НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар ::
МОРЯШКО ГОСТОПРИЕМСТВО
В кръчмата на карловското село Домлян цареше задушевна обстановка – може би за пръв път около масите можеше да се видят всички видове офицерски униформи от 80-те години на миналия век. Беше си празник, както за нас, така и за селото! Колоната випускници на военните академии и училища на България и Съветския съюз лагеруваше в полите на северния склон на Централна Средна гора – вървяхме по стъпките на средногорската партизанска бригада. Водеше ни началникът на Военната академия „Георги Стойков Раковски” – генерал-лейтенант Стефанов. Във всички села ни посрещаха с хляб и сол, и просто превръщаха деня в празник. Особено внимание обръщаха на заместник-началника – генерал-майор Нешо Нешев – бивш партизанин от Средногорската бригада.
Ние, осемте випускници на Военноморската академия в Ленинград (сега Санкт Петербург, Русия), заемахме малка маса в ъгъла на „хоремаг”-а и кротко си пийвахме студена мастичка с „кораво” мезе, когато нестройният хор на „лаф моабета” бе прекъснат гръмко: …
Пълният текст можете да прочетете в рубриката „Спомени на флотски ветерани”
В кръчмата на карловското село Домлян цареше задушевна обстановка – може би за пръв път около масите можеше да се видят всички видове офицерски униформи от 80-те години на миналия век. Беше си празник, както за нас, така и за селото! Колоната випускници на военните академии и училища на България и Съветския съюз лагеруваше в полите на северния склон на Централна Средна гора – вървяхме по стъпките на средногорската партизанска бригада. Водеше ни началникът на Военната академия „Георги Стойков Раковски” – генерал-лейтенант Стефанов. Във всички села ни посрещаха с хляб и сол, и просто превръщаха деня в празник. Особено внимание обръщаха на заместник-началника – генерал-майор Нешо Нешев – бивш партизанин от Средногорската бригада.
Ние, осемте випускници на Военноморската академия в Ленинград (сега Санкт Петербург, Русия), заемахме малка маса в ъгъла на „хоремаг”-а и кротко си пийвахме студена мастичка с „кораво” мезе, когато нестройният хор на „лаф моабета” бе прекъснат гръмко: …
Пълният текст можете да прочетете в рубриката „Спомени на флотски ветерани”