ИМПАКТ ФАКТОР
Импактиране му е майката, ако искаш да те забележат. По нашенско всичко това са го наплескали в масива „публикационна дейност” и университетските структури дават мило и драго да я напъват, колкото може повече. То си е един балон, мене ако питате, и един ден ще се спука, но не е дошло още времето. Импактът обаче в днешната наука е сериозна работа, цели да се покаже доколко е авторитетно едно списание и колко често публикуваните в него статии намират отзвук, най-често като позовавания и цитирания от други автори. Автентичният смисъл на явлението „импакт” е пренос, използване, приложение, публикацията за изследването е довела до разширяване на приложното поле, и други са се възползвали от идеята, даже са я внедрили.
Несериозно е да търсим импакт фактор чрез публикациите на автори в електронния „Морски вестник”, май. Ама дали, да вземем да надникнем,



що ли? Едновремешният механик от Военноморска база – Бургас, Румен Т., ми пише, че май нашите писания „горе” никой не ги чете. Обаче може и да ги чете и не само у нас. Имаше едно време рубрика „Що е „Стършел” свършил”, своеобразен импакт фактор на сатиричния вестник от време оно. Вършеше едно-друго, ако не сте забравили. А я вижте какво става с нашия вестник, да речем от половин година време!
Първо при нас се появи предложение Парламентът да бъде от девет души, най-много. Само преди дни едно момче-герберче си подаде оставката оттам и на изпроводяк каза, че не е за него тази работа, там има такива, които не стават и такива, които нищо друго не умеят, а корифеите са... Тук зевзеците го допълниха, че кои ли ще са тези корифеи, дали имат пет-шест? Имат, чак толкова има, ама май повече не, ето ти го преносът, чак на високото са възприели нашата идея.
На страниците на вестника беше направено предложение за правителство-триумвират (май вече си имаме, другите се ветреят като съдран вестник) и на здравеопазването да не е доктор, а охранител. Речено – сторено, назначиха на поста „тежката артилерия”, дето от докторлук разбира колкото баба ми от копринена буба.
Само преди дни изокахме за безобразието с докторската степен на унгарския президент – не само, че е приписал дисертацията си, а че нарочната комисия косвено го оправдава. Не се минаха и два дни, и докторлукът му увяхна, иди сега кажи, че без нашата намеса!
Един път може да е случайност, втория път може и по погрешка, ама толкова често? Като нищо може да се промени и редът за социално осигуряване на силоваците – първо ние вдигнахме керемидите. Ясно е, че позовавания няма да има, с позовавания никой няма да те избере за президент (вж. унгарския). Но утре като падне отгоре ви таванът на пенсиите, пак трябва да знаете откъде ви е дошло, и прочия.
Писа Ръка МАРИНОВА
P.S.
Редакцията на „Морски вестник” отправя предложение към капитан І ранг доц. д-р Асен Кожухаров, един от хората, които се грижат за импакт фактора в Морското училище, да даде идея като как „Морския вестник” да влезе в списъка на писанията от този вид. С рейтинга ще я докараме някак (уйдурма му е майката), друго има ли?