НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ






:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
 











НА ПРЪСТИ
Бързам, бързам да кажа какво се вижда на холограмния циклотоничен предсказател от серията Bottom-Бакалов-Путин (вж. 6 юли 2013 г. Ашколсун!) за Приазовието, да не кажете после, че бягам след събитието и само се правя на врачка.
Няма нищо за врачуване, брат ми, моряците знаят, че кое си требе - оно си сака. По обичая си (още от времето на Тарас Булба) украинският народ не седи  мирен и си иска неговото. Ако не му го дават (например онази лакомия Янукович), сваля тирана и ако на площада няма много пияни - избира нов, който да го поведе. Къде ще го води? Напред, то се знае! И сяда да пише, нещо като запорожките казаци по повод обидите, които им нанесъл Султана. Тези тука написаха едно споразумение, парафирано от сума гаранти, но веднага го забравиха и се запретнаха да управляват. Обаче демократите (като другаря Путин, първия, третия, петия, седмия и деветия демократично избран президент на Русия) много мразят такива работи. И веднага се сещат, че споразумения, гарантирани от Европа, са бошлаф (да не забравяме Дейтън, бивша Югославия, Косово и
„И за нас ще има пръстче, като се навирят другите...”
прочия). И че след такива уйдурми обикновено го отнасят масите от малцинствата. Някой дали помни, че още преди кризата в Косово 350 хиляди сърби бяха прогонени от родните си места по Хърватска?
И като така - започна се дрънкане на ръждиви пушки. Холограмният обаче ми показва, че на първо време ще се разменят предимно средни пръсти. Европата показва на Путин среден пръст и му вика да внимава, щото като нищо ще му пратят предписание за щастливи кокошки. Той пък им вика, че русите са особена порода, цялата им длан е от среден пръст, другите се свиват характерно и става „кукиш”. Славният албинос Обама така се е ядосал, че от светлия си дом се заканва да приключи здравната реформа и да забие по един среден на всички, които си го търсят, ама друг път. Новият президент на Украйна току що обяви мобилизация, но иска запасняците само да се явяват на инструктаж и да си ходят още същия ден, защото няма с какво да им предложи вечеря. Пушки обаче има, нищо, че са ръждиви, старите навици по тези земи ръжда не хващат.
Къде сме ние, ще ме попита братът-моряк. Тук сме, все на същото място, между чука и наковалнята. И си мислим, дали няма да излезе лъжа това, че базите, които дадохме, няма да бъдат насочени към бившия Съветски. Холограмният тука мълчи и прави намеци ала Гейза Мейзга  - „дай левче и ще ти кажа”. Обаче ние с левчетата сме в дефицит, затова ще почакаме, да видим.
А вие си плавайте, плавайте ...

P.S.
И честит Национален празник, дето се вика! То един празник и да се чуди човека кой ни е освобождавал, русите ли или украинците. Май всички заедно, ама знаем ли?

Писа Ръка МАРИНОВА