НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
ПО ПОВОД НА: „КАК СССР УНИЩОЖИ БЪЛГАРСКИЯ
ТЪРГОВСКИ ФЛОТ” В „168 ЧАСА”
В поредния си брой (№ 27, 4-10 юли 2014 г.), седмичникът „168 часа” ни поднася сензационната статия „Как СССР унищожи българския търговски флот”. Автор е Петър Райков - бивш прокурор във Върховната касационна прокуратура. Анонсът на публикацията, поместен на първа страница на вестника, е: „За първи път от архива”. Статията обаче не предлага нищо ново, а на всичкото отгоре съдържа и неверни внушения.
„Забулена в забрава истина изплува от секретни архиви” … - ни съобщава надзаглавието на статията. Това не е вярно. Същият автор вече е публикувал статия по същата тема още през 1997 г. в бургаското списание „Море” (кн. 9-10 от 1997 г.), където излага същите аргументи и факти. Така че „168 часа” ни предлага претоплена манджа с грозде, а не „забулена в забрава истина”. В подкрепа на това ще цитирам и подзаглавието на статията: „Съветски торпильори обстрелвали наши кораби във войната”. Всъщност това пък е заглавието на статията на Петър Райков в сп. „Море”.
Нека не бъда разбран накриво. Не съм против издигнатите тези от автора да бъде увековечена паметта на загиналите български моряци от българското търговско корабоплаване по време на Втората световна война. Самият аз съм участник в няколко обществени инициативи в тази насока и подкрепям тази идея с всичко, което е по силите ми. Съгласен съм с него, че членовете на Управителния съвет на Българското търговско параходно дружество (БТПД) Светослав Греков, Лука Доросиев и Иван Семов, и ликвидаторът (той и мажоритарен собственик - бел. А. П.) на компанията са осъдени несправедливо от Десети състав на Народния съд заради това, че „през разни времена от 1 януари 1941 г. до 9 септември 1944 г. със своите действия са допринесли дейно и съществено на Германия във войната й срещу съюзените народи и братския Съветски съюз …”
„Неумолимата стихия на войната се стоварва върху тях (българските търговски кораби - А.П.) … Съветски бойни самолети и торпильори ги обстрелват и потапят повечето от тях, въпреки че България не е във война със Съветския съюз. Мисля си, че силното военно съветско разузнаване не би могло да не знае, че се обстрелват български кораби с български екипажи”… Тук Петър Райков наивно смесва неточност с некомпетентност.
Още в самото начало е необходимо да подчертаем, че българските търговски кораби намират своята гибел по различни причини, и далече не всички са свързани с действия на съветски бойни кораби и самолети. Първите жертви, които БТПД и българското морячество дават, са след взривяването в Пирея на парахода „Княгиня Мария Луиза” на 30 май 1941 г. след саботаж на гръцката съпротива. Загиват капитанът Иван Томов, първият помощник-капитан Георги Бабев, вторият механик Петър Чаръкчиев, радистът Стоимен Захариев, масльончиците Георги Винаров и Георги Кръстев, помощник-готвачът Тодор Стойнов. Тук съветските торпильори не действат.
Единственият торпилиран от руснаците параход на БТПД (но не от „торпильор”, а от подводница) е параходът „Варна” (20 август 1943 г.), който пренася германски и румънски военнослужещи, въоръжение и боеприпаси от Констанца за Севастопол в състава на охраняван немски конвой. Наивно е да се допуска, че „силното военно съветско разузнаване” може да информира (според Петър Райков) атакуващите конвоя за наличието на български търговски кораб, който не бива да бъде обстрелван. Ако съветските подводници и самолети се съобразяваха с това, германците щяха да изпращат към Севастопол само българските кораби … Не на последно място, на носа и на кърмата на „Варна” има поставени двустволни зенитни оръдия, които се обслужват от германски войници. С тяхна помощ корабът оцелява след атака на съветски самолети в предишното плаване между Констанца и Севастопол. Като юрист Петър Райков би могъл да се заинтересува и какъв точно е статутът на Царство България като невоюваща със СССР държава, но предоставила на Германия всички свои възможности, за да воюва тя срещу Съветския съюз.
Другият, потопен вече от съветска мина (а не от торпедо), е българският параход „Шипка” (еднотипен с „Варна”) в акваторията пред Златните пясъци (15 септември 1941 г.). От удар на съветската авиация е потопен (на 30 март 1943 г.) параходът „Евдокия” (даден под наем на германците, но без екипаж и със смяна на флага). Той е бомбардиран в превзетия от немците Севастопол и при гибелта му е само с германски и румънски военнослужещи на борда. Освен това след войната „Евдокия” е възстановен и пуснат в експлоатация, като поставя началото на възраждането на българския търговски флот.
На 19 септември 1941 г. към 20 ч. 46 м. между Созопол и Маслен нос (срещу нос Св. Агалина) параходът „Родина” с капитан Васил Попов се натъква последователно на две мини от новопоставено българско минно заграждение и потъва. БТПД се лишава от най-мореходния си кораб. Загиват домакинът Божидар Бояджиев, огнярят Кирил Стоянов, бюфетчикът Стефан Дашев. Тук Съветският съюз не ни е виновен.
На 23 декември 1943 г. в 10 ч. 31 м. на път за гръцкото пристанище Солун параходът „Балкан” с капитан Иван Станчев е атакуван и потопен с торпедо от британската подводница „Sportsman” край остров Лимнос на траверс на нос Компи в Егейско море. Екипажът дава четири жертви - машинният боцман Петър Стойков Дишлийски, старши огнярът Атанас Михайлов Диков, бюфетчикът Ставри Стратиев Йосифов и старшият кърмчия Ненчо Ив. Воденичаров. Оцелелите от екипажа са прибрани от ескортиращ кораб и откарани до пристанището на Солун. Тук единствената „вина” на Съветския съюз е тази, че е съюзник на Великобритания.
Малко по-рано: на 8 октомври 1943 г. след торпедна атака от британската подводница „Ънрули” минният заградител параходът „България” е потопен в Егейско море южно от гръцкия остров Аморгос само с немски екипаж на борда.
ТЪРГОВСКИ ФЛОТ” В „168 ЧАСА”
В поредния си брой (№ 27, 4-10 юли 2014 г.), седмичникът „168 часа” ни поднася сензационната статия „Как СССР унищожи българския търговски флот”. Автор е Петър Райков - бивш прокурор във Върховната касационна прокуратура. Анонсът на публикацията, поместен на първа страница на вестника, е: „За първи път от архива”. Статията обаче не предлага нищо ново, а на всичкото отгоре съдържа и неверни внушения.
„Забулена в забрава истина изплува от секретни архиви” … - ни съобщава надзаглавието на статията. Това не е вярно. Същият автор вече е публикувал статия по същата тема още през 1997 г. в бургаското списание „Море” (кн. 9-10 от 1997 г.), където излага същите аргументи и факти. Така че „168 часа” ни предлага претоплена манджа с грозде, а не „забулена в забрава истина”. В подкрепа на това ще цитирам и подзаглавието на статията: „Съветски торпильори обстрелвали наши кораби във войната”. Всъщност това пък е заглавието на статията на Петър Райков в сп. „Море”.
Нека не бъда разбран накриво. Не съм против издигнатите тези от автора да бъде увековечена паметта на загиналите български моряци от българското търговско корабоплаване по време на Втората световна война. Самият аз съм участник в няколко обществени инициативи в тази насока и подкрепям тази идея с всичко, което е по силите ми. Съгласен съм с него, че членовете на Управителния съвет на Българското търговско параходно дружество (БТПД) Светослав Греков, Лука Доросиев и Иван Семов, и ликвидаторът (той и мажоритарен собственик - бел. А. П.) на компанията са осъдени несправедливо от Десети състав на Народния съд заради това, че „през разни времена от 1 януари 1941 г. до 9 септември 1944 г. със своите действия са допринесли дейно и съществено на Германия във войната й срещу съюзените народи и братския Съветски съюз …”
„Неумолимата стихия на войната се стоварва върху тях (българските търговски кораби - А.П.) … Съветски бойни самолети и торпильори ги обстрелват и потапят повечето от тях, въпреки че България не е във война със Съветския съюз. Мисля си, че силното военно съветско разузнаване не би могло да не знае, че се обстрелват български кораби с български екипажи”… Тук Петър Райков наивно смесва неточност с некомпетентност.
Още в самото начало е необходимо да подчертаем, че българските търговски кораби намират своята гибел по различни причини, и далече не всички са свързани с действия на съветски бойни кораби и самолети. Първите жертви, които БТПД и българското морячество дават, са след взривяването в Пирея на парахода „Княгиня Мария Луиза” на 30 май 1941 г. след саботаж на гръцката съпротива. Загиват капитанът Иван Томов, първият помощник-капитан Георги Бабев, вторият механик Петър Чаръкчиев, радистът Стоимен Захариев, масльончиците Георги Винаров и Георги Кръстев, помощник-готвачът Тодор Стойнов. Тук съветските торпильори не действат.
Единственият торпилиран от руснаците параход на БТПД (но не от „торпильор”, а от подводница) е параходът „Варна” (20 август 1943 г.), който пренася германски и румънски военнослужещи, въоръжение и боеприпаси от Констанца за Севастопол в състава на охраняван немски конвой. Наивно е да се допуска, че „силното военно съветско разузнаване” може да информира (според Петър Райков) атакуващите конвоя за наличието на български търговски кораб, който не бива да бъде обстрелван. Ако съветските подводници и самолети се съобразяваха с това, германците щяха да изпращат към Севастопол само българските кораби … Не на последно място, на носа и на кърмата на „Варна” има поставени двустволни зенитни оръдия, които се обслужват от германски войници. С тяхна помощ корабът оцелява след атака на съветски самолети в предишното плаване между Констанца и Севастопол. Като юрист Петър Райков би могъл да се заинтересува и какъв точно е статутът на Царство България като невоюваща със СССР държава, но предоставила на Германия всички свои възможности, за да воюва тя срещу Съветския съюз.
Другият, потопен вече от съветска мина (а не от торпедо), е българският параход „Шипка” (еднотипен с „Варна”) в акваторията пред Златните пясъци (15 септември 1941 г.). От удар на съветската авиация е потопен (на 30 март 1943 г.) параходът „Евдокия” (даден под наем на германците, но без екипаж и със смяна на флага). Той е бомбардиран в превзетия от немците Севастопол и при гибелта му е само с германски и румънски военнослужещи на борда. Освен това след войната „Евдокия” е възстановен и пуснат в експлоатация, като поставя началото на възраждането на българския търговски флот.
На 19 септември 1941 г. към 20 ч. 46 м. между Созопол и Маслен нос (срещу нос Св. Агалина) параходът „Родина” с капитан Васил Попов се натъква последователно на две мини от новопоставено българско минно заграждение и потъва. БТПД се лишава от най-мореходния си кораб. Загиват домакинът Божидар Бояджиев, огнярят Кирил Стоянов, бюфетчикът Стефан Дашев. Тук Съветският съюз не ни е виновен.
На 23 декември 1943 г. в 10 ч. 31 м. на път за гръцкото пристанище Солун параходът „Балкан” с капитан Иван Станчев е атакуван и потопен с торпедо от британската подводница „Sportsman” край остров Лимнос на траверс на нос Компи в Егейско море. Екипажът дава четири жертви - машинният боцман Петър Стойков Дишлийски, старши огнярът Атанас Михайлов Диков, бюфетчикът Ставри Стратиев Йосифов и старшият кърмчия Ненчо Ив. Воденичаров. Оцелелите от екипажа са прибрани от ескортиращ кораб и откарани до пристанището на Солун. Тук единствената „вина” на Съветския съюз е тази, че е съюзник на Великобритания.
Малко по-рано: на 8 октомври 1943 г. след торпедна атака от британската подводница „Ънрули” минният заградител параходът „България” е потопен в Егейско море южно от гръцкия остров Аморгос само с немски екипаж на борда.
Анонсът на публикацията, поместен на първа страница на в. „168 часа”. Афиширането с израза: „За първи път от архива” не отговаря на истината.
Първата страница на публикацията във в. „168 часа” с автор Петър Райков.
В публикацията в „168 часа” има и снимка на парахода „Балкан” със следния текст: „ПИОНЕР: Построеният във Франция параход „Балкан” е първият (подч. от А.П.) български търговски кораб” (?!) ...
Публикацията на „Съветски торпильори обстрелвали наши кораби във войната” е анонсирана на корицата на бургаското списание „Море” (кн. 9-10 от 1997 г.).
Първата страница от публикацията в „Море”.
Параходът „Евдокия”, нарисуван от Димчо ПИШМАНОВ.
„Вината” на Съветския съюз е същата.
На 2 септември 1944 г. капитаните на параходите „Бургас” и „Цар Фердинанд” получават нареждане от БТПД да предадат на германците двата кораба, които плават по това време в Егейско море и да се прибират в България с екипажите им. На 2 октомври 1944 г. след торпедна атака от френската подводница „Кюри” в Егейско море е потопен параходът „Цар Фердинанд” с немски екипаж на борда. През м. октомври 1944 г. в Солун е изоставен от немския си екипаж българският параход „Бургас”. По-нататъшната съдба на кораба не е известна. И тук Съветският съюз не ни е виновен.
Пиша всичко това, за да коригирам неверни твърдения на един юрист, който се опитва да пише нещо, свързано с морската ни история. Да, Съветският съюз има вина за гибелта на няколко български кораба и на български моряци, но те не са от БТПД и нямат нищо общо с членовете на Управителния съвет на дружеството. На 24 август 1944 г. натоварената със зърно гемия „Вита” с капитан Василий Писмени е атакувана от съветската подводница Щ-215 с торпедо и потопена през Обзор. Загиват двама души от екипажа. На 10 септември 1944 г. мобилизираната от съветските военни власти българска гемия „Цар Борис ІІІ” потъва по време на буря пред румънското пристанище Мангалия. Вината е на съветското командване, което изпраща кораба за изпълнение на задача в такова щормово време (каквото е във Варна, такова е и в Мангалия!). На 6 октомври 1944 г. корабът „Беласица”, който извършва транспортна услуга в интерес на съветското военно командване, се натъква на мина в съветски води при прехода си от Констанца към Одеса и потъва. Загиват: Михаил Попов - механик, Стоян Кръчмаров - моряк, Христо Топалов - моряк, Цанко Попстефанов - моряк, умира впоследствие в болница в Одеса. Вината е на съветското командване, което изпраща кораба да плава в непроверени акватории в съветски териториални води.
Така че въпросът „Как СССР унищожи българския търговски флот” е неправилен. Правилният въпрос е „Как СССР заграби останалата част от българския търговски флот в края на войната?” Макар и в края на своята статия, юристът Петър Райков достига до този въпрос, но го засяга само в едно изречение в статия, публикувана на три вестникарски страници. Не е съвсем коректен и в разказа си, че: „В черноморските ни пристанища са оставени няколко германски кораба. Може би България ще се възползва от тях като частична компенсация? ... Не. Прибират ги руснаците като военна плячка, независимо че България вече е на тяхна страна”. При оттеглянето си германците потопяват в наши териториални води десетки бойни и спомагателни кораби, а в пристанищата остават немалък брой напуснати от тях плавателни съдове. Те могат да бъдат класифицирани като „оставени” и руснаците ги прибират като военна плячка напълно основателно. Става въпрос за други германски кораби в Пристанище Варна и те не са „няколко”, а точно определени и имат имена: „Йохана”, „Франкфурт”, „Гантер”, „Елбинг” и „МТ-1”. Те не са оставени, а са предадени официално от Германското флотско командване „ЮГ” и приети от БТПД със съответните документи. Те са временна компенсация за задържаните от германците в Солун „Бургас” и „Цар Фердинанд”, както и за загиналия в Пирея „Княгиня Мария Луиза”. С други думи, това са кораби на БТПД. Но както преди септември 1944 г. българското правителство услужливо предава корабите на БТПД на германците, новото българско правителство с Постановление № 7 от 19 октомври 1944 г. одобрява искането на съветските власти БТПД „да обзаведе и да комплектува с екипаж” петте кораба, „макар да плават под съветско знаме и със съветски командант (капитан - А.П.)”. Нещо повече, българската държава плаща заплатите на българските моряци, назначени на работа на същите тези кораби.
Малко по-късно българското правителство прави опити да си върне корабите, като дори стига и до унизителната молба същите тези плавателни съдове да бъдат дадени на България под наем. Уви. Съветската позиция е непреклонна. Ситуацията сполучливо е определена от д-р Мариана Кръстева в нейната монография „Морето в международните отношения и външната политика на България 1944 - 1949 г.” (Варна, ИК „Морски свят”, 2005 г., с. 129): „Германия потопи търговския ни флот, а Съветският съюз отвлече останалото от него”.
Няма нищо лошо в това за определени епизоди от морската ни история да се пише със стремеж да бъде търсена някаква сензация. Стига това да бъде направено компетентно. Не зная кого до обвиня във въпиюща некомпетентност - авторът на статията, редакторът, или някой друг, но в статията на Петър Райков има като илюстрация снимка на парахода „Балкан” със следния текст: „ПИОНЕР: Построеният във Франция параход „Балкан” е първият (подч. от А.П.) български търговски кораб”... Да, „Балкан” наистина е построен във Франция (през 1911 г.) и преди това носи френското име „Луи Фресине”. Но той не е първият, а ДЕСЕТИЯТ кораб на БТПД. Това поне, уважаеми колеги от „168 часа” и уважаеми г-н екс-прокурор, го има в десетки публикации в интернет!
Капитан ІІ ранг о.з.
Атанас ПАНАЙОТОВ
д-р по история
На 2 септември 1944 г. капитаните на параходите „Бургас” и „Цар Фердинанд” получават нареждане от БТПД да предадат на германците двата кораба, които плават по това време в Егейско море и да се прибират в България с екипажите им. На 2 октомври 1944 г. след торпедна атака от френската подводница „Кюри” в Егейско море е потопен параходът „Цар Фердинанд” с немски екипаж на борда. През м. октомври 1944 г. в Солун е изоставен от немския си екипаж българският параход „Бургас”. По-нататъшната съдба на кораба не е известна. И тук Съветският съюз не ни е виновен.
Пиша всичко това, за да коригирам неверни твърдения на един юрист, който се опитва да пише нещо, свързано с морската ни история. Да, Съветският съюз има вина за гибелта на няколко български кораба и на български моряци, но те не са от БТПД и нямат нищо общо с членовете на Управителния съвет на дружеството. На 24 август 1944 г. натоварената със зърно гемия „Вита” с капитан Василий Писмени е атакувана от съветската подводница Щ-215 с торпедо и потопена през Обзор. Загиват двама души от екипажа. На 10 септември 1944 г. мобилизираната от съветските военни власти българска гемия „Цар Борис ІІІ” потъва по време на буря пред румънското пристанище Мангалия. Вината е на съветското командване, което изпраща кораба за изпълнение на задача в такова щормово време (каквото е във Варна, такова е и в Мангалия!). На 6 октомври 1944 г. корабът „Беласица”, който извършва транспортна услуга в интерес на съветското военно командване, се натъква на мина в съветски води при прехода си от Констанца към Одеса и потъва. Загиват: Михаил Попов - механик, Стоян Кръчмаров - моряк, Христо Топалов - моряк, Цанко Попстефанов - моряк, умира впоследствие в болница в Одеса. Вината е на съветското командване, което изпраща кораба да плава в непроверени акватории в съветски териториални води.
Така че въпросът „Как СССР унищожи българския търговски флот” е неправилен. Правилният въпрос е „Как СССР заграби останалата част от българския търговски флот в края на войната?” Макар и в края на своята статия, юристът Петър Райков достига до този въпрос, но го засяга само в едно изречение в статия, публикувана на три вестникарски страници. Не е съвсем коректен и в разказа си, че: „В черноморските ни пристанища са оставени няколко германски кораба. Може би България ще се възползва от тях като частична компенсация? ... Не. Прибират ги руснаците като военна плячка, независимо че България вече е на тяхна страна”. При оттеглянето си германците потопяват в наши териториални води десетки бойни и спомагателни кораби, а в пристанищата остават немалък брой напуснати от тях плавателни съдове. Те могат да бъдат класифицирани като „оставени” и руснаците ги прибират като военна плячка напълно основателно. Става въпрос за други германски кораби в Пристанище Варна и те не са „няколко”, а точно определени и имат имена: „Йохана”, „Франкфурт”, „Гантер”, „Елбинг” и „МТ-1”. Те не са оставени, а са предадени официално от Германското флотско командване „ЮГ” и приети от БТПД със съответните документи. Те са временна компенсация за задържаните от германците в Солун „Бургас” и „Цар Фердинанд”, както и за загиналия в Пирея „Княгиня Мария Луиза”. С други думи, това са кораби на БТПД. Но както преди септември 1944 г. българското правителство услужливо предава корабите на БТПД на германците, новото българско правителство с Постановление № 7 от 19 октомври 1944 г. одобрява искането на съветските власти БТПД „да обзаведе и да комплектува с екипаж” петте кораба, „макар да плават под съветско знаме и със съветски командант (капитан - А.П.)”. Нещо повече, българската държава плаща заплатите на българските моряци, назначени на работа на същите тези кораби.
Малко по-късно българското правителство прави опити да си върне корабите, като дори стига и до унизителната молба същите тези плавателни съдове да бъдат дадени на България под наем. Уви. Съветската позиция е непреклонна. Ситуацията сполучливо е определена от д-р Мариана Кръстева в нейната монография „Морето в международните отношения и външната политика на България 1944 - 1949 г.” (Варна, ИК „Морски свят”, 2005 г., с. 129): „Германия потопи търговския ни флот, а Съветският съюз отвлече останалото от него”.
Няма нищо лошо в това за определени епизоди от морската ни история да се пише със стремеж да бъде търсена някаква сензация. Стига това да бъде направено компетентно. Не зная кого до обвиня във въпиюща некомпетентност - авторът на статията, редакторът, или някой друг, но в статията на Петър Райков има като илюстрация снимка на парахода „Балкан” със следния текст: „ПИОНЕР: Построеният във Франция параход „Балкан” е първият (подч. от А.П.) български търговски кораб”... Да, „Балкан” наистина е построен във Франция (през 1911 г.) и преди това носи френското име „Луи Фресине”. Но той не е първият, а ДЕСЕТИЯТ кораб на БТПД. Това поне, уважаеми колеги от „168 часа” и уважаеми г-н екс-прокурор, го има в десетки публикации в интернет!
Капитан ІІ ранг о.з.
Атанас ПАНАЙОТОВ
д-р по история