НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар
ХИЛЯДА И ЕДНА ПРИЧИНИ ДА ЗАКРИЕМ
ОЛИМПИАДИТЕ ЗАВИНАГИ
Нашият град е наистина знаков за милата ни татковина, всичко, което се случва за първи път във Варна, след време се стоварва със страшна сила и върху милата ни Родина. Например, у нас за първи път варненци са заиграли футбол – на ви сега, видяхте какви страсти се вихрят около горкото кожено кълбо. Господин Магарешки първица на местни избори във Варна експериментира с формулата „застъпник”, на колкото застъпници по изборните секции си платиш, толкова гласа получаваш. Само в нашия град един несменяем кмет е получавал последователно подкрепа от всички политически партии, наредили са се да си чакат реда кого ще избере – чакайте го това да се случва и по другите места.
Нашенската регионална министерка, доктор на Варненския свободен университет, с почуда видяла на плажа Кабакум що е то преносимо строителство на три етажа, с триста тона излят бетон в основите. Кондиката била да не се лее направо върху пясъка, а отдолу да се постави метална скара. Така винаги
ОЛИМПИАДИТЕ ЗАВИНАГИ
Нашият град е наистина знаков за милата ни татковина, всичко, което се случва за първи път във Варна, след време се стоварва със страшна сила и върху милата ни Родина. Например, у нас за първи път варненци са заиграли футбол – на ви сега, видяхте какви страсти се вихрят около горкото кожено кълбо. Господин Магарешки първица на местни избори във Варна експериментира с формулата „застъпник”, на колкото застъпници по изборните секции си платиш, толкова гласа получаваш. Само в нашия град един несменяем кмет е получавал последователно подкрепа от всички политически партии, наредили са се да си чакат реда кого ще избере – чакайте го това да се случва и по другите места.
Нашенската регионална министерка, доктор на Варненския свободен университет, с почуда видяла на плажа Кабакум що е то преносимо строителство на три етажа, с триста тона излят бетон в основите. Кондиката била да не се лее направо върху пясъка, а отдолу да се постави метална скара. Така винаги
Ако някой не вярва в солидните доводи на Бай Янко, нека се отправи в тази посока, дадена ни от нашия читател и приятел Туко Рамирез Ел Команданте. Там той може да потърси и да намери други отговори на вълнуващите го въпроси на олимпизма.
можеш да докажеш, че си в състояние да подвреш трупчета под скарата и да си пренесеш обекта, ядец! Защото във Варна никой не строи на пясък, имаме си скари всякакви и чакайте скоро нашият град пак да си бъде наш, както и вашият!
Тази пуста наша Варна е градена преди време без участието на нито един акана българин (гърчоля и гагаузи имало бол), но все за пример и слава на татковината. А каквото и да се случи днес в татковината ни - целият свят цъка с език и му подражава. Етническият модел например - нашенска работа, Доган го е изучавал в с. Дръндар, Варненска кааза! Или многопартийните далавера-коалиции - първо у нас, после и в другите Германии по Европата. Или привличането на чужденци в националните олимпийски отбори - на първите съвременни през 1986 г. в Атина такова чудо е имало само в нашата делегация, а сега тази попара я сърбат всички, без изключение. И лапат дивиденти като прасета гнили круши, колко бил велик датският спринтьор Бвонго Китонго например, с тъмносиня кожа и бърни като на Пол Робсън!
А олимпийските игри някога мъдро били забранени от един римски император и нов християнин, защото били езически. А сега да не би да не са? И какво им е олимпийското, джанъм, като се местят по света като катунари, а огънят им е едно менте, запален от менте-жрици, актриси от театъра. На игрите в античността (не само на олимпийските) не можели да участват варвари, само елини с най-чист косъм, а сега? И жени не можело да участват, нито да гледат, сега са се намърдали чак в бокса, да ме прощавате! Атлетите тогава трябвало да бягат дибидюс голи, ама ако южноафриканката Семаня, медалист на 800 м. гладко бягане, хукне гола по пистата, нали целият стадион ще се разбяга, като козите пред бог Пан!
И във водна среда работата е чурук, едно китайско девойче проплува последната дължина на басейна в женските двеста метра по-бързо от световния рекордьр при мъжете, ега си зелените костенурки, с които са я хранили!
На закриване ми мирише тази работа, още повече на нашенска почва, защото всички читави страни си отчуваха олимпийски шампиони, само ние не. И как да стане тази работа, като олимпийското движение сплотявало, а у нас сее само раздори. На олимпийската ни шампионка по спортна стрелба от федерацията й казали, че няма да я допуснат до състезанията. Методистът по бадминтон имал три пъти по-голяма заплата от единствената ни представителка по този спорт в Лондон. Най-добрите ни щангисти заминаха да вдигат за Азърбайджан. Страшно се възгордяхме, че в залата за спортна гимнастика най-старият гимнастик е българин - пропуснах да видя има ли я тази класация, и на какво толкова му се радваме, като беше единствен представител! Борците ни бяха страшно изненадани - не само те, а и всички индийци, ирландци и амджикистанци, които се катереха отгоре им просто така, за кеф. А върхът на сладоледа беше академичното гребане, тъй като Министер на спорта ни е най-изявеният треньор тук през последните години, а в гребния канал нямаше нито една българска лодка!
Аз викам - да вземем да ги закрием олимпийските игри окончателно. Защото бате Бойко бил казал, че ако дадем два милиарда за спорт, още догодина ще имаме 15-16 медала. А аз не му желая злото на човека, той все от себе си ги дава, тези ваджишки пари, „аз нали ви дадох?”. Тук милиард, там два, откъде ще ги вземе, мама му стара, да не вземе пак да ни бърника по джобовете (то не че е спрял). Я да си я караме на друг канал, ще си направим Винициански игри (във Виница, Варненско), по надяждане и напиване и по правене на доматени консерви на единица площ. Ох, бабачко-о-о, тука ни е силата, да видят те какво е шампионат и какво нещо са истинските победители!
Бай ЯНКО
Тази пуста наша Варна е градена преди време без участието на нито един акана българин (гърчоля и гагаузи имало бол), но все за пример и слава на татковината. А каквото и да се случи днес в татковината ни - целият свят цъка с език и му подражава. Етническият модел например - нашенска работа, Доган го е изучавал в с. Дръндар, Варненска кааза! Или многопартийните далавера-коалиции - първо у нас, после и в другите Германии по Европата. Или привличането на чужденци в националните олимпийски отбори - на първите съвременни през 1986 г. в Атина такова чудо е имало само в нашата делегация, а сега тази попара я сърбат всички, без изключение. И лапат дивиденти като прасета гнили круши, колко бил велик датският спринтьор Бвонго Китонго например, с тъмносиня кожа и бърни като на Пол Робсън!
А олимпийските игри някога мъдро били забранени от един римски император и нов християнин, защото били езически. А сега да не би да не са? И какво им е олимпийското, джанъм, като се местят по света като катунари, а огънят им е едно менте, запален от менте-жрици, актриси от театъра. На игрите в античността (не само на олимпийските) не можели да участват варвари, само елини с най-чист косъм, а сега? И жени не можело да участват, нито да гледат, сега са се намърдали чак в бокса, да ме прощавате! Атлетите тогава трябвало да бягат дибидюс голи, ама ако южноафриканката Семаня, медалист на 800 м. гладко бягане, хукне гола по пистата, нали целият стадион ще се разбяга, като козите пред бог Пан!
И във водна среда работата е чурук, едно китайско девойче проплува последната дължина на басейна в женските двеста метра по-бързо от световния рекордьр при мъжете, ега си зелените костенурки, с които са я хранили!
На закриване ми мирише тази работа, още повече на нашенска почва, защото всички читави страни си отчуваха олимпийски шампиони, само ние не. И как да стане тази работа, като олимпийското движение сплотявало, а у нас сее само раздори. На олимпийската ни шампионка по спортна стрелба от федерацията й казали, че няма да я допуснат до състезанията. Методистът по бадминтон имал три пъти по-голяма заплата от единствената ни представителка по този спорт в Лондон. Най-добрите ни щангисти заминаха да вдигат за Азърбайджан. Страшно се възгордяхме, че в залата за спортна гимнастика най-старият гимнастик е българин - пропуснах да видя има ли я тази класация, и на какво толкова му се радваме, като беше единствен представител! Борците ни бяха страшно изненадани - не само те, а и всички индийци, ирландци и амджикистанци, които се катереха отгоре им просто така, за кеф. А върхът на сладоледа беше академичното гребане, тъй като Министер на спорта ни е най-изявеният треньор тук през последните години, а в гребния канал нямаше нито една българска лодка!
Аз викам - да вземем да ги закрием олимпийските игри окончателно. Защото бате Бойко бил казал, че ако дадем два милиарда за спорт, още догодина ще имаме 15-16 медала. А аз не му желая злото на човека, той все от себе си ги дава, тези ваджишки пари, „аз нали ви дадох?”. Тук милиард, там два, откъде ще ги вземе, мама му стара, да не вземе пак да ни бърника по джобовете (то не че е спрял). Я да си я караме на друг канал, ще си направим Винициански игри (във Виница, Варненско), по надяждане и напиване и по правене на доматени консерви на единица площ. Ох, бабачко-о-о, тука ни е силата, да видят те какво е шампионат и какво нещо са истинските победители!
Бай ЯНКО