НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар ::
ПРЕДПРАЗНИЧНО ПРЕД 3 МАРТ
Един наш антимафиот бил казал, че ако преборим наркомафията, щели да ни дадат Нобелова награда. Ама друг път, защото няма да има кой да ни номинира. Завчера, на националния събор на адвокатското съсловие у нас, вместо да аплодират предпразнично, скандирали „Мафия!” Те би трябвало да имат очи за тези работи, макар че не са прави. Автентичната „мафия” е имала за цел да защитава слабите и да пази честта на бедните. А това, днешното, както и друг път сме си говорили, е различно – Синдикат. В него отриват одежди папи и патриарси, канцлери, президенти и министри, олигарси, академици, вестникари, корабопритежатели, кредитни милионери, магнати, агенти, партайгеносета, митрополити, диктатори, месии, съдии и прокурори, леки жени, генерали и подполковници, социолози, майстори с маргаритки, патриоти и патриотари, продуценти, еколози, булдози и булдозери, ловци и лисици – нищо ново под слънцето.
Клоновете на Синдиката контролират практически всички сфери на дейност във всички страни, където съществува държавна регламентация. Простичката истина е, че нарушаването на регламенти носи потоци пари в брой. Там, където има висок акциз – черният пазар мигом се залива с „безакцизни” стоки. Ако не искаш да пушиш обмитените прескъпи цигари – може, само се огледай! С тези си занимания Синдикатът е станал един от най-мощните глобализиращи фактори в съвременния свят. Ако е по-удобно, можем да го наричаме и мафия, но Синдикатът е своеобразна международна полиция, извън общоприетия формат, и налага своите правила без конституции, и
Един наш антимафиот бил казал, че ако преборим наркомафията, щели да ни дадат Нобелова награда. Ама друг път, защото няма да има кой да ни номинира. Завчера, на националния събор на адвокатското съсловие у нас, вместо да аплодират предпразнично, скандирали „Мафия!” Те би трябвало да имат очи за тези работи, макар че не са прави. Автентичната „мафия” е имала за цел да защитава слабите и да пази честта на бедните. А това, днешното, както и друг път сме си говорили, е различно – Синдикат. В него отриват одежди папи и патриарси, канцлери, президенти и министри, олигарси, академици, вестникари, корабопритежатели, кредитни милионери, магнати, агенти, партайгеносета, митрополити, диктатори, месии, съдии и прокурори, леки жени, генерали и подполковници, социолози, майстори с маргаритки, патриоти и патриотари, продуценти, еколози, булдози и булдозери, ловци и лисици – нищо ново под слънцето.
Клоновете на Синдиката контролират практически всички сфери на дейност във всички страни, където съществува държавна регламентация. Простичката истина е, че нарушаването на регламенти носи потоци пари в брой. Там, където има висок акциз – черният пазар мигом се залива с „безакцизни” стоки. Ако не искаш да пушиш обмитените прескъпи цигари – може, само се огледай! С тези си занимания Синдикатът е станал един от най-мощните глобализиращи фактори в съвременния свят. Ако е по-удобно, можем да го наричаме и мафия, но Синдикатът е своеобразна международна полиция, извън общоприетия формат, и налага своите правила без конституции, и
Martin Rowson
Как Мартин Роусън от „Гардиън” вижда взаимоотношенията между членовете на Еврозоната и Гърция при решаването на дълговата криза чрез ограничаването на някои разходи.
Карикатура: Martin Rowson. Източник:
https://www.guardian.co.uk/commentisfree
Карикатура: Martin Rowson. Източник:
https://www.guardian.co.uk/commentisfree
законодателни органи.
Има си любими играчки - асоциации, международни фондове и фондации, надправителствени организации, които не носят отговорност пред никой закон. Усилията им за борба с бедността, за интегриране на целокупния мангал, за намирането на лек за СПИН, или каквото си пожелаете, дават възможност да се контролират невъобразими потоци от пари. Обичайният им похват е да създават своите инструменти като наднационални, например под егидата на ЮНЕСКО и Сие. Това води до формиране на международна администрация в сянка, която генерира модерния вид корупция - транснационалната. Видимата й страна, например тази в Европейския съюз, има за задача да бълва регламенти, все повече и повече. Този тип администрация обслужва съответните транснационални корпорации - част от тях са американски, но значително число са родени в Стария свят или в Япония, а в управителните тела заседават представители на традиционния европейски елит, на добрата стара Аристокрация. Корпорациите са инструмент за генериране на процеси в техен интерес и това не е от вчера. Сигурно не е случайно, че членове на семейството на нашия никому неизвестен до преди петнадесетина години Цар например, весело заседават в не един борд.
Струва си да се замисли човек, как така след Втората световна война, при данните за престъпленията срещу човечността и зверствата, извършени от Япония в името на нейния Микадо, той и семейството му бяха пощадени от възмездие. Отговорът е прост - Великобритания и нейния традиционен елит. От 1863 г., времето на революцията Мейдзи, японският двор си партнира с Лондон и е част от сферата му на интереси в Тихоокеанския регион, военните там са пообъркали нещата, въпреки волята на Слънцето, но щетите са поправими.
Познаващите явлението ТНК (транснационалните компании) считат, че днес те са около 3000, от които 50 са „грандове” - всеки с обем от активи и операции, надвишаващ капацитета на една Франция. Междувременно „мафиите” контролират с желязна ръка 50-60 доходоносни дейности - наркотрафик и трафик на хора, хазарт, медицински услуги, лекарства, цигари, енергоносители, туризъм, риболов, аукциони с предмети на изкуството... Някои от тях са напълно легални, а като цяло се натрупват грамади пари, които трябва да бъдат парфюмирани - насреща са всемогъщите ТНК. После се чудим, защо ни натискаха да си продадем на безценица телекомуникационната си компания, как така трябваше да затворим два читави атомни реактора, що за приватизация е това едно електроразпределително дружество да бъде купено от държавна компания, но чужда...
Изсичат се горите на Амазония, това може да доведе до световен колапс - но не си и помисляйте да пипате тук! По време на Корейската война авиацията на САЩ предприема последната в историята бомбардировка от въздуха „по площи”. Жертвите са 200 000 цивилни, с незначителен ефект за противника. Дори наполовина по-дребномащабно мероприятие от този вид, с подходящ химикал и в нужното време, безкръвно би компрометирало реколтата от опиумен мак в цял Афганистан, и край с финансирането на талибаните - но не дават!
От оня далечен Трети март, предшестващ Берлинския договор, все се питаме „Кой не дава?” - аз не зная, отговорете си сами.
P.S.
Питам се, от липсата на петли в кокошарниците за яйца, кокошките по-щастливи ли са или по-нещастни. Защото като я подгони петелът, глупавата кокошка бяга като ужилена и надава кански вик, но като я стигне - няма и намек да се дърпа. Дали да не попитаме Европарламента?
Бай ЯНКО
Има си любими играчки - асоциации, международни фондове и фондации, надправителствени организации, които не носят отговорност пред никой закон. Усилията им за борба с бедността, за интегриране на целокупния мангал, за намирането на лек за СПИН, или каквото си пожелаете, дават възможност да се контролират невъобразими потоци от пари. Обичайният им похват е да създават своите инструменти като наднационални, например под егидата на ЮНЕСКО и Сие. Това води до формиране на международна администрация в сянка, която генерира модерния вид корупция - транснационалната. Видимата й страна, например тази в Европейския съюз, има за задача да бълва регламенти, все повече и повече. Този тип администрация обслужва съответните транснационални корпорации - част от тях са американски, но значително число са родени в Стария свят или в Япония, а в управителните тела заседават представители на традиционния европейски елит, на добрата стара Аристокрация. Корпорациите са инструмент за генериране на процеси в техен интерес и това не е от вчера. Сигурно не е случайно, че членове на семейството на нашия никому неизвестен до преди петнадесетина години Цар например, весело заседават в не един борд.
Струва си да се замисли човек, как така след Втората световна война, при данните за престъпленията срещу човечността и зверствата, извършени от Япония в името на нейния Микадо, той и семейството му бяха пощадени от възмездие. Отговорът е прост - Великобритания и нейния традиционен елит. От 1863 г., времето на революцията Мейдзи, японският двор си партнира с Лондон и е част от сферата му на интереси в Тихоокеанския регион, военните там са пообъркали нещата, въпреки волята на Слънцето, но щетите са поправими.
Познаващите явлението ТНК (транснационалните компании) считат, че днес те са около 3000, от които 50 са „грандове” - всеки с обем от активи и операции, надвишаващ капацитета на една Франция. Междувременно „мафиите” контролират с желязна ръка 50-60 доходоносни дейности - наркотрафик и трафик на хора, хазарт, медицински услуги, лекарства, цигари, енергоносители, туризъм, риболов, аукциони с предмети на изкуството... Някои от тях са напълно легални, а като цяло се натрупват грамади пари, които трябва да бъдат парфюмирани - насреща са всемогъщите ТНК. После се чудим, защо ни натискаха да си продадем на безценица телекомуникационната си компания, как така трябваше да затворим два читави атомни реактора, що за приватизация е това едно електроразпределително дружество да бъде купено от държавна компания, но чужда...
Изсичат се горите на Амазония, това може да доведе до световен колапс - но не си и помисляйте да пипате тук! По време на Корейската война авиацията на САЩ предприема последната в историята бомбардировка от въздуха „по площи”. Жертвите са 200 000 цивилни, с незначителен ефект за противника. Дори наполовина по-дребномащабно мероприятие от този вид, с подходящ химикал и в нужното време, безкръвно би компрометирало реколтата от опиумен мак в цял Афганистан, и край с финансирането на талибаните - но не дават!
От оня далечен Трети март, предшестващ Берлинския договор, все се питаме „Кой не дава?” - аз не зная, отговорете си сами.
P.S.
Питам се, от липсата на петли в кокошарниците за яйца, кокошките по-щастливи ли са или по-нещастни. Защото като я подгони петелът, глупавата кокошка бяга като ужилена и надава кански вик, но като я стигне - няма и намек да се дърпа. Дали да не попитаме Европарламента?
Бай ЯНКО