НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар ::
СЪКРОВИЩАТА НА ДЕУЛТУМ
Градището на древния Деултум винаги е носело големи изненади. През ХХ век тук бяха открити пет съкровища от античността и късната античност. В специализираната литература сега откриваме данни, че две от тези изключително важни монетни находки датират от елинистическата епоха, а останалите са от времето на римското владичество в Тракия.
Данни за първото съкровище от бронзови монети са публикувани от българския нумизмат Никола Мушмов. То се е състояло от няколко хиляди монети на Филип ІІ Македонски и неговия син Александър Велики. В Археологически музей - София, сега се съхраняват само 14 екземпляра от тази находка. Върху монетите на Филип II на лицевата страна е представена глава на бог Аполон, а на опакото - самият Филип, яздещ кон. Запазени са 11 такива екземпляра. Монетите на Александър Велики имат на лицето глава на Херакъл в лъвска кожа, а върху опакото - лъкът, колчанът и тоягата на същия митичен герой. От тях в музейната колекция са попаднали само 3. За уточняване на точната дата на заравянето ни помагат някои от монетите, сечени от името на Филип ІІ, които имат под краката на коня изображение на лъв (в ляво) и буквите LY в дясно. Това означава, че те са отсечени от Лизимах, наследника на Александър Велики. Те ни помагат да разберем, че съкровище “Дебелт І” е било заровено около 313 г. пр. Хр., когато царят на Тракия Лизимах е предприел наказателен поход срещу черноморските градове, които начело с Калатис (сега Мангалия) не признавали властта на този елинистически владетел.
“Дебелт II” представлява съкровище от сребърни тетрадрахми на Бизантион, подражание на Лизимаховите монети - общо 47 броя. Върху лицевата страна на тези монети има изображение на Александър Велики с овнешки рога. Това означава, че той е представен като египетския бог Амон-Ра. Върху опакото виждаме богинята Атина в пълно бойно снаряжение, подпряна на щит, седи, обърната наляво. Под престола й има тризъбец - символ на град Бизантион. Част от съкровището се съхранява в колекцията на Археологически музей - Бургас.
При внимателно разглеждане на отделните
Градището на древния Деултум винаги е носело големи изненади. През ХХ век тук бяха открити пет съкровища от античността и късната античност. В специализираната литература сега откриваме данни, че две от тези изключително важни монетни находки датират от елинистическата епоха, а останалите са от времето на римското владичество в Тракия.
Данни за първото съкровище от бронзови монети са публикувани от българския нумизмат Никола Мушмов. То се е състояло от няколко хиляди монети на Филип ІІ Македонски и неговия син Александър Велики. В Археологически музей - София, сега се съхраняват само 14 екземпляра от тази находка. Върху монетите на Филип II на лицевата страна е представена глава на бог Аполон, а на опакото - самият Филип, яздещ кон. Запазени са 11 такива екземпляра. Монетите на Александър Велики имат на лицето глава на Херакъл в лъвска кожа, а върху опакото - лъкът, колчанът и тоягата на същия митичен герой. От тях в музейната колекция са попаднали само 3. За уточняване на точната дата на заравянето ни помагат някои от монетите, сечени от името на Филип ІІ, които имат под краката на коня изображение на лъв (в ляво) и буквите LY в дясно. Това означава, че те са отсечени от Лизимах, наследника на Александър Велики. Те ни помагат да разберем, че съкровище “Дебелт І” е било заровено около 313 г. пр. Хр., когато царят на Тракия Лизимах е предприел наказателен поход срещу черноморските градове, които начело с Калатис (сега Мангалия) не признавали властта на този елинистически владетел.
“Дебелт II” представлява съкровище от сребърни тетрадрахми на Бизантион, подражание на Лизимаховите монети - общо 47 броя. Върху лицевата страна на тези монети има изображение на Александър Велики с овнешки рога. Това означава, че той е представен като египетския бог Амон-Ра. Върху опакото виждаме богинята Атина в пълно бойно снаряжение, подпряна на щит, седи, обърната наляво. Под престола й има тризъбец - символ на град Бизантион. Част от съкровището се съхранява в колекцията на Археологически музей - Бургас.
При внимателно разглеждане на отделните
Тетрадрахма на Бизантион. Един древен фалшификат от бронз, покрит със сребро (аверс и реверс).
екземпляри установихме, че един от тях (виж снимката) е фуре - тоест неговата вътрешност е от бронз и е покрита със сребърен слой. В една или друга степен това е древен фалшификат. Тези тетрадрахми са сечени по принуда по време на войните на понтийския цар Митридат VІ Евпатор срещу Рим през първата четвърт на І век пр. Хр. Става съвършено ясно, че жителите на Бизантион, или правизантийците, са изиграли на Митридат и войниците му един “византийски номер” столетия преди империята на ромеите, с която ние обикновено свързваме това словосъчетание.
“Дебелт III” се състои от голямо количество бронзови римски монети. Една част от тях са сечени в столицата Рим, а друга в Деултум. Съкровището “Дебелт IV” е от 100 сребърни римски милиарензии, които са изключително редки. Тази находка е заровена около 329 г. сл. Хр. Съхранява се в Националния исторически музей - София.
Последното съкровище, или “Дебелт V”, е открито по същото време, когато е открито съкровището “Дебелт ІV”. То е съдържало само 3 сребърни медальона, които принадлежат на Константин I и сина му Константин II Млади. Всички те са отсечени в монетарницата на град Сисция в 337 г., или около 10 години след милиарензиите. Тези медальони се появиха на антикварни търгове в Швейцария. Едва напоследък стана ясно, че това е била самостоятелна находка, открита малко по-късно от съкровището с милиарензиите, от друго лице и на друго място в градището на Деултум.
Находките “Дебелт IV” и “Дебелт V” са изключително редки. Те се състоят от милиарензии и медальони, които са били подарявани от император Константин I и неговите цезари Констанций II и Константин ІI само на изключително близки до императорския двор хора. Това означава, че през късната античност в Дебелт са пребивавали личности с висок ранг в държавната йерархия на Източната римска империя.
Проф. дин Иван КАРАЙОТОВ
“Дебелт III” се състои от голямо количество бронзови римски монети. Една част от тях са сечени в столицата Рим, а друга в Деултум. Съкровището “Дебелт IV” е от 100 сребърни римски милиарензии, които са изключително редки. Тази находка е заровена около 329 г. сл. Хр. Съхранява се в Националния исторически музей - София.
Последното съкровище, или “Дебелт V”, е открито по същото време, когато е открито съкровището “Дебелт ІV”. То е съдържало само 3 сребърни медальона, които принадлежат на Константин I и сина му Константин II Млади. Всички те са отсечени в монетарницата на град Сисция в 337 г., или около 10 години след милиарензиите. Тези медальони се появиха на антикварни търгове в Швейцария. Едва напоследък стана ясно, че това е била самостоятелна находка, открита малко по-късно от съкровището с милиарензиите, от друго лице и на друго място в градището на Деултум.
Находките “Дебелт IV” и “Дебелт V” са изключително редки. Те се състоят от милиарензии и медальони, които са били подарявани от император Константин I и неговите цезари Констанций II и Константин ІI само на изключително близки до императорския двор хора. Това означава, че през късната античност в Дебелт са пребивавали личности с висок ранг в държавната йерархия на Източната римска империя.
Проф. дин Иван КАРАЙОТОВ