НЕДЕЛЧО ЛОДОЗА
След като изпратих на „Морски вестник” последното си „писание”, макар и уморен, не можех да заспя. Мислех си, къде ли изчезнаха толкова много лица запечатани в спомените?
Какво ли е станало с онзи мълчалив дребен моряк, мустачките на който бяха като черни четчици. Защо не мога да си спомня името му? Образът му изплува върху фона на палубата на „Милка”. Той не беше многословен, но умните му очи винаги говореха. Плавали сме заедно, а нищо не си спомням…