НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
ПЪРВИ ЛИ Е ПЪРВИЯТ БЪЛГАРСКИ МОРСКИ
ФИЛМ
За историята на филма „100 дни с параход „България” (1955 г.)
Прочетох с голям интерес съобщението за т.нар. „първи български морски филм”, публикувано във в. „Сталинско знаме” от 4 януари 1955 г. (https://morskivestnik.com/compass/news). Естествено, зарадвах се, защото материалите за историята на морската култура в България са рядкост, да не говорим пък за сведенията за морските филми. На юбилейната научна конференцията през 2004 г., посветена на 125 години български Военноморски сили, представих доклада „Морският филм в България до 1923 г.” и в него отбелязах, че от години проучвам историята на това направление в морската култура до 1956 г., т.к. известен автор (светла му памет!) през 1997 г. съвсем сериозно обяви, че първият български морски филм бил „100 дни с парахода „България” от 1956 г. Тогава (2004 г.) докладът ми беше подготвен въз основа на 56 морски филма (чуждестранни и български), прожектирани у нас до 1923 г., а междувременно с издирените допълнително заглавия САМО ДО 1910 г. българските зрители са видели общо 62 (!) морски филма. Това са все още междинни резултати, но те категорично потвърждават изводите, които си позволих да публикувам преди 10 години.
Що се отнася до първия български морски филм, той е произведен през 1913 г. - „Посрещането във Варна на пленените в Солун от гърците български войници, приветствувани от Н. В. Царицата, министър-председателя д-р Радославов и местните власти”. Посветен е на посрещането на българските военнопленници от зловещия гръцки лагер на о. Трикери, превозени от там до Варна с параходи на Българското търговско-параходно дружество. Български морски обекти са филмирани от чуждестранни оператори и прожектирани в България и преди 1913 г., но тук под български морски филм приемам преди всичко морски филми, създадени от българи. До 1955 г., когато се появява съобщението в „Сталинско знаме”, съм издирил засега общо 50, т. е. филмът „100 дни с парахода „България” не е и между първите нито в историята на българското производство на морски филми изобщо, нито поне след Девети септември, когато соцпропагандата започва целенасочено да омаловажава и дори да отрича дотогавашните постижения на страната. В интерес на истината обаче грубата грешка от 1955 г. при определянето на мястото на този филм в производството на български морски филми се дължи единствено на професионалната недобросъвестност на незнайния вестникар от „Сталинско знаме” и в никакъв случай на някакъв идеологически слугинаж на тогавашните кинаджии.
Няколко уточнения за „100 дни с параход „България”. Съобщението от 4 януари 1955 г. създава впечатление, че по това време филмът е вече готов. Предполагам обаче, че журналистът не го е виждал, а представя съдържанието му по сценария на Хаим Оливер и Юли Стоянов. Имам предвид факта, че във втория брой на сп. „Киноизкуство” от същата година е поместен планът на Студията за хроникални и документални филми през 1955 г. и този филм фигурира в списъка на планираните 19 филма. Тъй като е включен вече във филмописа на студията за 1955 г., публикуван в първия брой на същото списание за 1956 г., предполагам, че филмът е завършен през лятото или втората половина на 1955 г. Това обяснява и факта, че във вестник „Маяк” той е представен едва в броя му от 16 януари 1956 г. Режисьор на филма наистина е Юлий Стоянов (1930 - 2011 г.), а оператори - Костадин Г. Костов (1916-1981 г.) и Никола Русев. Филмовата лента е с дължина 900 м, сиреч ок. 33 мин. Понастоящем електронният каталог на Българската национална филмотека е все още в процес на разработка и не мога да направя справка дали филмът е запазен, но ми се иска да вярвам, че е така.
В интерес на истината обаче това не е първият случай, при който параход „България” става филмов герой. През 1999 г. бургаската журналистка Йорданка Ингилизова (1957-2012 г.) в книгата си за историята на киното в Бургас до 1944 г. съобщи интересен факт за историята на едноименния параход на БТПД. През
ФИЛМ
За историята на филма „100 дни с параход „България” (1955 г.)
Прочетох с голям интерес съобщението за т.нар. „първи български морски филм”, публикувано във в. „Сталинско знаме” от 4 януари 1955 г. (https://morskivestnik.com/compass/news). Естествено, зарадвах се, защото материалите за историята на морската култура в България са рядкост, да не говорим пък за сведенията за морските филми. На юбилейната научна конференцията през 2004 г., посветена на 125 години български Военноморски сили, представих доклада „Морският филм в България до 1923 г.” и в него отбелязах, че от години проучвам историята на това направление в морската култура до 1956 г., т.к. известен автор (светла му памет!) през 1997 г. съвсем сериозно обяви, че първият български морски филм бил „100 дни с парахода „България” от 1956 г. Тогава (2004 г.) докладът ми беше подготвен въз основа на 56 морски филма (чуждестранни и български), прожектирани у нас до 1923 г., а междувременно с издирените допълнително заглавия САМО ДО 1910 г. българските зрители са видели общо 62 (!) морски филма. Това са все още междинни резултати, но те категорично потвърждават изводите, които си позволих да публикувам преди 10 години.
Що се отнася до първия български морски филм, той е произведен през 1913 г. - „Посрещането във Варна на пленените в Солун от гърците български войници, приветствувани от Н. В. Царицата, министър-председателя д-р Радославов и местните власти”. Посветен е на посрещането на българските военнопленници от зловещия гръцки лагер на о. Трикери, превозени от там до Варна с параходи на Българското търговско-параходно дружество. Български морски обекти са филмирани от чуждестранни оператори и прожектирани в България и преди 1913 г., но тук под български морски филм приемам преди всичко морски филми, създадени от българи. До 1955 г., когато се появява съобщението в „Сталинско знаме”, съм издирил засега общо 50, т. е. филмът „100 дни с парахода „България” не е и между първите нито в историята на българското производство на морски филми изобщо, нито поне след Девети септември, когато соцпропагандата започва целенасочено да омаловажава и дори да отрича дотогавашните постижения на страната. В интерес на истината обаче грубата грешка от 1955 г. при определянето на мястото на този филм в производството на български морски филми се дължи единствено на професионалната недобросъвестност на незнайния вестникар от „Сталинско знаме” и в никакъв случай на някакъв идеологически слугинаж на тогавашните кинаджии.
Няколко уточнения за „100 дни с параход „България”. Съобщението от 4 януари 1955 г. създава впечатление, че по това време филмът е вече готов. Предполагам обаче, че журналистът не го е виждал, а представя съдържанието му по сценария на Хаим Оливер и Юли Стоянов. Имам предвид факта, че във втория брой на сп. „Киноизкуство” от същата година е поместен планът на Студията за хроникални и документални филми през 1955 г. и този филм фигурира в списъка на планираните 19 филма. Тъй като е включен вече във филмописа на студията за 1955 г., публикуван в първия брой на същото списание за 1956 г., предполагам, че филмът е завършен през лятото или втората половина на 1955 г. Това обяснява и факта, че във вестник „Маяк” той е представен едва в броя му от 16 януари 1956 г. Режисьор на филма наистина е Юлий Стоянов (1930 - 2011 г.), а оператори - Костадин Г. Костов (1916-1981 г.) и Никола Русев. Филмовата лента е с дължина 900 м, сиреч ок. 33 мин. Понастоящем електронният каталог на Българската национална филмотека е все още в процес на разработка и не мога да направя справка дали филмът е запазен, но ми се иска да вярвам, че е така.
В интерес на истината обаче това не е първият случай, при който параход „България” става филмов герой. През 1999 г. бургаската журналистка Йорданка Ингилизова (1957-2012 г.) в книгата си за историята на киното в Бургас до 1944 г. съобщи интересен факт за историята на едноименния параход на БТПД. През
Параход „България” на БТПД - https://2.bp.blogspot.com/
Юлий Стоянов (1930-2011 г.), режисьор и един от сценаристите на филма „100 дни с параход „България” - https://www.24chasa.bg/
Параход „България” на БМФ -https://morskivestnik.com/
Немският актьор Ханс Алберс като кап. Франц Келершперг във филма на УФА „Под горещо небе” (1936 г.), сниман и на парахода „България” на БТПД - https://cdn01.trixum.de
май 1936 г. в Бургас пристига екип на известната германска филмова къща УФА в състав главния режисьор на УФА Учички, киноактьорът Ханс Алберс фон Шлетов, арх. Гьорих, шеф-операторът Вагнер и представителят на фирмата за България Спиро Янков. Предавам немските имена във вида, в който бургаският вестникар от 1936 г. ги публикува (за тях след малко). Германските кинаджии „обикалят крайбрежието няколко дни, докато окончателно набележат местата за новия филм на фирмата”. На 9 май 1936 г. в. „Вечерна бургаска поща” съобщава, че „снимачна площадка ще бъде параходът „България” [...] край бургаското крайбрежие ще снимат на парахода, когато „потъва” в Черно море. Условията са напълно уредени и от [...] „УФА” - Берлин са внесли като аванс 250 000 лв. български пари на параходното дружество [...]”. Благодарение на интернет успях да издиря и уточня, че става дума за историята на игралния филм „Под горещо небе” (премиера на 23 декември 1936 г. в Берлин). Това се потвърждава от краткото съдържание на филма, според което действието му се развива на немски кораб, плаващ от Атина за Африка, и когато в открито море капитанът му Франц Келершперг открива, че на борда има контрабандно оръжие, някой от съучастниците в аферата предизвиква взрив в борда и корабът започва да потъва.
Режисьор на филма е Густав Учицки (1899-1961 г.). При актьора Ханс Алберс фон Шлетов някогашните бургаски вестникари са допуснали груба грешка, смесвайки имената на двама немски актьори. Ролята на главния герой кап. Франц Келершперг се изпълнява от Ханс Филип Аугуст Алберс (1891-1961 г.), а не от актьора Ханс Адалберт Шлетов (1888-1945 г.). Оператор на филма е Фриц Арно Вагнер. Филмът е запазен и копие от него се предлага в интернет за 8 евро. Странно, но взривяването на парахода „България” на БТПД е „филмирано” седем години преди наистина да се случи.
Подкрепям безрезервно предложението на д-р Атанас Панайотов да се издирят документалните филми за двата български кораба от 50-те години на миналия век. Още по-добре би било, ако се издирят и съхранят възможно повече стари български морски филми. Оставям настрана филмопроизводството до 1944 г., т.к. Българската национална филмотека вероятно съхранява скръбно малко заглавия от додеветосептемврийския период. Само три примера от кинопродукцията през периода 1945-1955 г., от общо 18 български морски филма (документални и игрални), заглавията на които съм издирил досега:
- „Обезвреждане на морски мини”. Военноучебен филм от 1947 г. с дължина 250 м. Сценарий, снимки и режисура Васил Бакърджиев. Производство на Военна киностудия;
- „Лов на делфини”. Инструктивен филм от 1950 г. за лов на делфини и преработването им. Режисьор и оператор Константин Янакиев, сценарист П. Витанов. Производство на Студия за научнопопулярни и документални филми. Филмът е снет на 35-тонния делфиноловен кораб „Тигър”;
- „Плувайте”. Вероятно първият български морски цветен филм, 1953 г. Режисьор Васил Бакърджиев, сценарист Иван Ковачев, оператор Александър Вълчев, музика Иван Маринов. Според твърдение от 1953 г., а не от съвременен спомен, за този филм „се заснеха успешно първите подводни снимки”.
Колкото до историята на киното в българското гражданско корабоплаване през втората половина на миналия век, още през 1959 г. екипажът на парахода „Родина” със свои средства купува киноапарат за прожектиране на филми на борда на кораба и киното навлиза в моряшкия бит. Шест години по-късно Параходство БМФ решава да създаде собствен филмов фонд. През 1967 г. големият български режисьор Рангел Вълчанов (1928-2913 г.) създава 75-минутния филмов пътепис „Пътешествие между два бряга”, който разказва за плаването на кораба „Плиска” до Тунис, Алжир, Малта, Испания, Англия, Франция и Италия. През същата година в българските кораби навлиза широкоекранното кино. Към 1968 г. Параходството притежава вече фонд от 800 игрални и документални филма (друг е въпросът каква част от тях са морски, респ. български морски). През 1969 г. към БМФ е основан кино-фотоклуб „Моряк”, който си поставя задачата „за по-системно документиране на славната моряшка летопис” и планира да създаде собствена филмотека (секретар на клуба - Росица Големинова от дирекция „Линейно корабоплаване”). Към 1972 г. в БМФ само научнопопулярните и други документални филми са близо 1500. През 1976 г. на Националния фестивал за любителски филм на работническа тематика, проведен в Пазарджик, председателят на кино-фотоклуба „Моряк” Виктор Арнаудов печели II награда. През 1981 г. операторите от кино-фотоклуба В. Арнаудов и Виолета Василева поставят началото на създаването на видеоархив, като най-напред записват спомените на капитаните Георги Боев, Славчо Рангелов и Георги Кулински. На следваща година в рубриката „Море” на Втора програма на Българската телевизия е представен филмът „Корабите на капитан Фурнаджиев” (сценарист и оператор Георги Смиленов), а журналистът инж. Иван Хаджиев и операторът Панайот Стойнешки от Телевизионния център - Варна заснемат около 120 м цветна лента за плаването им с ро-ро кораба „Трапезица”.
Нямам представа каква е съдбата на стария филмов фонд на Параходство БМФ, но сигурно все още има преки свидетели, които биха съдействали за издирването и съхраняването на поне част от значителното някога богатство от български морски документални филми?
Иван АЛЕКСИЕВ
Режисьор на филма е Густав Учицки (1899-1961 г.). При актьора Ханс Алберс фон Шлетов някогашните бургаски вестникари са допуснали груба грешка, смесвайки имената на двама немски актьори. Ролята на главния герой кап. Франц Келершперг се изпълнява от Ханс Филип Аугуст Алберс (1891-1961 г.), а не от актьора Ханс Адалберт Шлетов (1888-1945 г.). Оператор на филма е Фриц Арно Вагнер. Филмът е запазен и копие от него се предлага в интернет за 8 евро. Странно, но взривяването на парахода „България” на БТПД е „филмирано” седем години преди наистина да се случи.
Подкрепям безрезервно предложението на д-р Атанас Панайотов да се издирят документалните филми за двата български кораба от 50-те години на миналия век. Още по-добре би било, ако се издирят и съхранят възможно повече стари български морски филми. Оставям настрана филмопроизводството до 1944 г., т.к. Българската национална филмотека вероятно съхранява скръбно малко заглавия от додеветосептемврийския период. Само три примера от кинопродукцията през периода 1945-1955 г., от общо 18 български морски филма (документални и игрални), заглавията на които съм издирил досега:
- „Обезвреждане на морски мини”. Военноучебен филм от 1947 г. с дължина 250 м. Сценарий, снимки и режисура Васил Бакърджиев. Производство на Военна киностудия;
- „Лов на делфини”. Инструктивен филм от 1950 г. за лов на делфини и преработването им. Режисьор и оператор Константин Янакиев, сценарист П. Витанов. Производство на Студия за научнопопулярни и документални филми. Филмът е снет на 35-тонния делфиноловен кораб „Тигър”;
- „Плувайте”. Вероятно първият български морски цветен филм, 1953 г. Режисьор Васил Бакърджиев, сценарист Иван Ковачев, оператор Александър Вълчев, музика Иван Маринов. Според твърдение от 1953 г., а не от съвременен спомен, за този филм „се заснеха успешно първите подводни снимки”.
Колкото до историята на киното в българското гражданско корабоплаване през втората половина на миналия век, още през 1959 г. екипажът на парахода „Родина” със свои средства купува киноапарат за прожектиране на филми на борда на кораба и киното навлиза в моряшкия бит. Шест години по-късно Параходство БМФ решава да създаде собствен филмов фонд. През 1967 г. големият български режисьор Рангел Вълчанов (1928-2913 г.) създава 75-минутния филмов пътепис „Пътешествие между два бряга”, който разказва за плаването на кораба „Плиска” до Тунис, Алжир, Малта, Испания, Англия, Франция и Италия. През същата година в българските кораби навлиза широкоекранното кино. Към 1968 г. Параходството притежава вече фонд от 800 игрални и документални филма (друг е въпросът каква част от тях са морски, респ. български морски). През 1969 г. към БМФ е основан кино-фотоклуб „Моряк”, който си поставя задачата „за по-системно документиране на славната моряшка летопис” и планира да създаде собствена филмотека (секретар на клуба - Росица Големинова от дирекция „Линейно корабоплаване”). Към 1972 г. в БМФ само научнопопулярните и други документални филми са близо 1500. През 1976 г. на Националния фестивал за любителски филм на работническа тематика, проведен в Пазарджик, председателят на кино-фотоклуба „Моряк” Виктор Арнаудов печели II награда. През 1981 г. операторите от кино-фотоклуба В. Арнаудов и Виолета Василева поставят началото на създаването на видеоархив, като най-напред записват спомените на капитаните Георги Боев, Славчо Рангелов и Георги Кулински. На следваща година в рубриката „Море” на Втора програма на Българската телевизия е представен филмът „Корабите на капитан Фурнаджиев” (сценарист и оператор Георги Смиленов), а журналистът инж. Иван Хаджиев и операторът Панайот Стойнешки от Телевизионния център - Варна заснемат около 120 м цветна лента за плаването им с ро-ро кораба „Трапезица”.
Нямам представа каква е съдбата на стария филмов фонд на Параходство БМФ, но сигурно все още има преки свидетели, които биха съдействали за издирването и съхраняването на поне част от значителното някога богатство от български морски документални филми?
Иван АЛЕКСИЕВ