НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
БАЛАКЛАВА – НАЗАД ВЪВ ВРЕМЕТО (ОТ
СВРЪХСЕКРЕТЕН ПРОТИВОАТОМЕН ОБЕКТ ДО
МУЗЕЙ)
На 1 юни се навършват 10 години от откриването за посетители на Военно-морския музеен комплекс „Балаклава”, Украйна – един уникален паметник на военната история, техника и фортификация. Създаден на базата на бивш свръхсекретен противоатомен обект предназначен за укритие и доков ремонт на подводни лодки на съветския Черноморски флот, днес той е може би най-големият разсекретен военен обект на СССР от времето на Студената война. В желанието си да науча нещо повече, попаднах на фрагменти от второто издание на пътеводителя „Военно-морской музейный комплекс „Балаклава” с автори: Харивский О. (ръководител), Кашицина О. и Т. Бородина. Предлагам част от него и за тези които се интересуват - няколко сайта, свързани с темата.
Разположен на югозападното крайбрежие на Кримския полуостров, на Балаклавския залив в Черно море, почти мистичното доскоро подземно противоатомно съоръжение е изградено в недрата на планинския масив Таврос на площ от около 15 000 кв. м. В него са намирали убежище малки и средни подводни лодки проект: А 615, 613, 613В, 633, 633 РВ и 644. Обектът е имал устойчивост първа категория – в състояние да издържи пряк ядрен удар с мощност до 100 кт (5-7 пъти по-мощен от този, нанесен над Хирошима), както и да се използва като противоатомно скривалище за около 3000 човека.
Проектиран от Ленинградския (Санкт Петербург) държавен проектен институт „Гранит”, строежът започва в резултат на взето на 11 юни 1952 г. решение на Министерския съвет на СССР с предвиден бюджет от 322 милиона рубли и завършва през 1963 г. Строителството се води непрекъснато и едновременно на пет забоя. Започнат с участието на военни строителни части на съветския Черноморски флот, от февруари 1956 г. по личното разпореждане на Н. Хрушчов в изграждането се включват и строители на метрото в Москва и Харков, както и участници в строителството на подземни обекти в Кавказ. Те формират първоначално специално предприятие п/я А 3861, преименувано впоследствие като „Строително управление № 528”. Само скалната маса, изкопана и извозвана само през нощта с баржи в открито море, е с обем над 200 000 куб. м. При извърването на строителните работи излетият бетон М 400 е със средна дебелина 1,5 м. До 126 метра достига скалният масив на Таврос, под който са изградени подземните съоръжения.
Едновременно с това от потопяеми пускови комплекси, базиращи се в Балаклавския залив на морския ракетен полигон Фиолент, започват изпитания на експериментални оперативно-тактически и междуконтинентални ракети, предназначени за въоръжение на дизелни и атомни ракетни подводни лодки. В резултат през втората половина на XX век Балаклава (включена административно към Севастопол) се засекретява така, че изчезва като име от географските карти, а в града дори жителите на Севастопол, който сам е закрита зона, могат да влизат само със специални пропуски през военно-контролни пропусквателни пунктове...
Свръхсекретият военноморски комплекс включва следните автономни обект:
1. Обект 825 ГТС (Хидротехническо съоръжение – кораборемонтен завод със сух док).
2. Обект 820 „Арсенал” ( Ремонтно-техническа база за съхранение, снаряжаване и предаване за бойно използване на боеприпаси в т. ч. и на такива с ядрен боен заряд).
3. Минно-торпедна част (предназначена за подготовка и проверка на мини и торпеда).
4. Склад за Горивно-смазочни материали (предназначен за съхранение на 9 500 т ГСМ)
Съгласно Директива № 1/13029сс от 3 януари 1953 г. на Морския генерален щаб на Военноморското министерство на СССР (съществувало от март 1950 г. до март 1953 г.) започва още през същата година строителството на обект 825 ГТС, който завършва през 1961 г. Първоначално се води като воинска част 15059, а от 1969 г. – специален цех воинска част 72044 или Кораборемонтен завод „Металист”. Стойността на подземните строителни работи на обекта възлизат на 57 милиона рубли, а стойността на инженерно-техническата структура – на 65 милиона рубли.
През 1962 г. влиза в строя минно-торпедната част, а през 1963 г. завършва строителството и на обект 820 „Арсенал”.
Обект 825 ГТС и Обект 820 „Арсенал” са разделени от воден канал с дължина – 608 м (работна - 505 м), дълбочина – 8 м и ширина от 10 до 24 метра в преддоковата част. Двата края на канала, които са входът и изходът на подземния военноморски комплекс, се затварят с батапорти. „Южният” батапорт, затварящ входа на подземния канал откъм Балаклавската бухта представлява водонепроницаема преграда с тегло 150 тона и с размери: дължина - 18 м, височина – 14 м, ширина – 11 м. Сега се намира в отворено положение, като почти цялата му дължина е прибрана в специална ниша от дясната страна на канала. „Северният” батапорт затваря входа на канала откъм открито море и се състои от 4 масивни железобетонни плочи с общо тегло 120 тона.
Достъпът до канала откъм Балаклавския залив се закрива и от понтонен мост с товароподемност около 250 тона. При влизане или излизане на подводни лодки, което се извършва само вечер в надводно положение, на електромотори с помоща на шпил понтонният мост се премества, след което се връща обратно на мястото си. За маскировка входовете са прикрити и с маскировачни мрежи, спускащи се и прибиращи с помощта на лебедки.
Обект 825 ГТС организационно включвал: управление, технологичен отдел, производствен цех, боцманска команда,транспортен отдел и център за свръзка. Личният състав е бил приблизително 150 човека. Входовете към кораборемонтния завод се затварят от противоударни и херметични врати, предпазващи от ударната вълна и проникващата радиация. Самите врати са с тегло 20 тона и издържат налягане до 60 атмосфери. Отварянето и затварянето се извършва дистанционно по електромеханичен път, а при аварийна ситуация е предвиден и ръчен вариант. Големият транспортен коридор (потерна), по който се извършват основните доставки е с размери 4 м на 5,6 м и има дължина 296 м. При необходимост е предвиден за използане и като пункт за санитарна обработка, за снабдяване със защитни средства и укриване на цивилно население. Сухият док е с размери дължина – 102 м, ширина – 10 м и дълбочина – 8 м. Отделен е от акваторията на канала с водонепроницаема преграда (малък батапорт). При необходимост в Обект 825 ГТС могат да се прикрият от ядрен удар 9 малки или 7 средни дизелни подводни лодки. При формирането на 14 -а дивизия подводни лодки на Черноморския флот (на 13 март 1967 г.) в състав 27-а, 153-а и 155-а бригада и 381-и отделен Севастополски дивизион подводни лодки, на втория етаж на на обект 825 ГТС е оборудван запасният команден пункт на дивизията.
Обект 820 „Арсенал” включва: техническа площадка, локална зона, голям транспортен коридор, склад за съхранение на готовите боеприпаси и товарна площадка. Тъй като тук са се съхранявали бойните глави на торпедата и ракетите, включително и тези с ядрен заряд, се е поддържал постоянен температурно-влажностен режим и максимална звукоизолация. Вратите са двукрили, противоударни и херметични, с размер 3,0 м на 2,8 м, изпълнени от специална стомана, запълнени с бетон М 500, с дебелина 60 см, проектирани в Държавния проектен институт на ВМФ № 1 „Хидрометалпроект” (Ленинград) през 1959 г.
В допълнение между вратите е имало и две шлюзови камери, което позволявало на „Арсенала” да функционира както съвместно с Обект 825 ГТС, така и в пълен автономен режим. Шест вида боеприпаси са били в готовност да бъдат транспортирани по един малък, а след него по един дълъг 304 м транспортен коридор до товарната площадка. Доставянето се извършвало по релсов път на специални транспортни колички, всяка от които с тегло 998 кг и товароподемност 7 тона. Съгласно строгите мерки за безопасност се придвижвали само ръчно.
Поради необходимостта от поддържане на постоянен температурно-влажностен режим всички врати е трябвало да бъдат постоянно затворени, което създавало определени затруднения. Затова през 1967 г. е построен допълнителен коридор за преминаване на личен състав, с което се избегнало ползването на тежките противоударни врати. Съхраняваните боеприпаси не били предназначени само за подводните лодки. Натоварени на специализирани превозни средства касетите с ядрен заряд се транспортирали до съответните военни части и кораби. В случай на опастност от превземане на военноморския комплекс от противника е било предвидено неговото унищожаване ...
Аналогична подземна база - укритие за подводни лодки остава недостроена за съветския Тихоокеански флот в Приморието. Започната през 1977 г. в района на Павловския залив, за разлика от Балаклава тук не е предвидено изграждане на кораборемонтен завод – арсенал. В края на 80-те години строителството практически е било почти завършено, когато внезапно всякакви довършителни работи са спрени. Секретният обект е законсервиран. Двата основни подземни обекта – „Съоръжение-1” (канал за швартовка на подводни лодки, оборудван със средства за осушаване при извършване на ремонт) и „Съоръжение-2” - триетажен блок, в който са поместени жизненоважните за пълната автономност на базата съоръжения, работни и жилищни помещения. В настоящо време базата се използва за стоянка на атомни подводни лодки, чакащи утилизация.
Петър ДАСКАЛОВ
Ползвани източници:
1. https://bellabs.ru/Balaklava/booklet.html
2. https://sevastopol.com/museum/36.html
3. https://balaclava.crimea.ua/Zavod-podvodnyh-lodok.php
4. https://www.arenda-sevastopol.info/museum-baza
5. https://www.popblogs.ru/2011/04/04/Baza_podvod
6. https://wikimapia.org/1322023/ru/
7. https://shamora.info/Бухта-Павловского/
Всички илюстрации са от https://bellabs.ru/Balaklava
СВРЪХСЕКРЕТЕН ПРОТИВОАТОМЕН ОБЕКТ ДО
МУЗЕЙ)
На 1 юни се навършват 10 години от откриването за посетители на Военно-морския музеен комплекс „Балаклава”, Украйна – един уникален паметник на военната история, техника и фортификация. Създаден на базата на бивш свръхсекретен противоатомен обект предназначен за укритие и доков ремонт на подводни лодки на съветския Черноморски флот, днес той е може би най-големият разсекретен военен обект на СССР от времето на Студената война. В желанието си да науча нещо повече, попаднах на фрагменти от второто издание на пътеводителя „Военно-морской музейный комплекс „Балаклава” с автори: Харивский О. (ръководител), Кашицина О. и Т. Бородина. Предлагам част от него и за тези които се интересуват - няколко сайта, свързани с темата.
Разположен на югозападното крайбрежие на Кримския полуостров, на Балаклавския залив в Черно море, почти мистичното доскоро подземно противоатомно съоръжение е изградено в недрата на планинския масив Таврос на площ от около 15 000 кв. м. В него са намирали убежище малки и средни подводни лодки проект: А 615, 613, 613В, 633, 633 РВ и 644. Обектът е имал устойчивост първа категория – в състояние да издържи пряк ядрен удар с мощност до 100 кт (5-7 пъти по-мощен от този, нанесен над Хирошима), както и да се използва като противоатомно скривалище за около 3000 човека.
Проектиран от Ленинградския (Санкт Петербург) държавен проектен институт „Гранит”, строежът започва в резултат на взето на 11 юни 1952 г. решение на Министерския съвет на СССР с предвиден бюджет от 322 милиона рубли и завършва през 1963 г. Строителството се води непрекъснато и едновременно на пет забоя. Започнат с участието на военни строителни части на съветския Черноморски флот, от февруари 1956 г. по личното разпореждане на Н. Хрушчов в изграждането се включват и строители на метрото в Москва и Харков, както и участници в строителството на подземни обекти в Кавказ. Те формират първоначално специално предприятие п/я А 3861, преименувано впоследствие като „Строително управление № 528”. Само скалната маса, изкопана и извозвана само през нощта с баржи в открито море, е с обем над 200 000 куб. м. При извърването на строителните работи излетият бетон М 400 е със средна дебелина 1,5 м. До 126 метра достига скалният масив на Таврос, под който са изградени подземните съоръжения.
Едновременно с това от потопяеми пускови комплекси, базиращи се в Балаклавския залив на морския ракетен полигон Фиолент, започват изпитания на експериментални оперативно-тактически и междуконтинентални ракети, предназначени за въоръжение на дизелни и атомни ракетни подводни лодки. В резултат през втората половина на XX век Балаклава (включена административно към Севастопол) се засекретява така, че изчезва като име от географските карти, а в града дори жителите на Севастопол, който сам е закрита зона, могат да влизат само със специални пропуски през военно-контролни пропусквателни пунктове...
Свръхсекретият военноморски комплекс включва следните автономни обект:
1. Обект 825 ГТС (Хидротехническо съоръжение – кораборемонтен завод със сух док).
2. Обект 820 „Арсенал” ( Ремонтно-техническа база за съхранение, снаряжаване и предаване за бойно използване на боеприпаси в т. ч. и на такива с ядрен боен заряд).
3. Минно-торпедна част (предназначена за подготовка и проверка на мини и торпеда).
4. Склад за Горивно-смазочни материали (предназначен за съхранение на 9 500 т ГСМ)
Съгласно Директива № 1/13029сс от 3 януари 1953 г. на Морския генерален щаб на Военноморското министерство на СССР (съществувало от март 1950 г. до март 1953 г.) започва още през същата година строителството на обект 825 ГТС, който завършва през 1961 г. Първоначално се води като воинска част 15059, а от 1969 г. – специален цех воинска част 72044 или Кораборемонтен завод „Металист”. Стойността на подземните строителни работи на обекта възлизат на 57 милиона рубли, а стойността на инженерно-техническата структура – на 65 милиона рубли.
През 1962 г. влиза в строя минно-торпедната част, а през 1963 г. завършва строителството и на обект 820 „Арсенал”.
Обект 825 ГТС и Обект 820 „Арсенал” са разделени от воден канал с дължина – 608 м (работна - 505 м), дълбочина – 8 м и ширина от 10 до 24 метра в преддоковата част. Двата края на канала, които са входът и изходът на подземния военноморски комплекс, се затварят с батапорти. „Южният” батапорт, затварящ входа на подземния канал откъм Балаклавската бухта представлява водонепроницаема преграда с тегло 150 тона и с размери: дължина - 18 м, височина – 14 м, ширина – 11 м. Сега се намира в отворено положение, като почти цялата му дължина е прибрана в специална ниша от дясната страна на канала. „Северният” батапорт затваря входа на канала откъм открито море и се състои от 4 масивни железобетонни плочи с общо тегло 120 тона.
Достъпът до канала откъм Балаклавския залив се закрива и от понтонен мост с товароподемност около 250 тона. При влизане или излизане на подводни лодки, което се извършва само вечер в надводно положение, на електромотори с помоща на шпил понтонният мост се премества, след което се връща обратно на мястото си. За маскировка входовете са прикрити и с маскировачни мрежи, спускащи се и прибиращи с помощта на лебедки.
Обект 825 ГТС организационно включвал: управление, технологичен отдел, производствен цех, боцманска команда,транспортен отдел и център за свръзка. Личният състав е бил приблизително 150 човека. Входовете към кораборемонтния завод се затварят от противоударни и херметични врати, предпазващи от ударната вълна и проникващата радиация. Самите врати са с тегло 20 тона и издържат налягане до 60 атмосфери. Отварянето и затварянето се извършва дистанционно по електромеханичен път, а при аварийна ситуация е предвиден и ръчен вариант. Големият транспортен коридор (потерна), по който се извършват основните доставки е с размери 4 м на 5,6 м и има дължина 296 м. При необходимост е предвиден за използане и като пункт за санитарна обработка, за снабдяване със защитни средства и укриване на цивилно население. Сухият док е с размери дължина – 102 м, ширина – 10 м и дълбочина – 8 м. Отделен е от акваторията на канала с водонепроницаема преграда (малък батапорт). При необходимост в Обект 825 ГТС могат да се прикрият от ядрен удар 9 малки или 7 средни дизелни подводни лодки. При формирането на 14 -а дивизия подводни лодки на Черноморския флот (на 13 март 1967 г.) в състав 27-а, 153-а и 155-а бригада и 381-и отделен Севастополски дивизион подводни лодки, на втория етаж на на обект 825 ГТС е оборудван запасният команден пункт на дивизията.
Обект 820 „Арсенал” включва: техническа площадка, локална зона, голям транспортен коридор, склад за съхранение на готовите боеприпаси и товарна площадка. Тъй като тук са се съхранявали бойните глави на торпедата и ракетите, включително и тези с ядрен заряд, се е поддържал постоянен температурно-влажностен режим и максимална звукоизолация. Вратите са двукрили, противоударни и херметични, с размер 3,0 м на 2,8 м, изпълнени от специална стомана, запълнени с бетон М 500, с дебелина 60 см, проектирани в Държавния проектен институт на ВМФ № 1 „Хидрометалпроект” (Ленинград) през 1959 г.
В допълнение между вратите е имало и две шлюзови камери, което позволявало на „Арсенала” да функционира както съвместно с Обект 825 ГТС, така и в пълен автономен режим. Шест вида боеприпаси са били в готовност да бъдат транспортирани по един малък, а след него по един дълъг 304 м транспортен коридор до товарната площадка. Доставянето се извършвало по релсов път на специални транспортни колички, всяка от които с тегло 998 кг и товароподемност 7 тона. Съгласно строгите мерки за безопасност се придвижвали само ръчно.
Поради необходимостта от поддържане на постоянен температурно-влажностен режим всички врати е трябвало да бъдат постоянно затворени, което създавало определени затруднения. Затова през 1967 г. е построен допълнителен коридор за преминаване на личен състав, с което се избегнало ползването на тежките противоударни врати. Съхраняваните боеприпаси не били предназначени само за подводните лодки. Натоварени на специализирани превозни средства касетите с ядрен заряд се транспортирали до съответните военни части и кораби. В случай на опастност от превземане на военноморския комплекс от противника е било предвидено неговото унищожаване ...
Аналогична подземна база - укритие за подводни лодки остава недостроена за съветския Тихоокеански флот в Приморието. Започната през 1977 г. в района на Павловския залив, за разлика от Балаклава тук не е предвидено изграждане на кораборемонтен завод – арсенал. В края на 80-те години строителството практически е било почти завършено, когато внезапно всякакви довършителни работи са спрени. Секретният обект е законсервиран. Двата основни подземни обекта – „Съоръжение-1” (канал за швартовка на подводни лодки, оборудван със средства за осушаване при извършване на ремонт) и „Съоръжение-2” - триетажен блок, в който са поместени жизненоважните за пълната автономност на базата съоръжения, работни и жилищни помещения. В настоящо време базата се използва за стоянка на атомни подводни лодки, чакащи утилизация.
Петър ДАСКАЛОВ
Ползвани източници:
1. https://bellabs.ru/Balaklava/booklet.html
2. https://sevastopol.com/museum/36.html
3. https://balaclava.crimea.ua/Zavod-podvodnyh-lodok.php
4. https://www.arenda-sevastopol.info/museum-baza
5. https://www.popblogs.ru/2011/04/04/Baza_podvod
6. https://wikimapia.org/1322023/ru/
7. https://shamora.info/Бухта-Павловского/
Всички илюстрации са от https://bellabs.ru/Balaklava
Заливът през 50-те години на ХХ век.
Заливът през 60-те години на ХХ век.
Входът откъм залива, с понтонния мост.
Изходът към морето.
Карта-схема на комплекса.
Схема на комплекса.
Големият батапорт за затваряне на входа.
Пътят към арсенала.
Част от транспортните коридори.
Изход от минно-торпедната част.
Карта-схема на комплекса.
Транспортната количка е с тегло 998 кг.
Торпедна транспортна количка.
В хранилището за ГСМ.
Изход към един от страничните коридори.