НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
КОМЕНТАР НА К.Д.П. ОРЛИН СТАНЧЕВ ПО
ПРОЕКТА „ЮЖЕН ПОТОК“
УВОД
Представителите на проектирания газопровод „Южен поток“ дадоха презентация на проекта на 12 август 2014 г. в читалището на село Приселци. По време на презентацията беше разгледана доста подробно т.н. оценка на въздействието върху околната и социална среда, наречена за краткост ОВОСС. По същество, това беше оценка на риска чрез използване на метода на матрицата. Залата на читалището беше пълна с посетители. Авторът на този коментар, като специалист по офшорните нефто и газодобивни инсталации и монтаж на подводни тръбопроводи, участва от името на „Булсар“ в състава на неправителствената организация „Коалиция за устойчиво развитие“.
След изслушването на презентацията, дадена основно от двама италиански представители на проекта „Южен поток“, на присъстващите се даде думата за изказване и обсъждане. Единственият коментар, направен от присъстващите в читалището на село Приселци, беше на автора на този материал. По-долу се представя коментарът ми, направен в устна форма към представителите на „Южен поток“. Поради наличието на осигурен симултантен превод, направих коментара на български език. Целта ми беше да бъда ясно и точно разбран от присъстващите български граждани.
След изказването ми, оформих коментара си в писмен вид и го предадох на „Булсар“ и неправителствената организация „Коалиция за устойчиво развитие“. Пълният текст на коментара ми е представен по-долу.
А. Коментар за ползата от тръбопровода „Южен поток“.
Когато се оценява ползата от даден тръбопровод за пренос на газ през територията на България, потенциалните ползи и негативи трябва да се преценят
ПРОЕКТА „ЮЖЕН ПОТОК“
УВОД
Представителите на проектирания газопровод „Южен поток“ дадоха презентация на проекта на 12 август 2014 г. в читалището на село Приселци. По време на презентацията беше разгледана доста подробно т.н. оценка на въздействието върху околната и социална среда, наречена за краткост ОВОСС. По същество, това беше оценка на риска чрез използване на метода на матрицата. Залата на читалището беше пълна с посетители. Авторът на този коментар, като специалист по офшорните нефто и газодобивни инсталации и монтаж на подводни тръбопроводи, участва от името на „Булсар“ в състава на неправителствената организация „Коалиция за устойчиво развитие“.
След изслушването на презентацията, дадена основно от двама италиански представители на проекта „Южен поток“, на присъстващите се даде думата за изказване и обсъждане. Единственият коментар, направен от присъстващите в читалището на село Приселци, беше на автора на този материал. По-долу се представя коментарът ми, направен в устна форма към представителите на „Южен поток“. Поради наличието на осигурен симултантен превод, направих коментара на български език. Целта ми беше да бъда ясно и точно разбран от присъстващите български граждани.
След изказването ми, оформих коментара си в писмен вид и го предадох на „Булсар“ и неправителствената организация „Коалиция за устойчиво развитие“. Пълният текст на коментара ми е представен по-долу.
А. Коментар за ползата от тръбопровода „Южен поток“.
Когато се оценява ползата от даден тръбопровод за пренос на газ през територията на България, потенциалните ползи и негативи трябва да се преценят
План на проекта „Южен поток“.
Излизане на тръбопровода „Южен поток“ в близост до съществуващия подводен газопровод от платформа „Галата“ (в лилав цвят).
внимателно. При анализиране на не-техническото описание и презентацията дадена на 12.08.2014 в Приселци е възможно едно сравнение с проекта „Бургас - Александропулос“.
1. Ако започнем от последния слайд на презентацията, в който се обсъждаха благоприятните възможности за заетост на местното население в проекта „Южен поток“, прави впечатление, че при проекта „Бургас - Александропулос“, тази заетост би била доста по-голяма, продължителна във времето и на по-високо експертно ниво. Това биха били длъжности като пилоти, швартови моряци, mooring masters, екипажи на влекачи и т.н. Очевидно, при проекта „Южен поток“ тази заетост ще бъде доста по-кратка по време и ще изисква по-ниско квалифициран труд. Когато се говори за този аспект на проекта, реалните перспективи за заетост на местното население трябва да се отчитат конкретно.
Що се отнася до финансовите ползи, не-техническото описание и презентацията не казват нито дума за това. В не-техническото описание въобще няма финансов разчет за стойността на този проект и финансовите и други изгоди или щети, които ще понесе България от него.
2.При постигане на пълния проектен капацитет от 63 милиарда куб. метри газ годишно за България цената от 404.17 долара за 1000 кубика се запази, то цената на количеството газ, което преминава за една година би било около 25 милиарда долара. При такава обстановка, нашата 50 % инвестиция от обявените 3.309 милиарда евро, т.е. 1.654 милиарда евро, би се изплатила за 15 години, или с други думи „дивидентът“ ни ще бъде 0.110 милиарда евро на година. По курса евро/долар това е около 0.14 милиарда долара. При това положение процентът от цената на газта за една година ще бъде равен на 0.14/25 х 100 = 0.565 %. Това е почти нищо. При това, дивидентът ще започне да се получава след 15 години, след като се изплати нашия дял от инвестицията и когато цените на газта могат да бъдат много по-различни от гореспоменатата цена.
Горните данни са взети от пресата и може да съдържат някои неточности. Ако имаме претенции, че живеем в една демократична държава, задължително е да се уточнят финансовите въпроси и изгоди за България преди началото на осъществяване на този проект.
Б. Коментар по ОВОСС методиката и обобщението
1.В обяснението на матрицата дефинициите за степента на въздействие (неблагоприятните въздействия) степените са разгледани много общо, без да се фиксират някакви конкретни параметри.
2.Хоризонталната графа, която представя чувствителността на рецептора е в същност вероятността за сбъдване на неблагоприятното събитие, т.е. неговата честота на проявяване. Тази вероятност въобще не е разтълкувана в порядъка на термини като „несъществена“, „ниска“, „средна“ и „висока вероятност“.
3. В обобщението не личи да е определяна значимостта на риска т.е. по матрицата на риска т.е. да се определен конкретно като „нисък“, „среден“ или „висок“ риск.
4.Там, където се споменава за риск, оценката се прави само за остатъчния риск, след прилагане на мерките за неговото смекчаване. Това не е правилно. Рискът трябва да се оцени такъв, какъвто е преди прилагане на мерките за смекчаване и едва след това да се определи по остатъчния риск, след прилагане на мерките за смекчаване.
5.В оценката не се вижда комплексното оценяване на значимостта на риска по отношение на човешката безопасност, екологията, бизнес интереса и репутацията на изпълнителя.
6.При определяне значимостта на риска за морския участък не са споменати и оценени следните рискове:
а - рискът от „плитък газ“, т.е. вероятността от избухване и пожар на баржата със застрашаване на човешкия живот, екологията и материалния интерес. В българското черноморско крайбрежие това е голям риск.
б - рискът от поставяне или изтърване на котви от тръбополагащия кораб/баржа върху тръбата или пъпната връв (umbilical) на преминаващия успоредно и в непосредствена близост подводен газопровод на „Петроселтик” от сонда „Галата“ към Паша Дере“. Това би представлявало много голям риск с тежки до много тежки последици.
в -Не е определен рискът от срутване при хоризонталното просвредляне за свързване на бреговия и морския тръбопровод.
Изводът е, че оценката трябва да се преработи с включване на всички по горни забележки.
Изготвил:
Орлин СТАНЧЕВ,
капитан далечно плаване,
експерт по офшорни морски операции
Заключение
По молба на представителите от групата на неправителствената организация „Коалиция за устойчиво развитие“, бях помолен да спестя някои мои субективни оценки във връзка с проекта „Южен поток“, но тук е мястото те да бъдат споделени с по-широката публика.
Ако започнем с финансовия разчет в горното пресмятана е ефективността на тръбопровода, така както е направен в началото на този материал. Предположението е за ежегоден транзит е 65 милиарда куб. метри газ. Реална ли е тази цифра? Ако „Газпром” Русия подаде по-малко газ, изплащането на българския дял от газопровода ще бъде при същия процент доста по-дълго от 15 години.
Същото се отнася и за договорената цена от 404.17 долара за 1000 куб. метра. Ако в българския блок „Хан Аспарух“ или в турските черноморски блокове се открие и започне добива на газ, както и евентуален шистов газ в бъдеще, цената и би паднала рязко и изплащането на нашия дял от тръбопровода ще се удължи отново.
Кой може да гарантира, че знае каква ще бъде цената на газта и нефта след 15 и повече години? Мисля, че такъв човек няма.
От друга страна, през тези 15 и повече години, „Газпром” ще може да ни извива ръцете както си иска, защото ще имат монополното право да пренасят само своя газ по тръбопровода и ще се явят като монополист.
Освен пълната оценка на риска, необходимо е още да се направи точен и ясен финансов разчет на проекта, който да бъде публично. Може да се окаже в крайна сметка, че този тръбопровод въобще не ни е необходим и да няма нужда България да се заробва на загуба за 15 и повече години в обслужването на чужди интереси.
Важен момент от презентацията беше фактът, че въобще не беше споменато дали проектът „Южен поток“ отговаря на изискванията на Европейския съюз. Въпреки това правителството на г-н Орешарски даде „зелена светлина“ на проекта непосредствено преди излизането си в оставка, без да даде публичност на това решение. Добре, че временното правителство се усети на време и спря работата по „Южен поток“. Само този факт говори сам по себе си, че нещата около проекта не са много чисти.
Орлин СТАНЧЕВ,
капитан далечно плаване,
експерт по офшорни морски операции
23.08.2014 г., Варна
1. Ако започнем от последния слайд на презентацията, в който се обсъждаха благоприятните възможности за заетост на местното население в проекта „Южен поток“, прави впечатление, че при проекта „Бургас - Александропулос“, тази заетост би била доста по-голяма, продължителна във времето и на по-високо експертно ниво. Това биха били длъжности като пилоти, швартови моряци, mooring masters, екипажи на влекачи и т.н. Очевидно, при проекта „Южен поток“ тази заетост ще бъде доста по-кратка по време и ще изисква по-ниско квалифициран труд. Когато се говори за този аспект на проекта, реалните перспективи за заетост на местното население трябва да се отчитат конкретно.
Що се отнася до финансовите ползи, не-техническото описание и презентацията не казват нито дума за това. В не-техническото описание въобще няма финансов разчет за стойността на този проект и финансовите и други изгоди или щети, които ще понесе България от него.
2.При постигане на пълния проектен капацитет от 63 милиарда куб. метри газ годишно за България цената от 404.17 долара за 1000 кубика се запази, то цената на количеството газ, което преминава за една година би било около 25 милиарда долара. При такава обстановка, нашата 50 % инвестиция от обявените 3.309 милиарда евро, т.е. 1.654 милиарда евро, би се изплатила за 15 години, или с други думи „дивидентът“ ни ще бъде 0.110 милиарда евро на година. По курса евро/долар това е около 0.14 милиарда долара. При това положение процентът от цената на газта за една година ще бъде равен на 0.14/25 х 100 = 0.565 %. Това е почти нищо. При това, дивидентът ще започне да се получава след 15 години, след като се изплати нашия дял от инвестицията и когато цените на газта могат да бъдат много по-различни от гореспоменатата цена.
Горните данни са взети от пресата и може да съдържат някои неточности. Ако имаме претенции, че живеем в една демократична държава, задължително е да се уточнят финансовите въпроси и изгоди за България преди началото на осъществяване на този проект.
Б. Коментар по ОВОСС методиката и обобщението
1.В обяснението на матрицата дефинициите за степента на въздействие (неблагоприятните въздействия) степените са разгледани много общо, без да се фиксират някакви конкретни параметри.
2.Хоризонталната графа, която представя чувствителността на рецептора е в същност вероятността за сбъдване на неблагоприятното събитие, т.е. неговата честота на проявяване. Тази вероятност въобще не е разтълкувана в порядъка на термини като „несъществена“, „ниска“, „средна“ и „висока вероятност“.
3. В обобщението не личи да е определяна значимостта на риска т.е. по матрицата на риска т.е. да се определен конкретно като „нисък“, „среден“ или „висок“ риск.
4.Там, където се споменава за риск, оценката се прави само за остатъчния риск, след прилагане на мерките за неговото смекчаване. Това не е правилно. Рискът трябва да се оцени такъв, какъвто е преди прилагане на мерките за смекчаване и едва след това да се определи по остатъчния риск, след прилагане на мерките за смекчаване.
5.В оценката не се вижда комплексното оценяване на значимостта на риска по отношение на човешката безопасност, екологията, бизнес интереса и репутацията на изпълнителя.
6.При определяне значимостта на риска за морския участък не са споменати и оценени следните рискове:
а - рискът от „плитък газ“, т.е. вероятността от избухване и пожар на баржата със застрашаване на човешкия живот, екологията и материалния интерес. В българското черноморско крайбрежие това е голям риск.
б - рискът от поставяне или изтърване на котви от тръбополагащия кораб/баржа върху тръбата или пъпната връв (umbilical) на преминаващия успоредно и в непосредствена близост подводен газопровод на „Петроселтик” от сонда „Галата“ към Паша Дере“. Това би представлявало много голям риск с тежки до много тежки последици.
в -Не е определен рискът от срутване при хоризонталното просвредляне за свързване на бреговия и морския тръбопровод.
Изводът е, че оценката трябва да се преработи с включване на всички по горни забележки.
Изготвил:
Орлин СТАНЧЕВ,
капитан далечно плаване,
експерт по офшорни морски операции
Заключение
По молба на представителите от групата на неправителствената организация „Коалиция за устойчиво развитие“, бях помолен да спестя някои мои субективни оценки във връзка с проекта „Южен поток“, но тук е мястото те да бъдат споделени с по-широката публика.
Ако започнем с финансовия разчет в горното пресмятана е ефективността на тръбопровода, така както е направен в началото на този материал. Предположението е за ежегоден транзит е 65 милиарда куб. метри газ. Реална ли е тази цифра? Ако „Газпром” Русия подаде по-малко газ, изплащането на българския дял от газопровода ще бъде при същия процент доста по-дълго от 15 години.
Същото се отнася и за договорената цена от 404.17 долара за 1000 куб. метра. Ако в българския блок „Хан Аспарух“ или в турските черноморски блокове се открие и започне добива на газ, както и евентуален шистов газ в бъдеще, цената и би паднала рязко и изплащането на нашия дял от тръбопровода ще се удължи отново.
Кой може да гарантира, че знае каква ще бъде цената на газта и нефта след 15 и повече години? Мисля, че такъв човек няма.
От друга страна, през тези 15 и повече години, „Газпром” ще може да ни извива ръцете както си иска, защото ще имат монополното право да пренасят само своя газ по тръбопровода и ще се явят като монополист.
Освен пълната оценка на риска, необходимо е още да се направи точен и ясен финансов разчет на проекта, който да бъде публично. Може да се окаже в крайна сметка, че този тръбопровод въобще не ни е необходим и да няма нужда България да се заробва на загуба за 15 и повече години в обслужването на чужди интереси.
Важен момент от презентацията беше фактът, че въобще не беше споменато дали проектът „Южен поток“ отговаря на изискванията на Европейския съюз. Въпреки това правителството на г-н Орешарски даде „зелена светлина“ на проекта непосредствено преди излизането си в оставка, без да даде публичност на това решение. Добре, че временното правителство се усети на време и спря работата по „Южен поток“. Само този факт говори сам по себе си, че нещата около проекта не са много чисти.
Орлин СТАНЧЕВ,
капитан далечно плаване,
експерт по офшорни морски операции
23.08.2014 г., Варна