, някои изтрезняваха за маневрите и контролите, но камериерът „се поддържаше” постоянно в замаяно състояние. Той не успяваше да различи държавите поради кратките преходи и говореше илюзорен свой българо-руски език и на двете места.
На едно събиране с китара камериерът помоли да му изпея руската песен „Верный Саш”. Казах му, че такава песен няма, но той твърдеше, че всяка вечер по пет пъти я свирят в ресторанта срещу кораба. На другия ден Наньо боцмана се сети, че иде реч за „Вернисаж” - тоталният хит на Пугачова. После се оказа, че Наньо пък не знае какво е вернисаж, но поне не го превежда по този нелеп начин...
В онези застойни години нямаше български моряк, който да не може да преведе „автоморга” на италиански, немски и холандски и да попита за местоположението й...
В литературата първо харесвам автора, а чак след това - преводача. Още от детството любимци ми бяха Кръстан Дянков заради преводите на Стайнбековите „Улица Консервна” и „За мишките и хората” с невероятните стихове в тях, Сидер Флорин - за Джек Лондон, и Георги Михайлов - за Едгар Алън По и прокълнатите поети. В знак на уважение към първия дълги години наричах приятеля ми Кръстьо - Кръстан, защото и двамата искрено се възхищавахме на преводите му. Той бе превел де що има модерна англоезична литература и ние му бяхме благодарни.
Чак през новия век успях да прочета не превод, а авторски текст от Кръстан Дянков. В него той разказва как през 1969-а се е срещнал в София с многократно превеждания от него Сароян. Ето и самият разказ:
„При нас влезе невисок човек с чело до тавана. Говореше бурно, високо, смееше се от душа, жестикулираше също бурно, но изразително. Заприказвах го за книги и писатели. Всички му бяха приятели от незапомнени времена. Карл Сандбърг? „О, Карли! Чудесно момче!” Уилям Фокнър? „Кой, Бил? Знам го, заедно сме пиянствали.” Хемингуей? „Горкият Ърни, не издържа!” Марлена Дитрих? „Малката! Имахме си един свой шлагер.” Артуро Тосканини? „Добрият, стар Артър! Викаше ме на репетиции.” ...
Значи в България децата са чували за мен? Жалко, пък аз трябва да си заминавам!
А на снимката, която остави за спомен с приповдигнати думи написа на гърба: „Не забравяйте един голям самохвалко, който е против скръбта и ви обича!”
Край на цитата. Нали се досещате как превежда човек, който така пише?
Чел съм този самохвалко и арменец Уилям Сароян. Харесвам го. Ако случайно не сте го чели - не е беда. Сега ще ви прочета в превод заглавието на една „негова” книга: „Нещо като нож, нещо като цвете, изобщо като нищо на света”... Бива, а!
През 1967 г. Гъсо от Сомчетата бе донесъл в Морското последния албум на „Ролинг Стоунс“ и го слушахме многократно, без да разбираме текста. Най - впечатлени бяхме от една позабравена днес песен на Джагър/Ричард, в която стотици пъти се повтаряше единствената известна на нас английска дума - „бейби”. Парчето се казваше „Аут ъф тайм”, нещо като „Изостанала от времето”, но ние го наричахме „Бейби” и то беше „нашето парче”.
Песента на Елвис „Ай уонт ю, ай нийд ю, ай лав ю” бях слушал още в Михайловград и с Тангото я наричахме „Миклухо Маклай”, само не ни се смейте, а я чуйте и пак ще си приказваме... Въпросният Маклай бе много и справедливо популярен по онова време, а Елвис всъщност пее „Холд ми клоуз, холд ми тайт” с такова южняшко произношение, че нямаше начин да не го чуем като името на популярния тогава пътешественик.
За щастие днес Миклухо Маклай (1846 - 1888) се радва на заслужена почит и любопитство в Русия. Няколко съветски моряци „с малко помощ от приятели” успяха дори да построят паметник на великия учен през 1971-а на североизточния бряг на Нова Гвинея.
Как да преведем „Май уей”? Великата пасен на Синатра (Анка) може да се преведе и като „Моят път”, и като „Моят начин”, затова е по-добре да не се превежда.
Ами още по-великият роман на Л. Н. Толстой „Война и мир”? Ако иде реч за „мир”, то може да бъде и „мирът”, и „светът”. Честно казано и „война” не е много лесна за превод, защото тя не е само „пушки” и войски...
Много от песните, които се пееха у нас в моето детство бяха преводни. Обичам да слушам тези песни и разбирам, че проблем не са били лингвистичните знания, а добрият вкус и то преди всичко - на самия изпълнител. Великолепни са преводите в песните на Леа, двете Марии - Косева и Мицева, Мими Николова, Годжунов. Отчайващо бездарни са тези на Емил Димитров, Маргарита Димитрова, Стакато, Кирил Христов. Не бях голям фен на тези певци, но съм им благодарен, защото ако не бяха те, никога нямаше да чуя песни на Битълс, Пол Анка, Трини Лопез, Чуби Чекър, Пино Донаджо, Серджо Ендриго...
Най-голям смях пада когато някой умник се мъчи да преведе имената на музикалните банди. И смехът идва не от това, че преводачът не знае английски, а от невъзможността да знае какви чудатости могат да родят неординарните мозъци на музикантите, допълнително затлачени с алкохол и наркотици...
Ще ви дам няколко примера:
„Крийдънс Клиъруотър Ривайвъл“ - не означава нищо, просто звучи музикално и
Готино.
„Крийдънс“ - музиката им значи много, името - нищо!
Кораб „Мургаш“ - камериерът-лингвист е на шаржа точно над главата ми.
Кръстан Дянков - симпли дъ бест...
Марлене и Хемигуей. Просто Малката и Ърни по Сароян.
Оня готвач хапва приготвени от мен хапки кон формаджо е кавиале.
„Полис“ - дете на ченге е този вляво.
„Холиз“ често се превеждат като „Светците”. По думите на самият Греъм Неш музикантите се били луди по Бъди Холи и са се нарекли на него...
Групата на самия Холи пък се казва „Крикетс” („Щурците“) - безгрижни насекоми, които също правят музика като си търкат крачетата...
Моите любимци „Кинкс” - най-грешно превежданото име. Хулиганска дума от тогавашен Лондон, която означава всичко: чудат, моден, секси...
За почитателите на Стинг само ще отбележа, че в името „Полис” няма нищо свръхинтелигентно. Просто бащата на барабаниста на триото е бил ченге...
Преводачи по неволя бяха готвачите на българските кораби по мое време. Те знаеха на английски имената на всички подправки, плодове, зеленчуци и месА.
Един готвач започна да спори с мен, че не съм прав да наричам юфката, която ни е приготвил - „паста”. Той считаше, че така мога да превеждам само макароните и спагетите. Успях да го убедя и за юфката, а след няколко дена го запознах с думата „дресинг”.
В края на рейса самият готвач ми се сърдеше, когато не употребявам „правилните” думи: минестроне, поридж и дресинг. Екипажът също свикна с купешките названия и много се кефеше да ги произнася. Имах чувство, че и манджите повече ни се услаждаха така, но нека да отбележа, че готвачът наистина си го биваше в кулинарията, а не в езикознанието...
Превеждал съм, за да я изпея, песента на Кинкс „Айм нот лайк еврибоди елс” („Не съм като другите“). Пълен резил!
Днешната власт се е излагала в какво ли не, но никога не съм допускал, че може да го направи в превода: просто няма накъде! Да, но само преди дни тези хора преведоха ... Вазов на български. В моя речник няма подходящи за тях думи, а моряшкият ми коментар - не е за пред Читателя.
В последно време властта и лекарите се залюбиха в две думи, като превода оставиха на нас - зрителите: думите са алгоритъм и клъстър. В моите спомени приятелите ми от медицината хич не ги биваше в математиката, а за английския на днешната власт ми се не приказва. По някаква нелепа случайност отдавна зная и двете думи, но употребата им по телевизионни студиа все ми напомня незабравимата ТиВи постановка „Криворазбраната цивилизация”...
В България преводачите (виж края) сме много (от гураджии и гларуси, та до пишман моряци) и ще се пробвам с един куплет на най-онеправданата преводачески песен - „Май Уей“:
Стоях гордо срещу всичко
И го направих по МОЯ НАЧИН
Обичал съм, смял съм се и съм плакал
Имах си моите поражения
И сега, когато сълзите се оттичат
Намирам всичко така забавно...
Помните ли оня гениален рокенрол превод от детството: „Ходил ли си, бако, на луната”?... Натам не е за печат!
А ТО И ДРУГАРЯТ ЖИВКОВ Е БИЛ ПРЕВОДАЧ - ПРЕВЕЖДАЛ Е ГОВЕДАТА ОТ ЕДИН БАИР НА ДРУГ...
Сл. ПЕШКОВ - моряк
Групата на самия Холи пък се казва „Крикетс” („Щурците“) - безгрижни насекоми, които също правят музика като си търкат крачетата...
Моите любимци „Кинкс” - най-грешно превежданото име. Хулиганска дума от тогавашен Лондон, която означава всичко: чудат, моден, секси...
За почитателите на Стинг само ще отбележа, че в името „Полис” няма нищо свръхинтелигентно. Просто бащата на барабаниста на триото е бил ченге...
Преводачи по неволя бяха готвачите на българските кораби по мое време. Те знаеха на английски имената на всички подправки, плодове, зеленчуци и месА.
Един готвач започна да спори с мен, че не съм прав да наричам юфката, която ни е приготвил - „паста”. Той считаше, че така мога да превеждам само макароните и спагетите. Успях да го убедя и за юфката, а след няколко дена го запознах с думата „дресинг”.
В края на рейса самият готвач ми се сърдеше, когато не употребявам „правилните” думи: минестроне, поридж и дресинг. Екипажът също свикна с купешките названия и много се кефеше да ги произнася. Имах чувство, че и манджите повече ни се услаждаха така, но нека да отбележа, че готвачът наистина си го биваше в кулинарията, а не в езикознанието...
Превеждал съм, за да я изпея, песента на Кинкс „Айм нот лайк еврибоди елс” („Не съм като другите“). Пълен резил!
Днешната власт се е излагала в какво ли не, но никога не съм допускал, че може да го направи в превода: просто няма накъде! Да, но само преди дни тези хора преведоха ... Вазов на български. В моя речник няма подходящи за тях думи, а моряшкият ми коментар - не е за пред Читателя.
В последно време властта и лекарите се залюбиха в две думи, като превода оставиха на нас - зрителите: думите са алгоритъм и клъстър. В моите спомени приятелите ми от медицината хич не ги биваше в математиката, а за английския на днешната власт ми се не приказва. По някаква нелепа случайност отдавна зная и двете думи, но употребата им по телевизионни студиа все ми напомня незабравимата ТиВи постановка „Криворазбраната цивилизация”...
В България преводачите (виж края) сме много (от гураджии и гларуси, та до пишман моряци) и ще се пробвам с един куплет на най-онеправданата преводачески песен - „Май Уей“:
Стоях гордо срещу всичко
И го направих по МОЯ НАЧИН
Обичал съм, смял съм се и съм плакал
Имах си моите поражения
И сега, когато сълзите се оттичат
Намирам всичко така забавно...
Помните ли оня гениален рокенрол превод от детството: „Ходил ли си, бако, на луната”?... Натам не е за печат!
А ТО И ДРУГАРЯТ ЖИВКОВ Е БИЛ ПРЕВОДАЧ - ПРЕВЕЖДАЛ Е ГОВЕДАТА ОТ ЕДИН БАИР НА ДРУГ...
Сл. ПЕШКОВ - моряк