НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
В ПАМЕТ НА НЕЗАБРАВИМИЯ ВАЛЕРИ ПЕТРОВ:
ПЕСНИЧКА ЗА ПАЗАЧИТЕ НА ФАРА
На островче малко,
което
стърчало
далече в морето,
живял едно време
един стар
пазач на фар.
Той бил пътувал по всички паралели
и меридиани,
на всички „Катерини“
и „Нели“,
„Мери“ и „Диани“.
И решил, че като стар морски вълк
да изживее сетните си дни
сред зелените морски вълни.
И живял тъй на острова там
Сам със своята важна задача
фаропазача.
И подрънквайки с китара,
трам-тарара, трам-тарара.
пеел песничката стара
за пазачите на фара.
Но да пееш не може
безкрайно,
заскучал той
в душата си тайно
и играел на шах и на дама,
ала те се играят от двама,
и небето било бледо и празно,
а морето направо омразно
и нямало нищичко разнообразно
освен кораба рейсов от Ливерпул
за Константинополис - Истанбул . . .
И тогаз му дошла идея
и той уловил се за нея:
„... Във връзка с разделянето на света на
два лагера и разширяването на задачите по
опазването себестойността на фара, моля да
бъде открито място за щатен помощник-фаропазач
с основна заплата ... “
И понеже в този момент
един референт
в Министерството на параходството
имал един братовчед,
незает
в производството,
не било трудност голяма
да станат на острова двама,
всеки със свойта задача:
пазачът на фара
и помощник-фаропазача.
Но помощникът бил млад
и поглеждал все назад,
и не му се играело шах,
а имал ищах
за „ох!“ и „ах! “,
и не щял двама
да играят на дама,
а искал с дама
да играят двама.
И тогаз му дошла идея
и той се заловил за нея:
„... Пред вид зачестяването на трафика и
увеличаването с 32% на подводните скали,
моля да бъде назначена за машинописка при
фара ... “
А въпросната девойка
на изпита имала двойка
и била прочута с туй,
че пишела три букви в минута
и на всяка дума
триела с гума.
Но бидейки милолика
и позната на кадровика,
след няколко дена
била назначена
и почнала даже
заплата да взима.
Тъй че на острова станали трима,
пазач на фар,
помпазач,
машинописка.
А след тази машинописка
дошло някому на ум да поиска:
„... метеоролог, който е крайно необходим
за правилното функциониране на фара, тъй
като атмосферните влияния... “
И потръгнал по-весел живота
край морето,
тъй като направили
за белота карето.
Но понеже всеки
търсел пътеки
да не поема
отговорности преки
и понеже защото
е добре пред бюрото,
да имаш кой да ти държи палтото,
растяло, растяло, растяло
и набъбвало щатното тяло.
И където преди един играел на дама,
се простряла панорама голяма
от бюра,
номера,
телефони,
от звънци,
и писци,
и тампони.
И чудел се всеки млад и стар,
щом минел край техния фар,
на гората от писалки,
на планината
от закачалки,
на реката от карфички
и подшиватели.
А краката всички си клатели:
пазач на фар,
помпазач,
машинописка,
метеоролог,
документатор,
архивар-регистратор,
завеждащ сирените,
завеждащ антените,
завеждащ сигналите
(червените и зелените),
завеждащ възторга,
два профорга,
контрольор,
шофьор,
броител на чайките
и албатросите,
специалист по въпросите.
ПЕСНИЧКА ЗА ПАЗАЧИТЕ НА ФАРА
На островче малко,
което
стърчало
далече в морето,
живял едно време
един стар
пазач на фар.
Той бил пътувал по всички паралели
и меридиани,
на всички „Катерини“
и „Нели“,
„Мери“ и „Диани“.
И решил, че като стар морски вълк
да изживее сетните си дни
сред зелените морски вълни.
И живял тъй на острова там
Сам със своята важна задача
фаропазача.
И подрънквайки с китара,
трам-тарара, трам-тарара.
пеел песничката стара
за пазачите на фара.
Но да пееш не може
безкрайно,
заскучал той
в душата си тайно
и играел на шах и на дама,
ала те се играят от двама,
и небето било бледо и празно,
а морето направо омразно
и нямало нищичко разнообразно
освен кораба рейсов от Ливерпул
за Константинополис - Истанбул . . .
И тогаз му дошла идея
и той уловил се за нея:
„... Във връзка с разделянето на света на
два лагера и разширяването на задачите по
опазването себестойността на фара, моля да
бъде открито място за щатен помощник-фаропазач
с основна заплата ... “
И понеже в този момент
един референт
в Министерството на параходството
имал един братовчед,
незает
в производството,
не било трудност голяма
да станат на острова двама,
всеки със свойта задача:
пазачът на фара
и помощник-фаропазача.
Но помощникът бил млад
и поглеждал все назад,
и не му се играело шах,
а имал ищах
за „ох!“ и „ах! “,
и не щял двама
да играят на дама,
а искал с дама
да играят двама.
И тогаз му дошла идея
и той се заловил за нея:
„... Пред вид зачестяването на трафика и
увеличаването с 32% на подводните скали,
моля да бъде назначена за машинописка при
фара ... “
А въпросната девойка
на изпита имала двойка
и била прочута с туй,
че пишела три букви в минута
и на всяка дума
триела с гума.
Но бидейки милолика
и позната на кадровика,
след няколко дена
била назначена
и почнала даже
заплата да взима.
Тъй че на острова станали трима,
пазач на фар,
помпазач,
машинописка.
А след тази машинописка
дошло някому на ум да поиска:
„... метеоролог, който е крайно необходим
за правилното функциониране на фара, тъй
като атмосферните влияния... “
И потръгнал по-весел живота
край морето,
тъй като направили
за белота карето.
Но понеже всеки
търсел пътеки
да не поема
отговорности преки
и понеже защото
е добре пред бюрото,
да имаш кой да ти държи палтото,
растяло, растяло, растяло
и набъбвало щатното тяло.
И където преди един играел на дама,
се простряла панорама голяма
от бюра,
номера,
телефони,
от звънци,
и писци,
и тампони.
И чудел се всеки млад и стар,
щом минел край техния фар,
на гората от писалки,
на планината
от закачалки,
на реката от карфички
и подшиватели.
А краката всички си клатели:
пазач на фар,
помпазач,
машинописка,
метеоролог,
документатор,
архивар-регистратор,
завеждащ сирените,
завеждащ антените,
завеждащ сигналите
(червените и зелените),
завеждащ възторга,
два профорга,
контрольор,
шофьор,
броител на чайките
и албатросите,
специалист по въпросите.
Корицата на списание „ЛИК” - издание на БТА, бр. 5, май 2010 г., с портрет на Валери Петров.
Факсимиле от първата публикация на „Песничка за пазачите на фара” (вестник „Маяк”, № 1 от 21 януари 1963 г., с. 4)
И те дрънкайки с китара,
трам-тарара, трам-тарара.
пели песничката стара
за пазачите на фара.
И прииждали все нови, и нови,
да обслужват фара готови,
със свойте деца,
роднини, съпруги
и се катерили
едни върху други,
и се блъскали в ребрата
без жал,
тъй че островът не издържал
и с гръм и трясък
сред пяна и плясък
се разпукнал по средата
и се вдигнал над водата,
след което
бавно, плавно,
потопил се в морето.
И тъй се издавили всички хора,
от първия пазач до шофьора.
Но скалата,
на която бил фарът дотогава,
по чудо останала над водата
здрава.
И хората от бреговете
го видели, че престанал да свети
чак след сто и една година,
когато му се свършил бензина,
понеже той бил фар отличен,
автоматичен
и значи
въобще нямал нужда от пазачи,
и - честно казано - даже
първият стар
пазач на фар
също нямал никакъв
стар морски дълг
и не бил никакъв
стар морски вълк,
а бил завършил
ветеринарна медицина,
но поискал да почине
някоя и друга година.
като пее със китара,
трам-тарара, трам-тарара.
тази песенчица стара
за пазачите на фара!
ВАЛЕРИ ПЕТРОВ (22 април 1920 - 27 август 2014 г. )
Бележка на Иван Алексиев: Текстът на тази блестяща и дръзка за времето си поетична сатира е широко известен. На 4 май 2010 г. „Песничка за пазачите на фара” беше поместена и в сайта на „Морски вестник” https://morskivestnik.com,
но текстът беше публикуван направо по версия, разпространена в интернет от незнаен за мен автор, който си е позволил недопустима намеса при графичното оформяне и пунктуацията на В. Петров, сиреч не беше направена справка с някое от изданията на стиховете на Валери Петров (Например: Петров, Валери. Поезия. С., Бълг. писател, 1973, стр. 356-362). В интернет се среща предположението, че тази поема е публикувана през 60-те години на миналия век, и във връзка с това уточнявам, че най-ранната публикация на нейния текст, която успях преди време да издиря, е във вестник „Маяк”, № 1 от 21 януари 1963 г. Към текста редакцията е добавила следната удивителна бележка: „Б. р. В публикуването на това произведение не бива да се търси никаква тенденция, тъй като ние сме предприятие, а не остров. Още повече нямаме и фар.” Без коментар ...
С ДЪЛБОК ПОКЛОН ПРЕД ПАМЕТТА НА ВАЛЕРИ ПЕТРОВ!
Иван АЛЕКСИЕВ
Бележка на „Морски вестник”: Благодарим на Иван Алексиев, че ни припомни да потърсим оригинала на тази поема, а не да се доверяваме на интернет-версии. Издирихме вестник „Маяк”, № 1 от 21 януари 1963 г., и предлагаме на нашите читатели автентичния текст на първата публикация на „Песничка за пазачите на фара”. В цитирания от Иван Алексиев източник има някои промени, които вече любознателният читател може да открие сам. Те с нищо не променят смисъла и най-вероятно са нанесени от самия Валери Петров, пред чиято светла памет се покланяме ...