НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
ПРИРОДЕН ПАРК „СТРАНДЖА”
Трудно е да се обхванат красотите и историческите богатства на Природен парк „Странджа”. Тук скалистите брегове на Черно море са живописно назъбени и това е било забелязано още в древния мит за отвличането на атинската принцеса Орейтия от бога на северните ветрове Борей. Това сказание възхожда към бронзовата епоха (3000 – 1200 г. пр. Хр.), към която се отнася и митът за аргонавтите.
Древните наричали Странджа: Салмидесос, Монс Астикус, Хемимонт и Парория. Най-старите археологически находки от територията на парка датират от меднокаменната епоха и произлизат от акваторията на Ахтополския залив. От Синеморец произхождат две внушителни съкровища – златно и сребърно. Златното е открито през 2006 г. и се състои от украшения на знатна тракийка, а сребърното е намерено при разкопки през 2012 г. в резиденцията на тракийски вожд. То се състои от 199 тетрадрахми, сечени от времето на витинския цар Прузиаи II (182-149 г. пр. Хр.) до Никомедес II Епифанес (149-127 г. пр. Хр.). Трябва специално да изтъкнем, че в Синеморското съкровище има 36 тетрадрахми на тракийския цар Мостис, управлявал тази територия на границата на II и I век пр. Хр.
Без да е налице сигурно датиран материал, мраморните куполни гробници в малкотърновските местностите „Мишкова нива” и „Пропада” са датирани от II - III в. сл. Хр. Тъй като те са били гробници-мавзолеи можем да предположим едно по-дълго функциониране на тези тракийски паметници. Едва ли ще е грешно ако ги датираме в епохата на последните Реметалковци, т.е. през първата половина на I в. сл. Хр. Малко Търново се намира твърде близо до древната тракийска столица Бизия и тази хипотеза сигурно ще бъде подкрепена от нови аргументи.
От Бизия произхожда собственикът на рудници и металургични пещи Стратон, син на Стратон. Неговото каменно посвещение на бог Аполон Аулариок също произхожда от „Мишкова нива” и датира от времето на Антонин Пий (138-161 г.). След като този представителен надпис е поставен в светилището при гробницата-мавзолей през първата половина на II в., би следвало да поставим това култово съоръжение в по-стари времена. Това ни насочва именно към царското управление на последните Реметалковци. В 45 г. след Хр. държавата със столица Бизия е погълната от новоучредената провинция Тракия, а след края на III в. Странджанската област попада в провинция Хемимонт.
В първите векове на ранножелязната епоха траките от района са погребвали покойниците си в долмени. През античността за тази территория говорят много автори като се почне от Херодот и Ксенофонт и се стигне до късноантичните писатели, които свидетелстват за времето след преименуването на Бизантион в Константинопол и провъзгласяването му за столица на Римската империя. Тогава земите на парк „Странджа” стават северен хинтерланд на византийската столица и град Агатополис (Ахтопол) преживява върхови моменти в развитието си. От това време датират крепостните стени на града, а на територията на парка се намират останките на изключително много късноантични крепости, които са пазели подстъпите към седалището на византийските императори.
През Османската епоха районът също е облагодетестван от близостта си до „града на два континента”, наречен вече Истанбул. Тогава Парк Странджа става един от основните му снабдители с дървени въглища, изнасяни от пристанищата на Царево (Василикос) и Ахтопол. От същото време датират и контактите с италианската република Генуа.
Паркът включва общините Царево и Малко Търново. В Царевска община влизат град Ахтопол и селата Българи, Варвара, Изгрев, Кондолово, Кости и Резово, а в Малко Търновска – Звездец, Граматиково, Заберново Стоилово, Визица, Бръшлян, Калово, Младежко, Бяла вода, и Евренозово.
През Възраждането и след 1912 г. в селищата на парка са построени много християнски църкви и от този период датира характерната странджански жилищна архитектура. Най-стара е църквата в село Бръшлян. В Парк „Странджа” е разположена местност „Петрова нива”, където е взето решението за обявяване на Преображенското въстание през 1903 г.
Проф. дин Иван КАРАЙОТОВ
Трудно е да се обхванат красотите и историческите богатства на Природен парк „Странджа”. Тук скалистите брегове на Черно море са живописно назъбени и това е било забелязано още в древния мит за отвличането на атинската принцеса Орейтия от бога на северните ветрове Борей. Това сказание възхожда към бронзовата епоха (3000 – 1200 г. пр. Хр.), към която се отнася и митът за аргонавтите.
Древните наричали Странджа: Салмидесос, Монс Астикус, Хемимонт и Парория. Най-старите археологически находки от територията на парка датират от меднокаменната епоха и произлизат от акваторията на Ахтополския залив. От Синеморец произхождат две внушителни съкровища – златно и сребърно. Златното е открито през 2006 г. и се състои от украшения на знатна тракийка, а сребърното е намерено при разкопки през 2012 г. в резиденцията на тракийски вожд. То се състои от 199 тетрадрахми, сечени от времето на витинския цар Прузиаи II (182-149 г. пр. Хр.) до Никомедес II Епифанес (149-127 г. пр. Хр.). Трябва специално да изтъкнем, че в Синеморското съкровище има 36 тетрадрахми на тракийския цар Мостис, управлявал тази територия на границата на II и I век пр. Хр.
Без да е налице сигурно датиран материал, мраморните куполни гробници в малкотърновските местностите „Мишкова нива” и „Пропада” са датирани от II - III в. сл. Хр. Тъй като те са били гробници-мавзолеи можем да предположим едно по-дълго функциониране на тези тракийски паметници. Едва ли ще е грешно ако ги датираме в епохата на последните Реметалковци, т.е. през първата половина на I в. сл. Хр. Малко Търново се намира твърде близо до древната тракийска столица Бизия и тази хипотеза сигурно ще бъде подкрепена от нови аргументи.
От Бизия произхожда собственикът на рудници и металургични пещи Стратон, син на Стратон. Неговото каменно посвещение на бог Аполон Аулариок също произхожда от „Мишкова нива” и датира от времето на Антонин Пий (138-161 г.). След като този представителен надпис е поставен в светилището при гробницата-мавзолей през първата половина на II в., би следвало да поставим това култово съоръжение в по-стари времена. Това ни насочва именно към царското управление на последните Реметалковци. В 45 г. след Хр. държавата със столица Бизия е погълната от новоучредената провинция Тракия, а след края на III в. Странджанската област попада в провинция Хемимонт.
В първите векове на ранножелязната епоха траките от района са погребвали покойниците си в долмени. През античността за тази территория говорят много автори като се почне от Херодот и Ксенофонт и се стигне до късноантичните писатели, които свидетелстват за времето след преименуването на Бизантион в Константинопол и провъзгласяването му за столица на Римската империя. Тогава земите на парк „Странджа” стават северен хинтерланд на византийската столица и град Агатополис (Ахтопол) преживява върхови моменти в развитието си. От това време датират крепостните стени на града, а на територията на парка се намират останките на изключително много късноантични крепости, които са пазели подстъпите към седалището на византийските императори.
През Османската епоха районът също е облагодетестван от близостта си до „града на два континента”, наречен вече Истанбул. Тогава Парк Странджа става един от основните му снабдители с дървени въглища, изнасяни от пристанищата на Царево (Василикос) и Ахтопол. От същото време датират и контактите с италианската република Генуа.
Паркът включва общините Царево и Малко Търново. В Царевска община влизат град Ахтопол и селата Българи, Варвара, Изгрев, Кондолово, Кости и Резово, а в Малко Търновска – Звездец, Граматиково, Заберново Стоилово, Визица, Бръшлян, Калово, Младежко, Бяла вода, и Евренозово.
През Възраждането и след 1912 г. в селищата на парка са построени много християнски църкви и от този период датира характерната странджански жилищна архитектура. Най-стара е църквата в село Бръшлян. В Парк „Странджа” е разположена местност „Петрова нива”, където е взето решението за обявяване на Преображенското въстание през 1903 г.
Проф. дин Иван КАРАЙОТОВ
Карта на парк „Странджа”.
Каменна котва от акваторията на Ахтопол.
Пръстен-печат с изображение на Ерос от могилно погребение в местността „Тагарово” край Малко Търново.
Съкровището от Синеморец при откриването в тракийския владетелски дом при Синеморец.
Тракийският владетелски дом при Синеморец.
Оброчният релеф на тракийския херос на Провлаците от Ахтопол.
Единствената тетрадрахма на Кизик от Синеморското съкровище.
Тетрадрахма на Бизантион от Лизимахов тип. Опако.
Тракийската гробница в местността „Пропада” край Малко Търново.
Цветна гравюра на Ахтопол преди пожара.
Находки от погребение, открито край Бродилово.
Тракийската гробница в местността „Мишкова нива” край Малко Търново.
Входът към гробницата в местността „Мишкова нива”.
Трите нимфи. Ранен оброчен релеф от Близнак с името на Тиберий Клавдий Преймион.
Големият врис в Малко Търново.
Сребърни украшения от голямото съкровище със западноевропейски и османски монети, открито в Ахтопол. Ново.
Златното съкровище от Синеморец.
Огърлицата от Синеморското златно съкровище.