НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
ИСТОРИЯТА ИСТОРИЧНА - ДЕЛО НА ВСЕКИ
Като редовен читател на писанията на господин Илия Пеев, професор, доктор на психологическите науки, инженер-механик и капитан първи ранг о. р., пак научих нещо ново. Постоянството е добродетел, без съмнение, и благодарение на него аз често научавам неща - колкото интригуващи, толкова и неочаквани, а господин Пеев се изкачва в очите ми до нови висоти. Последният баир, който е изкачил, е откриването на оригиналния документ, „циркуляр по военното ведомство № 7 от 09 януари 1881 г.” Научаваме го от негово научно съобщение със сходно заглавие, предназначено да бъде публикувано в сборник с научни трудове на едно висше училище. Макар че още в Юбилейния сборник по случай 50 г. на Морското училище (1931 г.) четем, че само тази следа е останала от далечното минало, а съставителите са го чели и цитирали.
Без капка ирония, останах впечатлен от постъпката на подполковник Димчо Добрев, офицер и архивист, както сам се е определил, който по молба на Илия Пеев се е заровил в архивите и е намерил (преоткрил) оригинала на въпросния документ, точно там, където са го подшили предшествениците, като страница 7 – лице и гръб. Изпратил му находката си като „коледен и новогодишен подарък – исканото от вас циркулярно”. Но забелязахте ли разликата в израза, „циркулярно”, а не „Циркуляр № 7 от 09 януари 1881 г.”, както най-често се тиражира. Защото архивният документ от страница 7 – лице, не е височайши указ, акт за учредяване или друго подобно, както обичайно се представя, а стандартно циркулярно писмо от канцеларията на военния министър, подписано от две длъжностни лица, при това от 16 януари, с което се обявява за сведение, че в София на 09 януари се е случило нещо важно за флотата. А важното е на гърба на листа, където е приетото от най-високо място „Положенiе о морскомъ училище”.
„Историк не е много мръсна дума” – бил казал един почти гениален учен, автор, писател, военен деец и голям какаванин от българско потекло*. А като е така – защо и аз да не стана, ставам, та дим се вдига, дето има една дума, и одма започвам да давам акъли. В „научното” си съобщение господин Пеев справедливо говори, че не е намерил публикуван точен превод на по-значимия и важен документ от това време, въпросното „положенiе”, и след като ни показва факсимиле на оригинала (хваля го искрено за това), предлага своя версия на превод. Прави и следната уговорка, с която не мога да не се съглася: „Коректността в изследователската дейност изисква да се позоваваме прецизно на източниците...” До този момент в съобщението на господин Пеев принципът е нарушен най-малко три пъти, а именно: оригиналното „циркулярно” „ по навик”, както и в други публикации, е заменено от „Циркуляр” със съответен номер, какъвто то май няма; посочена е погрешна дата за неговото съставяне (09 наместо 16 януари 1881 г., както е видно от факсимилето), а освен това, ново двайсе, го приписва на Военния министър.
В предложения нов превод на Положението има някои неточности, които могат да бъдат подминати, но има и такива, които не следва да оставим без внимание.
Според мен не е удачно в преамбюла да се покаже като превод от руски език безродната дума „мастерства” вместо „мастеровые” („различнаго рода мастеровые”), както е в оригинала – като не знаеш, не се захващай!
В края на текста на първата точка от положението е посочено, че обучените младежи се задължават да работят три години на държавните параходи или в работилницата на Русчукското пристанище („или мастерской Русчукского порта”), последното е променено в превода, без да става ясно защо.
В трета точка в оригинала заплатата на випускниците е посочена във франкове („30 франков”), в превода е „30 лева”, сигурно за по-голяма яснота, макар че на 09 януари 1881 г. българският лев още е чакал зад вратата да бъде пуснат в обръщение.
В края на превода има, според мен значими различия от оригинала или от други, по-стари публикации, както „в буквата”, така и по смисъл.
В четвърта точка на оригинала елегантно е посочен статутът на младежите по време на тяхното обучение, „Во время состоянiя флотским учеником”, докато в превода е посочено дебелашки „Във всичкото време на стоението (каква красна дума сме имали, а аз да не зная – бел. Я. Б.) на флотска служба... ” и т. н. Нататък оригиналното „закона о комплектовании войска” е фриволно заменено със „Закона за вземане на новобранци”, ама здраве да е.
Петата точка е показана без съкращение, както това е направено в Юбилейния сборник от 1931 г., там е пропуснато името на Заведующия морската част капитан-лейтенант Конкевич, до когото лично трябвало да бъдат адресирани прошенията от бъдещите ученици.
Като редовен читател на писанията на господин Илия Пеев, професор, доктор на психологическите науки, инженер-механик и капитан първи ранг о. р., пак научих нещо ново. Постоянството е добродетел, без съмнение, и благодарение на него аз често научавам неща - колкото интригуващи, толкова и неочаквани, а господин Пеев се изкачва в очите ми до нови висоти. Последният баир, който е изкачил, е откриването на оригиналния документ, „циркуляр по военното ведомство № 7 от 09 януари 1881 г.” Научаваме го от негово научно съобщение със сходно заглавие, предназначено да бъде публикувано в сборник с научни трудове на едно висше училище. Макар че още в Юбилейния сборник по случай 50 г. на Морското училище (1931 г.) четем, че само тази следа е останала от далечното минало, а съставителите са го чели и цитирали.
Без капка ирония, останах впечатлен от постъпката на подполковник Димчо Добрев, офицер и архивист, както сам се е определил, който по молба на Илия Пеев се е заровил в архивите и е намерил (преоткрил) оригинала на въпросния документ, точно там, където са го подшили предшествениците, като страница 7 – лице и гръб. Изпратил му находката си като „коледен и новогодишен подарък – исканото от вас циркулярно”. Но забелязахте ли разликата в израза, „циркулярно”, а не „Циркуляр № 7 от 09 януари 1881 г.”, както най-често се тиражира. Защото архивният документ от страница 7 – лице, не е височайши указ, акт за учредяване или друго подобно, както обичайно се представя, а стандартно циркулярно писмо от канцеларията на военния министър, подписано от две длъжностни лица, при това от 16 януари, с което се обявява за сведение, че в София на 09 януари се е случило нещо важно за флотата. А важното е на гърба на листа, където е приетото от най-високо място „Положенiе о морскомъ училище”.
„Историк не е много мръсна дума” – бил казал един почти гениален учен, автор, писател, военен деец и голям какаванин от българско потекло*. А като е така – защо и аз да не стана, ставам, та дим се вдига, дето има една дума, и одма започвам да давам акъли. В „научното” си съобщение господин Пеев справедливо говори, че не е намерил публикуван точен превод на по-значимия и важен документ от това време, въпросното „положенiе”, и след като ни показва факсимиле на оригинала (хваля го искрено за това), предлага своя версия на превод. Прави и следната уговорка, с която не мога да не се съглася: „Коректността в изследователската дейност изисква да се позоваваме прецизно на източниците...” До този момент в съобщението на господин Пеев принципът е нарушен най-малко три пъти, а именно: оригиналното „циркулярно” „ по навик”, както и в други публикации, е заменено от „Циркуляр” със съответен номер, какъвто то май няма; посочена е погрешна дата за неговото съставяне (09 наместо 16 януари 1881 г., както е видно от факсимилето), а освен това, ново двайсе, го приписва на Военния министър.
В предложения нов превод на Положението има някои неточности, които могат да бъдат подминати, но има и такива, които не следва да оставим без внимание.
Според мен не е удачно в преамбюла да се покаже като превод от руски език безродната дума „мастерства” вместо „мастеровые” („различнаго рода мастеровые”), както е в оригинала – като не знаеш, не се захващай!
В края на текста на първата точка от положението е посочено, че обучените младежи се задължават да работят три години на държавните параходи или в работилницата на Русчукското пристанище („или мастерской Русчукского порта”), последното е променено в превода, без да става ясно защо.
В трета точка в оригинала заплатата на випускниците е посочена във франкове („30 франков”), в превода е „30 лева”, сигурно за по-голяма яснота, макар че на 09 януари 1881 г. българският лев още е чакал зад вратата да бъде пуснат в обръщение.
В края на превода има, според мен значими различия от оригинала или от други, по-стари публикации, както „в буквата”, така и по смисъл.
В четвърта точка на оригинала елегантно е посочен статутът на младежите по време на тяхното обучение, „Во время состоянiя флотским учеником”, докато в превода е посочено дебелашки „Във всичкото време на стоението (каква красна дума сме имали, а аз да не зная – бел. Я. Б.) на флотска служба... ” и т. н. Нататък оригиналното „закона о комплектовании войска” е фриволно заменено със „Закона за вземане на новобранци”, ама здраве да е.
Петата точка е показана без съкращение, както това е направено в Юбилейния сборник от 1931 г., там е пропуснато името на Заведующия морската част капитан-лейтенант Конкевич, до когото лично трябвало да бъдат адресирани прошенията от бъдещите ученици.
Авторът на тази статия – винаги строг, но и винаги справедлив.
Факсимиле от оригинала на „Циркулярно”-то писмо от 9 януари 1881 г., „преоткривано” до сега безброй пъти.
Факсимиле от „Положенiе о морскомъ училище” – и то„преоткривано” до сега безброй пъти.
В един от преводите на „Положенiе о морскомъ училище”, публикуван още при стария правопис, „Циркулярно” е съкратено на „Цирк.” Добре е все пак, да не правим цирк от един безспорно важен документ за българската морска историография.
Авторът на научното съобщение Илия Пеев е завършил материала си с присъщата му бойкост: „Морската историография вече разполага с пълния оригинален текст на основополагащия документ на Морското училище”. И още: „От тук можем да разкрием и онова огромно значение, което е изиграл Учредителният акт на Морско училище, известен като Циркуляр” и т. н. Ако това е наука - и аз го мога. Ако така се прави история - оказва се, че наистина историк не е много мръсна дума, само дето тя още не се е състояла, а ние вече спекулираме. Питам се, защо в „положението” решително нищо не е споменато за някакво училище или школа, а статутът на обучаемите е „состоянiя флотским учеником”. И ако прошенията ще се подават поименно до завеждащия Морската част (само след няколко месеца той е бил сменен), не е ли това еднократен акт за набиране и подготовка с наличните ресурси на ограничен брой кадри, и можем ли тогава да говорим за учредяване на училище? Има и друго, но май наистина не е моя работа, засега.
Отзовете се, драги ми дейци, историци, историолози, историкрати и историофили! Защото някой чука на вратата, а „мама още е в гората, олеле!”, както се пее в една страшна детска песничка.
* Спомняте ли си как капитан Зоро си поискал месце от касапина на месарския щанд, в минали оскъдни години. „Две килца от свинския шол, ама по-така, за другаря Василев”. Врътнал се към хладилната стая чичкото с острия нос и изнесъл оттам нещо, завито в амбалажна хартия. Престрашил се и да запита: „Ама кой беше другарят Василев?” „Как кой, аз бе!” - бойко му отвърнал Зоро. Та и аз като него, ако искате да ме попитате, кой е този „почти гениален учен, автор, писател, военен деец и голям какаванин от българско потекло”, скромно ще ви кажа: „Как кой, аз бе!”.
Янчо БАКАЛОВ
Още от същия автор по същата тема:
20 октомври 2008 г. На колко години е нашето Морско училище?
16 януари 2011 г. Перпетуум мобиле
Отзовете се, драги ми дейци, историци, историолози, историкрати и историофили! Защото някой чука на вратата, а „мама още е в гората, олеле!”, както се пее в една страшна детска песничка.
* Спомняте ли си как капитан Зоро си поискал месце от касапина на месарския щанд, в минали оскъдни години. „Две килца от свинския шол, ама по-така, за другаря Василев”. Врътнал се към хладилната стая чичкото с острия нос и изнесъл оттам нещо, завито в амбалажна хартия. Престрашил се и да запита: „Ама кой беше другарят Василев?” „Как кой, аз бе!” - бойко му отвърнал Зоро. Та и аз като него, ако искате да ме попитате, кой е този „почти гениален учен, автор, писател, военен деец и голям какаванин от българско потекло”, скромно ще ви кажа: „Как кой, аз бе!”.
Янчо БАКАЛОВ
Още от същия автор по същата тема:
20 октомври 2008 г. На колко години е нашето Морско училище?
16 януари 2011 г. Перпетуум мобиле