НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар ::
ДОАЙЕНЪТ НА ПОДВОДНИЧАРИТЕ „ЧУКНА” ОСЕМДЕСЕТ И
СЕДЕМ!
Когато през 1977 година, след дипломирането си, се представих на първия си командир – капитан ІІ ранг Антон Янкулов, в края на беседата той ми рече:
- Лейтенант, запомни – след десет години служба на подводница, сутрин, като се събудиш, ако не те боли нищо, значи си умрял!
„Бре – рекох си – тези живеят малко!” И постъпих на служба на подводниците. Тогава не съм и подозирал, че през същата тази 1977 година днешният доайен на Съюза на подводничарите в Република България – бай Кольо Станчев Колев е празнувал единадесетата годишнина от пенсионирането си във флота!
На 14 април бай Кольо навършва осемдесет и седем години! Житейският път на този корав българин е достоен за уважение и пример за трудолюбие.
Бай Кольо е роден в земеделско семейство в Добричкото село Бдинци. Там, в същата махала живее и бъдещата му съпруга – Митка. Воинският дълг го призовава във флота. През месец октомври 1947 година Кольо е назначен за командир на 37 милиметрово противовъздушно оръдие на борда на първия български ескадрен миноносец (есминец) „Железняков”, под командването на легендарния български военен моряк – капитан ІІ ранг Христо Кукенски. Помощник-командир на есминеца е Иван Добрев - Странджата, (скоро навършилият 90 години адмирал, да е жив и здрав, по-късно заместник министър на отбраната, б.а.), тогава все още в звание майор.
„Железняков” служи две години в българския флот, след което се пребазира в главната база на Краснознаменния Черноморски флот – Севастопол, за ремонт. След вдигане на кораба на док, дефектацията показва, че корабът е много амортизиран и по преценка на командира не може да изпълнява задачите си, дори и след ремонт. На правителствено ниво, пак по настояване на капитан Кукенски, се взема решение на България да бъде подарен друг кораб - есминецът „Озорной”, от същия клас, преименуван в „Георги Димитров”.
На 23 февруари 1950 година „Георги Димитров”, вече под командването на капитан втори ранг Добрев, преминал обучение в Ленинград (днес Санкт Петербург, Русия, б. а.) се завръща в родната база. На есминеца бай Кольо служи до 1952 година, когато е преместен на кораб от класа „Большой охотник” („БО”, голям ловец на подводници, б. а.), на длъжност „командир на артилерийска бойна част”, вече в звание „мичман”. Тогава дивизионът „БО” е базиран в Созопол, а екипажите са разквартирувани в бившата сграда на Морско училище на остров Св. Кирил.
Професионализмът на мичман Колев и личните му качества стават причина през 1953 година той да бъде назначен в дивизиона подводни лодки, като командир на отделение командори, той и дивизионен артилерист. Подводниците са още в Одеса, но кадрите тук изучават 45 милиметровото оръдие на „Малютка”-та, под ръководството на инструктори.
След двугодишна служба на „Малютка”, при получаването на новия, 613-и проект лодки (НАТО клас „Уиски”, б.а.), мичман Колев се преквалифицира в хидроакустик, с помощта на съветския инструктор капитан ІІІ ранг Субботин. Подводникът е „С-42” с командир капитан-лейтенант Иван Фиданчев – по късно заместник-командващ българския флот. Върви му на бай Кольо на командири, дума няма!
Тук е мястото да изясним една легенда, която се носи във флотските среди от десетилетия. Казват, че Фиданчев (определено луда глава), като командир на подводница, някога е влизал в Севастопол без разрешение, под един от влизащите в базата съветски кораби. И когато изведнъж насред Северната бухта изплавала подводница, руснаците се „шашнали”! Вярно е, но частично! Фиданчев е, изплавал е сред руски кораби, „шашнал” ги е, но не в Севастопол! Ето какво разказва бай Кольо:
„Беше през 1956, или 1957 година. Връщахме се от дозор (бойно дежурство на море, б.а.) пред Босфора, когато над нас премина отряд руски кораби, без да ни открие. Командирът (капитан-лейтенант Фиданчев) започна скрито следене на ескадрата чак до Бургаския залив. Едва там, когато руснаците застанаха на котва, изплавахме в средата на диспозицията им. Още появата на перископа на „С-42” предизвиква паника у братята руснаци. След изплаването бързо уточнихме кой, кой е. Не зная дали след това са наказвали, или награждавали командира, не ми се е полагало да зная!”
На лодките бай Кольо служи до 1963 година. После последователно е назначаван на правителствената яхта „Свобода” (командир - б. а.) и в учебно-лодъчния парк на база Варна. Така до 1966 г., когато е пенсиониран.
Естествено е на четиридесет и една годишна възраст човек да продължи да работи. И мичман Колев работи – първо в Параходство „Български морски флот” (1966-71), после в Строително-техническия флот, като сменен капитан на смукачката „Волга”(1971-80), и дори във „Винпром”, като техник-винар (1980-90). То затова му е хубаво и виното на бай Кольо, я!
През 1990 година, на 65-годишна възраст Кольо Колев приключва трудовата си кариера и се отдава на почивка – заслужена трижди поне, след 65 години трудов стаж!
Днес бай Кольо е почетен член на Съюза на подводничарите в Република България. Един от най-активните, един от знаменосците, които сърцато вдигат знамето „За почест”, наред с действащите момчета от флота! За да изпълни „хватката” бай Кольо дава бастуна на асистентите и се подпира на тях – те са по-млади, само на по седемдесет и пет - осемдесет!
Честит рожден ден, мичман Колев! Да си ни жив и здрав и след тринадесет години да поканиш на юбилей!
14 април 2012 г.
Варна
Капитан І ранг Станко СТАНКОВ -
офицер от резерва на ВМС
СЕДЕМ!
Когато през 1977 година, след дипломирането си, се представих на първия си командир – капитан ІІ ранг Антон Янкулов, в края на беседата той ми рече:
- Лейтенант, запомни – след десет години служба на подводница, сутрин, като се събудиш, ако не те боли нищо, значи си умрял!
„Бре – рекох си – тези живеят малко!” И постъпих на служба на подводниците. Тогава не съм и подозирал, че през същата тази 1977 година днешният доайен на Съюза на подводничарите в Република България – бай Кольо Станчев Колев е празнувал единадесетата годишнина от пенсионирането си във флота!
На 14 април бай Кольо навършва осемдесет и седем години! Житейският път на този корав българин е достоен за уважение и пример за трудолюбие.
Бай Кольо е роден в земеделско семейство в Добричкото село Бдинци. Там, в същата махала живее и бъдещата му съпруга – Митка. Воинският дълг го призовава във флота. През месец октомври 1947 година Кольо е назначен за командир на 37 милиметрово противовъздушно оръдие на борда на първия български ескадрен миноносец (есминец) „Железняков”, под командването на легендарния български военен моряк – капитан ІІ ранг Христо Кукенски. Помощник-командир на есминеца е Иван Добрев - Странджата, (скоро навършилият 90 години адмирал, да е жив и здрав, по-късно заместник министър на отбраната, б.а.), тогава все още в звание майор.
„Железняков” служи две години в българския флот, след което се пребазира в главната база на Краснознаменния Черноморски флот – Севастопол, за ремонт. След вдигане на кораба на док, дефектацията показва, че корабът е много амортизиран и по преценка на командира не може да изпълнява задачите си, дори и след ремонт. На правителствено ниво, пак по настояване на капитан Кукенски, се взема решение на България да бъде подарен друг кораб - есминецът „Озорной”, от същия клас, преименуван в „Георги Димитров”.
На 23 февруари 1950 година „Георги Димитров”, вече под командването на капитан втори ранг Добрев, преминал обучение в Ленинград (днес Санкт Петербург, Русия, б. а.) се завръща в родната база. На есминеца бай Кольо служи до 1952 година, когато е преместен на кораб от класа „Большой охотник” („БО”, голям ловец на подводници, б. а.), на длъжност „командир на артилерийска бойна част”, вече в звание „мичман”. Тогава дивизионът „БО” е базиран в Созопол, а екипажите са разквартирувани в бившата сграда на Морско училище на остров Св. Кирил.
Професионализмът на мичман Колев и личните му качества стават причина през 1953 година той да бъде назначен в дивизиона подводни лодки, като командир на отделение командори, той и дивизионен артилерист. Подводниците са още в Одеса, но кадрите тук изучават 45 милиметровото оръдие на „Малютка”-та, под ръководството на инструктори.
След двугодишна служба на „Малютка”, при получаването на новия, 613-и проект лодки (НАТО клас „Уиски”, б.а.), мичман Колев се преквалифицира в хидроакустик, с помощта на съветския инструктор капитан ІІІ ранг Субботин. Подводникът е „С-42” с командир капитан-лейтенант Иван Фиданчев – по късно заместник-командващ българския флот. Върви му на бай Кольо на командири, дума няма!
Тук е мястото да изясним една легенда, която се носи във флотските среди от десетилетия. Казват, че Фиданчев (определено луда глава), като командир на подводница, някога е влизал в Севастопол без разрешение, под един от влизащите в базата съветски кораби. И когато изведнъж насред Северната бухта изплавала подводница, руснаците се „шашнали”! Вярно е, но частично! Фиданчев е, изплавал е сред руски кораби, „шашнал” ги е, но не в Севастопол! Ето какво разказва бай Кольо:
„Беше през 1956, или 1957 година. Връщахме се от дозор (бойно дежурство на море, б.а.) пред Босфора, когато над нас премина отряд руски кораби, без да ни открие. Командирът (капитан-лейтенант Фиданчев) започна скрито следене на ескадрата чак до Бургаския залив. Едва там, когато руснаците застанаха на котва, изплавахме в средата на диспозицията им. Още появата на перископа на „С-42” предизвиква паника у братята руснаци. След изплаването бързо уточнихме кой, кой е. Не зная дали след това са наказвали, или награждавали командира, не ми се е полагало да зная!”
На лодките бай Кольо служи до 1963 година. После последователно е назначаван на правителствената яхта „Свобода” (командир - б. а.) и в учебно-лодъчния парк на база Варна. Така до 1966 г., когато е пенсиониран.
Естествено е на четиридесет и една годишна възраст човек да продължи да работи. И мичман Колев работи – първо в Параходство „Български морски флот” (1966-71), после в Строително-техническия флот, като сменен капитан на смукачката „Волга”(1971-80), и дори във „Винпром”, като техник-винар (1980-90). То затова му е хубаво и виното на бай Кольо, я!
През 1990 година, на 65-годишна възраст Кольо Колев приключва трудовата си кариера и се отдава на почивка – заслужена трижди поне, след 65 години трудов стаж!
Днес бай Кольо е почетен член на Съюза на подводничарите в Република България. Един от най-активните, един от знаменосците, които сърцато вдигат знамето „За почест”, наред с действащите момчета от флота! За да изпълни „хватката” бай Кольо дава бастуна на асистентите и се подпира на тях – те са по-млади, само на по седемдесет и пет - осемдесет!
Честит рожден ден, мичман Колев! Да си ни жив и здрав и след тринадесет години да поканиш на юбилей!
14 април 2012 г.
Варна
Капитан І ранг Станко СТАНКОВ -
офицер от резерва на ВМС
Мичман Кольо Станчев Колев
Мичман Колев (цивилен), се снима със съпругата и с дъщерята.
Мичман Колев (в ляво) със свой колега се снима за спомен ден пред специален декор – паметникът на загиналите кораби в Севастопол, ден преди отплаването на ескадрения миноносец за България.
Бай Кольо със знамето на Съюза на подводничарите в Република България. Снимката е направена на 18 август 2011 г. - празник на дивизиона подводници.
