НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
НАУКАТА НАУЧНА - И ТЯ ДЕЛО НА ВСЕКИ
В юбилейния брой на „Бюлетин на Асоциацията на възпитаниците на Морско училище” от 2012 г. са публикувани таман две научни съобщения – на професор доктор на психологическите науки, инженер и капитан І ранг о. р. Илия Пеев, и от контраадмирал о. з. Румен Попов. Предоставени са с любезното съгласие на редакционната колегия на изданието „Научни трудове” на Морското училище и така повече читатели ще могат да се запознаят с тях. Идеята на издателите на Бюлетина, без съмнение, заслужава адмирации. За научните достойнства на първото съобщение, на господин Илия Пеев, вече съм казал няколко остри думички на страниците на „Морски вестник”. Той е и рецензент на второто съобщение – на спомените на контраадмирал Попов по повод „построяването на нов паметник” на Никола Йонков Вапцаров, който да замени бронзовия бюст на поета пред фасадата на училището.
Тази калимера се случва през 1987 г., когато аз заминавах да се уча на перестройка в Съединените Съветски Щати, а когато се върнах през 1990 г. и видях вперил „жаден взор далече” извисения нов паметник, попитах познати: „Кой го направи това и с какъв акъл?”, а някой ми отвърна: „Не се коси, и този сигурно скоро ще го махнат!” Слава Богу, това не се случи, а аз съм благодарен на контраадмирал Попов за това, че научих кой, кое и как.
Наскоро слушах хора вещи във фундаменталистиките и един от тях каза (почти дословно): „Много се натискат да им правят не рисувани портрети, а скулптори – на пиедестала от всяка овца може да се извае лъв!” Е, Вапцаров не е овца, а и с този клош панталон не ми
В юбилейния брой на „Бюлетин на Асоциацията на възпитаниците на Морско училище” от 2012 г. са публикувани таман две научни съобщения – на професор доктор на психологическите науки, инженер и капитан І ранг о. р. Илия Пеев, и от контраадмирал о. з. Румен Попов. Предоставени са с любезното съгласие на редакционната колегия на изданието „Научни трудове” на Морското училище и така повече читатели ще могат да се запознаят с тях. Идеята на издателите на Бюлетина, без съмнение, заслужава адмирации. За научните достойнства на първото съобщение, на господин Илия Пеев, вече съм казал няколко остри думички на страниците на „Морски вестник”. Той е и рецензент на второто съобщение – на спомените на контраадмирал Попов по повод „построяването на нов паметник” на Никола Йонков Вапцаров, който да замени бронзовия бюст на поета пред фасадата на училището.
Тази калимера се случва през 1987 г., когато аз заминавах да се уча на перестройка в Съединените Съветски Щати, а когато се върнах през 1990 г. и видях вперил „жаден взор далече” извисения нов паметник, попитах познати: „Кой го направи това и с какъв акъл?”, а някой ми отвърна: „Не се коси, и този сигурно скоро ще го махнат!” Слава Богу, това не се случи, а аз съм благодарен на контраадмирал Попов за това, че научих кой, кое и как.
Наскоро слушах хора вещи във фундаменталистиките и един от тях каза (почти дословно): „Много се натискат да им правят не рисувани портрети, а скулптори – на пиедестала от всяка овца може да се извае лъв!” Е, Вапцаров не е овца, а и с този клош панталон не ми
Един ден и това може да мине за „научно съобщение”...
прилича много на лъв. И аз като контраадмирала ще се въздържа от художествена оценка, защото не ми е работа, но ще се съглася с него, че старият негов бюст-паметник имаше несъмнени достойнства. Кой да е знаел, че предназначението му не е да се отдаде почит на поета, а да се включи в тържествените ритуали и церемонии, за които тясната алея пред входа на централния корпус била пречка непреодолима. За което отишли 200 000 лева, бълха ни ухапала. С които тогава можеше да се вдигне една детска градина, например, пак на негово име. А и колко хубаво било станало, лично другарят Министър да дойде да открие тържествено паметника, макар че според някои в него нямало нищо тържествено. А други някои още се гордеят със сътвореното.
Станалото - станало и „пито-платено”, но нека надникнем пак в текста и да потърсим какво му е „научното” на съобщението. Контраадмирал Попов ни е предоставил свой скъп спомен за конкретно събитие, в което съм участник и аз, например, съм му искрено благодарен, за себе си научих нещо, което не знаех. Илия Пеев обаче се развихря здраво (вж. „Рецензия”, стр. 29 на посочения Бюлетин - бел. Я. Б.), този спомен „запълва една празнина”, осветлява се историята около проектирането и т.н., предоставена е пълна информация на сегашните и бъдещите поколения, а авторът практически е показал как да се отстояват високите художествени стойности. При това авторският принос бил неоспорим, контраадмиралът имал значим принос в целия творчески и организаторски процес, а споделената информация била достоверна.
Ама коя е тази „наука”, джанъм, защото ако ще е така - искам и аз! Дето се вика - таз година - спомени, утре - учени. Никак не ми е драго да ги пиша тези червиви приказки, да знаете, но още по-малко ми е приятно, когато разни рецензент-драскачи надуват балони в собствената ни градинка, а ние се правим, че гълъбици гукат. Докога?
Янчо БАКАЛОВ
Станалото - станало и „пито-платено”, но нека надникнем пак в текста и да потърсим какво му е „научното” на съобщението. Контраадмирал Попов ни е предоставил свой скъп спомен за конкретно събитие, в което съм участник и аз, например, съм му искрено благодарен, за себе си научих нещо, което не знаех. Илия Пеев обаче се развихря здраво (вж. „Рецензия”, стр. 29 на посочения Бюлетин - бел. Я. Б.), този спомен „запълва една празнина”, осветлява се историята около проектирането и т.н., предоставена е пълна информация на сегашните и бъдещите поколения, а авторът практически е показал как да се отстояват високите художествени стойности. При това авторският принос бил неоспорим, контраадмиралът имал значим принос в целия творчески и организаторски процес, а споделената информация била достоверна.
Ама коя е тази „наука”, джанъм, защото ако ще е така - искам и аз! Дето се вика - таз година - спомени, утре - учени. Никак не ми е драго да ги пиша тези червиви приказки, да знаете, но още по-малко ми е приятно, когато разни рецензент-драскачи надуват балони в собствената ни градинка, а ние се правим, че гълъбици гукат. Докога?
Янчо БАКАЛОВ