ТИТУЛИТЕ – НАЧИН НА УПОТРЕБА
„Булгар, булга-а-ар!”, провикнал се наш Ганю Балкански в онази баня и де що имало европеец наоколо – занемял от възторг. Имало е защо, човекът не само знаел да плува гемиджийската, имал е и самочувствие и име, титул един вид, „Балкански”.
Човек нали за едната чест живей и за едното красно име, от времето на Рачко Пръдлето нанасам, обаче с Пръдле и с Балкански днес никого не можеш впечатли. Затова на мода излязоха научните титули, звания ги кажи, длъжности ги речи, кой им цепи басма, като е по-важно да ги има и да се мяткат пред човека като фустата на Фудул Станка от Парцал Махлеси. А най-красна фуста днес се прави от онова пустото „проф-ф-фесор”!
Имаме маица покрай това тежкарско ф-ф-фъфлене, мама му стара, от „ф-ф-фатален” на Данчо Хаирсъзина, пак от кохортата на бай ни Ганя. Ето го и
Юруш към титулите!
Батето Иван Славков например, нищо че беше „инженер” и „другарят Zет”, докато не му дадоха едно „професор” от Киево-моголската бурса, не можа да се успокои. И доктор Чирков, и той с професура ляга и става, бившият министър на здравеопазването Гайдарски (професор) беше казал, че откъдето и да им донесе кетап - ще му го признаят, той обаче скромен!
Госпожа Желева, дето Баш Бакан Бойко едно време я беше номинирал за еврокомисар, се кипреше за професор от Германиите, само дето там не се учело къде е Хаити и не можа да сколаса. Един наперен Кушлев пък, дето беше побъркал де що има богаташ под слънцето с комисията си за отнемане на някакви имоти, и той се беше написал за професор, само дето не било вярно.
Министерът Игнатов се кандидатира за професура по стария закон, оня за научните звания и като се стигна да го утвърждават от Висшата атестационна комисия (ВАК) - отнюд! А не иде да му дадат титул по новия закон, неговото си недоносче и то в неговия си частен университет. Да му дадат оттам тридесет бона хонорар за петдесет часа лекции - може, ама другото било конфликт на интереси. Той обаче си се титулува на общо основание, който не знае. Пробута и един негов човек, някой си Гюров (моля да не се бърка с потомците на Гюро Михайлов) за шеф на един фонд с черни пари за бели дни, дето за да го оглави, трябвало да е „хабилитиран”. Ще рече и „доцент” е можело, ама той се писал направо за професор, при това от Ангола. А в регистрите на пустата ВАК на негово име се мъдри само едно „кандидат на науките” от 1981 г.
Нашето Ани, от варненската градинка с гербери, като хабилитиран кадър по право-моженето, да беше отишла на работа в БАН - имаше да се подписва за едно 500 лева заплатка и то ако имат да й ги дадат. В Комисията за защита на дискириминациите обаче, която оглави, вземала по 3500 и като си напише и бонус (по две!) - ох, Бабачко!
Така че, Наско, не ти трябва хабилитация и вер селям, направо се пишеш „професор” и далеч от университетите! Че там нито пара има, нито слава, нито какво да оглавиш. А ако рекат да ти одобрят някое проектче, има да те навеждат, да се червиш и да хълцаш на дафинов лист! А то човек нали за едната чест живеел!
Бай ЯНКО
Снимка: Онзи Наско, към когото се обръща Бай Янко на финала на своите размисли.