МВ "Компас", новини, март 2014 г. :: РАЗГОВОРИ МЕЖДУ ХЛАПЕТО И МОРЕТО (2) ::

РАЗГОВОРИ МЕЖДУ ХЛАПЕТО И МОРЕТО (2)
Продължение. Начало: 16 март 2014 г. Разговори между хлапето и морето (1)

Отишло един ден хлапето при морето, защото му било тъжно.
- Моренце, вчера мама плака цяла нощ. Опита се да бъде тиха, за да не ме събуди. Но аз я чух. Не можах да заспя. Плачеше заради тати.
- Защо, какво е направил?
- Той се прибра късно и започна да вика. Държеше се странно. Миришеше, залиташе, говореше провлачено, а после я удари.
- Връщал се е от бунището значи.
- Какво значи това?
- Че е нещастен и омърсен. Че някой друг му е направил лошо, замърсил го е.
- Не може ли да се изкъпе? Да влезе при теб и да махне мръсотията? И да бъде пак чист? Да не бие мама?
- Не, малкия, не може. Тази мръсотия не мога да я махна. Дори аз.
- А защо е бил в това бунище? И къде се намира то? Не може ли да не ходи там?
- Всеки минава оттам, рано или късно.
- Какво значи това?
- Че първо вярваш в нещо. После вярваш в себе си твърде много. Накрая не вярваш в нищо.
- Но татко не беше такъв. Преди той миришеше на хубаво. Миришеше на парфюм. Когато хората миришат на парфюм, са щастливи, нали?
- Не винаги.
- А кога хората са щастливи?
- Рядко.
- Но защо?
- Защото искат твърде много.
- А не може ли и с малко?
- Вече не. Твърде са разглезени. Това е като с играчките. Имаш ли играчки?
- Да. Много.
- Коя беше първата ти?
- Не помня… Мисля, че беше малък, усмихнат палячо.
- Къде е той сега?
- Не знам.
- Виждаш ли? Имаш толкова много играчки, че си забравил първата.
- Но имам и други играчки, много по-хубави!
- Имаш, да. Но кажи, бил ли е с теб, когато си бил болен?
- Да. Прегръщах го, за да ми мине.
- А било ли е с теб на рождените ти дни?
- Да, разбира се. Имам го на всичките си снимки.
- Виждаш ли? А сега дори не знаеш къде е. С баща ти е същото - той просто е забравил мама.
- И има други играчки, които са му по-любими от нея?
- Да. Въпреки че мама винаги се усмихва, нали?
- Да. Като палячото. Веднъж, когато бях ядосан, забодох много иглички по крачетата му.
- Но то продължи да се усмихва, нали?
- Да.
- Така е и с мама. Колкото и иглички да й забива тати, тя винаги ще се усмихва.
- Но той все пак я обича.
- Ти обичаш ли палячото си?
- Разбира се. Той винаги беше до мен, преди да получа други играчки и да го загубя…
- Значи и баща ти обича майка ти, просто я е забравил.
- Но тя не го знае?
- А твоят палячо знае ли го?
- Може би. Не.
- Виждаш ли? Ако не му показваш, че го обичаш, той няма как да знае, въпреки че е така. И ще плаче. Като майка ти.
- Моренце, тръгвам!
- Къде?
- Да си намеря стария палячо, да му изкарам игличките, да го измия и да го прегърна. Ще му кажа, че го обичам.
- Добре си решил.
- Добре. Тръгвам сега, довиждане!
- Почакай. А майка си обичаш ли?
- Да. Повече от палячото.
- Кажи й го и на нея.

Ина ГЕОРГИЕВА
Снимки МОРСКИ ВЕСТНИК