НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
НОВА КНИГА: „ЗАПИСКИ ОТ АРХИВИТЕ НА
БЪЛГАРСКИЯ ВОЕННОМОРСКИ ФЛОТ
(1944 - 1959 Г.)”
Излезе от печат нова морско-историческа книга: „Записки от архивите на българския Военноморски флот (1944 - 1959 г.)” Неин автор е Петър Даскалов. Той е роден на 12 октомври 1957 г. във Варна. Завършва III-а гимназия в родния си град, а след това ВВМУ „Н. Й. Вапцаров” през 1980 г. Пътува като помощник-капитан с различни кораби на Параходство „Български морски флот” и на кораби под чужд флаг до Аржентина, Бразилия, САЩ, Индия. От 1985 до 1995 г. работи като научен сътрудник по военноморска история към Военноморския музей във Варна. В периода 1995-2006 г. е административен директор в строителни фирми в Туркменистан, Казахстан, Молдова и Румъния. След завръщането си в България е управител на „Скандинав констръкшън” ООД. В последните години активно се занимава с изследователска работа по теми от българската военноморска история и се изявява и като автор на „Морски вестник”.
Предлагаме на нашите читатели предисловието на проф. д-р Вълкан Вълканов, с което започва новоиздадената книга.
ПРЕДИСЛОВИЕ
Драги читателю,
Държиш в ръцете си най-новата книга по проблемите на военноморското ни минало.
Морско-историческото изследване на колегата Петър Даскалов засяга един малко известен и слабо проучен аспект на сериозните трансформации в българския военноморски флот, в бурните периоди от средата на 40-те до към края на 50-те години на ХХ век.
Спомени от съвременници има достатъчно, основните вехи и посоки са известни, но всичко това досега е разказвано от мемоаристите с някакво срамежливо чувство на недоизказаност, като че ли и със смущение от огласяване на публичните тайни на близкото ни минало, в което живяхме всички. Време, в което професионализмът отстъпваше пред партийните заслуги (явни или мними), когато безскрупулният кариеризъм, особено във военните среди, замества повсеместно, сложната теоретична и практическа подготовка на военноморското ни офицерство. Сталинизъм в български мащаби и реалности, който също ще се изживее с времето си, но и ще остави болезнени следи.
Авторът на тази книга е съставил ценен сборник с новооткрити от него архивни документи, във връзка с военноморското ни строителство и основни флотски дейности за времето от десетилетие и половина.
Придружил го е със собствени анализи и коментари. Архивните свидетелства „спорят” с утвърдени досега становища, с едни или с други мнения и автори от всякакъв вид. С това само доказват предимството си на първокласен исторически извор.
Обнародваните документи в значителна степен дообясняват и уплътняват представите ни, създавани от досегашните известни ни извори, както и от десетките спомени на съвременници.
С точни данни, от секретна (доскоро) документация и преписки се установяват флотските структури, корабният парк, въоръженията, оперативните и други възможности, породени от прекомерно нарасналия по състав и значение български Военноморски флот. Четем и за липсата на осмислена морска политика, за резултатите от проверките, за бойната готовност, за политическата подготовка и т.н.
БЪЛГАРСКИЯ ВОЕННОМОРСКИ ФЛОТ
(1944 - 1959 Г.)”
Излезе от печат нова морско-историческа книга: „Записки от архивите на българския Военноморски флот (1944 - 1959 г.)” Неин автор е Петър Даскалов. Той е роден на 12 октомври 1957 г. във Варна. Завършва III-а гимназия в родния си град, а след това ВВМУ „Н. Й. Вапцаров” през 1980 г. Пътува като помощник-капитан с различни кораби на Параходство „Български морски флот” и на кораби под чужд флаг до Аржентина, Бразилия, САЩ, Индия. От 1985 до 1995 г. работи като научен сътрудник по военноморска история към Военноморския музей във Варна. В периода 1995-2006 г. е административен директор в строителни фирми в Туркменистан, Казахстан, Молдова и Румъния. След завръщането си в България е управител на „Скандинав констръкшън” ООД. В последните години активно се занимава с изследователска работа по теми от българската военноморска история и се изявява и като автор на „Морски вестник”.
Предлагаме на нашите читатели предисловието на проф. д-р Вълкан Вълканов, с което започва новоиздадената книга.
ПРЕДИСЛОВИЕ
Драги читателю,
Държиш в ръцете си най-новата книга по проблемите на военноморското ни минало.
Морско-историческото изследване на колегата Петър Даскалов засяга един малко известен и слабо проучен аспект на сериозните трансформации в българския военноморски флот, в бурните периоди от средата на 40-те до към края на 50-те години на ХХ век.
Спомени от съвременници има достатъчно, основните вехи и посоки са известни, но всичко това досега е разказвано от мемоаристите с някакво срамежливо чувство на недоизказаност, като че ли и със смущение от огласяване на публичните тайни на близкото ни минало, в което живяхме всички. Време, в което професионализмът отстъпваше пред партийните заслуги (явни или мними), когато безскрупулният кариеризъм, особено във военните среди, замества повсеместно, сложната теоретична и практическа подготовка на военноморското ни офицерство. Сталинизъм в български мащаби и реалности, който също ще се изживее с времето си, но и ще остави болезнени следи.
Авторът на тази книга е съставил ценен сборник с новооткрити от него архивни документи, във връзка с военноморското ни строителство и основни флотски дейности за времето от десетилетие и половина.
Придружил го е със собствени анализи и коментари. Архивните свидетелства „спорят” с утвърдени досега становища, с едни или с други мнения и автори от всякакъв вид. С това само доказват предимството си на първокласен исторически извор.
Обнародваните документи в значителна степен дообясняват и уплътняват представите ни, създавани от досегашните известни ни извори, както и от десетките спомени на съвременници.
С точни данни, от секретна (доскоро) документация и преписки се установяват флотските структури, корабният парк, въоръженията, оперативните и други възможности, породени от прекомерно нарасналия по състав и значение български Военноморски флот. Четем и за липсата на осмислена морска политика, за резултатите от проверките, за бойната готовност, за политическата подготовка и т.н.
Първата и втората корица на новоизлязлата книга на Петър Даскалов.
Разчет за активна отбрана, представен от командващия българския Военноморски флот контраадмирал Бранимир Орманов в Генералния щаб на Българската армия през 1953 г. Този архивен документ авторът е избрал за корица на своята първа книга.
Фрагмент от същия разчет за активна отбрана.
Засегнат е и основополагащият проблем за военноморските доставки, това е тема и с предистория, а и в развитие, актуална дори и за днешното ни време.
Особено интересни са психологическите наблюдения на висшия команден кадър, капитан І ранг Халачев, адмиралите Орманов и Добрев, и още много други в йерархията. Всички те са замесени в различна степен в така характерните за онова време „борби” между местни партийни кадри и придошли от СССР бивши политемигранти, напиращи за високи командни длъжности, без нужните квалификации и прескачайки задължителното (особено при военните) поетапно израстване в кариерата. Първите основни потърпевши ще са т. нар. „царски морски офицери”, които принудително ще освободят длъжностите си. След това обаче ще започне подмолна и нечестна игра, в която вече самите партийци-офицери ще се саморазправят помежду си и нищо от това няма да бъде от полза за военния ни флот.
Книгата дава отговор на някои заплетени въпроси, но поставя на вниманието на читателя за размисъл още повече от тях, така е с всеки научен труд.
Открехва се завесата, засега само частично, зад която виждаме една нерадостна картина. Сляпото копиране на съветския опит в българския военен флот в бойната подготовка не винаги е удачно планирано и точно изпълнимо. Мащабите и традициите са различни. Шпиономанията е повсеместна. Ражда куриози. От забраната за посещение на есминеца „Георги Димитров” без изрична покана от командира му, забрана важаща дори и за старшия флотски началник, командира на бригадата … и до наказанието на двама офицери, защото допуснали флотския духов оркестър в Дома на народния флот във Варна да изпълнява „джазови мелодии”. А джазовата музика по това време е официално обявена за упадъчна и вредна, тя е идеологическо оръжие на нашите вероятни противници - държавите от току-що създаденото НАТО. Допускал ли е някои от тогавашните големци - на високи партийни, държавни и военни постове, че след години, нашата България сама ще стане държава-членка на НАТО?! И смехотворните забрани от това време, днес няма дори да предизвикват усмивки, а само недоумение от днешните българи, особено от по-младите.
Но днес ги няма и съвременниците, и апологетите и изпълнителите на някогашната абсурдна действителност. Останали са само мемоарите им, а те не винаги ни казват истината, дори понякога е точно обратното, някои спомени са съставяни, именно, за да прикрият истините. Неудобните някога истини, които новооткритите и обнародвани тук документи категорично опровергават и ги поставят на точното им място.
Ето кое прави документалната книга на Даскалов още по-ценна и необходима. Освен другото тя може да служи и като един полезен справочник за ред технически и други статистически данни.
Периодът от средата на 40-те и до края на 50-те години е значим и основополагащ, тогава се чертаят посоки, които ще се следват през следващите десетилетия.
Документацията тук - това е засега максимално възможното, основано на достъпното и съхранено в българските архивни хранилища. Авторът обаче ясно ни показва и вярната посока на бъдещите ни очаквания - това са руските архиви (гигантски за българските ни представи), които все още ревниво пазят многото си тайни. Включително и по проблемите на българското морско и военноморско развитие. А как историкът влиза и работи в засекретен архив, читателят ще научи още от първите страници на тази книга. Но едва тогава ще имаме най-завършената и най-точна представа за военноморското ни минало от средата и до края на ХХ век.
Все пак да не губим надежда. Ако не ние, то поне нашите потомци, вероятно ще имат възможност да научат още по-интересни и по-вълнуващи събития, свързани с българското морско и военноморско развитие.
Нека пожелаем успехи по пътя на новата историческа книга към читателите, а на Петър Даскалов да продължи неуморно и по-нататък по напрегнатия и труден път на историческата наука.
Проф. д-р Вълкан ВЪЛКАНОВ
Особено интересни са психологическите наблюдения на висшия команден кадър, капитан І ранг Халачев, адмиралите Орманов и Добрев, и още много други в йерархията. Всички те са замесени в различна степен в така характерните за онова време „борби” между местни партийни кадри и придошли от СССР бивши политемигранти, напиращи за високи командни длъжности, без нужните квалификации и прескачайки задължителното (особено при военните) поетапно израстване в кариерата. Първите основни потърпевши ще са т. нар. „царски морски офицери”, които принудително ще освободят длъжностите си. След това обаче ще започне подмолна и нечестна игра, в която вече самите партийци-офицери ще се саморазправят помежду си и нищо от това няма да бъде от полза за военния ни флот.
Книгата дава отговор на някои заплетени въпроси, но поставя на вниманието на читателя за размисъл още повече от тях, така е с всеки научен труд.
Открехва се завесата, засега само частично, зад която виждаме една нерадостна картина. Сляпото копиране на съветския опит в българския военен флот в бойната подготовка не винаги е удачно планирано и точно изпълнимо. Мащабите и традициите са различни. Шпиономанията е повсеместна. Ражда куриози. От забраната за посещение на есминеца „Георги Димитров” без изрична покана от командира му, забрана важаща дори и за старшия флотски началник, командира на бригадата … и до наказанието на двама офицери, защото допуснали флотския духов оркестър в Дома на народния флот във Варна да изпълнява „джазови мелодии”. А джазовата музика по това време е официално обявена за упадъчна и вредна, тя е идеологическо оръжие на нашите вероятни противници - държавите от току-що създаденото НАТО. Допускал ли е някои от тогавашните големци - на високи партийни, държавни и военни постове, че след години, нашата България сама ще стане държава-членка на НАТО?! И смехотворните забрани от това време, днес няма дори да предизвикват усмивки, а само недоумение от днешните българи, особено от по-младите.
Но днес ги няма и съвременниците, и апологетите и изпълнителите на някогашната абсурдна действителност. Останали са само мемоарите им, а те не винаги ни казват истината, дори понякога е точно обратното, някои спомени са съставяни, именно, за да прикрият истините. Неудобните някога истини, които новооткритите и обнародвани тук документи категорично опровергават и ги поставят на точното им място.
Ето кое прави документалната книга на Даскалов още по-ценна и необходима. Освен другото тя може да служи и като един полезен справочник за ред технически и други статистически данни.
Периодът от средата на 40-те и до края на 50-те години е значим и основополагащ, тогава се чертаят посоки, които ще се следват през следващите десетилетия.
Документацията тук - това е засега максимално възможното, основано на достъпното и съхранено в българските архивни хранилища. Авторът обаче ясно ни показва и вярната посока на бъдещите ни очаквания - това са руските архиви (гигантски за българските ни представи), които все още ревниво пазят многото си тайни. Включително и по проблемите на българското морско и военноморско развитие. А как историкът влиза и работи в засекретен архив, читателят ще научи още от първите страници на тази книга. Но едва тогава ще имаме най-завършената и най-точна представа за военноморското ни минало от средата и до края на ХХ век.
Все пак да не губим надежда. Ако не ние, то поне нашите потомци, вероятно ще имат възможност да научат още по-интересни и по-вълнуващи събития, свързани с българското морско и военноморско развитие.
Нека пожелаем успехи по пътя на новата историческа книга към читателите, а на Петър Даскалов да продължи неуморно и по-нататък по напрегнатия и труден път на историческата наука.
Проф. д-р Вълкан ВЪЛКАНОВ