НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
КАК АЛЕН БОМБАР СТАНА „КАПИТАН ДАЛЕЧНО ПЛАВАНЕ” В БЪЛГАРИЯ
Не е редно веднага след заглавието да излизам с неговото опровержение, но не искам да подвеждам читателя, защото наистина ще говорим за подвига на Ален Бомбар, който във Варна бе удостоен със званието „Капитан далечно плаване” за заслуги към световното корабоплаване, без сертификат за капитанска правоспособност. Но правоспособността има хиляди измерения и е подвластна на подвига.
Беше далечната 1952 г., когато ние, като курсанти от Висшето военноморско училище, научихме сензационната вест, че един лекар дръзнал да пресече Атлантическия океан на борда на малка лодка. И докато все още дискутирахме, че има храбреци или чудаци на планетата, не можехме да проумеем, че лодката „Еретик” е отплавала в океана със своя „чудак” без никакви хранителни припаси и вода. Такова чудо морето не помнеше. Такъв героизъм и себеотрицание – също. Но фактът си е факт. Безбрежният Океан прегърна лодката на чудака, а пасатните ветрове пришпориха своя порив към далечните брегове на Америка. Само те можеха да помогнат за чудноватото, пардон – великото начинание. ...
Пълният текст на разказа на Васил Дачев можете да прочетете в рубриката „Спомени на флотски ветерани”
Не е редно веднага след заглавието да излизам с неговото опровержение, но не искам да подвеждам читателя, защото наистина ще говорим за подвига на Ален Бомбар, който във Варна бе удостоен със званието „Капитан далечно плаване” за заслуги към световното корабоплаване, без сертификат за капитанска правоспособност. Но правоспособността има хиляди измерения и е подвластна на подвига.
Беше далечната 1952 г., когато ние, като курсанти от Висшето военноморско училище, научихме сензационната вест, че един лекар дръзнал да пресече Атлантическия океан на борда на малка лодка. И докато все още дискутирахме, че има храбреци или чудаци на планетата, не можехме да проумеем, че лодката „Еретик” е отплавала в океана със своя „чудак” без никакви хранителни припаси и вода. Такова чудо морето не помнеше. Такъв героизъм и себеотрицание – също. Но фактът си е факт. Безбрежният Океан прегърна лодката на чудака, а пасатните ветрове пришпориха своя порив към далечните брегове на Америка. Само те можеха да помогнат за чудноватото, пардон – великото начинание. ...
Пълният текст на разказа на Васил Дачев можете да прочетете в рубриката „Спомени на флотски ветерани”