
ПРЕВРАТНО
Вчера най-после светлейшият народен избраник, нашият любим Президент каза какво е това, което се вижда „много ясно” в тъмните усои на милата ни Татковина (за някои – Майчиния). Народът ни много ясно бил дал да се разбере, че иска да го управляват почтени хора (най-после!), които да не го крадат и да не го лъжат. Така е, майка му мечка, но това автоматично изключва цялата политическа върхушка, всички до един, включая и господина Плевналоглу, да ме прощавате. Че кой тогава ще ни ..., такова! Войската! Нека не забравяме завета на дедите: „Изправи се гора от стомана, насочете се бойни дула!” Излиза, че господин Президентът неявно ни е предупредил да се подготвим за военен преврат. Защото единствени военните са автентично почтени, знаят как се взема „Запо-чест!”, знаят и пред кого се изпълнява хватката. Преди месеци телевизиите целокупно показваха как в президентството се събират участниците в поредния Консултативен съвет за национална сигурност и нашият адмирал

Илюстрацията е предложена от автора
Манушев, който тогава заместваше началника на отбраната, мина покрай часовия при все пагони и регалии, а оня гледа напреде си като изтукан. Като се зададе обаче министер Цветанов - веднага „За по-чест!” и верселям, така стават тези работи. Също така не крадат (защото то всичко в казармата се открадна от други) и не лъжат (защото никой не ги слуша).
И като така, аз като човек деен и експедитивен, заех се незабавно с предварително планиране за вземане на власта с демократичен военен преврат - на ползу роду, както биха казали някои. Центърът на заговора, то се знае, ще бъде Столицата (макар че Йордан Радичков твърдеше, че в нея се е събрала не най-добрата част от българското народонаселение). Оттам ще тръгнат емисари, да речем към началниците на военни гарнизони, да информират и да се уверят в тяхната лоялност. Куриерите трябва да са старши офицери, ама и не дотам старши, например майори. Ако началникът на гарнизона е серт - да може да го сиктирдоса. Ако е лоялен обаче, да може да се отнесе с подобаващо уважение.
Ще литне с Опел-Вектрата си един такъв емисар-куриер към приморските простори, ще стъпи на новата южна магистрала и след има-няма три часа е в Бургас. Обаче, тук началник на гарнизон, там началник - няма никакъв гарнизон в Бургас, войската им била събрана в Атия, и то морска, а ги командвал Комодор, да се чудиш това пиле орле ли е или гларус. А тъй като му е заповядано „радиомълчание” и няма как да свиква бирифинги, и т. н., по концепцията за планиране на НАТО - пайдос на Бургас, куриерът запрашва към Варна.
Тук поне всичко е ясно, флотът си е флот, нищо че е ВМС и командващият си е тук, нищо че е командир, а преди малко беше началник-щаб - знаем се. Само че той като едното нищо ще сиктирдоса софийското емисарче и работата му ще се стъжни. Но нека предположим, че си спомни клетвата, която е полагал през далечната 1976-та: „... Готов съм винаги по заповед на народното правителство...” Правителството обаче го хванала липсата и хората „много ясно” са казали, че не го щат - ами сега? Ще трябва да се готвим за преврат, няма как, то си е въпрос на чест, както дедите, така и ние!
Операторите на Щаба ще се потрудят здраво върху плана за действията на силите, а големият началник ще ги насочи към акцентите, центровете на тежестта, критичните точки и прочия купешки приказки.
За хода на демократичния преврат във Варненския гарнизон и за последиците от него ще можете да прочетете в следващия брой.
Бай ЯНКО