
О, „ШИПКА”! - ЧЕСТИТ НАЦИОНАЛЕН ПРАЗНИК,
УВАЖАЕМИ ЧИТАТЕЛИ!
Вместо ода за парахода, който с името на историческия връх остави трайна диря в историята на българското търговско корабоплаване, във връзка с 75-та годишнина от пристигането му във Варна, 60-та годишнина от второто му „раждане” и 35-та годишнина от отписването му от състава на Параходство „Български морски флот”
Преди 75 години - на 7 януари 1939 г., във Варна пристига новопостроеният хладилен параход „Шипка”, еднотипен с влезлия в експлоатация през 1937 г. хладилен параход „Варна”, поръчан също в Германия. Още в първия си рейс той превозва различни стоки от западноевропейски пристанища за България. На 15 януари 1939 г. хладилният параход „Шипка” е осветен. По този повод в сп. „Морски сговор” от м. януари 1939 г. е отбелязано: „Вместо да празнува пищно това голямо събитие в своя живот, Българското търговско параходно дружество намери, колкото похвално, толкова и назидателно разрешение на въпроса, като вместо тържество и приеми се задоволи да покани на обяд на новия параход всички живи участници [в боевете] на Шипка от Варна, като е отпуснало освен това на всички участници на Шипка от Варна и Бургас по 3000 лева парична помощ, а на централното управление на опълченците от Шипка сумата 20 000 лева, за да бъде разпределена между най-нуждаещите се опълченци от останалите градове на страната”.
„Шипка” влиза в експлоатация по Александрийската линия под командването на капитан Димитър Фурнаджиев. Първият главен механик на парахода е Божан Пиперов. Старши помощник-капитан е Георги Дюлгеров, втори помощник-капитан е Васил Кушев, а трети помощник-капитан е Георги Кулински - всичките по-късно се утвърждават като авторитетни и уважавани капитани в Параходство БМФ.
Корабът е с товароподемност 3010 тона, дължина 98,05 метра, широчина 13,50 метра, а парната му машина с мощност 1600 к.с. му дава възможност да развива скорост от 12 възла. Разполага с 10 първокласни пътнически кабини и хладилни помещения за 400 тона бързоразвалящи се продукти. „Шипка” е последният кораб, закупен от БТПД в навечерието на Втората световна война.
След възвръщането на Южна Добруджа в пределите на Отечеството, на 29 септември 1940 г. параходът „Шипка” потегля от Бургас за Балчик с товар от 100 трактори и други селскостопански машини, а и с други товари, необходими за есенната оран. Такава задача изпълнява и параходът „Варна”. На 11 октомври 1940 г. параходът „Шипка” връща във Варна участвалите във възстановяването на българската държавност в Южна Добруджа военни части от Осми пехотен Примерски полк и Флота на Негово Величество, които са тържествено посрещнати с цветя и шпалир от учащи и граждани.
На 22 юни 1941 г., при избухването на войната между Германия и СССР, параходът „Шипка” под командването на капитан Георги Дюлгеров е пред пристанище Батуми в очакване за разтоварване на германски стоки. Задържан е почти месец преди разтоварването и няколко седмици след това. Намесва се българският пълномощен министър в Москва. Освобождават парахода, защото плава под български флаг, и той под баласт поема към Варна. На 100 мили от брега „Шипка” е посрещнат от два български торпедни катера „Люрсен”, които го ескортират до пристанището.
На 15 септември 1941 г., на път за Балчик, пред Златните пясъци, най-новият параход на БТПД - „Шипка”, се натъква на съветска мина. Параходът получава голяма пробойна в първи хамбар. Екипажът, начело с капитан Димитър Фурнаджиев, е принуден да напусне потъващия кораб, но заедно с него загиват готвачът Стефан Николов Стаматов и оксиженистът от Държавната корабостроителница - Варна, Христо Симеонов Димитров. ...
На 11 юли 1952 г. Аварийно-спасителният отдел при Параходство „Български морски флот” с началник Петър Рашев вдига от морското дъно потопеният по време на Втората световна война на 15 септември 1942 г. параход „Шипка” след тригодишна подготвителна дейност. На 23 август 1952 г. започва работа национална бригада по почистването на вдигнатия от морското дъно кораб. От трюмовете на парахода са изхвърлени 382 тона тиня, 3257 квадратни метра метална повърхност са почистени, очукани и боядисани с два пласта миниум. Цялата корпусна работа се извършва под ръководството на капитаните от Параходство БМФ Божан Каракостов и Георги Ненчев. След първоначалното му възстановяване (до степен на годност на корпуса за буксировка) в „КОРБСО” (Варна), в края на 1953 г. корабът е провлачен до Генуа, Италия, където е основно ремонтиран и е въведен в експлоатация.
На 28 септември 1954 г. в Генуа, отново вдига българското знаме потопеният през Втората световна война параход „Шипка”. Тогава командването на парахода е поверено на капитан Георги Кулински и на главния механик Тодор Кавалов. Първият рейс на кораба е от Генуа до Сфакс. С пълен товар от фосфат, параходът се отправя към Венеция, за да му бъдат направени ходови изпитания в реални условия. Година по-късно, когато на 1 септември 1955 г. влиза в експлоатация Сухият док (днес КРЗ „Одесос” АД), първият кораб, докуван в него, е параходът „Шипка” на БМФ.
През 1956 г. първият български търговски кораб, посетил съветското пристанище Жданов (днес Мариупол) е параходът „Шипка” с капитан Любомир Милков. През м. декември 1957 г., отново под командването на капитан Милков, екипажът на парахода по време на буря приема сигнал за бедствие от потъващия на около 45 мили северно от Босфора гръцки кораб „Nikitos K”. Откриват едната от двете лодки, спуснати от екипажа на потъналия кораб и спасяват намиращите се в нея гръцки моряци. През 1958 г. „Шипка” е включен в линията, поддържана от кораби на Параходство БМФ: Одеса - Варна - Кюстенджа - Бургас - Латакия - Бейрут - Порт Саид - Александрия. През м. декември званието „Кораб-първенец на БМФ” за 1958 г. се присъжда на параход „Шипка” с капитан Георги Генов от групата кораби за задгранично плаване, за изпълнение на

Възстановеният в Генуа параход „Шипка”, 1954 г. Снимката е от дигиталния архив на МОРСКИ ВЕСТНИК.
Новопостроеният параход „Шипка” преди пристигането му във Варна, декември 1938 г. Снимката е от фонда на Военноморския музей.
Спасителен пояс от потъналия на 15 септември 1941 г. параход „Шипка” като експонат във Военноморския музей. Снимка МОРСКИ ВЕСТНИК.
Първият екипаж на възстановения в Генуа параход „Шипка”, 1954 г. Снимката е публикувана в книгата на Стоян П. Костов „Ветеранът”, С., Профиздат, 1969 г.
Параходът „Шипка” в Пристанище Бургас. Снимката е от фондовете на Държавния архив – Варна.
Книгата на Стоян П. Костов „Ветеранът”, С., Профиздат, 1969 г.
Параходът „Шипка”, нарисуван от корабния агент от Бургас Димчо ПИШМАНОВ. С тази своя картина Димчо Пишманов поздравява читателите на „Морски вестник” по случай националния ни празник Трети март.
плана по приходите 129%, безаварийно плаване и реализирана икономия на горива.
На 29 април 1961 г. параходът „Шипка” с капитан Димитър Свещаров е обявен за младежки кораб. Екипажът поема ангажимент да бъде за образец на останалите в Параходство БМФ по отношение на безаварийната експлоатация на парахода. През м. декември с.г. „Шипка” с капитан Георги Генов доставя в туниското пристанище Лагулет пратка с оръжие и боеприпаси за Фронта за национално освобождение на Алжир.
На 1 септември 1963 г. на път от съветското пристанище Жданов за Варна параходът „Шипка” с капитан Петър Софийски навлиза във водите на Черно море, когато вахтените виждат давещи се в морето хора. Със спусната в морето лодка моряци от кораба спасяват четирима младежи - екипаж на потънала в следствие на шквал съветска яхта. По-късно спасените са прехвърлени на борда на съветски граничен катер.
Параходът-ветеран остава в състава на Параходство БМФ до 15 декември 1978 г., когато тържествено е спуснат флагът му. отписан на 1 февруари 1979 г.
Много скоро след това - на 19 юни 1979 г. варненските корабостроители в тържествена обстановка предават на Параходство БМФ 24 285-тонния кораб за насипни товари „Шипка” (IMO: 7729722). Моторен кораб „Шипка” плава в състава на Параходство БМФ до май 2009 г., след което е продаден и нарязан в Гадани, Пакистан (пристига там на 21 май с. г.).
Вече почти пет години нямаме голям български търговски кораб с името „Шипка” ... Забравихме ли за „О, Шипка!”?
Атанас ПАНАЙОТОВ