ЕДНА ДОБЛЕСТНА БЪЛГАРКА
Честването на 136-та годишнина от Априлското въстание още веднъж потвърждава тенденцията за ескалиращата духовна нищета изразена в отсъствие на гражданска активност на обществото ни.
На фона на добре организираното честване, традиционното присъствие на представители на държавната и местна власт, Военноморските сили и Варненската и Преславска митрополия, варненската общественост за пореден път показа негативно отношение към националното историческо и духовно наследство.
Шепата ентусиасти, изключая възпитаниците на Спортното училище „Георги Бенковски” и групите на десетина граждански организации наброяваше не повече от представителите от групата официални лица.
Необяснимо защо флотският оркестър в последно време спира да свири след като официалните лица



положат цветя и венци, а почетният караул взема автоматите „На ремък”. Точно малцината граждани, които са купили цветя със свои средства, ги полагат под звуците на запис?! На въпроса ми „Защо?”, представители на флота отговориха: „Да не стоят дълго „За почест” матросите ... Нейсе.
Когато гостите вече едва ли не се разотиваха обаче, една достойна българка поведе към паметника на Бенковски двадесетина дребни дечица, всяко стиснало китка нарциси, да положат цвете. Без обявяване, без демонстративност, госпожата приканваше децата едно по едно, посочваше къде да поставят букетчетата и къде да се отдръпнат след това, за да я чакат. Сигурен съм, че предварително е довела до съзнанието им защо са там!
Такива хора са нужни на обществото ни! За наша радост, нашият приятел Иван Савов е запечатал събитието с фотоапарата си. Да намерим тази доблестна българка и да й благодарим!
Капитан І ранг Станко СТАНКОВ -
ветеран-командир на подводница от българските ВМС
Снимка Иван САВОВ