НОВИНИ
ДОКУМЕНТИ
:: начало :: търсене в сайта :: морски вестник :: библиотека :: морски колекции :: спомени :: за нас :: коментар ::
ПО-ДОБРЕ НИКОГА!
Христо Ботев е бил непрокопсаник и скандалджия до небето! Чак баща му, даскал Ботю, бил вдигнал ръце от него и се срамувал, задето като ученик „пак” го изключили от Н-ската руска гимназия. Бил и клеветник – клеветял монасите, че ходели без „учкури” (долни гащи), да им е по-удобно да блудстват. Което не било вярно – сваляли ги чак когато потрябва. Като му откраднали сандъчетата с българските букви, издал един брой на Н-ския вестник на латиница, а като го емнали да му се подиграват – злобно попитал опонентите си „А вие защо биете негрите?”
Иван Вазов е бездарен поет, вземете да прочетете грамадното му поетично творчество (не само „Епопеята”) и ще се хванете за главата! Вторият му роман, „Нова земя”, е пълен провал. Патриотизмът му стигнал дотам, че подписал покана до турския Султан да се върне, че тези „новите” не стават.
Корабът „Радецки” (реплика) е паметник на тероризма и пиратството! Един самозабравил се хъш го превзел с вероломство, за да заведе с него на сигурна смърт над двеста юнаци.
Параходът „Голубчик” и неговите действия в помощ на обсадения град Видин през 1885 г. са пример за вероломно нарушаване на военноморското право и
Христо Ботев е бил непрокопсаник и скандалджия до небето! Чак баща му, даскал Ботю, бил вдигнал ръце от него и се срамувал, задето като ученик „пак” го изключили от Н-ската руска гимназия. Бил и клеветник – клеветял монасите, че ходели без „учкури” (долни гащи), да им е по-удобно да блудстват. Което не било вярно – сваляли ги чак когато потрябва. Като му откраднали сандъчетата с българските букви, издал един брой на Н-ския вестник на латиница, а като го емнали да му се подиграват – злобно попитал опонентите си „А вие защо биете негрите?”
Иван Вазов е бездарен поет, вземете да прочетете грамадното му поетично творчество (не само „Епопеята”) и ще се хванете за главата! Вторият му роман, „Нова земя”, е пълен провал. Патриотизмът му стигнал дотам, че подписал покана до турския Султан да се върне, че тези „новите” не стават.
Корабът „Радецки” (реплика) е паметник на тероризма и пиратството! Един самозабравил се хъш го превзел с вероломство, за да заведе с него на сигурна смърт над двеста юнаци.
Параходът „Голубчик” и неговите действия в помощ на обсадения град Видин през 1885 г. са пример за вероломно нарушаване на военноморското право и
А Жоро (капитан Георги Георгиев) някъде отгоре, великодушно ни гледа сеира...
използване на нелегитимни способи за водене на война...
Да продължавам ли в този дух? Тук няма „менте”, дори професор Мутафчиев няма да намери формално основание да оспори фактите. Има „друг прочит”, извеждане настрани от контекста, целева манипулация, маргинализиране и акцентиране върху „избрани глави”, за сметка на неизбраните. Христо Ботев, обаче, е гениален поет и не само в народното съзнание. Гениален - единственият! Иван Вазов е Патриархът на българската култура, не само на литературата, не случайно при вестта за краха на България след Европейската война столичани в спонтанен многохиляден митинг застават под балкона на къщата му, а той се появява там и плаче безмълвно, тук думите са излишни!
Имената на тези двамата „хъшлаци” и опозиционери идват да потвърдят, че „Държавата на духа” не може да бъде нито поробена, нито победена. Тя съществува заедно с нас, заради нас и понякога въпреки нас, дори когато не го знаем - защото други са я съзиждали. Алтернативната пътечка ни води към изводите, че Вапцаров е терорист, хан Омуртаг е провел етническо прочистване в Тракия, Димитър Общи е неграмотен хайдук и предател, Симеон Радев е фашист, на миноносците ни са плавали некадърници, адмирал Орманов е съветски агент и прочие, и прочие. Кой иска да стъпим на този коловоз? Сигурен съм, че това не е капитан Асен Дремджиев. Не очаквайте от мен да го обвинявам в „лош прочит” заради публикацията му 11 януари 2011 г. По-добре късно, отколкото никога. Той си има позиция, казвал е какво мисли честно и често. Сигурно много се е подразнил от някогашното префърцунено отразяване на плаването на Георги Георгиев на борда на „Кор Кароли”. Това не намалява с нищо постижението на самотника-моряк, от гледна точка на българското участие в подобен световен процес, самотници под ветрила в необятния Океан. Съвсем друга манджа беше безобразното ядене на планктон, заедно с други благинки, на фамозното семейство Папазови, но нейсе.
Нека не хвърляме кални топки и по нашите спортисти, които си имат един грамаден проблем, в сравнение с лидерите в световния спорт. „Нашите” нямат читава допинг-лаборатория за контрол върху ползването на забранени химии, тя би ги предпазила от много излагации. Те за това служат, не да наказват спортистите, а да им дават съвети. Даваме ли си сметка как ги ползват, например братята американци, или китайците, и всякакви други джангайци - „стига от това!”, „това го забравете, че жална ви майка?”, „давайте сега от другото!”, „шампиони сте - никой освен нас няма технология да ви хване!”. Справка - резултатите, националния флаг и газетните писания за всички олимпийски шампиони след олимпиадата в Хелзинки през 1952 г. Тъжна история, брат ми, но и този процес е част от глобалния маркетингов ад, затова няма да чуете, че с допинг е уличен спортист с рекламен договор с компанията ”ХХХ” (хайде да не си навличам неприятности). Енигматичен пример - детето-чудо в тениса Дженифър Каприати, на 14 години покори „Ролан Гарос”, а след два петъка време, като студентка, я лекуваха от тежки зависимости към „някои вещества”. Докато беше на върха - нито дума за това, чиста като сълза!
Ако някой има навика да гледа назад и да обсъжда голотата на дедите - и аз съм от тях, да заповяда в клуба. Възхищавам им се, какъв голям са го вадели, напук на немотията и мизерията! За да ни има и нас, не за друго. А който има да каже нещо укорително към днешното - да го направи сега или да замълчи, по-добре никога, отколкото подир дъжд качулка!
Янчо БАКАЛОВ
Снимка https://www.lostbulgaria.com/
Да продължавам ли в този дух? Тук няма „менте”, дори професор Мутафчиев няма да намери формално основание да оспори фактите. Има „друг прочит”, извеждане настрани от контекста, целева манипулация, маргинализиране и акцентиране върху „избрани глави”, за сметка на неизбраните. Христо Ботев, обаче, е гениален поет и не само в народното съзнание. Гениален - единственият! Иван Вазов е Патриархът на българската култура, не само на литературата, не случайно при вестта за краха на България след Европейската война столичани в спонтанен многохиляден митинг застават под балкона на къщата му, а той се появява там и плаче безмълвно, тук думите са излишни!
Имената на тези двамата „хъшлаци” и опозиционери идват да потвърдят, че „Държавата на духа” не може да бъде нито поробена, нито победена. Тя съществува заедно с нас, заради нас и понякога въпреки нас, дори когато не го знаем - защото други са я съзиждали. Алтернативната пътечка ни води към изводите, че Вапцаров е терорист, хан Омуртаг е провел етническо прочистване в Тракия, Димитър Общи е неграмотен хайдук и предател, Симеон Радев е фашист, на миноносците ни са плавали некадърници, адмирал Орманов е съветски агент и прочие, и прочие. Кой иска да стъпим на този коловоз? Сигурен съм, че това не е капитан Асен Дремджиев. Не очаквайте от мен да го обвинявам в „лош прочит” заради публикацията му 11 януари 2011 г. По-добре късно, отколкото никога. Той си има позиция, казвал е какво мисли честно и често. Сигурно много се е подразнил от някогашното префърцунено отразяване на плаването на Георги Георгиев на борда на „Кор Кароли”. Това не намалява с нищо постижението на самотника-моряк, от гледна точка на българското участие в подобен световен процес, самотници под ветрила в необятния Океан. Съвсем друга манджа беше безобразното ядене на планктон, заедно с други благинки, на фамозното семейство Папазови, но нейсе.
Нека не хвърляме кални топки и по нашите спортисти, които си имат един грамаден проблем, в сравнение с лидерите в световния спорт. „Нашите” нямат читава допинг-лаборатория за контрол върху ползването на забранени химии, тя би ги предпазила от много излагации. Те за това служат, не да наказват спортистите, а да им дават съвети. Даваме ли си сметка как ги ползват, например братята американци, или китайците, и всякакви други джангайци - „стига от това!”, „това го забравете, че жална ви майка?”, „давайте сега от другото!”, „шампиони сте - никой освен нас няма технология да ви хване!”. Справка - резултатите, националния флаг и газетните писания за всички олимпийски шампиони след олимпиадата в Хелзинки през 1952 г. Тъжна история, брат ми, но и този процес е част от глобалния маркетингов ад, затова няма да чуете, че с допинг е уличен спортист с рекламен договор с компанията ”ХХХ” (хайде да не си навличам неприятности). Енигматичен пример - детето-чудо в тениса Дженифър Каприати, на 14 години покори „Ролан Гарос”, а след два петъка време, като студентка, я лекуваха от тежки зависимости към „някои вещества”. Докато беше на върха - нито дума за това, чиста като сълза!
Ако някой има навика да гледа назад и да обсъжда голотата на дедите - и аз съм от тях, да заповяда в клуба. Възхищавам им се, какъв голям са го вадели, напук на немотията и мизерията! За да ни има и нас, не за друго. А който има да каже нещо укорително към днешното - да го направи сега или да замълчи, по-добре никога, отколкото подир дъжд качулка!
Янчо БАКАЛОВ
Снимка https://www.lostbulgaria.com/