АВМУ - СОФИЯ И КЛУБ „ВОЕННИ МОРЯЦИ”
ОТБЕЛЯЗАХМЕ ДЕНЯ НА РАЗСТРЕЛА НА Н. Й.
ВАПЦАРОВ
На 23 юли 2014 г. се навършват 72 години от трагичната гибел на патрона на Висшето военноморско училище, поета-антифашист Никола Й. Вапцаров. По този случай няколко члена на АВМУ - секция София и Клуба „Военни моряци” към СОСЗР - София посетиха Централните софийски гробища и се поклониха и поставиха цветя върху гроба на Вапцаров. За съжаление много лошото време, непрекъснат силен дъжд, отказа голяма част от членовете да се поклонят пред гроба на Н. Й. Вапцаров.
След това вече по-голяма група от двете организации участваха в отбелязването на трагичната гибел на Вапцаров заедно с неговите петима другари, разстреляни на тази дата - Антон Иванов, Антон Попов, Петър Богданов, Георги Минчев и Атанас Романов, при мемориала „Гарнизонно стрелбище” в София. Отбелязването на тази тъжна дата бе организирано от националният и градският съвет на БСП, централният и градският съвет на БАС и Съюзът на българските писатели. Заедно с тях бе почетена паметта и на останалите 49 разстреляни тук в периода от 1940 до 1944 г. Пред мемориала се бяха събрали доста хора, почитатели на делото на разстреляните в „Гарнизонното стрелбище” и на поезията на световно признатия поет Никола Вапцаров, Моряка, както са му казвали другарите в Морското машинно училище. Сред всички се открояваха Янаки Стоилов, Никола Вапцаров - племенник на поета, и други известни личности.
Събирането бе открито от Лъчезар Еленков - поет и член на националния съвет на БАС. След кратко слово, с което описа повода на събирането и кратко разказа за шестимата разстреляни на тази дата, той даде думата на Борис Цветков, депутат от Коалиция за България и член на градския съвет на БСП. Той разказа подробно за делото на шестимата. След това думата бе дадена на Боян Ангелов, член на Съюза на българските писатели. От него чухме основно думи за поезията на поета Никола Вапцаров. И накрая пред микрофоните застана актрисата Джуни Александрова, която изпълни няколко стихотворения на Вапцаров, завършвайки с емблематичното:
Борбата е безмилостно жестока.
Борбата както казват, е епична.
Аз паднах. Друг ще ме смени и ...
толкоз.
Какво тук значи някаква си личност?!
Разстрел, и след разстрела - червей.
Това е толкоз просто и логично.
Но в бурята ще бъдем пак със тебе,
народе мой, защото те обичахме!