НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
ПОХВАЛНО СЛОВО ЗА ПОСЛЕДНИЯ ГЛАВЕН
МЕХАНИК НА ПАРАХОДА „АНГЕЛ КЪНЧЕВ”
Главен механик на парахода „Ангел Кънчев”, изпълнявал тази длъжност през последните три години от експлоатацията му, е Бончо Бончев. Интересна личност, способен и високоподготвен специалист, уважаван и признат механик и рационализатор. На 19 юли т.г. се навършват 95 години от рождението му и по този повод си позволявам да напиша това похвално слово за него.
Роден е на 19 юли 1919 г. в гр. Русе, в занаятчийско семейство. През 1928 г. семейството с пет деца остава без баща и майката (шивачка) поема сама товара за изхранването и възпитанието им. На 1 август 1937 г., след успешно представяне на приемните изпити, е приет в техническия отдел на Морското училище (отначало в Созопол, а след това - във Варна). Още тогава проявява своите способности на изобретателен и находчив техник. Когато със своите съвипускници през зимата на 1942 г. е на стаж в Дунавската флотилия, безпроблемно разпечатва всяка вечер запечатания радиоапарат, за да могат младежите да слушат други радиостанции, освен София, и да се информират за хода на Втората световна война. Непосредствено след завършването на Морско училище е мобилизиран и до 18 февруари 1944 г. е взводен командир в 8/26 Граничен подучастък в Несебър. След уволнението си е машинист на мелницата в с. Нова Попина, Силистренско. След събитията през септември 1944 г. е механик и технически ръководител на мелницата на Кооперация „Напред” - Силистра.
В началото на 1946 г. започва работа като корабен механик в Параходство „Българско речно плаване” - Русе. След две години отново е мобилизиран във Военноморските сили и преминава през длъжностите: механик на кораб, началник на службата „Технически контрол” в Ремонтната корабостроителница, дивизионен механик, преподавател във Висшето военноморско училище по дисциплината „Двигатели с вътрешно горене”. През м. ноември 1953 г. се уволнява по собствено желание и до м. юли 1954 г. ръководи строителството на дизеловата електроцентрала на завод „В. Червенков” в Стара Загора. От 4 август 1954 г. постъпва на работа в Нефтопроучвателен район (по-късно Геоложка експедиция) - гр. Варна (тогава - Сталин), където бързо израства от механик на роторна сонда до участъков механик на Ветренския проучвателен участък, инженер по монтажите и накрая - представител на предприятието в заводите, с които то има договорни отношения по изработването на ново оборудване.
През 1954 г. Бончо Бончев постъпва на работа в Параходство „Български морски флот” и през 1956 г. придобива правоспособност „механик І степен”. Главен механик е на корабите „Балкан”, „Георги С. Раковски”, „Ангел Кънчев”, „Богдан”, „Васил Петлешков”, „Никола Й. Вапцаров”, „П. Р. Славейков” (приема в Пула, тогава в Югославия, 1968 г.). Междувременно през 1962 г. в продължение на няколко месеца е завеждащ сектор „Топлотехника” в Параходство БМФ. От 22 юли 1966 г. до 10 август 1968 г. е главен механик (директор по техническата част) в Параходство „Балканшип” и известно време изпълнява длъжността директор на Параходството. Завръща се отново като главен механик в БМФ, като от 25 юли 1969 г. до 6 ноември 1971 г. е групов механик в „Линейно плаване”. Освободен е от БМФ на 1 септември 1979 г. след навършване на 60 годишна възраст и по негово желание.
Човек с неспокоен дух и с изострено чувство за социална справедливост, Бончо Бончев е търсещ творец със златни ръце и навсякъде, където е работил, е оставил отлични впечатления с постиганите от него резултати. Удостоен е със званията „Отличен работник на Водния транспорт” и „Заслужил деятел на транспорта” и с медал „За трудово отличие”.
От 1 ноември 1971 г. по свое желание груповият механик в БМФ Бончо Бончев е назначен за главен механик на парахода „Ангел Кънчев”. Забележете, че по това време корабът е на 51 години, а шеф-механикът му - на 52! И ако това не е предизвикателство ... Явно добрият тандем с капитан Георги Кулински мотивира екипажа и много скоро параходът става първенец в групата кораби, с които изпълняват сродни задачи. За него пишат различни издания. От този период издирих едно интересно издание на Параходство БМФ, озаглавено: „На челния опит - Плаващата ремонтна бригада на параход „Ангел Кънчев” - зелена улица”. Наистина е необичаен периметърът на изявите на Бончо Бончев: от модерния за времето си „П. Р. Славейков” до грохналия „Ангел Кънчев”, от дунавските кораби до
МЕХАНИК НА ПАРАХОДА „АНГЕЛ КЪНЧЕВ”
Главен механик на парахода „Ангел Кънчев”, изпълнявал тази длъжност през последните три години от експлоатацията му, е Бончо Бончев. Интересна личност, способен и високоподготвен специалист, уважаван и признат механик и рационализатор. На 19 юли т.г. се навършват 95 години от рождението му и по този повод си позволявам да напиша това похвално слово за него.
Роден е на 19 юли 1919 г. в гр. Русе, в занаятчийско семейство. През 1928 г. семейството с пет деца остава без баща и майката (шивачка) поема сама товара за изхранването и възпитанието им. На 1 август 1937 г., след успешно представяне на приемните изпити, е приет в техническия отдел на Морското училище (отначало в Созопол, а след това - във Варна). Още тогава проявява своите способности на изобретателен и находчив техник. Когато със своите съвипускници през зимата на 1942 г. е на стаж в Дунавската флотилия, безпроблемно разпечатва всяка вечер запечатания радиоапарат, за да могат младежите да слушат други радиостанции, освен София, и да се информират за хода на Втората световна война. Непосредствено след завършването на Морско училище е мобилизиран и до 18 февруари 1944 г. е взводен командир в 8/26 Граничен подучастък в Несебър. След уволнението си е машинист на мелницата в с. Нова Попина, Силистренско. След събитията през септември 1944 г. е механик и технически ръководител на мелницата на Кооперация „Напред” - Силистра.
В началото на 1946 г. започва работа като корабен механик в Параходство „Българско речно плаване” - Русе. След две години отново е мобилизиран във Военноморските сили и преминава през длъжностите: механик на кораб, началник на службата „Технически контрол” в Ремонтната корабостроителница, дивизионен механик, преподавател във Висшето военноморско училище по дисциплината „Двигатели с вътрешно горене”. През м. ноември 1953 г. се уволнява по собствено желание и до м. юли 1954 г. ръководи строителството на дизеловата електроцентрала на завод „В. Червенков” в Стара Загора. От 4 август 1954 г. постъпва на работа в Нефтопроучвателен район (по-късно Геоложка експедиция) - гр. Варна (тогава - Сталин), където бързо израства от механик на роторна сонда до участъков механик на Ветренския проучвателен участък, инженер по монтажите и накрая - представител на предприятието в заводите, с които то има договорни отношения по изработването на ново оборудване.
През 1954 г. Бончо Бончев постъпва на работа в Параходство „Български морски флот” и през 1956 г. придобива правоспособност „механик І степен”. Главен механик е на корабите „Балкан”, „Георги С. Раковски”, „Ангел Кънчев”, „Богдан”, „Васил Петлешков”, „Никола Й. Вапцаров”, „П. Р. Славейков” (приема в Пула, тогава в Югославия, 1968 г.). Междувременно през 1962 г. в продължение на няколко месеца е завеждащ сектор „Топлотехника” в Параходство БМФ. От 22 юли 1966 г. до 10 август 1968 г. е главен механик (директор по техническата част) в Параходство „Балканшип” и известно време изпълнява длъжността директор на Параходството. Завръща се отново като главен механик в БМФ, като от 25 юли 1969 г. до 6 ноември 1971 г. е групов механик в „Линейно плаване”. Освободен е от БМФ на 1 септември 1979 г. след навършване на 60 годишна възраст и по негово желание.
Човек с неспокоен дух и с изострено чувство за социална справедливост, Бончо Бончев е търсещ творец със златни ръце и навсякъде, където е работил, е оставил отлични впечатления с постиганите от него резултати. Удостоен е със званията „Отличен работник на Водния транспорт” и „Заслужил деятел на транспорта” и с медал „За трудово отличие”.
От 1 ноември 1971 г. по свое желание груповият механик в БМФ Бончо Бончев е назначен за главен механик на парахода „Ангел Кънчев”. Забележете, че по това време корабът е на 51 години, а шеф-механикът му - на 52! И ако това не е предизвикателство ... Явно добрият тандем с капитан Георги Кулински мотивира екипажа и много скоро параходът става първенец в групата кораби, с които изпълняват сродни задачи. За него пишат различни издания. От този период издирих едно интересно издание на Параходство БМФ, озаглавено: „На челния опит - Плаващата ремонтна бригада на параход „Ангел Кънчев” - зелена улица”. Наистина е необичаен периметърът на изявите на Бончо Бончев: от модерния за времето си „П. Р. Славейков” до грохналия „Ангел Кънчев”, от дунавските кораби до
Главният механик на парахода „Ангел Кънчев” Бончо Бончев „прослушва” работата на ремонтиран механизъм.
Плаващата ремонтна бригада на параход „Ангел Кънчев”.
Главният механик на парахода „Ангел Кънчев” Бончо Бончев контролира изработването на резервна част, необходима за ремонт на повреден механизъм.
Издание на Параходство БМФ, озаглавено: „На челния опит - Плаващата ремонтна бригада на параход „Ангел Кънчев” - зелена улица”.
презокеанския „Георги С. Раковски”, от преподавател във Военноморското училище до член на консултантската група на ТИС (Технико-икономическия съвет) на БМФ ...
Всъщност, за неговите рационализаторски предложения и за интересните му практически решения на различни казуси трябва да се пише отделен материал и то от специалист. Аз ще цитирам само един издирен от мен пример от 7 ноември 1977 г. По време на натоварването на моторния кораб „Васил Априлов” в Пристанище Варна поради невнимание на докерската бригада е пробит горивен танк. Отстраняването на повредата предполага излизането на кораба от експлоатация за неопределено време. По инициатива на главния механик Бончо Бончев е организирано незабавното почистване на танка и подготовката му за заваряване от работилницата към БМФ, а след това - и за освидетелстването му от Българския корабен регистър. В резултат - след 48 часа корабът е готов за отплаване.
Съпругата на Бончо Бончев - Стоянка, е работила като чертожник във Военноморското училище. Семейството има две дъщери. Ако сред читателите на „Морски вестник” познават някои от наследниците на Бончо Бончев - нека ни пишат! Достойни личности като главния механик Бончо Бончев заслужават по-голямо внимание и уважение от днешните поколения моряци.
Атанас ПАНАЙОТОВ
Всъщност, за неговите рационализаторски предложения и за интересните му практически решения на различни казуси трябва да се пише отделен материал и то от специалист. Аз ще цитирам само един издирен от мен пример от 7 ноември 1977 г. По време на натоварването на моторния кораб „Васил Априлов” в Пристанище Варна поради невнимание на докерската бригада е пробит горивен танк. Отстраняването на повредата предполага излизането на кораба от експлоатация за неопределено време. По инициатива на главния механик Бончо Бончев е организирано незабавното почистване на танка и подготовката му за заваряване от работилницата към БМФ, а след това - и за освидетелстването му от Българския корабен регистър. В резултат - след 48 часа корабът е готов за отплаване.
Съпругата на Бончо Бончев - Стоянка, е работила като чертожник във Военноморското училище. Семейството има две дъщери. Ако сред читателите на „Морски вестник” познават някои от наследниците на Бончо Бончев - нека ни пишат! Достойни личности като главния механик Бончо Бончев заслужават по-голямо внимание и уважение от днешните поколения моряци.
Атанас ПАНАЙОТОВ