ПЪРВА ЛИ Е ПЪРВАТА БЪЛГАРСКА АВИАЦИОННА КНИГА „В началото на 1911 г. след многогодишен труд Асен Попов издава първата си книга, с която поставя началото на книгоиздателското научнопопулярно изложение на аеродинамичното летене”. Това е категоричното становище на официалната история на българската военна авиация [1, с. 12]. При него става дума за книгата „Въздухоплавание. Аеродинамично летене. Аероплани (Теория, техника и история)”, отпечатана в Стара Загора [2]. Всъщност казионната историография смята това издание за първата българска авиационна книга изобщо и това става съвсем ясно от твърдението, че „Не след дълго излиза и втората българска авиационна книга (подч. И.А.), автор на която е видният популяризатор на авиацията Георги Георгиев” [1, с. 13], т.е. тази книга била „Завладяването на атмосферния океан” [3]. Източникът и в двата случая е известната историко-авиационна книга от 1923 г. на ... първия автор [4, с. 325]. Днес тя е известна на всеки историк на авиацията, но най-вече като заглавие и по-малко като съдържание. Изключвам някои случаи, в които текстовете на А. Попов се преразказват доверчиво и тези преразкази се представят за „нови” резултати от исторически проучвания. Има ли обаче основание за безкритично приемане на неговата претенция за основополагането на авиационното книгоиздаване в България?