1902 г., 3 октомври. Пристига френският стационер „VAUTOUR” [1], [2]. Стационерът „Vautour” e спуснат на вода през 1889 г. като последния от серията от четири контра-миноносеца клас „Condor”. Основни технически данни: водоизместимост стандартна 1240 т, дължина 68 м, широчина 9 м, газене 4,7 м, скорост 27 възела. Екипаж 167. Въоръжение: 5 х 100 мм, 10 х 65 и 47 мм, 5 торпедни апарата [5]. Към 1894 г. изпълнява
вече функцията на стационер към френското посолство в Цариград. На него през 1902-1904 г. известният френски писател Клод Фарер служи като офицер [6], а през 1903-1905 г. небезизвестният ревностен туркофил Пиер Лоти е командир [7]. В екипажа на „Vautour” като помощник-командир е зачислен ръководителят на френската мисия в България кап. II р. Пол Пишон [8]. През 1908 г. корабът е изведен от строя [8]. При гостуването на
„Vautour” във Варна негов командир е фрегатен капитан (кап. II р.) Emile Paul Amable Guepratte (по-късно - вицеадмирал) [9].
След пристигането на френския кораб във Варна капитанът му е приет от
Фердинанд I в двореца Евксиноград. После българският княз гостува на борда на „Vautour”. Френските моряци приемат много радушно майка му с възгласа „Да живее княгиня Климентина!” Тя пък поздравява всеки моряк поотделно, а на един от тях подарява златен часовник [10].