МВ "Компас", новини, ноември 2012 г. :: „ХАМИДИЕ” ПРЕД ВАРНА (1912 Г.) И „ХАМИДИЕ” ВЪВ ВАРНА (1938 Г.) ::

„ХАМИДИЕ” ПРЕД ВАРНА (1912 Г.) И „ХАМИДИЕ” ВЪВ
ВАРНА (1938 Г.)
В самото начало на Балканската война (започнала на 5 октомври 1912 г.) - на 6 октомври 1912 г., пред Варна се появява турска ескадра в състав от броненосците „Тургут Рейс” и „Хайредин Барбароса” и четири контраминоносеца. Срещу тях излизат торпедоносците „Храбри” (командир лейтенант Рашко Серафимов) и „Строги” (командир Петър Стоянов). Броненосците обсипват малките български торпедоносци със снаряди. Контраминоносците опитват да обходят „Храбри” и „Строги”, като ги поставят под двоен огън. Лейтенант Серафимов дава сигнал за оттегляне, защото не може да разчита на помощта на българската брегова батарея - противниковите кораби са извън нейния обхват.
На 8 октомври 1912 г. бронепалубните крайцери „Хамидие” и „Меджидие” обстрелват Каварна и местността Свети Константин край Варна. Срещу тях излизат торпедоносците „Храбри” (командир лейтенант Рашко Серафимов) и „Летящи” (командир лейтенант Альов), но до бойно съприкосновение отново не се достига. На 11 октомври 1912 г. „Меджидие”, съпровождан от един контраминоносец, отново се появява пред Варна. Когато дистанцията между тях и бреговата 240 мм батарея става 9700 метра, нейният командир майор Милко Железов командва залп от двете оръдия. Снарядите падат близо до крайцера, който отговаря с шест хаотични изстрела и с пълен ход се оттегля от Варненския залив. Малко по-късно на варненския плаж вълните изхвърлят парчета от гребна лодка, разбита от шрапнелите на българските снаряди.
Третият опит на турските кораби да наближат и да превземат Варна е без изстрели. Командирът на „Хамидие” капитан І ранг Хюсеин Реуф (Рауф?) бей изпраща чрез парламентьори писма до кмета на Балчик и до председателя на Градския общински съвет във Варна с предложение незабавно да капитулират, в противен случай градовете им ще бъдат бомбардирани и ще пострада невинно цивилно население. На вниманието на читателите на „Морски вестник” предлагаме пълния текст на писмото - в превод от турски и факсимиле на самия оригинал.

Превод от турски:
ДО ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА ВАРНЕНСКИЯ ГРАД. ОБ. СЪВЕТ

Господине,
Тъй като между правителството ми и вашата страна има война, то трябва да пристъпя към изпълнението на възложената ми военна длъжност, считам за нужно да предявявам, варненския кмет следните предложения:
На 8 октомври, рано преди обед, императорският крайцер, отишъл в находящото се близо до Балчик Каварненско пристанище, за да изпрати до вас чрез тамошните чиновници въпросните предложения. За тая цел от крайцера биде свалена една лодка и на нея издигнато бяло знаме в знак че иска да се влезе в разговор. Лодката носеща парламентьорите, тръгна към града. Тогава един от вашите, облечен във военна униформа на държавата ви, със знакове и по други начини покани парламентьорите. Обаче, когато последните се приближиха на 200 метра от брега, вашите войници под командата на офицерите ви, служейки си за прикритие със зданията на града, отвориха силен огън срещу парламентьорската ни лодка, което нещо е против приетите от цивилизованите и благоустроените държави правила и обичаи. По такъв измамнически начин не би постъпили и диваците. За тази варварска постъпка те веднага са получили наказанието си.
Господине,
За да се избегне повторението на подобно нещо и за да не пострада имота и живота на невоюващите по вина на едно военно съсловие, което е лишено от чувствата на цивилизования човек, обръщам се към вас със долоизложените предложения, които искам да приемете в дванадесет часа срок:
Предайте, без разрушените си военни кораби, които се крият в пристанището ви! Освободете веднага от оманските кораби, които сте задържали! След като махнете от пристанището отбранителните му средства. Обявете го до свободно търговско пристанище! По тоя начин ще предотвратите една евентуална бомбардировката и ще запазите града и търговията му от унищожение. В противен случаи ще бъдем принудени да употребим за постигане на същата цел всичката наша сила, която без съмнение и без всяко съмнение стои по горе от вашата отбрана. Понеже успехът ще бъде на наша срана, то ви заявявам че отговорност за възможните вреди и загуби по невоюващите ще бъде ваша. Като искам окончателен отговор във срок от 12 часа, ползвам се от случая да ви отправя почитанията си.

15 октомври 1912 г.
Командир на отоманския крайцер „Хамидие” капитан I ранг Хюсеин Рeуф
Превел: [..........] (подпис)

Командирът на „Хамидие” получава отговор на своя ултиматум на 8 ноември 1912 г. рано след полунощ, когато торпедото на „Дръзки” го събужда и го праща в най-големия кошмар на живота му... Но за това е писано предостатъчно. Четвърт век по-късно „Хамидие” все пак успява да влезе в Пристанище Варна. Нещо повече - той е посрещнат по всички правила на международния протокол и церемониал. От 17 до 20 май 1938 г. във Варна гостува турският крайцер (вече като учебен кораб) „Хамидие” - същият, който е атакуван и изведен от строя от отряда български торпедоносци на 8/21 ноември 1912 г. Командир на кораба е капитан ІІ ранг Йоздениз. Визитата е отразена в печата и на читателите на „Морски вестник” предлагаме две снимки, публикувани в списание „Морски сговор”.
С други думи - всичко това е още едно потвърждение на мъдростта, че който вади нож, от нож умира! А който идва с мир - добре е дошъл!
Атанас ПАНАЙОТОВ,
доктор по история

Оригиналите на публикуваните документи се съхраняват в Държавния военноисторически архив - Велико Търново. Те са публикувани в: Панайотов, Ат. Петрова, П. (съставители), Семафорно-наблюдателната служба на Флота през Балканската война (1912 - 1913 г.), ISBN 954 - 9484 - 28 - 1, ИК „Морски свят” ООД, Варна, 2012
(https://morskivestnik.com/compass/news/2012/102012/102012_7.html)